''Целувката на дракона''

by Dqvolsko^6tastie Сря Юли 09, 2008 12:03 am

~Това е един фик,в който главни герои са Драко и Хърмаяни(знам,че много хора биха помислили идеята за връзка помежду им за противна,но си е истинско предизвикателство да пиша за тях и да сблъсквам характерите им Става въпрос за взаимоотношенията им,за промените,които се случват с характерите им,за искрите,които пламват помежду им...~

Първа глава
Един Малфой никога не плаче!

~Първа част~

Драко Луциус Малфой бе роден през годината,когато най-могъщият измежду
всички Тъмни магьосници,лорд Волдемор,бе победен от едно мъничко момченце,
отървало се от смъртоносното проклятие''Авада Кедавра'' само с един мълниевиден
белег.Драко незнаеше за годините на терор,убийства,и мъчения,незнаеше,че собствения му баща
е смъртожаден,убил много хора,нямащи нищо общо с магическото,един от най-приближените на Волдемор.
При падението на Онзи,който не бива да се назовава,Луциус бе принуден да спасява собствената си кожа,и да избяга,
далеч,изчаквайки всичко да се уталожи,и подозренията,съпътстващи личността му,да изчезнат..Нищо чудно,че сина му си нямаше
и представа от това какъв всъщност е баща му,и какво минало има..
На осем години Драко бе лъчезарно,слънчево дете,което имаше усмивка,която караше приятелките на майка му да слагат очаровани длан на
сърцата си,и да възкликват:
-Ах,Нарциса,какво прекрасно момченце си имаш!
Единственото,което го отличаваше от другите деца на неговата възраст бе необикновената му красота.Беше крехък,с тънки крака и ръце,с лице,от
което грееха изпълнени с любопитство сиви детски очи,над които падаха небрежно прекрасни кичури златиста коса..Беше и необикновено умен за възрастта си,непрекъснато
задаваше въпроса''Защо?'',и настояваше да получи отговори..Единственият въпрос,на който никога не получаваше отговор,бе,когато,вечер,седнал в скута на майка си,я питаше сънен:
-Мамо,а къде е татко?Той кога ще се върне при нас?
Майка му не отговаряше,просто галеше косата на сина си,и мълчеше,мислейки за съпруга си,който се намираше далеч от тях,но който един ден щеше да се върне..
Нарциса и Драко живееха в разкошен замък,не им липсваше нищо,детето получаваше всичко,което поиска,и въпреки това не бе разглезено,нито надменно.Майка му обожаваше да организира партита,и балове,
на които винаги присъстваше елита на магъосническото общество,но на Драко не му бе позволено да си играе с децата на нейните приятелки,нито пък да присъства на чаените церемонии-тя се страхуваше,че би чул нещо,което
би породило в съзнанието му множество въпроси,за чиито отговори все още бе рано..
Момченцето имаше бавачка,която много обичаше,и която обожаваше малкия Драко.Тя винаги бе край него,когато майка му беше заета,с удоволствие отговаряше на въпросите му,измисляше интересни игри,четеше му приказки,и правеше така,че
момчето никога да не усеща самота..Да..Драко живееше в замък,можеше да прави каквото си поиска,обичаше майка си,и бавачката си,и,въпреки че нямаше приятели,никога не се чувстваше самотен..Детският му,звънлив глас,огласяше коридорите на
замъка,прогонвайки мрака,царял в тях от векове..
...............
Две сиви очи се втренчиха внимателно в лицето на бавачката,която прохъркваше леко.Драко едва не се изкиска.Беше обед,и бавачката му се бе опитала да го приспи,четейки му някаква приказка,но сама бе заспала,и сега той бе свободен да поскита из полята и горите,
заобикалящи дома му,нещо,което не му бе позволено.Драко се увери,че тя спи дълбоко,и се изправи.Като всички малки момченца,и той обичаше приключенията,а понякога му бе толкова скучно..Просто щеше да поскита малко,и да се върне,преди Марми да е усетила,че го няма..
Момченцето се измъкна от стаята си,мислейки си как ще се катери по дърветата,и как ще се изкъпе в езерото,намиращо се в западния край на градината..Мина през няколкото тайни прохода,които бе открило по време на игрите на криеница,които играеше понякога с Марми,проходи,напълно
непознати за прислугата..
Излезе навън,и вдиша прохладния летен въздух.Бе облечен в разкошна мантия от тъмна коприна-майка му настояваше той да носи мантии и наметала,изтъкани от най-фин плат,въпреки че сина й предпочиташе да ходи по къси панталонки,които бяха къде къде по-практични през лятото..
Нарциса я нямаше,затова Драко свали мантията,и се насочи към близката горичка,където понякога,привечер,с Марми излизаха на разходка.Тръгна по една горска пътечка,наслаждавайки се на тишината и спокойствието,царящи тук.Клоните на дърветата хвърляха сянка върху детското личице,което
се извръщаше нагоре,за да погледне към белите облаци,плуващи по небето..Вдишваше аромата на горските цветя,и слушаше чуруликането на птичките..
Пътечката го изведе на някаква полянка,заобиколена от храсти,по които растяха диви плодове.В средата на полянката имаше мъничко поточе,ромолящо приятно.Сърна с малкото си се бе приближила до кристалночистата вода,и отпиваше бавно.При шума от детските стъпки тя бързо вдигна глава,ослушвайки се
напрегнато,но,когато видя Драко,спокойно я наведе отново,и продължи да пие.По някаква причина животните не се страхуваха от Драко,а му се доверяваха,дори му позволяваха да ги храни,и да ги милва..Идваха при него,търсейки ласките му,и именно в тяхното доверие се криеше неговата магическа сила..Драко
им въздействаше с чара си..
Момчето се излегна на меката шума под едно от дърветата.Малкото сърненце дойде при него,и докосна лакътя му с муцунка.Драко го помилва,и затвори очи..Беше му толкова хубаво..чувстваше се така спокоен..
Когато се събуди,малкото сърне и неговата майка си бяха отишли.До краката му стоеше едно пъстро диво зайче,наобиколено от петте си малки,които душеха с любопитство обувките му.Драко се изправи зарадван(той обожаваше мънички животинки),и взе зайчетата в скута си,а те с нищо не показаха,че ги е страх от малкото момче.
Майка им доверчиво подскачаше наоколо,хрупайки стръкчета от една билка,която растеше наблизо.
Преди Драко да разбере какво става,храстите от едната му страна изшумуляха,покрай него се стрелна нещо червено,и докато момчето направи каквото и да било,една рижава лисица се стрелна покрай него,и улови заека,който изпищя ужасен.Драко подскочи уплашен,и инстинктивно притисна малките зайчета до себе си,за да ги защити.
-Не!-изкрещя той,гледайки как лисицата избяга,носейки плячката си.-Остави го!Пусни го ти казвам!
Драко грабна първия камък,който зърна,и я замери с него,но не я уцели.Сълзи започнаха да пълнят сивите му очи.Той не разбираше съвсем какво е станало,но осъзнаваше,че заека никога вече няма да се върне при малките си..
Момчето нито за миг не се поколеба как да постъпи.То взе зайчетата,които писукаха,и тръгна към замъка,където се натъкна на Марми,която здравата нахока любимеца си,задето е излязъл без да я предупреди.Майка му,която не обичаше животни,беше много против новите му домашни любимци,но сина й успя да я убеди да му ги остави.
Оттогава Драко се грижеше за малките зайчета,играеше си с тях,хранеше ги с люцерна и моркови,даже ги слагаше да спят в една плетена кошница,намираща се близко до леглото му..
................
Драко бе седнал на пода в детската си стая,а зайчетата си играеха,търкаляйки се по мекия килим.Той не чу как бавачката му влезе,и не усети колко е нервна,дори когато чу гласа й,звучащ по-неспокойно от когато и да било:
-Драко,скъпи,един човек иска да те види..
-Добре,Марми!-отвърна момченцето,без да се обръща.Марми се оттегли,и в стаята влезе някакъв висок,непознат мъж,който впери очи в гърба на седналото на пода дете.
Едното от зайчетата кихна,и Драко се засмя звънливо,дръпвайки го за мустачките.И тогава чу студения,лишен от всякакви чувства глас:
-Значи това е сина ми..Драко..
Момчето,чуло името си,се обърна,и като видя непознатия,бързо скочи на крака.Някак си веднага разбра,че това е неговия татко,който най-накрая се бе завърнал у дома.Имаше същите очи..същата коса..но лицето му бе лишено от всякакви чувства..
-Татко!-извика Драко,а очите му се разшириха от щастие.Детето се втурна към баща си,и се притисна до него с цялата си детска доверчивост:
-Ти си дойде,татко!
Ударът го запрати встрани,Драко се блъсна в кристалната масичка,преобърна я,и падна на пода.Звук от натрошен кристал изпълни съзнанието му.Баща му го беше ударил!Малкото момче досега не бе удряно никога през живота си!Какво бе направило,че татко му го удари?Нещо лошо ли бе казало?
Сълзи потекоха по бузите на Драко,но баща му не забеляза.Той се бе извърнал към жена си,която се бе появила,и й крещеше вбесен:
-Какво си направила със сина ми??Ти си отгледала един лигльо,един слабак!!Та той не е достоен да носи фамилията на Малфой,и името на баща си!
Нарциса,уплашена,не смееше да гъкне.Драко стоеше вцепенен,неразбиращ какво става.Луциус Малфой огледа с презрение слънчевата детска стая,и устните му се присвиха:
-Какви са тези глупости??-ревна той,замахвайки с ръка.Нещата,наредени по нощното шкафче на сина му,нападаха по пода,и се натрошиха.Очите му се насочиха към момчето,което усети как го обзе страх:
-Един син на смъртожаден не трябва да знае какво е привързаност!Не трябва да обича,да се разчуства!Не трябва да има каквито и да било емоции!-Пръчката му се насочи към Драко.-Ще го науча как трябва да се държи един истински син на Луциус Малфой!
-Не!-изпищя Нарциса,но той я отблъсна от себе си.Един ден сина му щеше да разбере.Колкото по-рано се научеше да таи чувствата и емоциите си в съзнанието си,толкова по-добре..Колкото по-рано изпита болката и страданието,толкова по-бързо ще опознае омразата..и ненавистта..
-Круцио!!
Детето усети как го обзе болка,която сякаш изгаряше всичко в него..Загърчи се,започна да пищи,да се мята..Изведнъж болката изчезна,и Драко остана свит на пода,опитващ се да си поеме дъх.Майка му хлипаше,скрила лице в дланите си.Баща му го гледаше безмилостно..а от очите му лъхаше студ..Драко изхлипа,и сълзите намокриха лицето му,а Луциус
се приближи до него,срита го така,че детето изпищя от болка,и извика:
-Един Малфой никога не плаче!Сълзите са слабост!На този свят оцеляват само силните,а слабите умират!За всяка една сълза ще изпиташ десет пъти по-голяма болка!
Но Драко не разбираше..Незнаеше какво е сторил,че татко му му причинава това.Детето усети как в него се насади траен страх..Изхлипа,и ревна,неспособен да прикрие плача си..
Драко никога не забрави жестокия побой,който изтърпя него ден..
...................
Баща му го изчака да се свести.Изкара го навън,уловил го за косата.Заведе го край езерото,и го блъсна на меката трева.Наведе се така,че лицата им почти се допираха,и каза с глас,от който струяха жестокост и студенина:
-Твоята съдба е да бъдеш достоен син на баща си..Забранено ти е да обичаш,и да изпитваш състрадание..колкото по-скоро го разбереш,толкова по-добре..Един ден ще убиваш хора,ще ги мъчиш,изтезаваш..
В съзнанието на Драко се мярна спомена за лисицата,нахвърлила се върху дивия заек.
-Не,татко!-извика момченцето,опитвайки се да се измъкне от здравата му хватка.-Аз няма да съм такъв!Няма!
Нов удар разби носа му,и топлата кръв започна да се стича на вадички по лицето му.Луциус каза,вглеждайки се в сина си:
-Заплачеш ли,ще изпиташ отново онази болка,но този път ще натроша всяка твоя кост!
Луциус Малфой удави петте зайчета в езерото,пред очите на сина си.Малкото момче стоеше с широко разтворени от ужас очи,заслушано в писъка на зайчетата.Знаеше,че ако заплче,баща му ще го пребие,този път още по-лошо,затова стисна зъби,макар че сърчицето му се сви.Ужасът,който го скова,вледени сълзите..
Момчето никога не забрави писъка на зайчетата..години след това той ехтеше в сънищата му,карайки го да се буди,облян в леденостудена пот..Видя как се гърчат..как се борят за последна капка дъх..как телцата им застиват..как очите се изцъклят..
..............................
Животът на малкия Драко се промени завинаги..
Баща му се завърна..и щастието и радостта си отидоха от малкото дете..
Замъкът вече не се огласяше от звънлив,детски смях..

