''Седемте скъпоценни камъка на алдемиста''

Втора глава
Разговорът,проведен между професор Макгонъгол
и Дъмбълдор



Котката бавно вървеше по''Привит Драйв''-лапите й се движеха безшумно по асфалта.Тя се бе насочила към далечния край на улицата,и
не обръщаше внимание на заобикалящите я шумове-свиренето на щурците,нежния повей на вятъра,и тихото шумолене на вода,идващо от пръскачките..
Стигна до ъгъла,размаха лениво опашка,и застина неподвижно.Започна бавно да върти глава,и да се оглежда-изглеждаше така,като че ли очакваше нещо..или някой..
Внезапно,на няколко метра от котката се чу силно пук!,което не й направи ни най-малко впечатление-личеше си,че добре познава този звук.Тя се обърна,и видя един висок слаб мъж със снежнобели
коса и брада,открояващи се в тъмнината.Той я зърна,усмихна й се закачливо,и тръгна към нея.Щом стигна,внимателно седна на паважа,и я погледна въпросително:
-Е?-попита я той,повдигайки въпросително вежди.Котката леко сбърчи носле,и се превърна във висока магьосница,с леко прошарена черна коса,вдигната на кок.Беше облечена в красива,стигаща до земята мантия на тигрови шарки.Изглеждаше
много угрижена.Бързо седна до мъжа,и започна да говори на пресекулки,припряно поемайки си дъх:
-Много съм притеснена,Дъмбълдор...той не изглежда добре..сърцето ми се къса,като го гледам..появих се към обяд,за да заместя Ремус..покатерих се на липата,която расте в двора им,и оттам го наблюдавах...не е излизал от стаята си целия ден..на
обяд хапна съвсем малко,а на вечеря не яде нищо.Легна си рано,и спа спокойно няколко часа..после взе да бълнува,и да се мята насън..
-Успя ли да разбереш какво го е изтормозило толкова много?-попита тревожно Дъмбълдор.
-Явно е сънувал някакъв кошмар..нещо,свързано със Сириус..-тук жената направи кратка пауза,и продължи да говори,рязко прокарвайки длан през лицето си.-Трябваше му известно време,за да се съвземе..после се сви на кълбо,и..-тя не успя да се сдържи,и
простена жално:
-О,Дъмбълдор!Само ако го беше видял!Не бих могла да ти опиша израза на лицето му-беше се втренчил право пред себе си,и лежеше неподвижно..
Дъмбълдор леко въздъхна,и се изправи:
-Минерва,думите ти оправдават опасенията ми-каза той,и погледна в посоката,в която се намираше къщата на Дърсли.
-Какви опасения?
-Хари понася смъртта на Сириус по-тежко,отколкото очаквахме.Явно се смята за виновен,и наред с болката изпитва жестоки угризения на съвестта-именно затова е започнал да сънува кошмари,които,
навярно,го карат да преживява смъртта на Сириус отново и отново.А разрушителните чувства,и внезапните обрати в съдбата,както знаеш,са способни да променят човек-могат да го издигнат..или да го
съсипят..-довърши тихо Дъмбълдор,впервайки поглед в далечината.
-Дали Хари ще успее да преодолее товам,което се случи със Сириус,Дъмбълдор?-в гласа на професор Макгонъгол се прокрадна тревожна нотка.
-Ще успее-убедително отвърна Дъмбълдор,и тръгна напред,а тя побърза да го настигне,за да чуе останалата част от отговора.-Силната му воля,и натрупания с годините опит ще мку помогнат да се отърси от
емоционалната депресия,в която неизбежно е попаднал.Единственото,което му е нужно,е малко време,за да може времето да излекува раната от преживяното-сигурен съм,че след като премисли всичко,ще послуша здравия разум-довърши той,а професор Макгонъгол кимна,макар че
все още изглеждаше притеснена.Тя настигна Дъмбълдор,и тръгна в крачка с него:
-И все пак..-започна колебливо тя-..не е ли по-добре да се опитаме да поговорим с него,и да отвлечем вниманието му с нещо,за да се почувства по-добре?Едва ли ще се оправи,ако стои по цял ден в дома на онези противни мъгъли..
-Тук си права,Минерва-кимна Дъмбълдор.-Несъмнено няколко успокоителни думи,и приятелски жеста ще му помогнат повече от изключително неприятния разговор,който проведохме в края на учебната година..
-Говориш за господин Уизли,и госпожица Грейнджър,нали?Те са най-добрите му приятели.Убедена съм,че ще направят всичко възможно,за да го накарат да се почувства по-добре..
-Рон и Хърмаяни вече работят по въпроса:доколкото знам,почти всекидневно му изпращат писма,в които се интересуват как е.Рон дори ме помоли да разреша на Хари да му гостува в ''Хралупата''.
-Предполагам,че си..
-Аз,естествено,отказах.
-Но защо,Дъмбълдор??-погледна го недоумяващо Макгонъгол.Дъмбълдор впери в нея ведросините си очи:
-Има много причини,обособяващи моето решение.Сега,когато Волдемор(професор Макгонъгол трепна,но той се престори,че не забелязва)отново е готов да извършва убийства,и да пролива невинна кръв,най-сигурното място за Хари е там,където тече кръвта на майка му-с други думи,
Хари се намира в пълна безопастност в къщата,където живее леля му.За да не е напразна саможертвата на майка му,спасила живота му,Хари трябва да се връща поне веднъж годишно там-по този начин древната магия,която направих преди много години,все още действа..
-Това означава ли,че..
-Хари е на''Привит Драйв'' от две седмици.Съвсем скоро той,Хърмаяни Грейнджър,Невил Лонгботъм,и всички останали деца на членове на Ордена,ще трябва да се преместят временно в щабквартирата,а след това може би ще е най-добре да ги изпратим за няколко седмици в училището,където,разбира се,
ще са под постоянен надзор,и където в момента е най-безопасно за тях..родителите им се страхуват да ги оставят сами,защото никой незнае в кой момент е възможно да го сполети смъртта,а и напоследък има ужасяващи случаи на върколашки набези..
-В какъв смисъл..
-Става късно,Минерва-оповести Дъмбълдор,спирайки внезапно.Той хвърли един поглед на часовника си.-Тайното събрание ще започне всеки момент...крайно време е да потегляме..
Макгонъгол,доста объркана,кимна,и двамата се магипортираха с едно шумно пук!..

