Индекс
Portal
Галерия
Търсене
Регистрирайте се
Вход~Веднъж в живота~
Страница 1 от 1
~Веднъж в живота~
by Dqvolsko^6tastie Сря Юли 09, 2008 12:14 am
Резюме:''Нямаш шанс да завладееш света..не и сам,не и без чужда помощ..ТЯ ще се роди,ще расте,и ще сее унищожение по пътя си..ТЯ,детето на Тъмния лорд,и на дъщерята на най-големия му враг..В НЕЯ ще дремят две същности,Абсолютното добро,и Абсолютното добро..един ден ТЯ ще направи своя избор..избирайки на чия страна застава,съдбата на магьосническия свят ще бъде изправена пред ужасно изпитание..''..''Веднъж живота'' е един фик от малко по-сериозно естество,в който се обръща внимание на превратностите на съдбата..Симон Дъмбълдор е едно странно момиче,в чийто характер се преплитат обезпокоително най-различни същности..тя не познава родителите си,и е отгледана от дядо си,Албус Дъмбълдор..на 16 години се премества да учи в ''Хогуортс'',заедно с най-добрата си приятелка,Лили Еванс..опознава Мародерите,влиза в дрязки със Сириус,и се опитва да научи повече за родителите си,и за тяхната съдба..и успява,когато,в една обикновена нощ баща й най-после се появява в живота й,за да вземе онова,което му принадлежи..Фика криволичи между миналото и бъдещето,проследявайки съдбите на герои,свързани пряко помежду си:Сириус,Симс,Джой,Лили и Джеймс..две момчета,двама Мародери се борят за любовта на момиче,което не може да обича..и което се колебае по кой път да поеме..Ще успее ли Джеймс да накара Лили да се влюби в него?Ще избере ли Симс да се присъедини към баща си?Ще стане ли Питър предател,и ще се отрече ли от приятелите си?Прочетете,и,стига разходката през времето да не ви обърка,ще разберете..
~Тези от вас,които са чели фика в други форуми,веднага ще забележат промените,които съм направила в някои от главите:извинявам се за тях,но трябваше да подложа историята на частична редакция,за да вържа моментите от миналото и бъдещето....~
Въведение....
~01 септември,1983 година~
Годините минават,а мечтаният покой не идва...
...времето тече,а аз не мога да забравя,не мога да ги забравя...
...сърцето ми стене всеки път,когато чуя гласовете им в съзнанието си,всеки път,когато сънувам лицата им,усмивките им...
...сълзите се стичат по лицето ми винаги,когато се разбудя и си припомня жестоката действителност....
Няма ги...тези,които обичах най-много,тези,за които бях готов да убивам и умра,вече ги няма...
....те са мъртви,мъртви,а аз не мога да се примиря,не мога да понеса мисълта,че никога повече няма да ги видя,да говоря с тях,да ги докосна.....
Мародерите...Лили...Регулус...Симс....
Какво се случи?
..бяхме толкова щастливи..всичко беше наред..
..кога идва болката,обземаща душите ни?
..кога си отива любовта?
...те бяха всичко за мен..на тях държа това,което представлявам всъщност..
Мародерите..смея се през сълзи..имам чувството,че ще полудея..годините,прекарани в Азкабан не успяха да ме пречупят..аз нямам какво повече да губя..изгубих завинаги хората,които обичах най-много..които промениха целия ми живот..които изпълваха дните ми със смисъл….
Мародерите… приятелите,които никога няма да забравя,тези,които съдбата така жестоко ми отне....
Джеймс…
Питър..
Ремус..
Къде са моите приятели сега?Как се получи така,че единият е мъртъв,другият се превърна в жалък предател,третият изчезна завинаги..
Може ли времето да излекува жестоката болка?Да заглуши спомените,които не ми дават мира?
Ще мога ли някога да забравя?Това..което беше..това,което се промени завинаги..
Какво стана с мен?Какво съм аз сега??Нима някога съм бил най-желаното,и готино момче в своето училище?Нима съм този Сириус Блек,след който тичаха всички момичета,и бяха готови на всичко,само и само да се докопат до мен?..
Не..аз изгубих себе си.. .
..никога няма да бъда същия.. ..
За какво да живея?
Секундите минават неусетно.. .Дните,прекарани в тъмната килия.. Месеците,в които копнея за свободата..
Годините,които изтекоха от смъртта на Лили и Джеймс..
Убивайки ги,те убиха и мен..
Аз съм празен отвътре..
Нямам нищо..Изгубих всичко.. всичко,което ми даваше воля и желание да дишам и живея... Нима е имало дни,в които сме били истински щастливи?В които е нямало болка,нямало е омраза,нямало е страх..
Дните,в които бях с тримата си най-добри приятели,бяха най-щастливите в живота ми..
Гласовете им все още звучат в съзнанието ми вечер,когато се будя насред съня си..случките от изминалите дни се завръщат в паметта ми по-ярки от всякога..и боли..
..как само боли..
Дименторите нямат власт над мен..
Аз нямам какво повече да губя..нямам щастливи спомени..всеки миг от миналото прорязва сърцето ми..
Никога няма да е същото..
..никога повече..
Питър..всичко стана по негова вина..
Опитах се да го открия,кълна се,наистина опитах..
И успях..
Но..той все още е жив..не успях да отмъстя за смъртта на най-добрия си приятел..провалих се,и сега изгнивам тук..но аз няма да се предам..един ден..рано или късно..ще изляза на свобода..
..независимо какво ще ми коства това..
..и ще го открия..
Мисълта за Питър поддържа жизнените ми сили..
Аз ще се измъкна..
..и..тогава ще го намеря….
..и ще го накарам да си плати за това,което извърши..
Ще го убия..ще извърша убийството,заради което прекарах всичките тези години в Азкабан..
И едва тогава Джеймс ще бъде отмъстен..
Джеймс..
Лили..
‘’Каквото и да става,приятелю,ние винаги ще бъдем заедно!Ще се борим геройски,и ще оцелеем!Ние сме Мародерите..ние сме вечни..ние ще успеем..’’
Джеймс..спомена за теб никога не би могъл да избледнее..когато те убиха,те ме разкъсаха вътрешно..те ме съсипаха,лишиха ме от един от най-обичаните от мен хора..
Най-добрия ми приятел..мъртъв..
Джеймс...никога повече няма да те видя..
Никога..
Къде отиде Мародера в мен?Къде е този Сириус Блек,който бе винаги на върха,и който правеше това,което сметне за най-добре?Който не се съобразяваше с нищо,и с никого?Който разбиваше женските сърца,и който ..
..не..нямам сили да го изрека..не мога..след толкова много години все още не мога да повярвам.. не мога да приема спокойно мисълта за всичко,което изживях и изстрадах...
Симс...моята Симс...
..обичах я..
Бях готов да убия заради нея..
Тя бе различна от другите..
..появявайки се внезапно в живота ми,тя преобърна всичко..
..завинаги..
Само ако знаех.. .
...ако подозирах..
Вече е късно.. ..
..прекалено късно.. .
Нищо не може да се промени..
Дименторите идват..
..усещам ги..
Студ..
..всепоглъщащ студ...
И спомени..спомени,които ти напомнят,че си жив…
...които винаги ще те преследват....
..независимо от това,което изживях,и през което бях принуден да мина..аз все още имам достатъчно сили,за да продължа....
..жив или мъртъв,аз ще напусна това място.. .
..един ден...
..нищо няма да е в състояние да ме спре....
~Тези от вас,които са чели фика в други форуми,веднага ще забележат промените,които съм направила в някои от главите:извинявам се за тях,но трябваше да подложа историята на частична редакция,за да вържа моментите от миналото и бъдещето....~
Въведение....
~01 септември,1983 година~
Годините минават,а мечтаният покой не идва...
...времето тече,а аз не мога да забравя,не мога да ги забравя...
...сърцето ми стене всеки път,когато чуя гласовете им в съзнанието си,всеки път,когато сънувам лицата им,усмивките им...
...сълзите се стичат по лицето ми винаги,когато се разбудя и си припомня жестоката действителност....
Няма ги...тези,които обичах най-много,тези,за които бях готов да убивам и умра,вече ги няма...