by Dqvolsko^6tastie Нед Юли 13, 2008 4:40 pm

Втора глава
Една трудна задача

......Дъхът му едва не спря,когато я видя да се приближава към него..Във въздуха се носеше ухание на бял жасмин,идващо от косите й,танцуващи по гърба..Очите й,сини като океана,го гледаха така,че той чувстваше как сърцето му бие лудо..Бел бе облечена просто,на кръста й бе завързана слугинска престилка,но въпреки това
за Драко си оставаше най-красивото момиче,което бе виждал някога..Той не можеше да крие повече това,което се изписваше по лицето му всеки път,когато я видеше..Тази вечер трябваше да й каже..трябваше да я докосне..
Момичето застана пред него,и повдигна глава-Драко бе висок за годините си,а и тя му стигаше едва до гърдите..Нямаше нужда да й казва каквото и да било..тя винаги го разбираше,разгадаваше безпогрешно емоциите си..тази вечер той бе решил да й признае чувствата си..
Драко се наведе,и я целуна,усещайки колко много я обича.Усети как Бел потрепери,но не се отдръпна..И тогава съзнанието му се изпълни с предупредителните думи на баща му:''Не показвай любов,защото тя може да те унищожи!Никога не обичай,защото това е слабост,която един ден би ти коствала живота!''...Но сега като че ли тези думи избледняваха..
губеха значението си..
Внезапно интуицията на Драко му подсказа,че се задава опастност.Той пусна Бел,и се извърна.И тогава видя баща си..
Драко се събуди,и веднага разтърси глава,опитвайки се да прогони образа на момичето,което бе сънувал.Недоумяваше коя е тя,и защо в сънищата му все са заедно,и той като че ли е влюбен в нея..Имаше нещо познато в косите й,във фигурата,в начина,по който се смееше..но Драко бе убеден,че никога през живота си не я е виждал,и недоумяваше откъде ли се е
появил образа й,и защо изпълва съзнанието му..За да намери отговора,му трябваха изключително големи способности в областта на оклумантиката,но той,въпреки че я изучаваше по наредба на баща си,все още не можеше да владее напълно съзнанието си,и някои от спомените си..След време щеше да си спомни..спомена за Бел щеше да се завърне,парче по парче,като мозайка,която
трябва да се нареди..Драко щеше да си спомни,че тя бе дъщерята на Марми,бавачката,която се бе грижила за него през детските му години..момиче,прислужващо в замъка им..тя бе първата,и единствената,в която се бе влюбил..дълго се бе разкъсвал дали да послуша разума или сърцето си.Избра сърцето..да й разкрие чувствата си..но баща му разбра..
Това,което Драко никога нямаше да си спомни,бе,че Луциус уби момичето,а след това направи изключително силна магия за забрава на собствения си син..Драко забрави..но някъде..дълбоко в себе си..все още пазеше нещо подобно на мъглив спомен за нея..за единствената..
Младежът се погледна в голямото огледало,инкрустирано със скъпоценни камъни,закачено на една от стените в стаята му.За него перфектния външен вид бе над всичко,затова никога не излизаше,без да е сигурен,че изглежда страхотно.Момичетата от Слидерин се разтапяха,щом минеше покрай тях,бяха луди по него,той се наслаждаваше да вижда обожанито в очите им..а после им разбиваш сърцата..
Беше едва на четиринадесет,но преспокойно можеше да мине за по-голям.Тренировките по куидич,и летните упражнения,на които го подлагаше баща му,бяха развили мускулите му.Беше висок и строен,но вече нямаше нищо общо с момченцето отпреди няколко години.Сега очите му навяваха хлад,а косата му винаги бе зализана назад.Никога не се усмихваше.Бе започнал да се превръща в копие на баща си..
Погледна към плаката,изобразяващ Ирландският национален отбор по куидич.След няколко дни щеше да има Световно първенство по куидич..щяха да играят България срещу Ирландия..и той,разбира се,щеше да гледа..''Кой знае пък,може да науча някой нов трик,и да разбия Потър на следващия ни мач!''-помисли си самодоволно той,като и през ум не му мина,че е възможно Хари Потър също да присъства на
мача.
Драко ненавиждаше летните ваканции.Мразеше скуката,и бездействието,а в големия замък,въпреки че не липсваше нито едно удобство,просто нямаше какво да се прави.Дните му минаваха просто ей така,без да му се случва нищо интересно,което да го развлече.Когато баща му си беше у дома,той следеше зорко поведението на сина си,и Драко имаше чувството,че дори стените имат уши,затова,въпреки че вътрешно се
бунтуваше,внимаваше да не разгневи Луциус,и се държеше според неговите правила.Да..Драко добре помнеше какво му се случваше преди години,когато се опитваше да се противопостави,или когато неволно сбъркаше..Той се бе научил да се преструва,криеше всичко,което би му навлякло нови наказания,и раздробяваше емоциите си..Но с времето,малко по-малко,неизбежно,Драко започна да се прекършва,въпреки че сам не
го осъзнаваше..Бе попил възгледите на баща си..и сега единственото,което би могло да му помогне да опознае себе си,бе да се замисли дълбоко.Но..той никога не мислеше..Бе научен да смята,че е върха,да върви все напредм,игнорирайки онези,от които няма никаква полза.Да тъпче ''по-низшите'' от него,и да се сдружава със силните..
Щеше му се да се махне,да отиде където и да е,само и само да се отърве от скуката,и от монотонните дни.Понякога Краб и Гойл му идваха на гости,но той предпочиташе да е сам,защото те бяха като кукли,чиито конци се движат от него,ходеха му по петите,и вечно бяха съгласни с него.През първите години това му се струваше забавно..но с течение на времето започна да му омръзва..
Слезе на закуска,минавайки покрай редицата коридори,водещи към трапезарията-кухнята бе царството на слугите,и никаква земна сила не би принудила майка му да стъпи там.Майка му..Драко изсумтя.За него тя бе една снобка,която сякаш живееше за това да клюкари наляво и надясно,да кани всекидневно приятелките си у дома,да се представя добре в''обществото''..Беше скучна,и почти не му обръщаше внимание.За разлика от баща му,
който го следеше зорко,и го възпитаваше по своя си начин.Драко повдигна очи към тавана.Толкова ли не можеше да има нормални родители,позволяващи му да прави каквото си поиска?Понякога му се струваше,че би предпочел да даде цялото богатство,което притежаваше,само и само да живее нормално,и да не се подчинява на ничии правила..
Родителите му бяха заели местата си от двете противоположни страни на дългата маса,разпростираща се от единия до другия край на трапезарията.Драко винаги сядаше по средата,на еднакво разстояние от двамата,нещо,което му се струваше изключително глупаво.Как да води разговор с тях,като трябва да се провиква и в двете страни,за да го чуят?
Погледна ги,докато сядаше на стола си.'Нямаше нито ''добро утро'',нито ''как спа тази вечер''.Нарциса и Луциус не си падаха по подобни''глезотии,и сантимеентални глупости''.Майка му,както винаги,се бе облякла така,сякаш не е седнала да закусва,а отива на някое ревю.Баща му,обаче,му се стори по-замислен от друг път.Четеше със свъсени вежди някакво писмо,очите му се стрелкаха по редовете,на места пребледняваше,а на други се смръщваше.
-Закъсня!-Нарциса се обърна към сина,който вече се бе съсредоточил върху закуската си,със съзнанието,че колкото по-бързо се нахрани,толкова по-скоро ще може да се оттегли.Драко й отговори само с едно повдигане на рамената си.
-Защо закъсня,Драко?-попита Луциус,без да вдига поглед от писмото.На него Драко нямаше как да не му отговори:
-Бях излязал да потренирам куидич,и не усетих кога е станало време за закуска..-каза той безизразно,и гласа му дори не трепна,въпреки че изрече явна лъжа.Баща му бе настоял Драко да изучава оклумантика,за да може след време,когато заеме мястото си сред смъртожадните,да умее добре да прикрива спомените,от които се страхува,и да знае как да заключва съзнанието си,ако случайно попадне в ръцете на някой аврор.Драко напредваше бързо,и бе осъзнал,че,
заключвайки съзнанието си,би могъл да лъже,и то така убедително,че да не казва това,което в действителност е истината.Правеше го изключително внимателно,и досега баща му не бе усетил,че сина му понякога прикрива истината.Опитвайки се да направи от сина си достоен бъдещ смъртожаден,Луциус всъщност неволно му бе дал оръжие,което Драко използваше срещу него,отмъщавайки си затова,че е принуден да живее според правилата на баща си-Драко се бе научил да се
преструва,и ревностно да крие онова,което смяташе,че е нужно да си остане единствено в дълбините на съзнанието му.Нямаше никакви намерния да разказва на баща си за сънищата си-бе решил сам да открие какво ги предизвиква,и кое е това момиче,за което изпитваше смътното чувство,че някога я е познавал..Инстинкта му подсказваше,че не бива да казва на баща си..
Луциус погледна сина си:
-След закуска ще останеш тук.Трябва да си поговорим за нещо изключително важно.
Драко кимна,чудейки се какво ли пак е сторил,и какво наказание ще му бъде наложено.Познаваше баща си,и знаеше,че му предстои да разбере съвсем скоро.Надяваше се само Луциус да не настоява да правят упражненията,наречени''отнемане на живот''.Драко ги ненавиждаше.Баща му се опитваше да го научи да бъде безмилостен,да го подготви за времето,когато ще убива хора с един замах на магическата си пръчка.Драко,против волята си,изпълняваше упражненията,а по лицето му
не трепваше нито едно мускулче,въпреки че сърцето му се бунтуваше срещу това,което върши.Той не беше убиец.Вътрешно,макар и да не го показваше,му беше жал за всяко малко животинче,което измъчваше изпод погледа на Луциус.Писъците им,и изкривените от болка муцунки го побъркваха,а това,че им причинява болка,свиваше на топка стомаха му.Вечер,останал сам,си припомняше мъченията,и изтезанията,на които ги е подлагал,преди да ги умъртви,и искаше да заплаче..но не можеше..
''Един Малфой никога не плаче!''
Драко бе научил урока си добре..