Трета глава
Тайното събрание



.........................

Само след няколко минути,траяли сякаш цяла вечност,професор Макгонъгол и Дъмбълдор се озоваха в силно осветено,прилично на пещера помещение.Във въздуха се носеха свещи,които разпръскваха топлина наоколо,а във старомодната,доста внушителна на вид камина пращеше весело огън.Това място
бе кухнята в дома на Сириус Блек,който го бе наследил от родителите си-от една година насам тук се подвизаваше Щабквартирата на Ордена на феникса-организация,обединяваща хората,опълчили се срещу Волдемор.Всяка вечер тук се провеждаха важни събрания,в които членовете на Ордена се съветваха помежду си,
докладваха какво се случва в магьосническия свят,и взимаха евентуални мерки срещу Волдемор и неговите смъртожадни...
В далечния край на кухнята бяха разположени няколко поочукани маси,отрупани със записки,доклади,и изписани със ценна информация пергаменти.Няколко магъосници и вещици в тъмни мантии седящи на неособено удобни на вид столове,бяха доближили глави,и тихо си шушукаха,потънали в работа.
Тук бяха Артър Уизли(който се бе зачел в новия брой на ''Пророчески вести'',и мрачно кимаше с глава),неговата съпруга Моли,която наблюдаваше Мъндънгус Флечър(чиито кървясали очи мигаха едва едва,а главата му бе клюмнала на гърдите,явно умираше за сън) с видимо неодобрение,Кингсли Шакълболт(чийто висок гърлен глас отекваше високо
в помещението),Ремус Лупин(който изглеждаше доста умислен,и,правейки гримаси,отпиваше глътки от една чаша,съдържаща доста безвкусна течност,приготвена от Снейп-наближаваше пълнолуние,и Лупин,в името на безопастността на всички,бе принуден да пие отварата на всеки кръгъл час),Нимфадора Тонкс(която попълваше някакъв формуляр,и променяше
цвета на косата си през всеки пет минути),и Сивиръс Снейп,гледащ навсякъде другаде,само не и към Тонкс,чиито метаморфмагски способности явно не му бяха по вкуса.
При появата на професор Макгонъгол и Дъмбълдор разговорите секнаха,и всички се втренчиха във тях.
-Идвате тъкмо навреме-оповести приветливо Тонкс,като се изправи,и неволно бутна чашата на Лупин,която едва не се строши.-Ох,ужасно съжалявам!
Снейп погледна встрани,и едва чуто изсумтя.
Новодошлите измагьосаха два стола,и се мастаниха до останалите.Моли се засуети около тях:
-Дъмбълдор,Минерва..забавихте се прекалено много,и пропуснахте вечерята-започна грижливо тя.-Сигурни ли сте,че не искате да хапнете нещо?
-Много мило от твоя страна,Моли,но не сме гладни-каза й благо Дъмбълдор,и се огледа.-Не бих отказал,обаче,нещо за пиене.Случайно да са останали една две бутилки бирен шейк в килера?
-Има,разбира се!-отзова се незабавно госпожа Уизли,и махна леко с магическата си пръчка:
-Акцио бирен шейк!-каза тя,и няколко бутилки,наредени на лавици в килера,се вдигнаха във въздуха,и полетяха към тях.Минерва поблагодари,и отпи с видимо удоволствие.Лупин се надвеси над масата,и я попита,изпълнен с тревога,за състоянието на Хари.
-Никак не е добре..-въздъхна тя,и започна да му разказва,а Снейп се заслуша неволно,и устните му се изкривиха в подигравателна усмивка.Kолкото до Дъмбълдор,той се извърна към Артър Уизли:
-Нещо ново да се е случило в министерството,Артър?
Господин Уизли понамести очилата си с рогови рамки,и се покашля:
-Положението никак не е розово.Има опастност да избухне масова паника сред магьосническото население.Хората са уюотчаяни,и ужасно наплашени-засипват ни с купища сови,настояват да разберат какво става,обвиняват Фъдж,че не правел нищо по въпроса,и че
разбрал твърде късно за възхода на Вие знаете кой..
-Мен ако питате,този Фъдж е самовлюбен глупак,и от ден на ден все повече оплесква нещата-включи се разгорещено Тонкс,а госпожа Уизли кимна намръщено,и добави:
-Нищо чудно скоро да имаме нов Министър на магията..
Дъмбълдор леко тръсна глава,и нави крайчеца на брадата си около пръста си:
-Фъдж направи голяма грешка,като не ми се довери миналата година.Манията му за величие му изигра лоша шега,и навярно ще му коства министерския пост..Допусна прекалено много грешки,които трудно ще бъдат поправени.За сметка на това,започна да се допитва до мен,и
да се вслушва в съветите ми.
-Е,това е добра новина-вметна разсеяно Кингсли.-По този начин ще успеем да свършим много повече полезна работа,и кой знае-с малко повече късмет ще осуетим завръщането на Вие знаете кой..
-Съмнявам се,че ще ни се отдаде толкова лесно-изказа съмненията си Дъмбълдор.-Волдемор(при споменаването на името Тонкс и госпожа Уизли леко изпискаха,и прилепиха длани до устните си,а останалите,с изключение на Лупин,силно пребледняха)притежава остър ум,невероятно разсъдлив и съобразителен е,и е жаден за власт.А тази комбинация би
могла да ни донесе доста неприятности.Това,че е разкрит,изобщо няма да му попречи-познавам го добре,и съм сигурен,че няма да се спре пред нищо,и ще направи всичко възможно отново да се издигне,оставяйки след себе си разрушения,и неописуеми болка и страдания..
Няколко минути царя напрегнато мълчание.После Лупин внимателно допи остатъка от отварата си,и бавно огледа лицата на другите присъстващи:
-Как мислите,дали ще опита да освободи по някакъв начин смъртожадните,затворени в Азкабан?
-Не..не би могъл да го направи..нали?-попита доста уплашено госпожа Уизли.Кингсли успокоително я потупа по рамото:
-Не се притеснявай,Моли,Фъдж е взел достатъчно мерки това да не се случи.Преди няколко дни Отряда по бързо реагиране посети,разбира се,под строг надзор,Азкабан,и го подсили с някои силни магии-заклинания против непробиваемост,външно проникване,магипортиране..Никой не би могъл нито да се промъкне вътре,нито
да се измъкне по какъвто и да било начин!
Госпожа Уизли се почувства поуспокоена,но въпреки това каза:
-А как върви въпроса с охранителните мерки?Дименторите..
Тонкс и Кингсли се спогледаха,и Тонкс се покашля нервно:
-Те стават все по-необуздани със всеки изминал ден-разгневено летят насам натам,и с голяма мъка се сдържат да не измучат душите на затворниците..
Животът там се е превърнал в истински ад..
-Дименторите по природа са мрачни създания,и е малко вероятно да ни подкрепят във войната с Вие знаете кой..-присъедини се професор Макгонъгол.Кингсли кимна:
-Министърът е наясно с това.Той е на мкнение,че те трябва да бъдат държани под око,нали така,Дънг?-и той се извърна към Мъндънгус,който от половин час насам дремеше на масата.Мъндънгус прохърка леко,и
с мъка отвори очи:
-Подкрепям каквото каза Лудоокия-и отново захърка,при това доста силно.Тонкс се изкиска развеселена,професор Макгонъгол поклати глава,а госпожа Уизли се нацупи-явно едва се сдържаше да не го разтърси.
-Да си дойдем на думата-отново се обади Кингсли,обръщайки гръб на Мъндънгус,потънал в дълбок сън.-Общо взето,министъра вече не се доверява на дименторите..
-Крайно време беше!-изсумтя господин Уизли,който до този момент бе обсъждал с Дъмбълдор начините за евентуално проникване в Азкабан.
-..и се е разпоредил те да бъдат внимателно следени и наблюдавани от аврорите с най-висок стаж в Министерството..-довърши кратко Кингсли.
-Хубавото е,че не само Азкабан е подсилен с магии-каза Лупин.-Почти не остана магьосническа сграда,която да не е охранявана от аврори,и всякакви заклинания,които поне засега вършат работа-Министерството на магията,''Свети Мънго'',,,Гринготс'',всички постройки на ''Диагон-али'',и особено на
''Мракон-али'',Хогсмийт..
-Да се надяваме,че всички тези мерки ще дадат резултат-въздъхна леко Дъмбълдор,мислейки си за Хари,и за пророчеството,което рано или късно щеше да се изпълни..
-А какво ще стане,ако всичко,което правим,е напразно,професоре?-тихо попита Снейп,а в черните му очи проблясна някакво зловещо пламъче.-Какво ще стане,ако,въпреки всичко,Черния Лорд се въздигне,по-жесток,зъл,и неумолим отвсякога?
-Не бих могъл да отговоря на въпросите ти,Сивиръс-погледна го Дъмбълдор.-Сега не му е времето,но,предполагам,много скоро ще узнаем...може би по-скоро,отколкото бихме могли да предположим..