....те са мъртви,мъртви,а аз не мога да се примиря,не мога да понеса мисълта,че никога повече няма да ги видя,да говоря с тях,да ги докосна.....
Мародерите...Лили...Регулус...Симс....
Какво се случи?
..бяхме толкова щастливи..всичко беше наред..
..кога идва болката,обземаща душите ни?
..кога си отива любовта?
...те бяха всичко за мен..на тях държа това,което представлявам всъщност..
Мародерите..смея се през сълзи..имам чувството,че ще полудея..годините,прекарани в Азкабан не успяха да ме пречупят..аз нямам какво повече да губя..изгубих завинаги хората,които обичах най-много..които промениха целия ми живот..които изпълваха дните ми със смисъл….
Мародерите… приятелите,които никога няма да забравя,тези,които съдбата така жестоко ми отне....
Джеймс…
Питър..
Ремус..
Къде са моите приятели сега?Как се получи така,че единият е мъртъв,другият се превърна в жалък предател,третият изчезна завинаги..
Може ли времето да излекува жестоката болка?Да заглуши спомените,които не ми дават мира?
Ще мога ли някога да забравя?Това..което беше..това,което се промени завинаги..
Какво стана с мен?Какво съм аз сега??Нима някога съм бил най-желаното,и готино момче в своето училище?Нима съм този Сириус Блек,след който тичаха всички момичета,и бяха готови на всичко,само и само да се докопат до мен?..
Не..аз изгубих себе си.. .
..никога няма да бъда същия.. ..
За какво да живея?
Секундите минават неусетно.. .Дните,прекарани в тъмната килия.. Месеците,в които копнея за свободата..
Годините,които изтекоха от смъртта на Лили и Джеймс..
Убивайки ги,те убиха и мен..
Аз съм празен отвътре..
Нямам нищо..Изгубих всичко.. всичко,което ми даваше воля и желание да дишам и живея... Нима е имало дни,в които сме били истински щастливи?В които е нямало болка,нямало е омраза,нямало е страх..
Дните,в които бях с тримата си най-добри приятели,бяха най-щастливите в живота ми..
Гласовете им все още звучат в съзнанието ми вечер,когато се будя насред съня си..случките от изминалите дни се завръщат в паметта ми по-ярки от всякога..и боли..
..как само боли..
Дименторите нямат власт над мен..
Аз нямам какво повече да губя..нямам щастливи спомени..всеки миг от миналото прорязва сърцето ми..
Никога няма да е същото..
..никога повече..
Питър..всичко стана по негова вина..
Опитах се да го открия,кълна се,наистина опитах..
И успях..
Но..той все още е жив..не успях да отмъстя за смъртта на най-добрия си приятел..провалих се,и сега изгнивам тук..но аз няма да се предам..един ден..рано или късно..ще изляза на свобода..
..независимо какво ще ми коства това..
..и ще го открия..
Мисълта за Питър поддържа жизнените ми сили..
Аз ще се измъкна..
..и..тогава ще го намеря….
..и ще го накарам да си плати за това,което извърши..
Ще го убия..ще извърша убийството,заради което прекарах всичките тези години в Азкабан..
И едва тогава Джеймс ще бъде отмъстен..
Джеймс..
Лили..
‘’Каквото и да става,приятелю,ние винаги ще бъдем заедно!Ще се борим геройски,и ще оцелеем!Ние сме Мародерите..ние сме вечни..ние ще успеем..’’
Джеймс..спомена за теб никога не би могъл да избледнее..когато те убиха,те ме разкъсаха вътрешно..те ме съсипаха,лишиха ме от един от най-обичаните от мен хора..
Най-добрия ми приятел..мъртъв..
Джеймс...никога повече няма да те видя..
Никога..
Къде отиде Мародера в мен?Къде е този Сириус Блек,който бе винаги на върха,и който правеше това,което сметне за най-добре?Който не се съобразяваше с нищо,и с никого?Който разбиваше женските сърца,и който ..
..не..нямам сили да го изрека..не мога..след толкова много години все още не мога да повярвам.. не мога да приема спокойно мисълта за всичко,което изживях и изстрадах...
Симс...моята Симс...
..обичах я..
Бях готов да убия заради нея..
Тя бе различна от другите..
..появявайки се внезапно в живота ми,тя преобърна всичко..
..завинаги..
Само ако знаех.. .
...ако подозирах..
Вече е късно.. ..
..прекалено късно.. .
Нищо не може да се промени..
Дименторите идват..
..усещам ги..
Студ..
..всепоглъщащ студ...
И спомени..спомени,които ти напомнят,че си жив…
...които винаги ще те преследват....
..независимо от това,което изживях,и през което бях принуден да мина..аз все още имам достатъчно сили,за да продължа....
..жив или мъртъв,аз ще напусна това място.. .
..един ден...
..нищо няма да е в състояние да ме спре....
Dqvolsko^6tastie- Аматьор~
- Брой мнения : 30
Registration date : 08.07.2008
Re: ~Веднъж в живота~
by Dqvolsko^6tastie Нед Юли 13, 2008 4:32 pm
~10 март 1959/18 ноември 1960 година~
Първа глава
‘’Ти не струваш нищо..съвсем нищо..ти си тази,която трябва да роди моята плът и кръв..живота ти няма никаква стойност за мен..ти ще станеш майка на детето ми...и после ще умреш..така,както умират всички,свързали живота си с мен..'' -Волдемор към Мейлин Дъмбълдор
Мейлин Дъмбълдор.Младата.Въодушевената.Добродушната...
...Милосърдната...
Мейлин...Пророка...
................
Самотна къща,издигната насред нищото.Малка,невзрачна,изглеждаща така,сякаш и най-лекия повей на вятъра би могъл да я отнесе незнайно къде...
Къща,отдалечена от всичко щастливо и невинно...
Какво би могло да й бъде особеното на една съборетина,която би могла да се струти всеки един момент?Кой ли би могъл да предположи,че някой живее в нея,обитава я,и трепери от страх,представяйки си неизвестността?
Къщата беше обитавана...Тя бе превърната в принудителен затвор за Мейлин Дъмбълдор,която бе прекарала там толкова дълго време,че бе изгубила представа за реалността...Там мислеше и страдаше за онзи,който обичаше,и който никога нямаше да я обикне...
Защото неговото сърце сякаш бе късче лед,неспособно да прозре и оцени човешките достойнства...сърце,безжалостно и неумолимо,сърце,никога не опознало и почувствало любовта...
.......................
Младата жена се сви на кълбо изпод завивките,треперейки от страх..той щеше да дойде скоро..
Огледа с разширени от ужас очи мрачната стая..обстановката наоколо изпълваше цялото й същество със леден ужас....
Тя бе затворница...
..знаеше,че не може да избяга...вече нямаше шанс да се спаси....
Беше се влюбила..преди да разбере кой всъщност е той..после вече бе прекалено късно..
Искаше да умре..но знаеше,че не може..
Той щеше да я убие когато намери за добре. .
Той не можеше да обича..
‘’Струваше ли си да обикнеш някой,който не може да обича?В когото не е останало нищо човешко?Заслужаваше ли си да го последваш, заслепена от собствената си глупост,и да обърнеш гръб на всички,които те обичаха истински,и които биха дали всичко,за да те направят щастлива и доволна?Заслужаваше ли си да провалиш живота си заради един,единствен човек?Заради онзи,който никога не би могъл да те обича така,както го обичаш ти...’’
Целият магъоснически свят трепереше от страх пред него..
Не смееха да изрекат името му..
Изпречеха ли се пред пътя му..умираха..
Тя знаеше..бе чувала писъците на жертвите,измъчвани от него..хлиповете им да ги убие,за да сложи край на мъките им..бе виждала труповете,обляни в кръв..
Едва не полудя от ужаса,на който бе ставала свидетел..
..толкова много хора....
Обичаше го още от училищните си години..откакто го видя за първи път...
Той бе..различен....
‘’Не си минала това,през което минах аз...имала си щастливо,необременявано от мъки и тревоги детство,нещо,за което аз мечтаех,но така и не успях да го получа...’’
..имаше нещо в него,което не се срещаше при останалите момчета..
..арогантен..самоуверен..зловещ..