by Dqvolsko^6tastie Нед Юли 13, 2008 4:41 pm

Майка му,както винаги,закуси с една плодова салата(спазваше някаква диета,и упорито отказваше да се храни обилно,въобразявайки си,че е прекалено дебела,и трябва да отслабне,а истината бе,че приличаше на клечка за зъби),и побърза да се оттегли,за да се приготви за чаеното парти,което щеше да се проведе в една от приятелките й.Минаха няколко минути,през които се чуваше единствено тракането на приборите.Луциус каза,прибирайки писмото в джоба си: -Време е да ти кажа нещо,и се приготви да запомниш всяка една дума,защото от това навярно ще зависи бъдещето ти.. Драко не се впечатли особено.Баща му се изправи,и каза нервно: -Черният лорд е жив,и съвсем скоро ще се завърне.. Отначало Драко не разбра за какво става дума,и каква огромна новина му е казал баща му.Но..когато осъзна думите му,нещо в него трепна.Бе слушал достатъчно истории,за времето,когато Волдемор е бил на власт,за смъртожадните,за убийствата,за изтезанията..Но всичко му се бе струвало далечно,нереално..Сега разбра,че момента,в който ще трябва да се прояви,и да заеме мястото до баща си като смъртожаден,наближава.И изпита леден страх.Щяха ли да искат от него да убива?Щеше ли да се срещне лице в лице с Лорда,от който всички се бояха толкова много? -Онзи..който не бива да се назовава..е жив?-попита неуверено Драко,а вилицата му издрънча шумно.-Но..нали Потър го бе унищожил?Как е успял да.. -Дори не го споменавай!-изкрещя внезапно Луциус,и се огледа така,сякаш някой ги подслушваше.-Лорда просто е проявил..-смелостта не му достигна да изрече''недосетливост'',той си пое шумно дъх,и каза рязко: -Ние не бива да се интересуваме от това как малкото хлапе едва не е унищожило най-великия магьосник на всички времена!Който повдигне неразумно този въпрос пред Лорда,ще бъде мигновено убит,можеш ли да проумееш това?Един добър смъртожаден трябва да знае да мълчи,и да избягва да изговаря неща,които биха разгневили господаря му.. ''Звучи добре..само дето аз не съм смъртожаден,и не ми дреме дали бих ядосал когото и да било..''-помисли си Драко,но не посмя да го изговори на глас.Беше прекрасен летен ден,толкова свеж,обширната трапезария бе обляна със светлина,и на него му бе трудно да се отнесе сериозно към думите на баща му,но,разбира се,не се издаде с нито едно движение.Луциус Малфой продължи,заобикаляйки масата: -Това писмо е писано от..-той изкриви устни недоволно,и прочете на глас думите-''Един от най-близките ми слуги,който ме откри,и който поддържа живота ми''..Не ми споменава кой е.Нито къде се укриват.Още снощи знаех,че Лорда е жив..но някак си отказвах да повярвам.. -Черния знак ти го подсказа,нали?-попита тихо Драко.Баща му му бе разказвал за знаците,с които Волдемор белязваше своите смъртожадни навремето. -Да!Снощи той пламтя по-силно от когато и да било!Но..сега това не е важно..Драко..Лорда има задача за теб..задача,която трябва да се постараеш да изпълниш.. Той го погледна.И тогава Драко усети,че това,което предстои да се случва,ще промени изцяло живота му.Усети как го пролази леденостуден страх.През всичките години на тренировки,той бе изпълнявал всичко,което изисква баща му,но никога не се бе замислял,че е възможно някога Лорда да се издигне отново.Смяташе,че баща му има фикс идея да го превърне в свое копие,но никога не бе считал,че е вероятно някога да стане смъртожаден..Та Черния лорд бе изчезнал отпреди години! Но..сеега баща му казваше,че е жив,че скоро ще възвърне могъществото си..и именно този магьосник,от когото се страхуваха всички,имаше задача за Драко!Младежа потрепери.Щяха ли да поискат от него да убива?Щяха ли да го бележат със знака?Щеше ли да има смелост,и да върши нещата,които изискват от него? ''Той не ти е господар!''-разбунтува се съзнанието му.''Това,че баща ти е бил смъртожаден,не означава,че и ти трябва да си такъв!'' ''Трябва..''-Драко се опита да спори със себе си,опитвайки се да се обеди в нщо,в което не бе съвсем сигурен..''Това е моята мечта..минах през толкова много неща..мечтая да съм смъртожаден от дете..'' Гласа в главата му се изсмя невярващ: ''Мечта??Мечтаеш да убиваш,да измъчваш,да изтезаваш?Баща ти го е правил,ще го прави отново,но ти??Защо трябва да вършиш нещо,което не искаш??Защо трябва да убиваш?Това мъж ли те прави?Достойно ли е да гледаш как някой се гърчи в краката ти??'' Никога преди самосъзнанието на Драко не го бе обърквало така.Сякаш в него се сблъскаха две противоположни сили,на доброто,и на злото,и той незнаеше коя да послуша. Погледна баща си,и решението бе взето.Луциус нямаше да приеме откази.Той искаше да направи сина си смъртожаден,и нищо нямаше да го спре.Откажеше ли му,Драко щеше да бъде убит,и добре го знаеше.Той нямаше право,нямаше избор да вземе собствено решение.Пътя,който трябваше да следва,бе очертан от деня,в който баща му се завърна обратно.И Драко не можеше да се противопостави.. -Какво трябва да направя?-попита тихо младежа,опитвайки се да не обръща внимание на бушуващите в него емоции. -Запомни добре всичко,защото не можем да си позволим грешки!Тази година в училището ви ще се проведе Тримагически турнир.. Лицето на Драко се оживи: -Тримагически турнир?И какво се иска от мен,да участвам ли? -Не ме прекъсвай.Лорда е разбрал за това от една вещица,работеща в министерството.Примамена от слугата,който се грижи за нашия господар,от нея са били изтръгнати изключително важни сведения.Тъмния лорд е измислил план,който,ако се изпълни успешно,ще му помогне да възвърне тялото си.Незнам всички подробности,но нещата стоят горе-долу така:негов доверен човек ще се внедри в училището ви,поемайки поста Защита срещу Черните искуства.Той ще направи всичко възможно да включи Потър в турнира, въпреки че ще има възрастова граница.Твоята задача е да му помагаш,да следиш отблизо Потър и компанията му,и да събираш сведения,които биха могли да бъдат от страшно голяма полза.. Драко едва не подскочи: -Какво??-извика той,невярващ на ушите си.-Какво искаш да кажеш с това да следя Потър и всичките му вонящи приятелчета?? -Сприятели се с тях-Луциус го изгледа хладно.-Не казвам,че ще е лесно.Но ти познаваш училището къде къде по-добре от измамника,който ще ви преподава.Ще бъде лесно да заблудиш Потър и останалите,да попаднеш сред тях,да се преструваш,че си им приятел..И когато дойде момента.. -Ще трябва да ги предам!-каза тихо Драко,вперил невиждащ поглед пред себе си. -Не става въпрос за предателство!Когато Потър падне в ръцете на Лорда,ти ще бъдеш възнаграден за усилията си! Каквото и да говореше баща му,на Драко му звучеше като предателство.Той-приятел с тримата,които бе ненавиждал цели три години?Невъзможно!!Наистина ли Луциус искаше това от него?Очевидно да. -Използвай каквито методи искаш.Дръж се мило,навъртай се край тях,каквото и да е,само гледай да даде резултати.И помагай на Потър да преминава през изпитанията.В края на тази година той ще е мъртъв,така че няма да ти се налага да се преструваш дълго,че си му приятел..Това е засега,довечера ще си поговорим по-обстойно.Чака ме работа.. И с тези последни думи Луциус Малфой напусна трапезарията,оставяйки сина си сам с обърканите му мисли.Драко имаше чувството,че сърцето му е станало на лед.Пред погледа му изникнаха лицата на Потър,на родоотстъпника Уизли,и на мътнородката Грейнджър.Да,мразеше ги,ненавиждаше ги,и обожаваше да ги обижда.Но искаше ли да ги види мъртви? ''Ти ще си виновен за смъртта на Потър!''-гласчето в главата му се обади отново. ''Не..аз само ще помогна..друг ще го извърши..'' ''Ще бъдеш виновен!Ще спомогнеш за убийството на човек!'' Тези мисли се забиха като острие в сърцето му,и Драко най-после разбра пред каква огромна отговорност и опастност се изправя.Беше замесен в играта на възрастните,бе пионка,която те щяха да използват за целите си.От него се искаше да шпионира Потър,да го тласка по пътя към успеха..по пътя,който щеше да завърши с убийството му.. Драко осъзна,че не иска да извърши това.Не искаше да знае,че е помогнал за убийството на Потър.Но..нямаше избор..