Четвърта глава
По време на закуска в Щабквартирата




Рано на следващата сутрин Ремус Лупин се появи в кухнята в
неособено добър вид-лицето му бе доста бледо,а
под очите му се бяха появили
тъмни сенки.Той,обаче,не се оплакваше,понеже отдавна бе свикнал с умората и
главоболието,
появяващи се почти всеки месец.Протягайки се леко,Лупин се
запъти към една от масите,на която стоеше Дъмбълдор,и преглеждаше
някакъв
министерски доклад относно новопрокараните укази.Госпожа Уизли си тананикаше
тихичко,и се суетеше около печката,приготвяйки
вкусна закуска:
-Добро
утро,Ремус!-приветливо му се усмихна тя.-Идваш точно навреме.Какво предпочиташ
да закусиш?Препечени филийки с масло?Хрупкав бекон
с две яйца?Или може би
вкусен хамбургер с кетчуп и майонеза?
-О,в момента не съм в състояние да
хапна нито едно от споменатите неща,Моли..Не съм гладен,но все пак ти
благодаря-учтиво отказа Лупин,
мислейки си за всичко друго,само не и за
храна.Той придърпа към себе си един стол,и седна срещу Дъмбълдор,който вдигна
глава от доклада,и след като му
кимна,се вгледа разтревожен в лицето му:

-Днес не изглеждаш особено добре,Ремус-отбеляза той.Лупин внимателно се
облегна назад,и си пое въздух,гледайки така,сякаш всеки момент ще му прилошее:

-Заради трансформацията е-отбеляза с въздишка той,и неволно
потрепери,припомняйки си зловещите нощи,в които нямаше никакъв избор,и се
превръщаше във
върколак,представляващ опастност за всички,намиращи се
наоколо..-Никога няма да мога да се отблагодаря на Сивиръс за отварата,която
приготвя за мен.Тя спира преобразяването,и ми помага да
запазя същинското си
Аз.Е,за съжаление,има определена цена,която трябва да плащам:бодежите в кръста и
сърцето,телесните неразположения,жестоката болка..
-Е,човек не може да има
всичко наведнъж-пошегува се Дъмбълдор в опит да го развесели.Лупин уморено се
усмихна.
Точно в този момент до тях се приближи госпожа Уизли,и сложи пред
Дъмбълдор една чиния,пълна с приятно ухаещи спагети,и чаша леденостуден тиквен
сок.
-Винаги предпочитам спагетите за закуска пред което и да било друго
ястие-обясни дяволито Дъмбълдор,виждайки ошашавената физиономия на Лупин.Преди
да започне да се храни,той
се извърна към госпожа Уизли:
-Моли,безкрайно
съм ти благодарен за всички вкусни неща,с които ни отрупваш.Много мило от твоя
страна е да се грижиш за вечно празните ни стомаси..
-Знаете,че за мен е
удоволствие,Дъмбълдор-поруменя силно госпожа Уизли.И наистина,така си и
беше.Нищо не й доставяше по-голямо удоволствие от това да приготвя разнообразни
закуски,топли обеди,и апетитни вечери за останалите членове на Ордена,които
нерядко
се оказваха потънали в работа,и се връщаха в Щабквартирата ужасно
изморени,копнеещи да си починат.
Госпожа Уизли попита загрижено Лупин:

-Ремус,наистина ли не искаш да хапнеш нещо?Изглеждаш доста блед..Мен ако
питаш,си заслужава да закусиш обилно-може би така ще се почувстваш по-добре..

-Не,наистина,Моли,не мога да погълна дори една хапка,не се чувствам особено
добре,а когато съм в това си състояние,не чувствам никакъв глад-опита се да
обясни той.
-Позволи ми поне да ти приготвя чаша чай-държеше на своето
госпожа Уизли.-Ще те сгрее отвътре,и ще те затопли приятно.
-Е,добре
тогава-колебливо даде съгласието си Лупин,и тя се запъти към мивката,за да
напълни един стар чайник с вода..
Сега,през деня,кухнята изглеждаше много
по-различно в сравнение с ноща.Единствената светлина,огряваща
помещението,струеше от уголемените с магия прозорци(свещите бяха изчезнали,а в
камината не бе запален огън поради това,
че дните бяха къде -къде по горещи
от нощите).Сега по масите не бяха разпилени разни листовки и документи-те бяха
покрити с дантелени покривки,а по тях имаше вази,пълни с приятно ухаещи
цветя(поставени бяха от госпожа Уизли,която
особено държеше на реда,уюта,и
чистотата).Среднощните разпалени разговори бяха отстъпили място на
ненатрапчивата тишина,нарушавана от гласовете на тримата присъстващи.Всички
останали членове на Ордена се бяха заели със своите задачи:господин
Уизли,Тонкс,и Кингсли
бяха отишли в министерството,Мъндънгус се бе пременил
неузнаваемо,и бе поел към ''Продънения котел'',за да научи най-новите клюки и
новини,Снейп и професор Макгонъгол се бяха магипортирали в Хогсмийд(където щяха
да се срещнат с професор Марчбанкс и професор Тофти,
членовете на изпитната
комисия,за да обсъдят оценките и резултатите на явилите се на изпитите за
''Тритон'' и ''Сова'' ученици),Лудоокия Муди бе сложил своята мантия невидимка,и
се въртеше зорко около отдел''Мистерии'',а Дедалус Дигъл и Хестия Джоунс
дежуреха на постовете,които
им бяха отредени.
За известно време в
кухнята царя тишина-Лупин бе притворил очи,опитвайки се да не мисли за
болката,изпълваща цялото му тяло,Дъмбълдор бе доста умислен,и като че ли напълно
бе забравил за всичко около себе си,а госпожа Уизли почистваше с магия
остатъците от закуската на
останалите членове на Ордена.След около половин
час тя постави пред Лупин една порцеланова чаша,пълна с димящ чай,и,сваляйки
раираната престилка,която си бе надянала,каза:
-Надявам се,че няма да имате
нищо против,ако ви оставя за няколко часа-трябва да се отбия до''Хралупата'',и
да свърша това онова..
-Няма никакъв проблем,Моли,не се притеснявай-сепна се
Дъмбълдор.-Всъщност,бих искал да те помоля за нещо-добави бързо той,като видя,че
тя се кани да се магипортира.-Би ли взела на връщане Рон и Джини със себе
си?Трябва да поговоря с тях..
-Да не са направили някоя беля,или да са
извършили някое нарушение,без аз да знам??-разтревожи се госпожа Уизли.-Да не би
Рон да се е провалил на всичките си изпити за ''Сова''?Или може би Джини..