‘’Мога да ги накарам да страдат...посмеят ли да се изпречат на пътя ми,те ще си платят...мога да направя така,че да ги боли...и да се наслаждавам на тази болка...’’
Том.
Мерсволуко.
Риддъл..
Тя не знаеше тогава..нямаше си и ни най-малка представа..
Тогава бе толкова глупава и самовлюбена..мислеше си,че всичко ще бъде наред..
Но с времето започна да осъзнава,че Том не е това,за което се представя всъщност..
Винаги го бе мислила за малко затворен..за човек,който не споделя нищо с никого..
Не знаеше какво всъщност се таи в душата му..
Един ден прозря истинската му същност..
Но вече бе прекалено късно..
Той се превърна във Волдемор..
Том Риддъл изгуби човешката си същност...
..погреба чувствата и емоциите дълбоко в себе си..
Той се превърна в ‘’Онзи,който не бива да се назовава..’’
Сълзи закапаха по страните й..сърцето я болеше толкова много..
‘’Той не може да обича,и никога няма да може...Никога няма да ме обича така,както го обичам аз..’’
Прехапа устни,опитвайки се да спре стона,който се изтръгна от гърдите й..
Тя го обичаше толкова много...
..но се страхуваше ужасно..
..бе прекарала месеци наред,без да вижда никого..като затворница,зависеща изцяло от неговата милост..
Знаеше,че той ще я убие..
Чу бурята,вилнееща навън..
Трясъка на гръмотевиците я накара да подскочи..
Винаги се бе страхувала от тях..
‘’Страх ли те е от гърма,малко момиченце?Трябва да те е страх само,и единствено от смъртта..’’
Смъртта.Единственото нещо,от което Том някога се бе боял...
Стори й се,че вратата изскърца,и едва не изплака от страх..тази зловеща къща я побъркваше..
‘’Аз ще намеря начин да живея вечно..независимо какви усилия ще ми бъдат нужни да го постигна..’’
Вратата се отвори широко..
..младата жена насочи разширените си от страха очи към нея..
..видя силуета,който влезе в помещението..
Том.Волдемор....
‘’Ти знаеш кой...’’
Той бе божествено красив,въпреки жестокостта,покосила чертите му..
Толкова висок..с очи,които проникваха и в най-дълбоките кътчета на душата й..
Той бе убиец..
Тя се надигна,треперейки,опитвайки се да не заплаче..
-Докога,Том?-проплака,виждайки с ужас как очите му се обагриха в огненочервено..
Тя бе единствения човек,на който му бе позволено да го нарича така..всеки друг на негово място веднага би се простил с живота си за тази дързост..но нея не я интересуваше вече.. ..тя нямаше какво повече да губи..
-Докога ще продължава всичко това?-изплака тя,гледайки лицето му,неотразяващо абсолютно никакви емоции и чувства..-Не мога повече,не мога!!Аз те обичам повече от всичко,а на теб дори не ти пука!!Убий ме,сложи край на това мъчение!!
Волдемор огледа стаята,без да й отвръща каквото и да било внимание..хлиповете й не го вълнуваха ни най-малко....
Той бавно се приближи до Мейлин..Тя можеше да усети студа,излъчващ се от цялото му същество..
Впери очи в нейните,проследявайки с поглед сълзите,стичащи се по бузите й..
..мразеше я..той просто не можеше да обича никого и нищо..
..тя имаше предназначение,която трябваше да бъде изпълнено..
..и след това....
..след това щеше да сподели съдбата на всички други..
Повдигна брадичката й рязко..тя потрепери от студения допир на неестествено дългите му пръсти..
...те се плъзнаха по шията й....
Той се наведе,и я целуна..тя изхлипа за последен път,опитвайки се да преглътне сълзите,които я задушаваха..
Целувката му..устните му бяха толкова студени...
Ръцете му обхванаха гърба й,разкъсвайки плата на нощницата,покриваща тялото й..
Тя простена..сърцето й отдавна бе разбито..той никога нямаше да бъде неин..никога..
И..тя не можеше да спре да го обича..
Влюбена в убиец..
‘’Докато смъртта ви раздели...’’
Не можеше да устои на допира му..тялото й копнееше за неговото..отдавна бе загубила здравия си разум..
Усети устните му върху шията си..той й причиняваше болка..
... Причиняваше я на всички..
Повдигна я от пода,улавяйки я здраво..тя усещаше мускулите му изпод наметалото му..
Тя заби дългите си нокти в плата на ризата му,раздирайки я..
Видя как устните му се извиха в хладна усмивка..захапа я силно,когато кръвта от драскотините,причинени от ноктите й,закапа по гърдите му..
Блъсна я в стената,и тя изскимтя,когато гърба й се удари в някаква рамка..
-Защо го правиш?-попита тихо тя,когато той я повали на пода,целувайки хищно меката й кожа,разкъсвайки я на места със зъби..-Ти ме мразиш..защо просто не ме убиеш?..
Волдемор се вгледа студено в лицето на младата жена,покрито с белези,причинени й от него..Притисна я с цялата си тежест..
..наведе устни към ухото й..
И изрече думите,които разбиха завинаги сърцето й на хиляди малки парченца..
-Ти не струваш нищо..съвсем нищо..ти си тази,която трябва да роди моята плът и кръв..живота ти няма никаква стойност за мен..ти ще станеш майката на детето ми..и после ще умреш..така,както умират всички,свързали живота си с мен....живота ти няма никаква стойност за мен..ти ще направиш това,което искам от теб...и после ще умреш..така,както умират всички,свързали живота си с мен..
Видя как сълзите се стичат по лицето й,и изпита отвращение...
Мейлин Дъмбълдор...дъщерята на Албус Дъмбълдор,неговия най-голям враг...
Тя бе просто една млада,наплашена жена,която бе проявила глупостта да се влюби в онзи,който щеше да я убие веднага,щом Мейлин изпълни своето предназначение...
Но имаше нещо в нея,което не бе като другите...нещо,което щеше да се окаже от огромна негова полза..
Мейлин Дъмбълдор притежаваше до известна степен пророческа способност.Можеше да прави предсказания на дълги интервали от време,и то само тогава,когато бе под огромно психическо напрежение...През живота си тя бе изпаднала в състояние,подобно на транс на няколко пъти,и бе направила пророчества,които после не помнеше...
Но Волдемор ги помнеше.И особено последното,онова,което го караше да пази живота й внимателно,докато Мейлин не му даде онова,което му е най-нужно...
''Нямаш шанс да завладееш света,не и сам,не и без чужда помощ..ТЯ ще се роди,ще расте,и ще се застане на страната,на която й диктува сърцето й..ТЯ,детето на Тъмния лорд,и на дъщерята на най-големия му враг..В НЕЯ ще дремят две същности,Абсолютното зло и Абсолютното добро..един ден ТЯ ще направи своя избор..избирайки на чия страна застава,съдбата на магьосническия свят ще бъде изправена пред голямо изпитание..''
Дъщеря му...
Дъщерята на Черния лорд,която той щеше да убеди да застане на негова страна,когато му дойде времето...
Неговото момиче.Тази,която щеше да му помогне да си присвои властта...
Симон...
Симон Риддъл...
.................
Измина време...много време....
Знаеше,че повече не може да държи Мейлин като затворник..тя бе прекалено изтормозена,огорчена и наплашена,и той усещаше,че тя не би могла да издържи още дълго подобно натоварване...
Погледна към мъничето,което спеше в прегръдките на майка си...
-Няма ли...няма ли да я подържиш?-попита слабо Мейлин,поглеждайки го...
Волдемор взе на ръце бебето,което се разшава,и впери очи в неговото лишено от всякакви чувства лице...
То имаше небесносините очи на дядо си,и гледаше баща си смело,без да трепне,или да заплаче,нещо,което му се хареса...
Нима това малко бебе един ден щеше да се превърне в негов съюзник?Нима от това дете,което се бе родило преди броени дни,би могла да зависи съдбата на магьосническия свят?
Толкова малко,и толкова невинно....можеше да го убие само с едно,единствено движение... Тя щеше да порасне..далеч от него,далеч от бащата,който един ден щеше да се появи,и да заеме своето място в живота й...
Малката му дъщеричка,към която в момента не изпитваше нищо друго,освен безразличие... Малката Симон...