by Dqvolsko^6tastie Пон Юли 14, 2008 6:48 pm

Трета глава
На Световното по куидич

Драко имаше чувството,че си
е легнал току-що,когато баща му го дръпна да става:
-Побързай!Ще закъснеем!

-Толкова ли не можеше да поспя още малко?-заоплаква се начумерен
Драко,ставайки от леглото си.-Не може ли просто да се магипортираме?

-Прекалено малък си,за да се магипортираш!Хайде,обличай се по-бързо,трябва
да отидем навреме,имам да свърша някои неща..
Драко с мъка се
изправи,опитвайки се да проясни ума си.Навън все още бе тъмно като в рог.Как му
се спеше само..
Наложи му се да се преоблече,защото,когато слезе в
трапезарията,и майка му го видя,веднага викна да си бил сложил някоя официална
мантия,и Драко се върна в стаята си,мърморейки.
-Хайде,яж по-бързо,няма
много време!-каза майка му,слагайки пред него чиния,пълна с каша.
-Как ще
стигнем до определеното място?-попита Драко,дъвчейки.
-Налага се да походим
малко пеша,замъка е заобиколен със специално направени магии,които пречат на
магипортирането..Ще използваме летекод.
-И как ще изглежда този
летекод?-попита Драко с интерес.Знаеше,че летекодите са предмети ,съвсем
обикновени,дори невзрачни на вид,винаги такива,че на никой мъгъл да не му хрумне
да ги използва за каквото и да било.
-Нашият ще бъде шишенце от
лекарство,нищо кой знае колко изискано!-присви устни майка му.
След като
закусиха,тримата напуснаха замъка.Драко нямаше как да не се вълнува-Световното
щеше да внесе малко разнообразие в скучния му,монотонен летен живот,и да
премахне за малко скуката и еднообразието.Щеше да вика за Ирландия,разбира
се,въпреки че играча,който бе най-добър според него,бе от българския отбор.

''А какво ще стане,ако и Потър е там?''-помисли си той,докато се насочваха
към близката горичка,и майка му пристъпяше така,сякаш земята е кална,и би
изцапала хубавите си обувки.Драко присви устни-самата мисъл за приятелски
разговор с Потър му се струваше ужасно неприятна.
Драко бе мислил дълго
върху задачата,която му бе поставена.Бе решил да я изпълни,без да влага никакви
чувства,и да се преструва,че не му пука какво ще сполети Потър в края на
учебната годинам,въпреки,че съвсем не бе така,но той бе прекалено заинатен,за да
си признае,че не иска да има нищо общо с убийството му.Бе премислял всички слаби
места на плана,бе си припомнил всичко,което знае
за тримата,и обмисляше как
да направи така,че да се внедри в тяхната компания по-лесно.Знаеше,че няма да
успее,без да вложи усилия.Бе наясно,че дома му може да го намрази,задето е
дръзнал да се сприятели с някакви си грифиндорци.Приятелите му може би щяха да
го изоставят.''Приятели??''-изсмя се вътрешното му гласче.''Ти нямаш приятели.Ти
си заобиколен от лицемери,които ти се кланят единствено заради властта,с която
разполага баща ти!''
Не можеше да отрече.Никога не бе имал истински
приятели.Не че имаше нужда от тях..
Драко осъзнаваше отлично,че Потър и
Уизли нямаше да се хванат на маскарада му,нямаше да повярват,че иска да им бъде
приятел.Особено Уизли,той бе голяма пречка,но Драко се надяваше,че ще успее да
се справи с него.Стори му се,че Хърмаяни е най-податливата от тримата.Тя бе
тяхна опора,и съветник в трудни моменти.Ако Драко успееше да я убеди,че се е
променил,тя,без да осъзнава,че му помага за план,който ще завърши с убийството
на Хари,щеше да повлияе на Хари и Рон..и тогава..
''Да се държа добре с този
мътнород!''-Драко потрепери от погнуса.Всичко друго да бяха поискали от него,но
това??И все пак..Драко бе наясно какво ще му се случи,ако се провали,или
застраши неволно плана на Тъмния лорд.Баща му му бе разяснил с най-големи
подробности,и,ще не ще,Драко бе принуден да забрави омразата си към Потър и
компанията му..
Стигнаха на една китна полянка,в чиято среда бе захвърлен
летекода,който щяха да използват.Драко бе пътувал и друг път по този начин,и
спокойно можеше да каже,че предпочита метлите.Преди да вдигне шишенцето,баща му
ги огледа,сякаш да се увери,че не приличат на магъосници:не му бе никак приятно
да е навлчен в мъгълски дрехи,но Министерството бе настояло магъосниците да
бъдат особено предпазливи,и това бе само една от въведените мерки за
сигурност.Колкото до Драко,той не изпитваше никакви неудобства,
навлечен с
едни джинси,и със снежнобяла риза,която нямаше търпение да свали,когато стигнат
до палатката си.
Луциус вдигна летекода:
-Когато кажа три!
Нарциса и
Драко докоснаха шишенцето с показалеца и кутрето си.
-Едно..две..три!

Драко усети как нещо зад пъпа му го дръпна,и преди да се усети краката му
вече се бяха отделили от тревата.Виждаше единствено неясни очертания,и преливащи
се цветове.Баща му и майка му се блъскаха отвреме навреме в него.Имаше
чувството,че и да иска,не може да се отлепи от летекода..
Докато се
усети,пътуването вече бе приключило,и той се изтърси на земята-така и не се бе
научил да се приземяваграциозно като майка си,чието лице бе леко позеленяло.

-Ставай,Драко!-изсъска баща му,и го повдигна.-Не му е мястото да се
търкаляш!
-Не се търкалям,изгубих равновесие!-измърмори начумерен
младежа,изчиствайки разните тревички,полепнали по ризата му.Баща му вече се бе
извърнал към двамата магъосници,които отговаряха за пристигащите,и прибираха
използваните летекоди.Драко ги разгледа с любопитство:нито един от двамата не б
успял да се предреши достатъчно успешно като мъгъл.
-Господин Малфой,ето,че
и вие се появихте!-разтърси ръката на баща му магъосника,навлечен с шотландска
поличка.-О,и прекрасната ви съпруга е тук,красива както винаги!-Той целуна
ръката на Нарциса,която му се усмихна снизходително.-И момчето..да,да..

-Къде се намира нашия лагер,Базил?-попита Луциус,без да губи излишно време.

-Секунда да проверя..на половин километър оттук,трети сектор,управител на
лагера е господин Шейзъл.Приятно прекарване!
-Благодаря!-с тези думи
господин Малфой му обърна гръб,и поведе жена си и сина си към споменатия сектор.