-Не,не са направили нищо лошо!-засмя се Дъмбълдор.-Просто трябва да ги
попитам нещо важно,това е всичко.
Госпожа Уизли се успокои,и се магипортира
с едно отчетливо пук!.Усмивката слезе от лицето на Дъмбълдор,и то прие уморен
вид.Това направи впечатление на Лупин:
-Какво има,Дъмбълдор?-попита
той,оставяйки чашата с недопития чай настрани.-Личи си,че нещо те тревожи-да не
би да се е случило нещо лошо?
-Не,просто се притеснявам..-промълви
Дъмбълдор.
-За Хари,предполагам.
-Да,за него-кимна директора.-Тревожа се
и за Хърмаяни Грейнджър,защото не е изключено тя и семейството й да са в
опастност..нападенията над мъгъли се увеличават,а тя,макар че е магьосница,няма
право да използва
магия извън училище,и дори не би могла да се
магипортира,ако се наложи..Бащата на Луна Лъвгуд все още не се е върнал от
Швейцария,не сме получавали вести от него цяла седмица,не е изключено да му се
случи нещо..
Много хора са в опастност,изникват проблеми,паника,масов
страх..Зато смятам,че най-доброто място за децата на членовете на Ордена на
феникса ще е училището.Там ще са в пълна безопастност,защото ни един

смъртожаден не би могъл да премине през магическата защита...А и е по-добре
временно да са заедно,да са далеч от домовете си,защото не се знае кога е
възможно да се появи Черния знак,а добре знаем какво вещае той..
Госпожица
Джини Уизли,и двете й приятелки също трябва да дойдат тук.Волдемор е
изключително проницателен,и трябва да сме готови за всякакви евентуални изненади
от негова страна...Той може да се досети,че би могъл да
използва жива
примамка за целите си,и да се опита да ги убие.Малката госпожица Уизли не
осъзнава,в каква опастност е била изложена,а е твърде вероятно Волдемор да се
опита да достигне до Хари чрез нея..Затова ще
действаме колкото се може
по-бързо,и ще изпратим тези ученици,които са най-застрашени,в Хогуортс.
-А
какво ще стане с останалите?Заклинанието ''Фиделиус'' не би ли могло да помогне
по някакъв начин?-попита Лупин.
-Не на всички,защото то действа само на
магъоснически семейства,за които се знае със сигурност,че са преследвани.Освен
това Пазителят на тайната трябва да се е доказал,трябва да е един от
най-доверените хора..
Един от най-доверените хора..Тези думи се забиха право
в сърцето на Лупин.За миг в съзнанието му изплуваха образите на две
момчета,дяволито смръщили лица-едното с кафеви очи,щтръкнала на всички страни
коса,и палава усмивка,
а другото с дълга черна коса,и открито,широко чело.Те
го погледнаха,и за миг му се стори,че чува звънкия им смях да отеква в
кухнята.Това бяха Джеймс Потър и Сириус Блек:най-добрите му приятели,хората,за
които той би дал живота си,ако
се наложи.Сега и двамата бяха мъртви..и той
нямаше никога повече да ги види..
-Съжалявам-каза тихо Дъмбълдор.Лупин се
сепна,и осъзна,че директора го е наблюдавал през цялото време.-Трябваше да се
досетя.Не биваше да..
-Няма нищо,няма нищо-побърза да го прекъсне
Лупин.-Така..значи''Фиделиус'' отпада..няма да е зле да помислим за нещо друго..