Симс...
Волдемор погледна към Мейлин,която лежеше,притворила уморено очи...
...тя вече не му бе нужна...и,въпреки че бе дъщеря на най-големия му враг,въпреки,че я мразеше и презираше заради любовта,която изпитва към него,реши да смъкне бремето на същата тази любов ,което я правеше толкова слаба и безпомощна....
Отиде до нея,и докосна хладното й чело със студените си,дълги пръсти....
-Трябва да те убия...но,преди това....ти ще ме забравиш....ще забравиш това,което някога си изпитвала към мен...защото,въпреки всичко,Лорд Волдемор би могъл да бъде и милосърден...стига да поиска...
Първа глава
‘’Ти не струваш нищо..съвсем нищо..ти си тази,която трябва да роди моята плът и кръв..живота ти няма никаква стойност за мен..ти ще станеш майка на детето ми...и после ще умреш..така,както умират всички,свързали живота си с мен..'' -Волдемор към Мейлин Дъмбълдор
Мейлин Дъмбълдор.Младата.Въодушевената.Добродушната...
...Милосърдната...
Мейлин...Пророка...
................
Самотна къща,издигната насред нищото.Малка,невзрачна,изглеждаща така,сякаш и най-лекия повей на вятъра би могъл да я отнесе незнайно къде...
Къща,отдалечена от всичко щастливо и невинно...
Какво би могло да й бъде особеното на една съборетина,която би могла да се струти всеки един момент?Кой ли би могъл да предположи,че някой живее в нея,обитава я,и трепери от страх,представяйки си неизвестността?
Къщата беше обитавана...Тя бе превърната в принудителен затвор за Мейлин Дъмбълдор,която бе прекарала там толкова дълго време,че бе изгубила представа за реалността...Там мислеше и страдаше за онзи,който обичаше,и който никога нямаше да я обикне...
Защото неговото сърце сякаш бе късче лед,неспособно да прозре и оцени човешките достойнства...сърце,безжалостно и неумолимо,сърце,никога не опознало и почувствало любовта...
.......................
Младата жена се сви на кълбо изпод завивките,треперейки от страх..той щеше да дойде скоро..
Огледа с разширени от ужас очи мрачната стая..обстановката наоколо изпълваше цялото й същество със леден ужас....
Тя бе затворница...
..знаеше,че не може да избяга...вече нямаше шанс да се спаси....
Беше се влюбила..преди да разбере кой всъщност е той..после вече бе прекалено късно..
Искаше да умре..но знаеше,че не може..
Той щеше да я убие когато намери за добре. .
Той не можеше да обича..
‘’Струваше ли си да обикнеш някой,който не може да обича?В когото не е останало нищо човешко?Заслужаваше ли си да го последваш, заслепена от собствената си глупост,и да обърнеш гръб на всички,които те обичаха истински,и които биха дали всичко,за да те направят щастлива и доволна?Заслужаваше ли си да провалиш живота си заради един,единствен човек?Заради онзи,който никога не би могъл да те обича така,както го обичаш ти...’’
Целият магъоснически свят трепереше от страх пред него..
Не смееха да изрекат името му..
Изпречеха ли се пред пътя му..умираха..
Тя знаеше..бе чувала писъците на жертвите,измъчвани от него..хлиповете им да ги убие,за да сложи край на мъките им..бе виждала труповете,обляни в кръв..
Едва не полудя от ужаса,на който бе ставала свидетел..
..толкова много хора....
Обичаше го още от училищните си години..откакто го видя за първи път...
Той бе..различен....
‘’Не си минала това,през което минах аз...имала си щастливо,необременявано от мъки и тревоги детство,нещо,за което аз мечтаех,но така и не успях да го получа...’’
..имаше нещо в него,което не се срещаше при останалите момчета..
..арогантен..самоуверен..зловещ..
‘’Мога да ги накарам да страдат...посмеят ли да се изпречат на пътя ми,те ще си платят...мога да направя така,че да ги боли...и да се наслаждавам на тази болка...’’
Том.
Мерсволуко.
Риддъл..
Тя не знаеше тогава..нямаше си и ни най-малка представа..
Тогава бе толкова глупава и самовлюбена..мислеше си,че всичко ще бъде наред..
Но с времето започна да осъзнава,че Том не е това,за което се представя всъщност..
Винаги го бе мислила за малко затворен..за човек,който не споделя нищо с никого..
Не знаеше какво всъщност се таи в душата му..
Един ден прозря истинската му същност..
Но вече бе прекалено късно..
Той се превърна във Волдемор..
Том Риддъл изгуби човешката си същност...
..погреба чувствата и емоциите дълбоко в себе си..
Той се превърна в ‘’Онзи,който не бива да се назовава..’’
Сълзи закапаха по страните й..сърцето я болеше толкова много..
‘’Той не може да обича,и никога няма да може...Никога няма да ме обича така,както го обичам аз..’’
Прехапа устни,опитвайки се да спре стона,който се изтръгна от гърдите й..
Тя го обичаше толкова много...
..но се страхуваше ужасно..
..бе прекарала месеци наред,без да вижда никого..като затворница,зависеща изцяло от неговата милост..
Знаеше,че той ще я убие..
Чу бурята,вилнееща навън..
Трясъка на гръмотевиците я накара да подскочи..
Винаги се бе страхувала от тях..
‘’Страх ли те е от гърма,малко момиченце?Трябва да те е страх само,и единствено от смъртта..’’
Смъртта.Единственото нещо,от което Том някога се бе боял...
Стори й се,че вратата изскърца,и едва не изплака от страх..тази зловеща къща я побъркваше..
‘’Аз ще намеря начин да живея вечно..независимо какви усилия ще ми бъдат нужни да го постигна..’’
Вратата се отвори широко..
..младата жена насочи разширените си от страха очи към нея..
..видя силуета,който влезе в помещението..
Том.Волдемор....
‘’Ти знаеш кой...’’
Той бе божествено красив,въпреки жестокостта,покосила чертите му..
Толкова висок..с очи,които проникваха и в най-дълбоките кътчета на душата й..
Той бе убиец..
Тя се надигна,треперейки,опитвайки се да не заплаче..
-Докога,Том?-проплака,виждайки с ужас как очите му се обагриха в огненочервено..
Тя бе единствения човек,на който му бе позволено да го нарича така..всеки друг на негово място веднага би се простил с живота си за тази дързост..но нея не я интересуваше вече.. ..тя нямаше какво повече да губи..
-Докога ще продължава всичко това?-изплака тя,гледайки лицето му,неотразяващо абсолютно никакви емоции и чувства..-Не мога повече,не мога!!Аз те обичам повече от всичко,а на теб дори не ти пука!!Убий ме,сложи край на това мъчение!!
Волдемор огледа стаята,без да й отвръща каквото и да било внимание..хлиповете й не го вълнуваха ни най-малко....
Той бавно се приближи до Мейлин..Тя можеше да усети студа,излъчващ се от цялото му същество..
Впери очи в нейните,проследявайки с поглед сълзите,стичащи се по бузите й..
..мразеше я..той просто не можеше да обича никого и нищо..
..тя имаше предназначение,която трябваше да бъде изпълнено..
..и след това....
..след това щеше да сподели съдбата на всички други..
Повдигна брадичката й рязко..тя потрепери от студения допир на неестествено дългите му пръсти..
...те се плъзнаха по шията й....
Той се наведе,и я целуна..тя изхлипа за последен път,опитвайки се да преглътне сълзите,които я задушаваха..
Целувката му..устните му бяха толкова студени...
Ръцете му обхванаха гърба й,разкъсвайки плата на нощницата,покриваща тялото й..
Тя простена..сърцето й отдавна бе разбито..той никога нямаше да бъде неин..никога..
И..тя не можеше да спре да го обича..
Влюбена в убиец..
‘’Докато смъртта ви раздели...’’
Не можеше да устои на допира му..тялото й копнееше за неговото..отдавна бе загубила здравия си разум..
Усети устните му върху шията си..той й причиняваше болка..
... Причиняваше я на всички..
Повдигна я от пода,улавяйки я здраво..тя усещаше мускулите му изпод наметалото му..
Тя заби дългите си нокти в плата на ризата му,раздирайки я..