Тръгнаха през пустошта,и Драко се взираше с нетърпение,надявайки се да
пристигнат по-бързо.Беше му ужасно горещо.Ето че след малко стигнаха до някаква
къща,до която имаше разположена бариера,иззад която започваха
палатките,разпростиращи се докъдето стига погледа.Посрещна ги нисък,шишкав
магъосник,Шейзъл,управителя на лагера,който се заприказва с господин
Малфой,който остана дори след като платиха,тъй като Шейзъл бе един от
най-близките хора на министъра,а Луциус искаше непременно да направи добро
впечатление.
След като се наприказва,Луциус пое картата на лагера,и тримата
тръгнаха към своята палатка.Тя имаше изключително луксозен вид,беше невероятно
широка отвътре,изпълнена със всякакви удобства.Пред нея имаше поставена табелка
с надпис:''Семейство Малфой''.Драко влезе вътре,просна се на
леглото,предназначено за него,и се наслади на приятната хладина,която излъчваха
чаршафите.Съблече ризата си,и затвори очи,решил да поспи малко,а след това да се
поразходи из околността,и да разгледа останалите палатки..
.............

Когато се събуди,откри,че родителите му ги няма,но не се изненада-знаеше,че
са поканени на обед в палатката на министъра,заедно с още някои високопоставени
магъосници.Тъй като за момента не чувстваше глад,реши да излезе на чист въздух,и
да се поразтъпче.
Прохладният въздух лъхна приятно лицето му.Разбра,че не е
спал кой знае колко,защото слънцето бе изгряло току-що,и над лагера все още се
стелеше утринна мъгла.Във въздуха отекваха детски викове,смехове,звуци от
чуждестранна реч..Драко,вървейки,разглеждаше с любопитство палатките-имаше ги
във всякакви разновидности,някои бяха малки и невзрачни,други на няколко етажа..

Драко реши да разгледа и другите два сектора-и без това нямаше какво друго
да прави.Много момичета,вързали ирландски шалчета около шиите си,се извръщаха
заинтригувани след него,но високия младеж не им обръщаше и капка внимание.На
едно място видя Панси Паркинсън,една от съученичките му,която бе лудо влюбена в
него,бъбреща с приятелките си,и побърза да заобиколи,докато не го е видяла-не
можеше да понася лигавото и държание,и това,че бе в състояние да клюкари часове
наред,без да му остави възможност да вземе думата.
Когато се намираше в
първия сектор,разхождайки се,Драко видя нещо,което го накара да се закове на
място:Хари Потър,Хърмаяни Грейнджър,и Рон Уизли се намираха на няколко метра от
него,застанали на опашка пред една чешма.''Как е успял Потър да дойде
тук??''-мислеше си ядосан Драко.Нали уж мъгълите,с които живеел,се държали
ужасно с него?А Уизли?Кой би си помисли,че има достатъчно пари,за да си позволи
да присъства на едно такова събитие?Драко ги гледаше с неприязън.Ето,и
мътнородката бе тук..той се сети за мисията си,и изпъшка.
Време бе да
започне да го прилага.
По някое време Хърмаяни напусна опашката,кискайки се
на някакъв възрастен магьосник,облечен в нощница.Драко забеляза,че от джоба на
панталоните й изпадна някаква листовка,и реши,че момента е подходящ да завърже
разговор.''Отивай..и се дръж мило..''-нашепна му вътрешното му гласче,и Драко бе
принуден да надвие отвращенито си,и да пристъпи към нея.
-Ей..Грейнджър!

Хърмаяни се обърна да види кой я вика.Отначало не позна младежа,изправил се
пред нея,изглеждаше толкова различен,облечен в мъгълски дрехи..Но после
осъзна,че това е Малфой,и инстинктивно сграбчи магическата си пръчка:
-Какво
искаш,Малфой?
Драко погледна към пръчката,след това към лицето й,мъчейки се
да прикрие колко неприятно му е да си приказва с нея:
-Спокойно..не съм
дошъл да те обиждам,или да ти приложа някое проклятие!Просто се разхождат,видях
те,и дойдох,за да разменим две три приятелски думи.
Хърмаяни
зяпна.''Приятелски думи''??Какво му ставаше на Малфой?Да не би да бе получил
слънчев удар??Тя не прибра магическата си пръчка,стоеше нащрек,въпреки че той не
проявяваше признаци,че би й направил нещо.
-Ето,заповядай..изпуна това!-той
й подаде листчето,и тя колебливо го пое,като не спираше да го гледа
подозрително.Малфой достигна върха в преструвката си,като се усмихна
сияйно,така,както никой не го бе виждал да се усмихва от години.Хърмаяни го
гледаше втрещена,тя просто недоумяваше какво му става,и защо се държи мило с
нея.Малфой и усмивка?Да се усмихва,и то не на кой да е,а на
нея,''мътнорода'',както обичаше да я нарича презрително.Преди Хърмаяни да каже
каквото и да било,Драко хвърли поглед към Хари и Рон,видя,че е техен ред да

си напълнят вода,и каза:
-Не ме гледай така,сякаш съм урочасан!Трябва да
тръгвам..-той повдигна два пръста към косата си,козирувайки шеговито:-Надявам се
да се видим и по-късно..Чао,Грейнджър!
И той я остави,отдалечавайки се
бързо.Никой не бе разбрал какви огромни усилия му костваха всяко дно движение,и
усмивката,която се бе изпарила от лицето му.Хърмаяни,страшно изненадана,се
взираше зад гърба му,опитвайки се да разбере какво цели Малфой с това си
поведение..
..................
-Какво искаше този сноб,Хърмаяни?-попита
веднага Рон,когато двамата с Хари застаноха до нея.-Обиди ли те с нещо?Кажи,и
веднага ще отида да го прокълна!!
-Не..той..такова..-Хърмаяни ги
гледаше,чудейки се как да им обясни какво се бе случило.Щеше да им дойде като
гръм от ясно небе.-Той се държа мило с мен!!
Хари и Рон я зяпнаха
недоумяващи.
-Малфой..да се държи мило??Сигурна ли си,Хърмаяни?-попита я
Хари,прослдил с поглед отдалечаващия се слидеринец.Веждите му се присвиха.Какво
бе намислила тази подла змия?
-Да-каза Хърмаяни така,сякаш сама не вярва на
думите си.-Нито ме обиди,нито ми се подигра,нищо!Дори ми подаде едно
листче,което бях изпуснала!
-Намислил е нещо!-изръмжа Рон,хващайки я за
рамото.-Е,каквото и да се стреми да направи,няма да успее!Ние с Хари ще сме
постоянно край теб,и нека само да се опита да ти направи нещо!
-Но Рон..

-Да се връщаме в лагера!-каза Рон с нетърпящ възражения тон.-Не му се
връзвай,Хърмаяни.Колкото по-бързо забравиш,че си го срещнала,толкова по-добре!

..................
В късния следобед във всички сектори се появиха
амбулантни търговжи,гръмко хвалещи стоките си.Драко,разбира се,не пропусна да си
накупи сувенири,и без това имаше повече джобни пари,отколкото можеше да
изхарчи.Видя някъде в навалицата Потър и приятелите му,но реши,че моменда да се
опитва да завърже разговор с тях не е подходящ,защото,само когато го зърна,Рон
се намръщи,и дръпна Хърмаяни така,че тя да не го види.Драко престана да ги
наблюдава.Да..правилно се бе досетил..щеше да му е трудно да се справи с Уизли..

Сдоби се със фигурки на ирландските играчи,които крачеха по дланта
му,пищяха,или яхваха метлите си,със всевизор със всякакви екстри,с програма за
протичането на мача,с ирландско шалче..
Прибра се доволен в палатката
си.Родителите му се бяха върнали от обеда,и сега майка му си нанасяше последен
слой грим.
Изведнъж,някъде отвън,екна силен гонг.Тримата обърнаха глави
натам.
-Хайде!-подкани господин Малфой сина си и съпругата си.-Време е!Мача
ще започне след малко..
И тримата се насочиха към игрището,осветено от
множество фенери,разпръскващи приказна светлина..

by Dqvolsko^6tastie Пон Юли 14, 2008 6:49 pm

Четвърта глава
Ирландия срещу България

Драко
взе със себе си единствено всевизора,който щеше да му е изключително полезен по
време на мача.Докато вървеше през гората,извеждаша към стадиона,откъдето
долитаха възторжени викове,и се чуваха остри изсвирвания,срещна няколко от
съучениците си.Цабини Блейз му кимна,подминавайки го,придружаван от красивата си
майка.Панси едва не го удуши,когато се метна изневиделица на врата му,но той се
отърва доста бързо от нея,надявайки се тя да не е в неговата ложа.
Когато
наближиха един от входовете на стадиона,баща му го хвана здраво за лакътя,сякаш
се страхуваше,че Драко ще се изгуби в навалицата.И все пак,хората ги блъскаха от
всички страни,нямащи търпение да влязат по-бързо,и Луциус пусна
Драко,извиквайки:
-Чакай ни в ложата!
След това той и Нарциса останаха
някъде назад,а Драко бе изтикан напред.Някой го настъпа,и той заработи с
лакти,за да си освободи известно пространство.Пред него имаше някакви нахакани
на вид младежи,който говореха на чужд език,и пререждаха всеки,който бе по-нисък
или слаб от тях.Драко свъси вежди:нямаше нищо против той самия да се държи
така,но такова поведение,демонстрирано от някой друг,го дразнеше много.
Видя
как едно от момчетата пререди мъничко момиченце,избутвайки го така,че то падна,и
извика:
-Ей,я по-полека!
Бързо се озова до малката,защото хората отзад
напираха,и като нищо щяха да я смажат,защото входа не бе достатъчно добре
осветен.Драко видя,че момчетата се извърнаха към него,и долепиха глави един до
друг,сякаш се наговаряха,но изобщо не се впечатли.
-Добре ли си?-попита той
малката,която бе на път да се разплаче.Той я вдигна на раменете си,защото
магъосниците й от двете му страни го блъскаха,и,без тръгна нагоре по
стълбите.Видя една жена,която се оглеждаше силно разтревожена,и когато видя
детето,извика:
-Мари,слава богу,че си добре!
-Нищо й няма,госопожо!-каза
сковано Драко,предавайки момиченцето в ръцете на майка му,която го погледна с
признателност:
-Благодаря ти,че си се погрижил за нея,можеха да я смачкат
като нищо!Ти си едно добро момче!
Докато вървеше към ложата,Драко си мислеше
за думите й.Наистина ли бе добро момче.През целия си живот се бе държал гадно и
надменно със всички,неслучайно бе един от най-големите гадняри в училището..