Дъмбълдор го погледна иззад очилата си с форма на полумесеци,но си замълча.В
продължение на няколко минути двамата говориха за различните видове магии,които
биха могли да им бъдат от полза,но не се спряха върху нито една,защото
или
действието им бе твърде краткотрайно,или можеха да бъдат развалени съвсем
лесно..По някое време директора се изправи,и приглади мантията си-бе крайно
време да отиде в Министерството,където щеше да се срещне с Фъдж,за да обсъдят
някои изключително
важни въпроси.
-Нямаме много време..Всеки изминал миг
е пропилян миг.Трябва да измислим нещо,и то бързо-отбеляза тревожно
Дъмбълдор.Лупин побърза да предложи помоща си:
-Ще се опитам да се сетя за
някое полезно заклинание,а ако не успея,ще потърся изформация в
библиотеката.Така и така нямам какво да правя-усмихна се той.Дъмбълдор го
погледна с признателност..

Пета глава
В търсене на нещо специално




Веднага след като остана сам,Лупин изпъшка,и потърка с длан
слепоочието си.Струваше му се,че главоболието му се усилва със всяка изминала
минута.Тръсна
глава в опит да проясни ума си,и,за да забрави за малко
гаденето,и парещата болка в стомаха,се замисли дълбоко,но не успя да се сети за
нещо подходящо,което би могло да послужи като каквато
и да била защита.

-Днес определено не ми е ден-каза си уморено той.-Никога не съм чувствал ума
си толкова муден.Май наистина ще трябва да потърся информация в
библиотеката-довърши примирено,и се изправи.Напусна кухнята,
и излезе в
коридора,водещ към спалните помещения на горния етаж.Започна бавно да изкачва
стълбите,държейки се за парапета.
Библиотеката бе една от ''невидимите''
стаи в Щабквартирата-в някои дни се появяваше,в други не,и можеше да бъде
открита само от онзи,който знае как точно да влезе вътре в нея.Всъщност тя доста
приличаше на Нужната
стая в Хогуортс-появяваше се само ако някой има нужда
от нея,а в останалото време се запечатваше.
Лупин спря на най-горното
стъпало,и си пое дъх.После тръгна по коридора,и отново се закова на място-този
път пред една от стените,покрита с раздрани,олющени тапети.На нея имаше окачена
някаква рисувана преди много години картина,сложена
в златна рамка.Тя
изобразяваше изящна стъклена масичка,отрупана със всякакви,стоящи на спретнати
купчини книги-стари,нови,подвързани,със или без
илюстрации,тънки,дебели,изпокъсани,или в идеално състояние..
Лупин извади
магическата си пръчка,и почука с нея няколко пъти по платното.След това впери
поглед в картината,и зачака търпеливо.Секунди по-късно тя потрепери,и започна да
излъчва силно златисто сияние,което го обля,и го накара да затвори
плътно
клепачи..
Когато отново погледна,той видя,че сиянието е изчезнало,а
нарисуваните книги са започнали да се движат вътре в картината-те се бяха
издигнали в пространството,и се въртяха в нещо като вихрен танц.Лупин,без да
сваля поглед от тях,леко се прокашля.Те
мигом застинаха неподвижно,и
извърнаха към него лицевите си страни-буквите,изписани по кориците им,бяха
изчезнали,и на тяхно място се бяха появили огромни въпросителни,отправени към
мъжа.
-Трябва да вляза в библиотеката-каза силно и ясно Лупин,и,пресягайки
се,докосна една подвързана грижливо в лилава подвързия дебела книга,която не
спираше да се върти около собствената си ос.
Тя се вцепени,и в следващия
момент той усети как всичко около него започва да се променя със светкавична
бързина.Огледа се,без да отдръпва длан от книгата-широкият,мрачен коридор
започна да се разтегля,и да се изпълва със светлина.Вратите на стаите
изчезнаха,и
на тяхно място се появиха широки,прашясали шкафове,по стените се
образуваха двукрили прозорци,скрити иззад дебели завеси от дебел плат,по тавана
се появиха изображения на какви ли не книги,изрисувани старателно,пода се покри
с дебели,мухлясали персийски килими,
а картините отстъпиха място на
снежнобели скулптури от мрамор,които се появиха от нищото..Всичкото това
раздвижване така смая Лупин,че му трябваше известно време да осъзнае,че вече се
намира в библиотеката.Тежкият,зловонен въздух го върна в действителността.Лупин