Видя как устните му се извиха в хладна усмивка..захапа я силно,когато кръвта от драскотините,причинени от ноктите й,закапа по гърдите му..
Блъсна я в стената,и тя изскимтя,когато гърба й се удари в някаква рамка..
-Защо го правиш?-попита тихо тя,когато той я повали на пода,целувайки хищно меката й кожа,разкъсвайки я на места със зъби..-Ти ме мразиш..защо просто не ме убиеш?..
Волдемор се вгледа студено в лицето на младата жена,покрито с белези,причинени й от него..Притисна я с цялата си тежест..
..наведе устни към ухото й..
И изрече думите,които разбиха завинаги сърцето й на хиляди малки парченца..
-Ти не струваш нищо..съвсем нищо..ти си тази,която трябва да роди моята плът и кръв..живота ти няма никаква стойност за мен..ти ще станеш майката на детето ми..и после ще умреш..така,както умират всички,свързали живота си с мен....живота ти няма никаква стойност за мен..ти ще направиш това,което искам от теб...и после ще умреш..така,както умират всички,свързали живота си с мен..
Видя как сълзите се стичат по лицето й,и изпита отвращение...
Мейлин Дъмбълдор...дъщерята на Албус Дъмбълдор,неговия най-голям враг...
Тя бе просто една млада,наплашена жена,която бе проявила глупостта да се влюби в онзи,който щеше да я убие веднага,щом Мейлин изпълни своето предназначение...
Но имаше нещо в нея,което не бе като другите...нещо,което щеше да се окаже от огромна негова полза..
Мейлин Дъмбълдор притежаваше до известна степен пророческа способност.Можеше да прави предсказания на дълги интервали от време,и то само тогава,когато бе под огромно психическо напрежение...През живота си тя бе изпаднала в състояние,подобно на транс на няколко пъти,и бе направила пророчества,които после не помнеше...
Но Волдемор ги помнеше.И особено последното,онова,което го караше да пази живота й внимателно,докато Мейлин не му даде онова,което му е най-нужно...
''Нямаш шанс да завладееш света,не и сам,не и без чужда помощ..ТЯ ще се роди,ще расте,и ще се застане на страната,на която й диктува сърцето й..ТЯ,детето на Тъмния лорд,и на дъщерята на най-големия му враг..В НЕЯ ще дремят две същности,Абсолютното зло и Абсолютното добро..един ден ТЯ ще направи своя избор..избирайки на чия страна застава,съдбата на магьосническия свят ще бъде изправена пред голямо изпитание..''
Дъщеря му...
Дъщерята на Черния лорд,която той щеше да убеди да застане на негова страна,когато му дойде времето...
Неговото момиче.Тази,която щеше да му помогне да си присвои властта...
Симон...
Симон Риддъл...
.................
Измина време...много време....
Знаеше,че повече не може да държи Мейлин като затворник..тя бе прекалено изтормозена,огорчена и наплашена,и той усещаше,че тя не би могла да издържи още дълго подобно натоварване...
Погледна към мъничето,което спеше в прегръдките на майка си...
-Няма ли...няма ли да я подържиш?-попита слабо Мейлин,поглеждайки го...
Волдемор взе на ръце бебето,което се разшава,и впери очи в неговото лишено от всякакви чувства лице...
То имаше небесносините очи на дядо си,и гледаше баща си смело,без да трепне,или да заплаче,нещо,което му се хареса...
Нима това малко бебе един ден щеше да се превърне в негов съюзник?Нима от това дете,което се бе родило преди броени дни,би могла да зависи съдбата на магьосническия свят?
Толкова малко,и толкова невинно....можеше да го убие само с едно,единствено движение... Тя щеше да порасне..далеч от него,далеч от бащата,който един ден щеше да се появи,и да заеме своето място в живота й...
Малката му дъщеричка,към която в момента не изпитваше нищо друго,освен безразличие... Малката Симон...
Симс...
Волдемор погледна към Мейлин,която лежеше,притворила уморено очи...
...тя вече не му бе нужна...и,въпреки че бе дъщеря на най-големия му враг,въпреки,че я мразеше и презираше заради любовта,която изпитва към него,реши да смъкне бремето на същата тази любов ,което я правеше толкова слаба и безпомощна....
Отиде до нея,и докосна хладното й чело със студените си,дълги пръсти....
-Трябва да те убия...но,преди това....ти ще ме забравиш....ще забравиш това,което някога си изпитвала към мен...защото,въпреки всичко,Лорд Волдемор би могъл да бъде и милосърден...стига да поиска...
Dqvolsko^6tastie- Аматьор~
- Брой мнения : 30
Registration date : 08.07.2008
Re: ~Веднъж в живота~
by Dqvolsko^6tastie Нед Юли 13, 2008 4:33 pm
~Юли,1975 година~
Втора глава
Един Блек,който всъщност не бе истински Блек..
‘’Спечели ги..омай ги..зарежи ги..забрави ги..’’-Сириус Блек
Сириус Блек.Самоувереният.Надменният.Чаровният....
Сириус Блек.Затворникът от ‘’Азкабан’’....
Момчето,отрекло се от движещите семейството му принципи,младежът,излъчващ неуморима жажда за живот,мъжът,превърнал се по стечения на обстоятелствата в окаяна отломка...
Сириус Блек.Първият Мародер...
......................
Сириус Блек.Сладък.Секси.Готин..
Сириус се протегна,мислейки си с усмивка за бурната нощ,която бе прекарал,забавлявайки се с една от своите съученички...Тя лежеше до него в леглото му,полузавита с някакъв чаршаф и се усмихваше насън,а той,напълно изгубил интерес към нея,си мислеше лениво за всички момичета,с които бе преспал,и които се бяха надпреварвали да го обсипват с комплименти...
‘’О,Сириус,ти си най-добрият!''
‘’Сириус,ти си истински бог!Няма друг като теб!''
''Не е зле за момче,което все още няма шестнадесет години...''-помисли си самодоволно Сириус,протягайки се повторно...
Сириус знаеше какво си мислят за него съученичките му,и всички останали момичета,поддали се на чара му..
В училището си той бе един от четиримата Мародери....
Нахаканият...Самоувереният.Свалячът..
Играчът....
Обичаше да вижда радостта в очите на момичетата,когато ги заговори..
Обожаваше начинът,по който ги караше да се смеят на шегите му,и да се червят на комплиментите му..
За него тръпката бе в това да ги вкара в леглото си...
След това те някак си му ставаха безинтересни....
Всички се приличаха до една,и не представляваха никакво предизвикателство..
Всяка бе готова да избие другите,за да се добере до него..
Привличане,и после нищо..
Той никога през живота си не се бе влюбвал.Не познаваше любовта,а и не му и трябваше..можеше да има всяко едно момиче,което си пожелае,и не му пукаше от факта,че разбиваше сърцата им,когато ги изоставеше веднага,щом му омръзнат..
Любов ли?Какво е това?Нямаше такава дума,такова понятие в неговия речник....
Колкото повече бройки,толкова по-добре...
Единственият,който можеше да се конкурира с него по известност и сексапил в ''Хогуортс'' бе най-добрия му приятел Джеймс Потър.Двамата се бяха срещнали за първи път във влака,който ги отведе във ‘’Хогуортс’’,училището за вълшебство и магия..Отначало двамата не си бяха допаднали много..две единадесетгодишни хлапета,които си приличаха по всичко:и двамата искаха да са постоянно в центъра на вниманието,и двамата искаха да са най-големите играчи в училището..Сириус винаги си спомняше с усмивка миговете,когато се бяха засекли в едно и също купе,и,промърморвайки някакъв неясен поздрав,бяха забили погледи в противоположни посоки..Ремус Лупин стоеше на мястото до Джеймс,забил поглед в някакъв учебник:още от първи курс си бе страшно ученолюбив....
Питър Петигрю стоеше до Сириус,обсъждайки последния куидичен мач,на който бяха отишли заедно..
Джеймс.
Ремус.
Питър.
Мародерите...
За няколко години те щяха да станат Прочутата четворка,едни от най-търсените,и желани момчета в училището..
Но в онези мигове те бяха просто четири момчета,разделени на два лагера,делящи едно купе във влака,който щеше да ги отведе към мястото,променило веднъж завинаги живота им..