''Не си бил такъв през целия си живот!''-звънна познатото гласче в главата
му.''Някога..много отдавна..имаше и по-добри времна..''
Драко го отпъди
решително от главата си..не обичаше да мисли за миналото..
Най-после стигна
до ложата,и се запъти към мястото си,наслаждавайки се на гледката,открила се
пред очите му.
Голям брой вещици и магъосници пъплеха,говорейки развълнувано
за предстоящия мач,към местата си.Разгледа головите стълбове,и си припомни
мачовете по куидич,които играеха в училище.Разбира се,сега бе много
по-различно..По таблото,където щеше да се изписва резултата,вече течаха първите
реклами.
Драко забеляза,че половината семейство Уизли,Хари Потър,и Хърмаяни
Грейнджър за заели местата си на първия ред,и обсъждат оживено противниковите
отбори.Ето го Потър,търсача на грифиндорския отбор по куидич..Драко придоби
такава физиономия,сякаш е глътнал лимон:бе повече от сигурен,че е по-добрия
търсач от двамата,
и недоумяваше защо Потър винаги имаше късмет,и улавяше
снича пръв.Е,тази година щеше да му разкаже играте..бе тренирал повече от
усилено през лятото..
Ето го и Уизли,който ръкомахаше с дългите си като
вятърни мелници ръце.Сестра му,някакво си невзрачно хлапе,което не му правеше
никакво впечатление..И Грейнджър.
Сядайки на мястото си,Драко я разгледа
по-внимателно от когато и да било,опитвайки се да си представи,че тя не е
мътнород.Смяташе,че ще изпълни най-успешно задачата си,ако открие слабите й
места,и ги използва,карайки я да си помисли,че той действително се е променил.

Влизайки в ролята си,Драко извика:
-Ей,Грейнджър,ето,че пак се виждаме!

Хари,Рон,и Хърмаяни се извърнаха едновременно.Драко погледна към нея,и леко
се изненада.Нима това наистина бе Грейнджър,зубърката на випуска,незабележимата
мътнородка??Хърмаяни изглеждаше много по-различно от миналата година,когато му
бе зашила шамар със всичката си сила.Сега косата й не бе бухнала на всички
посоки,а бе права,спускаща се
по гърба й,даже му се стори,че някои кичури са
по-светли от други.Имаше свеж вид,и не приличаше на онази Грейнджър,която
прекарваше по цели дни в библиотеката,готвейки уроците си..
-Какво
искаш,Малфой?-озъби се Рон,гледайки го с неприязън.Драко повдигна вежди:

-Уизли,какво има,не можеш ли да свикнеш с факта,че съм решил да се държа
приятелски?
Рон млъкна,но хвърли един изразителен поглед към Хари.Драко
отново се извърна към Хърмаяни,която го гледаше с присвити вежди:
-Как ти се
струва,ирланците май са във върхова форма тази вечер,не мислиш ли?

-Незнам-каза тя намръщена.-Не съм имала честта да ги зърна преди мача..

Драко усети пределно ясно сарказма й,и тъкмо се канеше да я постави на
място,когато се сети,че не трябва,затова й прати сияйна усмивка,която втрещи
Хари и Рон:
-Споко,като ги зърнеш,ще бъдеш на същото мнение като мен,няма
две мнения по въпроса!
-Едва ли!-каза студено Хърмаяни,обръщайки му гръб.Той
седеше точно зад нея,и това никак не й харесваше,защото я караше да се чувства
нервна.Незнаеше какво е предизвикало това му поведение..но твърдо бе решила да
се преструва,че той не съществува,така че,каквото и да бе намислил,плановете му
нямаше да се получат..
-Няма да е зле да следиш внимателно
играта,Малфой,може и да научиш нещо полезно,та следващия път поне да паднете
достойно!-подвикна Хари,имайки предвид загубите по куидич на Слидерин от
Грифиндор.
Малфой се овладя с невероятни усилия,и въпреки,че вътрешно вреше
и кипеше,каза студено:
-Внимавай,Потър..не винаги ще имаш късмет-той
наблегна на последната дума-тая година снича няма сам да ти се пъха в ръцете..

Двамата се спогледаха намръщени,после Хари се извърна към игрището,а Драко
се облегна назад,изучавайки гърбовете им.Грейнджър му бе много интересна за
наблюдаване-не спираше да се върти,и едната й ръка бе стиснала магическата
пръчка.Той не можа да се сдържи,и се наведе напред,с мъка сдържайки
подигравателните нотки в гласа си:
-Спокойно,Грейнджър!-момичето
подскочи.-Гледай спокойно мача.Аз не хапя..или поне не винаги..
Хърмаяни се
обърна изчервена,и му изсъска яростно:
-Остави ме намира,Малфой!Каквото и да
си намислил,няма да стане,така че престани да ми се правиш на самата доброта,и
си гледай работата!
''Ще видим,малката..''-помисли си слидеринеца,искайки да
се намира на километри от нея.Не можеше да я понася тая многознайница.Пръстите
го сърбяха да й направи някоя магия,но се въздържа.Хърмаяни щеше да се
поддаде..Драко,въпреки че я мразеше дори повече от Панси,което си бе цяло
постижение,щеше да приложи изпипания си чар върху нея..тя щеше да поддаде..и
тогава нищо вече нямаше да я спаси..
Това,което Драко не осъзнаваше бе,че
скоро той сам ще попадне в клопката,която приготвяше..
Родителите му
пристигнаха,следвани от министъра на магията,който се ръкува със всички свои
присъстващи колеги от министерството,запознавайки ги с българския
министър.Луциус Малфой успя да изсъска нещо подигравателно на господин
Уизли,докато Фъдж гледаше в другата посока.Драко забеляза как очите на баща му
попаднаха върху лицето на Грейнджър,и той сви устни с презрение.Момичето
обаче,не извърна поглед,а продължи да го гледа смело в очите.
Това се хареса
на Драко.Явно Грейнджър не бе чак толкова загубена..
Скоро Людо
Багман,мъжа,който щеше да коментира мача,увеличи гласа си чрез магия,и стадиона
утихна.Драко с очакване се наведе напред,и отново използва случая да каже нещо
на Хърмаяни:
-Стига си я чела тая програма,Грейнджър,нищо интересно няма в
нея!
Хърмаяни се направи,че не е чула нищо,и продължи да чете програмата
си,а после се заговори с Хари.Драко,кой знае защо,се подразни.
Талисманите и
на двата отбора не му направиха кой знае какво впечатление:беше виждал вийли
веднъж,на едно тържество,организирано от майка му,и помнеше още колко се бе
изложил,опитвайки се да им направи впечатление.Сега реши да не ги гледа,и зарея
поглед някъде към Уизли,които стояха на предния ред.Хари и Рон явно незнаеха за
особеностите на танца на вийлите,гледаха ги възторжено,и Драко забеляза как по
някое време се изправиха,и Хари сложи единия си крак на
перилата,а Рон
застана като плувец,който се кани да се гмурне всеки момент.
Драко започна
неумолимо да се хили,и подвикна на Хърмаяни:
-Бързо,Грейнджър,хвани ги,че ще
вземат да скочат!
Музиката спря,и вийлите спряха танца си,а хората излязоха
в унеса,в който бяха изпаднали.Следваше реда на талисманите на
Ирландия:лепрекони,разпръскващи злато по трибуните.
Драко не се и помръдна
от мястото си,и без това си имаше повече злато,отколкото му бе нужно,но Рон едва
ли не се пъхна под мястото си,пълнейки шепите си със леприконските жълтици.

Играчите на ирландския национален отбор започнаха да се появяват на
игрището,и Драко вдигна изпълнен с възхищение поглед към тях:всички летяха
превъзходно.Щеше му се да може да играе като тях..Настрои всевизора си,и се
приготви да гледа мача,въпреки,че не се и съмняваше,че Ирландия ще победи.