усети,че се задушава,и замахна с магическата си пръчка,насочвайки я към
прозорците:
-Алохомора!-произнесе,кашляйки.Заклинанието изсвистя покрай
завесите.В стаята се чу щракане,идващо от всички страни:резетата на прозорците
поддадоха,и те се разтвориха широко.
''Така вече е по-добре''-помисли си
той,и вдиша с пълни гърди.Лекият ветрец нежно разроши косата му,и го накара да
се почувства по-добре.
''Време е да се залавям за работа!''
Лупин тръгна
покрай лавиците,взирайки се във заглавията на книгите,с надеждата да открие нещо
подходящо.Направи му впечатление,че голяма част от томовете съдържат силна Черна
магия:''Светкавично действащи проклятия 1,2,и 3 том'',''Магии за урочасване на
врага(за напреднали),''Унищожителните
заклинания,и как да ги използваме
най-добре'',''Всичко за непростимите проклятия и употребата им'',и всякакви
други.Някои книги имаха удивителен защитен механизъм-една се опита да го
нападне,съскайки оглушително,друга,попаднала в ръцете му,се нагорещи толкова
силно,че той се принуди да я върне на
мястото й,трета успя да стане невидима
кой знае по какъв начин,и,чувствайки се в безопастност,започна да издава силни
присмехулни звуци.Минаха няколко часа,при това съвсем неусетно.Лупин прегледа
много книги,попадна на каква ли не изформация относно всякакви магии,но не успя
да намери това,което
търсеше,и доста се разочарова.Очевидно днес късмета не
бе на негова страна.
''Да му се невиди-толкова много енциклопедии,съдържащи
всичко друго,но не и това,което ми е нужно''-помисли си ядно той.Не можеше да се
откаже току-така..бе обещал на Дъмбълдор..а и ставаше въпрос за наистина важни
неща..
Внезапно един шкаф,който не бе забелязал досега,привлече вниманието
му-на него бе окачена маклка табелка с надпис''Всякакви защити с дълго
времетраене''.Лупин се зарадва:
-Може би тук ще открия нещо полезно!

Погледът му зашари по претъпканите лавици,и се спря върху една неособено
дебела книга,подвързана доста небрежно.Кой знае защо,тя му се стори доста
позната..
-Акцио книга!
Книгата се издигна във въздуха,и послушно кацна
в ръцете му.Лупин заинтригувано се втренчи в корицата,и ахна.Гледа я в
продължение на няколко секунди,без да може да помръдне.Това не бе възможно..не
можеше да е истина..
Корицата бе оцветена в червено и златисто.В горния й
край бе изписана само една единствена дума,блещукаща в различни
цветове:Грифиндор!Под нея,точно в средата,бе изрисувана емблемата на
''Хогуортс'',заобиколена от(сърцето на Лупин
се сви)елен,върколак,куче,и
плъх!
-Не може да бъде..просто не може да бъде..-повтаряше си шашнат
мъжа.Тази книга бе скъп спомен...от ученическите му години..спомен,който,с
течение на времето,е бил напълно забравен...и едва сега изплува в паметта му..

..................................
Някога....много отдавна...