Сириус и Джеймс обичаха да си спомнят за онази година..бяха разпределени в ‘’Грифиндор’’,но не можеха да се понасят един друг..Всеки искаше да бъде по-напред от другия,всеки се опитваше да се докаже..Веднъж дори се дуелираха,без да успеят да се наранят,защото в първи курс не знаеха никакви по-сериозни магии..Пазачът Филч ги бе спипал,и бе наказал наред с тях и Ремус и Питър,които бяха присъствали на дуела като секунданти на приятелите си..
Омразата им един към друг се засили,когато се оказа,че и двамата имат невероятни способности,и са равни във всяко едно отношение..момичетата им се лепяха,бяха добри във всеки един предмет,можеха да летят добре,да се дуелират добре...
Е,веднъж трябваше да се обединят,когато Луциус Малфой,и няколко от по-големите слидеринци ги издебнаха в засада,опитвайки се да ги прокълнат..Наложи се Джеймс и Сириус да се съюзят,за да разкажат играта на слидеринци.И успяха...Вярно,не се разминаха без рани,и прекараха половин месец в болничното крило,разменяйки си жлъчни обиди....
...но скоро започнаха да се привързват един към друг,и така се роди тяхното приятелство.....
Заставайки един до друг,те,заедно с Питър и Ремус,станаха Мародерите.Обединявайки се,никой не можеше да им се опре..В първите дни на своето познанство се бяха ненавиждали взаимно...
..сега просто бяха неразделни....
..рамо до рамо,правейки лудории,изкарващи от нерви пазача,и преподавателите..
Джеймс.Сириус.Питър.Ремус.
Неразделната четворка..
Рог..
Лап..
Опаш..
Лун..
Сириус Блек произхождаше от чистокръвно семейство.Преди да постъпи в ‘’Хогуортс’’,той почти не бе общувал с мъгъли,и не знаеше кой знае колко за техните порядки..Джеймс Потър също бе чистокръвен,но това не му пречеше да се шляе със родоотстъпници,и мъгълокръвни.Той успя да убеди Сириус,че учениците от мъгълски семейства с нищо не са по-лоши от чистокръвните магъосници..
‘’Не е важна кръвта ти,важно е какъв си ти самия!’’
Блек си имаше всичко.Влияние:малцина бяха тези,които дръзваха да се отворят на него,или на някой от компанията му..
Връзки.Бе изгубил броя им.Не помнеше имената на по-голямата част от момичетата,с които бе ходил..Те повдигаха самочувствието му...зареждаха го с положителна нагласа..
‘’Спечели ги...омай ги...зарежи ги....забрави ги...’’
Това бе мотото му години наред..
Любов..
На кого въобще му пука за нея??
Имаше всичко,което би могло да си пожелае едно момче..
Беше щастлив...
..е..почти....
Имаше само едно единствено нещо,което го дразнеше,и което не можеше да понася...
Семейството му...
Не можеше да ги трае,и копнееше за мига,в който ще бъде достатъчно голям,за да се изнесе..
Родителите му бяха,меко казано,откачени на тема благородство,и чиста кръв.Те презираха всички ‘’отрепки,мелези,родоотстъпници,нечистокръвни’’...
Родоотстъпниците,мътнородите,мъгълокръвните..
‘’Те не са като нас,Сириус...те стоят под нас...’’
‘’Прастарият благороднически род Блек..’’
Сириус бе виждал милиони пъти гоблена,на който бе изтипосано цялото му родословно дърво..Той бе окачен на видно място в къщата на родителите му..майка му не спираше да се хвали с благородните магьосници,произхождащи от техния род..
Сириус мразеше да я слуша..
За него всички бяха еднакви,нямаше висши,или нисши...
Интересно.. как ли щеше да реагира майка му,ако научеше колко връзки е имал собствения й син с мътнородки,и момичета със смесена кръв?
Тя бе премахнала от гоблена всички имена,които според нея бяха недостойни да го красят..
Името на любимата му братовчедка,Андромеда Блек,бе заличено..Майка му бе подочула,че момичето си пада по мъгълокръвен,и веднага я бе премахнала от семейният гоблен,също така бе забранила на синовете си да общуват с нея..Сириус,обаче,не търпеше никакви забрани,и пет пари не даваше за наставленията на майка си.Андромеда бе от неговия курс,и двамата се виждаха постоянно в училище..тя много пъти го бе спасявала от наказания,измисляйки оправдания,с които да прикрие пакостите му...
Тя му бе като сестра..на нея можеше да й каже всичко,защото знаеше,че ще го разбере..
Момичетата й завиждаха,защото и четиримата Мародери й имаха доверие и бе част от компанията им,но на нея не й пукаше..
Името й вече го нямаше..но тези на двете й сестри,Белатрикс и Нарциса,си стояха....
Сириус ги мразеше също толкова,колкото мразеше родителите и брат си.
Проклети снобки.
Властолюбиви,и надменни...
Бе принуден да ги търпи през ваканциите,и надутото им поведение често го изкарваше извън релси..
Майка му ги обожаваше,и ги канеше да им гостуват възможно по-често...
Сириус ги избягваше,прекарвайки голяма част от ваканциите си при Джеймс..
Той не беше,и никога нямаше да бъде като родителите си.Колкото и да опитваха,те не успяха да му втълпят възгледите си.Регулус Блек,по-малкия брат на Сириус,приличаше поразително много по външен вид на него,но бе по-мълчалив и студен,пазеше в тайна мислите си и следваше наставленията на родителите си,дружейки само с хора от ‘’истинската класа’’,нещо,което бе сред главните причини,поради които Сириус не го имаше за свой брат..
Сириус беше..различен..
Той бе един Блек,който всъщност не бе истински Блек..
Той бе единственият от целия си род,с изключение на Андромеда,който при разпределянето си в ‘’Хогуортс’’ попадна не в ‘’Слидерин’’,както се очакваше от него,а в ‘’Грифиндор’’..
..не съжаляваше за това....
...не по своя вина се бе родил в такова откачено семейство..
Джеймс Потър бе човекът,който би могъл да нарече свой брат,но не и Регулус....
..не и него....
Родителите на Сириус бяха много заможни,и притежаваха завидна банкова сметка в ‘’Гринготс’’,както и имения из цяла Англия..Имаха си къща на площад ‘’Гримолд’’,номер дванадесет в Лондон..Бащата на Сириус се бе погрижил тя да бъде незабележима за мъгълите,живеещи наоколо..бе я обградил със всички магически защити,които му бяха познати..
..никой не подозираше за съществуването на тази къща,защото никой не знаеше за нея...
Сириус имаше чувството,че се задушава вътре...
Собствения му дом го потискаше..
Всичко в него му напомняше за’’Слидерин’’....
Полилеите бяха във формата на змии,свещниците и приборите също бяха във формата на змии..
Тапетите и платовете бяха в сребристо,противно зелено..
Това не бе неговият дом..
..това бе просто едно място,на което бе принуден да живее..
Родителите му пътуваха много:отбиваха се в именията си,организираха вечери и празненства,канещи само най-изисканото общество..баща му бе много уважаван магьосник,един от най-приближените приятели на министъра на Магията..
Сириус нямаше нищо против,че вижда родителите си съвсем рядко през летните ваканции..
Така къщата оставаше изцяло на негово разположение..
Там можеше да си урежда срещи с най-красивите момичета в училището..
Вярно,мразеше това място,но не му се налагаше да го търпи дълго..
...........
-Винаги си бил страхотен,Сириус!-измърка Касиди,отпивайки бавно от чашата си,пълна с Огнено уиски.Сириус видя как зъбите й тракнаха по стъклото на чашата.Тя я остави встрани,облизвайки устни..не сваляше очи от неговите..
Касиди.Седмокурсничка от’’Рейвънклоу’’,която винаги знаеше точно какво иска,и как да го получи.Мнозина я харесваха,въпреки незавидната й репутация..
Сириус я огледа преценяващо на светлината на свещите..
Висока,прекалено самоуверена,горда..сърцето й беше като късче лед..нямаше да й пука особено,ако само преспи с него,и после той я зареже..
Бе я поканил на вечеря в къщата на родителите си,използвайки едно от техните отсъствия...