Мача,който последва,не бе нищо,което Драко бе наблюдавал досега.Никога не бе
присъствал на по-изпълнена с напрежение игра.Играчите се носеха светкавично във
въздуха,и говорителя смогваше да каже само имената им.Драко разбираше дотолкова
от куидич,че да може да си даде сметка,че мача е от висока класа,и всяко едно
движение е достатъчно добре премислено.
Времето минаваше..ирландските играчи
вкарваха гол след гол..играта загрубяваше..
Когато Крум използва ''финта на
Вронски'',примами с него Линч,и търсача на ирландците се заби в земята,настана
голяма врява.Драко имаше чувството,че всеки момент ще оглушее.След кратко
прекъсване играта продължи,и преднината на Ирландия се увеличи.Драко се смя с
цяло гърло,когато видя как вийлите и лепреконите се развилняха,и как
съдията,дошъл специално за мача от Египет,се поддаде на чара на вийлите,и
започна да се държи неадекватно.Колкото за да каже нещо,Драко подвикна на
Хърмяни,която бе
вдигнала поглед към небето,гледайки как лепреконите
изписват неприлични думи:
-Гледай съдията,Грейнджър,това е гледка,която се
вижда само веднъж!
Момичето не успя да се сдържи,и се засмя,виждайки как
съдията се перчи,демонстрирайки мускулите си.Хърмаяни дочуваше смеха на
Малфой,който звучеше толкова различно..не бе груб и подигравателен..тя никога не
го бе чувала да се смее така..звънко,със смях,който сякаш извираше от самото му
сърце..смях,който бе заразителен,и тя с мъка се удържа да не се
присъедини,спомняйки си,че той е просто един слидеринец,на който не трябва да
обръща капка внимание..
Минути по-късно и двата търсача се понесохА надолу,и
множеството зарева като един човек.Драко скочи на крака,осъзнавайки,че са видели
снича.Края на играта щеше да настъпи след броени мигове..той затаи дъх..
И
тогава..
Агитките на България и Ирландия закрещяха толкова силно,че едва не
спукаха тъпанчетата му.Линч се удари със страшна сила в земята..Крум се
издигна,стиснал златния снич измежду пръстите си..
Людо
Багман,коментатора,започна да крещи това,което Драко вече знаеше:
-ПОБЕДА ЗА
ИРЛАНДИЯ С 170 НА 160 ЗА БЪЛГАРИЯ!!КРУМ УЛОВИ СНИЧА..НО ИРЛАНДИЯ ПОБЕДИ!!

-Както си и знаех!-обяви самодоволно Луциус Малфой,извръщайки се към
съпругата си.
Драко се загледа във ирландските играчи,които се бяха вплели в
кълбо,пищяха,прегръщаха си..Каквото и да мислеха останалите,за него Крум си
оставаше най-впечатляващия играч на игрището..Явно и Потър смяташе така,защото
Драко го видя как гледа на повторение на всевизора си улавянето на снича.След
това следваше връчването на купата..Драко дълго нямаше да забрави емоциите,които
изживя нея вечер..

by Dqvolsko^6tastie Пон Юли 14, 2008 6:49 pm

Пета глава
Нападението на смъртожадните

След толкова много
емоции и викове,Драко искаше единствено да се прибере в палатката,където го
очакваше обилна вечеря,да обсъди мача с баща си(всичките му''приятели'' бяха в
различни сектори,и нямаше възможност да поговори с тях),и да си легне в удобното
легло.Докато напускаха стадиона,младежа забеляза,че родителите му поизостанаха,и
Луциус напрегнат започна да говори нещо на съпругата си,по чието лице премина
страх,и тя се вкопчи в ръката му:
-Не го прави!Помисли си какви неприятности
ще те сполетят,ако те заловят!Как ще се справяме с Драко,ако извършиш нещо
необмислено??
-Какво има,за какво си приказвате?-попита,извръщайки се
Драко,повдигайки вежди.Какво е намислил баща му,че майка му така се тревожи?

-Не тук,Драко!-изсъска притеснен господин Малфой,вслушвайки се във
виковете,носещи се наоколо,сякаш проверяваше дали някой не подслушва.-Ще ти
обясня в палатката,хайде..
Той поведе семейството си по добре осветения
терен.Драко много искаше да отиде,и да види как празнуват ирландците,но баща му
явно не бе в най-доброто си настроение,и той не се осмели да попита за
разрешение.
..............
Тримата вечеряха тихо,като се вслушваха в
шумотевицата,идваща отвън.
-Не го прави!-каза Нарциса ясно,вглеждайки се в
все още красивото лице на съпруга си.Драко трепна,и я изгледа изненадан-съвсем
бе забравил,че и тя е тук,тъй като през цялата вечеря не бе промълвила и една
дума,дори яде по-малко от обикновено.
-Има неща,които трябва да се
свършат!-каза Луциус с тон,нетърпящ възражение.Нарциса млъкна,но започна да
мачка нервно салфетката си измежду пръстите си.Драко местеше поглед ту към
единия,ту към другия.
-Какво става тук?-попита той,усещайки как се
изнервя.-Какво криете от мен?Не съм малък,пазя тайни,така че преспокойно можете
да ми кажете за какво става въпрос!-той присви вежди,когато забеляза,че
родителите му се спогледаха,и майка му мигновено поклати глава,с
поглед,казващ:''Каквото и да правиш,не замесвай сина ми!''Баща му кимна,сякаш се
съгласява с нея,и впери в сина си очите,копие на неговите:
-Майка ти ще се
магипортира в имението ни още тази вечер,но ти ще останеш тук!
-Не..-понечи
да извика Нарциса,но Луциус сложи ръка на рамото й,и я принуди да остане седнала
на стола си:
-Той няма да участва,стига си се тревожила напразно!

Нарциса като че ли се поуспокои.Съпругът й отново премести поглед върху
лицето на Драко:
-Засега няма да узнаеш какво се каня да извърша..по-добре е
така,ако нещо вземе да се обърка..Ще изпълняваш всичко,което ти кажа,и гледай да
не объркаш нещо!
-Няма да об..-започна обиден Драко,но бе прекъснат с
резките думи:
-Долу,под леглото ти,има кутия.Донеси ми я,без да я отваряш.И
без въпроси!-добави той,като видя,че Драко отвори уста.За момент останаха
вгледани един в друг.Драко се почуди дали да възрази,и да продължи с опитите да
разбере какво е намислил баща му,но като прочете по лицето му,че няма да узнае
нищо,се отказа,и се запъти към своята стая..
.......................

Извади кутията,която бе резбована,и потънала в прах.На капака бяха изписани
думи на език,който не разбираше.Драко се вгледа в нея,чудейки се да я отвори
ли,или не.Какво толкова се криеше в нея,че баща му да не иска да го види?Едва ли
е нещо опасно,щом го праща да я донесе.Пръстите на Драко напипаха пръчката
му,лежаща в джоба,и той се заслуша в гласовете на родителите му,долитащи мъгляво
до слуха му.Обикновено изпълняваше точно наредбите на баща си,но сега
любопитството му се оказа по-силно,и Драко замахна с пръчката си..
Чу се
щракване,и катинара се отключи..
Отначало Драко изпита разочарование,защото
бе очаквал да зърне нещо впечатляващо,или най-малкото внушително,но на дъното на
кутията нямаше нищо друго,освен грижливо сгънати дрехи.Драко се канеше да
заключи отново катинара,когато изведнъж се вгледа по-добре.
Обзе го
леденостудена тръпка,която плъзна по тялото му,в мига,в който разбра що за дрехи
за това.
Ръката му разрови тъмната мантия,напипа нещо,и го извади.Беше
маска.Драко остана загледан в нея,усещащ как бавно по-бавно го облива
страх.Каквото и да бе намислил баща му,то със сигурност не бе добро.Тази вечер
щеше да се случи нещо..В паметта му изникна спомена,в който Луциус издави
зайчетата му,без да му мигне окото.Младежа потрепери.Тази вечер щяха да загинат
хора..но той не можеше да направи нищо..Още дълго стоя неподвижен,втренчен в
одеждите на смъртожаден..одеждите,в които се бе обличал баща му преди
години..когато бе избивал невинни хора..
когато ги беше изтезавал..

.......................................
Баща му му беше казал,че се
налага да излезе.Драко кимна,без да го изпуска от поглед.Чудеше се какво точно
ще се случи,и какво ще стане,ако служител на Министерството залови баща
му.''Тогава ще го пъхнат в Азкабан..и ти ще си свободен..няма да изпълняваш
ничии заповеди..ще бъдеш свободен да живееш живота си така,както
пожелаеш..''-зашепна в главата му онова лукаво гласче,което така го объркваше
понякога.Драко не се бе замислял върху тази страна на нещата.Но..поглеждайки
баща си,той тръсна глава,ужасен от това,което си е помислил току-що.''Той ми е
баща!!Каквито
и неща да съм изтърпял заради него,той си остава моя татко,и
нямам право да желая залавянето му!Независимо какво върши!''
Драко твърдо
реши да излезе навън през ноща,въпреки че баща му изрично бе споменал,че трябва
да стои в палатката,и да помогне с каквото може..или по-скоро да стои
отстрани..и да предотврати нещо,което би се случило пред очите му..