Харесваше косата й,пръскаща електричество...очите й,променящи нюанса си..тялото й..Тя имаше доста от хубавите неща...
Бе имала много, бе разбила много сърца..
Но и тя не бе по-различна от другите..
‘’И ти се поддаде на чара ми..и ти не можеш да ми устоиш..и ти си като всички други преди теб..’’
-Прелестна си,Касиди..-поласка я Сириус,изправяйки се от стола си..Винаги знаеше какво точно да им каже,за да ги разтопи..Не че му пукаше за нея,не...
Просто това бе част от играта...
А тъй като Сириус бе играч,той не можеше да я избегне....
Изправи се,и погледа на момичето му подсказа колко добре изглежда в нейните очи...висок,с добре развито,мускулесто тяло..строен...с прекрасна черна коса,влизаща в очите му,и сиви като буреносно небе очи....
Сириус се изправи в цял ръст,и Касиди огледа тялото на бъдещия шестокурсник,облечен в снежнобяла риза,и мъгълски джинси,прилепващи по бедрата му...
Сириус започна да разхлабва вратовръзката си....
Очите му бяха вперени в нея...
Касиди също се изправи от стола си,и тръгна бавно към него:без да казва нито дума,разкопча копчетата на ризата му с движенията на човек,свикнал да го прави..захвърли я встрани,и изсипа малко от огненото уиски от чашата си върху гладката му кожа,ближейки бавно течността..
Сириус с мъка потисна един стон:нямаше да й позволи да води,това бе неговата игра....
Той я повдигна,заравяйки пръсти под дрехата й...
-Имаш нещо,което искам,Касиди...-дъхът му опари ухото й,и той го гризна леко:тя положи глава на рамото му..обвивайки крака около кръста му...
...движенията й бяха достатъчно красноречиви....
Сириус,носейки я от кухнята към стълбите за горния етаж,се насочи към своята стая....
.........
Събудиха го утринните лъчи на слънцето,което светеше право в лицето му.Сириус отметна косата от лицето си,протягайки се...
И тогава се сети,че бе дошло времето,по време на което гостуваше на Джеймс...
..любимата му част от ваканцията...
Щяха да си изкарат страхотно:мъгълски дискотеки,алкохол,купони и момичета...много момичета...
Родителите на приятелят му бяха свестни,и Сириус ги харесваше...
Краят на скучните летни дни наближаваше..
Погледна към другия край на широкото си легло,в което рядко спеше сам.Касиди бе там,завита наполовина с тънкия чаршаф,спяща дълбоко:лъчите на слънцето галеха голото й тяло...
Не му пукаше за нея.И на нея не й пукаше за него.И двамата го знаеха...Просто бяха прекарали една вечер заедно,забавлявайки се,и това беше всичко..
-Време е да ставаш...-побутна я той.-Време е да си вървиш....
Касиди се разбуди,и го погледна,без да влага каквото и да било в погледа си:
-Снощи беше прекрасно..репутацията ти наистина е оправдана...
Той дори не се усмихна:вече бе забравил снощните си подвизи..мислите му летяха напред във времето...
-Отивай си,Касиди..нямам време за теб...трябва да си приготвя багажа..Джеймс ме очаква....
Не й даде възможност да му каже каквото и да било,просто й обърна гръб,и започна да събира училищните си вещи..
Момичето го гледа миг,два,след което се изправи,и започна да се облича...
Между тях нямаше нищо,съвсем нищо,и никога нямаше да има...
Тя се магипортира,без да каже каквото и да било,без дори да се сбогува...
Сириус дори и не забеляза,че вече е сам в стаята си..
Бе прекалено зает да вади куфара си изпод леглото си,и да пъха в него метлата си,куидичната си роба,мантиите,учебниците....
Когато приключи,се усмихна широко,гледайки снимката,поставена в рамка на нощното му шкафче....
Снимка на онези,на които би поверил дори и живота си,ако се наложи...
Широко засмени,застанали един до друг...
Джеймс.Ремус.Питър.
Щеше да ги види скоро....
Съвсем скоро..
Втора глава
Един Блек,който всъщност не бе истински Блек..
‘’Спечели ги..омай ги..зарежи ги..забрави ги..’’-Сириус Блек
Сириус Блек.Самоувереният.Надменният.Чаровният....
Сириус Блек.Затворникът от ‘’Азкабан’’....
Момчето,отрекло се от движещите семейството му принципи,младежът,излъчващ неуморима жажда за живот,мъжът,превърнал се по стечения на обстоятелствата в окаяна отломка...
Сириус Блек.Първият Мародер...
......................
Сириус Блек.Сладък.Секси.Готин..
Сириус се протегна,мислейки си с усмивка за бурната нощ,която бе прекарал,забавлявайки се с една от своите съученички...Тя лежеше до него в леглото му,полузавита с някакъв чаршаф и се усмихваше насън,а той,напълно изгубил интерес към нея,си мислеше лениво за всички момичета,с които бе преспал,и които се бяха надпреварвали да го обсипват с комплименти...
‘’О,Сириус,ти си най-добрият!''
‘’Сириус,ти си истински бог!Няма друг като теб!''
''Не е зле за момче,което все още няма шестнадесет години...''-помисли си самодоволно Сириус,протягайки се повторно...
Сириус знаеше какво си мислят за него съученичките му,и всички останали момичета,поддали се на чара му..
В училището си той бе един от четиримата Мародери....
Нахаканият...Самоувереният.Свалячът..
Играчът....
Обичаше да вижда радостта в очите на момичетата,когато ги заговори..
Обожаваше начинът,по който ги караше да се смеят на шегите му,и да се червят на комплиментите му..
За него тръпката бе в това да ги вкара в леглото си...
След това те някак си му ставаха безинтересни....
Всички се приличаха до една,и не представляваха никакво предизвикателство..
Всяка бе готова да избие другите,за да се добере до него..
Привличане,и после нищо..
Той никога през живота си не се бе влюбвал.Не познаваше любовта,а и не му и трябваше..можеше да има всяко едно момиче,което си пожелае,и не му пукаше от факта,че разбиваше сърцата им,когато ги изоставеше веднага,щом му омръзнат..
Любов ли?Какво е това?Нямаше такава дума,такова понятие в неговия речник....
Колкото повече бройки,толкова по-добре...
Единственият,който можеше да се конкурира с него по известност и сексапил в ''Хогуортс'' бе най-добрия му приятел Джеймс Потър.Двамата се бяха срещнали за първи път във влака,който ги отведе във ‘’Хогуортс’’,училището за вълшебство и магия..Отначало двамата не си бяха допаднали много..две единадесетгодишни хлапета,които си приличаха по всичко:и двамата искаха да са постоянно в центъра на вниманието,и двамата искаха да са най-големите играчи в училището..Сириус винаги си спомняше с усмивка миговете,когато се бяха засекли в едно и също купе,и,промърморвайки някакъв неясен поздрав,бяха забили погледи в противоположни посоки..Ремус Лупин стоеше на мястото до Джеймс,забил поглед в някакъв учебник:още от първи курс си бе страшно ученолюбив....
Питър Петигрю стоеше до Сириус,обсъждайки последния куидичен мач,на който бяха отишли заедно..
Джеймс.
Ремус.
Питър.
Мародерите...
За няколко години те щяха да станат Прочутата четворка,едни от най-търсените,и желани момчета в училището..
Но в онези мигове те бяха просто четири момчета,разделени на два лагера,делящи едно купе във влака,който щеше да ги отведе към мястото,променило веднъж завинаги живота им..
Сириус и Джеймс обичаха да си спомнят за онази година..бяха разпределени в ‘’Грифиндор’’,но не можеха да се понасят един друг..Всеки искаше да бъде по-напред от другия,всеки се опитваше да се докаже..Веднъж дори се дуелираха,без да успеят да се наранят,защото в първи курс не знаеха никакви по-сериозни магии..Пазачът Филч ги бе спипал,и бе наказал наред с тях и Ремус и Питър,които бяха присъствали на дуела като секунданти на приятелите си..
Омразата им един към друг се засили,когато се оказа,че и двамата имат невероятни способности,и са равни във всяко едно отношение..момичетата им се лепяха,бяха добри във всеки един предмет,можеха да летят добре,да се дуелират добре...