...................
Събуди го страшен трясък,който го накара да подскочи
стреснат,и да се изтърси от леглото си.Дочу писъци,идващи някъде
отблизо.И,въпреки,че незнаеше какво става,усети,как се разтрепери от
страх.Писъците..Драко ужасен запуши уши,опитвайки се да не обръща внимание на
лудото биене на сърцето си.Точно така пищяха и животинките,на които прилагаше
непростимото проклятие за болка..
Някъде,навън,ставаше нещо ужасно.До слуха
му достигаха звуци от просвистяващи на всички страни заклинания,тропот на бягащи
хора,викове,стонове..
Драко не можеше повече да стои така.Грабна набързо
мантията невидимка,подарък за рождения му ден,натъпка я в джоба на дънките си,и
изхвърча навън..
Това,което видя,му заприлича на някакъв кошмар..но бе
истинско..съвсем истинско..
Някакво заклинание профуча покрай него,уцели
една от най-близките палатки,и тя лумна в пламъци,извили се към небето.Драко
стисна магическата си пръчка,опитвайки се да проумее какво става.Бе тъмно като в
рог,но успяваше да различи силуетите на бягащи хора,които явно бяха обзети от
панически страх,препъваха се в мрака,пищяха..Младежа направи няколко крачки
встрани,отдалечавайки се от горящата палатка.И тогава ги видя.
Веднага
осъзна,че всичко,което се случва,е истина,и се опита да не се поддаде на
страха,който заплашваше да го обземе.Видя няколко магьосници,които вървяха
покрай палатките бавно,с вдигнати високо пръчки,от които струяха проклятия.Те
поваляха някои от бягащите,които започваха да се гърчат,и писъците им огласяха
ноща..Драко веднага разбра,че един от тези мъже е собствения му баща,въпреки че
не можеше да различи лицето му..
Нечий писък го върна в
действителността.Драко искаше да се махне от това място час по-скоро.Гледката на
смъртожадните,неумолимо пристъпящи напред(той бе повече от сигурен,че са
такива),го изпълваше със страх-съвсем бе забравил,че му предстои да стане един
от тях...
Запрепъва се в тъмното,и,запалвайки връхчето на пръчката си,тръгна
напред,без да има представа накъде отива.Човешките писъци объркваха мислите
му,усещаше как паниката обзема лагера..колко ли време щеше да измине,докато се
появи някой представител на Министерството?
Някаква жена се препъна пред
него,и той едва не се стовари върху нея.Запази равновесие в последния момент,и
докато се опитваше да я вдигне на крака,усети как някакво проклятие профуча
покрай ухото му,и накъдри леко косата му.
Драко усети,че тълпата го е
повлякла по пътеката,водеща към стадиона.Фенерите бяха изгаснали,а във въздуха
се рееха телата на някакво семейство..Драко усети как го полазиха ледени
тръпки-едно от децата,издигнати във въздуха,бе припаднало от ужас,и го гледаше с
широко разтворени,безизразни очи.Младежа разбра..тази вечер смъртожадните бяха
излезли,за да всяват смут и паника..за да изтребят колкото се може повече
мъгъли..
Опита се да свали детето чрез някаква магия,но някакво невидимо
заклинание отблъсна неговото.Нямаше време да опита отново,защото хората го
блъскаха от всички страни,и,ако не искаше да го смачкат,трябваше да се движи
напред..
По някое време му се стори,че мерна проблясък на червеникава
коса..Видя Уизли и Потър,които явно се опитваха да се доберат до близката
горичка.Грейнджър ги следваше,а по лицето й се четяха объркване и
страх.После..Драко не можеше да твърди със сигурност какво се случи,защото
навсякъде около него имаше отблясъци и проблясващи светове,объркващи ума
му..Видя само,че смъртожадните прииждат..затича се напред..имаше ужасното
чувство,че всеки момент ще го покоси някое проклятие..и тогава се спъна в нечие
тяло.
Падна на тревата,силно удряйки едното си коляно.Изруга,и,изправяйки
се,огледа на светлината на пръчката си падналия.Устните му се изкривиха от
изненада.Беше се спънал в Грейнджър!Тялото й бе застинало,явно бе припаднала,или
някой я бе блъснал.По косата й се стичаше кръв,и той забеляза,че си е ударила
главата в някакъв камък-явно това бе причинило припадъка.Драко имаше няколко
секунди,за да реши какво да прави.Приятелите й не се виждаха никъде
наоколо,абсурд бе да ги открие сред обезумялото множество.Гледайки я,той не
мислеше за трите години,през които я бе презирал,и я
бе
наричал''мътнород''.Той мислеше единствено затова,че ако я открият
тук,смъртожадните ще я убият..или ако продължи да лежи,хората няма да я видят в
тъмното,и ще я стъпчат..
В съзнанието му отново се върнаха звуците от
пищящите от болка животинки,които бе изтезавал..
''Може да е гаден
мътнород..но не заслужава да умре като куче!''-помисли си Драко,докато се бореше
с обзелите го мисли.Знаеше,че ако баща му разбере,ще последва най-жестокото от
всички наказания досега.Но..в момента на младия Малфой не му пукаше какво би
станало,ако някой открие постъпката му.Той щеше да спаси живот..а не да го
отнеме..
Драко я вдигна на ръце,опитвайки се да не обръща внимание на
болката в коляното си,и едва не падна отново,понеже някакво доста по-едро от
него момче го бутна,опитвайки се да избяга надалеч.Драко стисна зъби,впрегна
цялото си самообладание,и,присвивайки очи,се опита да различи в коя посока се
намираше горичката....

by Dqvolsko^6tastie Пон Юли 14, 2008 6:50 pm

Запристъпя напред,чудейки се как така за Бога Грейнджър
изглежда слабичка,а му тежи толкова много.
Скри се измежду дърветата,и крака
му поддаде.Строполи се на земята,и едва не изпусна Хърмаяни.Прокара пръчката си
диагонално по крака,който го болеше,и от нея излезе пурпурно сияние.Болката
заглъхна.Баща му,по време на безбройните изпитания,на които го бе подлагал,го бе
обучил на някои магии,които действаха като обезболяващо на някои видове
контузии.Сега вече можеше да се изправи,без да си натърти някоя кост:извърна
лице към Грейнджър,която продължаваше да е в безсъзнание.Незнаеше как да я
събуди,а и в момента не проявяваше особено старание.Стигаше й,че я бе
спасил.Придвижи се
до края на гората,и впери поглед в горящите
огньове,вслушвайки се във виковете..
Стон иззад рамото му го накара да се
обърне:Хърмаяни явно се бе свестила,и сега притискаше едната си ръка до
мястото,което кървеше.Той бавно освети лицето й,проверявайки доколко сериозно е
нараняването.Тя,замаяна,като че ли го разпозна,и направи движение,все едно се
опитва да извади пръчката си от джоба си:
-Малфой!Какво си мислиш,че..

-Тихо,Грейнджър!-изсъска той,оглеждайки се напрегнато.-Да не би да искаш
качулатите да довтасат,и да те убият??
Очите й се разшириха:
-За какво
ми говориш?
Той доближи лице до нейното,вбесен от незнанието й.И през ум не
му мина,че момичето все още не може да се ориентира какво точно се е случило
след като е припаднала,и заговори яростно:
-По дяволите,Грейнджър!Не ти ли
минава през ум,че маскираните са плъзнали из лагерите с определена цел??

Сега очите му я гледаха пронизващо.Той бавно наведе устни до ухото й:

-Те преследват мъгъли,Грейнджър!-Хърмаяни се опита да се отдръпне от него,но
той я стисна здраво за рамото:-Ако не искаш да те убият,просто стой тук,и си
трай!
Хърмаяни се канеше да му каже рязко да не й държи такъв тон,когато
внезапно й просветна,че всъщност той беше този,който я бе извел от пътеката.Ако
я беше оставил там,сега сигурно щеше да е прегазена до смърт.В съзнанието й
пробляснаха спомени отпреди припадъка..как господин Уизли нахлу в палатката на
момичетата,извеждайки нея и Джини навън..как крещеше''Останете заедно,и каквото
и да става не се разделяйте!''..Как тримата с Хари и Рон бяха блъскани от
обезумялата тълпа..как изпусна ръката на Хари,когато някой мина тичешком покрай
тях..
как се паникьоса в тъмното..как се спъна в някакъв камък..после всичко
потъна в мрак..
Слидеринеца я бе пренесъл дотук,вместо да я предаде на
смъртожадните.Хърмаяни бе повече от убедена,че баща му е един от тях,но не посмя
да го каже,защото силите й все още не се бяха завърнали,и едва ли би победила
Малфой в това състояние.
-Защо ми спаси живота,Малфой?-хладния й глас го
накара отново да я погледне.Лицето й не излъчваше никакви чувства.Тя
продължаваше да говори,като по този начин,несъзнателно,го объркваше.-Ти ме
мразиш от първия миг,в който ме видя.-Тя се изсмя рязко.-За теб винаги съм била
отрепка,някакъв боклук с нечиста кръв!Кое те накара да промениш отношението си
към мен??
Това момиче,с глава по-ниско от него,го объркваше,навяваше му
мисли,непознати му досега.Идеше му да я шамароса.Всяка нейна дума се забиваше в
ума му..и най-лошото бе..че той нямаше отговор..Не се ли престараваше?Беше му
наредено да се внедри в лагера на Потър.Но баща му нямаше ли да остане
по-доволен,ако му се бе удала възможност да очисти мътнородката?Ами ако проникне
насила в съзнанието му,и види какво се е случило?Какво оправдание щеше да е
достатъчно силно,за да изкупи греха,че е спасил мътнород?
-Не задавай
въпроси,на които няма да получиш отговори,Грейнджър!-каза хладно той.Двамата
стояха лице в лице.Тя отново се наежи:
-Каквото и да се опитваш да..

Драко вече наистина се ядоса:
-Грейнджър,не ти ли казах да млъкнеш??Защо
ми трябва причина,за да ти спася живота??За какъв ме мислиш ти,по дяволите?Може
и да съм гадняра на даскалото,но никога не бих оставил някой да умре пред очите
ми!
Тя го гледаше,и по погледа й си личеше,че изобщо не му вярва.Той
каза,натъртвайки всяка дума:
-Решил съм да се отнасям човешки с теб..така че
колкото по-бързо свикнеш..толкова по-добре..
Тя му обърна гръб,трескаво
озъртайки се.Къде,по дяволите бяха Хари и Рон,когато имаше нужда от тях??Изобщо
не искаше да прекара и миг повече в компанията на Малфой.Той я мислеше за
някаква си глупачка..но тя нямаше да му се остави ей така..
Ръката й напипа
магическата пръчка..

by Sponsored content

''Целувката на дракона''

''Целувката на дракона''

Re: ''Целувката на дракона''

Re: ''Целувката на дракона''

Re: ''Целувката на дракона''

Re: ''Целувката на дракона''

Re: ''Целувката на дракона''

Re: ''Целувката на дракона''

Re: ''Целувката на дракона''