Е,веднъж трябваше да се обединят,когато Луциус Малфой,и няколко от по-големите слидеринци ги издебнаха в засада,опитвайки се да ги прокълнат..Наложи се Джеймс и Сириус да се съюзят,за да разкажат играта на слидеринци.И успяха...Вярно,не се разминаха без рани,и прекараха половин месец в болничното крило,разменяйки си жлъчни обиди....
...но скоро започнаха да се привързват един към друг,и така се роди тяхното приятелство.....
Заставайки един до друг,те,заедно с Питър и Ремус,станаха Мародерите.Обединявайки се,никой не можеше да им се опре..В първите дни на своето познанство се бяха ненавиждали взаимно...
..сега просто бяха неразделни....
..рамо до рамо,правейки лудории,изкарващи от нерви пазача,и преподавателите..
Джеймс.Сириус.Питър.Ремус.
Неразделната четворка..
Рог..
Лап..
Опаш..
Лун..
Сириус Блек произхождаше от чистокръвно семейство.Преди да постъпи в ‘’Хогуортс’’,той почти не бе общувал с мъгъли,и не знаеше кой знае колко за техните порядки..Джеймс Потър също бе чистокръвен,но това не му пречеше да се шляе със родоотстъпници,и мъгълокръвни.Той успя да убеди Сириус,че учениците от мъгълски семейства с нищо не са по-лоши от чистокръвните магъосници..
‘’Не е важна кръвта ти,важно е какъв си ти самия!’’
Блек си имаше всичко.Влияние:малцина бяха тези,които дръзваха да се отворят на него,или на някой от компанията му..
Връзки.Бе изгубил броя им.Не помнеше имената на по-голямата част от момичетата,с които бе ходил..Те повдигаха самочувствието му...зареждаха го с положителна нагласа..
‘’Спечели ги...омай ги...зарежи ги....забрави ги...’’
Това бе мотото му години наред..
Любов..
На кого въобще му пука за нея??
Имаше всичко,което би могло да си пожелае едно момче..
Беше щастлив...
..е..почти....
Имаше само едно единствено нещо,което го дразнеше,и което не можеше да понася...
Семейството му...
Не можеше да ги трае,и копнееше за мига,в който ще бъде достатъчно голям,за да се изнесе..
Родителите му бяха,меко казано,откачени на тема благородство,и чиста кръв.Те презираха всички ‘’отрепки,мелези,родоотстъпници,нечистокръвни’’...
Родоотстъпниците,мътнородите,мъгълокръвните..
‘’Те не са като нас,Сириус...те стоят под нас...’’
‘’Прастарият благороднически род Блек..’’
Сириус бе виждал милиони пъти гоблена,на който бе изтипосано цялото му родословно дърво..Той бе окачен на видно място в къщата на родителите му..майка му не спираше да се хвали с благородните магьосници,произхождащи от техния род..
Сириус мразеше да я слуша..
За него всички бяха еднакви,нямаше висши,или нисши...
Интересно.. как ли щеше да реагира майка му,ако научеше колко връзки е имал собствения й син с мътнородки,и момичета със смесена кръв?
Тя бе премахнала от гоблена всички имена,които според нея бяха недостойни да го красят..
Името на любимата му братовчедка,Андромеда Блек,бе заличено..Майка му бе подочула,че момичето си пада по мъгълокръвен,и веднага я бе премахнала от семейният гоблен,също така бе забранила на синовете си да общуват с нея..Сириус,обаче,не търпеше никакви забрани,и пет пари не даваше за наставленията на майка си.Андромеда бе от неговия курс,и двамата се виждаха постоянно в училище..тя много пъти го бе спасявала от наказания,измисляйки оправдания,с които да прикрие пакостите му...
Тя му бе като сестра..на нея можеше да й каже всичко,защото знаеше,че ще го разбере..
Момичетата й завиждаха,защото и четиримата Мародери й имаха доверие и бе част от компанията им,но на нея не й пукаше..
Името й вече го нямаше..но тези на двете й сестри,Белатрикс и Нарциса,си стояха....
Сириус ги мразеше също толкова,колкото мразеше родителите и брат си.
Проклети снобки.
Властолюбиви,и надменни...
Бе принуден да ги търпи през ваканциите,и надутото им поведение често го изкарваше извън релси..
Майка му ги обожаваше,и ги канеше да им гостуват възможно по-често...
Сириус ги избягваше,прекарвайки голяма част от ваканциите си при Джеймс..
Той не беше,и никога нямаше да бъде като родителите си.Колкото и да опитваха,те не успяха да му втълпят възгледите си.Регулус Блек,по-малкия брат на Сириус,приличаше поразително много по външен вид на него,но бе по-мълчалив и студен,пазеше в тайна мислите си и следваше наставленията на родителите си,дружейки само с хора от ‘’истинската класа’’,нещо,което бе сред главните причини,поради които Сириус не го имаше за свой брат..
Сириус беше..различен..
Той бе един Блек,който всъщност не бе истински Блек..
Той бе единственият от целия си род,с изключение на Андромеда,който при разпределянето си в ‘’Хогуортс’’ попадна не в ‘’Слидерин’’,както се очакваше от него,а в ‘’Грифиндор’’..
..не съжаляваше за това....
...не по своя вина се бе родил в такова откачено семейство..
Джеймс Потър бе човекът,който би могъл да нарече свой брат,но не и Регулус....
..не и него....
Родителите на Сириус бяха много заможни,и притежаваха завидна банкова сметка в ‘’Гринготс’’,както и имения из цяла Англия..Имаха си къща на площад ‘’Гримолд’’,номер дванадесет в Лондон..Бащата на Сириус се бе погрижил тя да бъде незабележима за мъгълите,живеещи наоколо..бе я обградил със всички магически защити,които му бяха познати..
..никой не подозираше за съществуването на тази къща,защото никой не знаеше за нея...
Сириус имаше чувството,че се задушава вътре...
Собствения му дом го потискаше..
Всичко в него му напомняше за’’Слидерин’’....
Полилеите бяха във формата на змии,свещниците и приборите също бяха във формата на змии..
Тапетите и платовете бяха в сребристо,противно зелено..
Това не бе неговият дом..
..това бе просто едно място,на което бе принуден да живее..
Родителите му пътуваха много:отбиваха се в именията си,организираха вечери и празненства,канещи само най-изисканото общество..баща му бе много уважаван магьосник,един от най-приближените приятели на министъра на Магията..
Сириус нямаше нищо против,че вижда родителите си съвсем рядко през летните ваканции..
Така къщата оставаше изцяло на негово разположение..
Там можеше да си урежда срещи с най-красивите момичета в училището..
Вярно,мразеше това място,но не му се налагаше да го търпи дълго..
...........
-Винаги си бил страхотен,Сириус!-измърка Касиди,отпивайки бавно от чашата си,пълна с Огнено уиски.Сириус видя как зъбите й тракнаха по стъклото на чашата.Тя я остави встрани,облизвайки устни..не сваляше очи от неговите..
Касиди.Седмокурсничка от’’Рейвънклоу’’,която винаги знаеше точно какво иска,и как да го получи.Мнозина я харесваха,въпреки незавидната й репутация..
Сириус я огледа преценяващо на светлината на свещите..
Висока,прекалено самоуверена,горда..сърцето й беше като късче лед..нямаше да й пука особено,ако само преспи с него,и после той я зареже..
Бе я поканил на вечеря в къщата на родителите си,използвайки едно от техните отсъствия...
Харесваше косата й,пръскаща електричество...очите й,променящи нюанса си..тялото й..Тя имаше доста от хубавите неща...
Бе имала много, бе разбила много сърца..
Но и тя не бе по-различна от другите..
‘’И ти се поддаде на чара ми..и ти не можеш да ми устоиш..и ти си като всички други преди теб..’’
-Прелестна си,Касиди..-поласка я Сириус,изправяйки се от стола си..Винаги знаеше какво точно да им каже,за да ги разтопи..Не че му пукаше за нея,не...
Просто това бе част от играта...
А тъй като Сириус бе играч,той не можеше да я избегне....
Изправи се,и погледа на момичето му подсказа колко добре изглежда в нейните очи...висок,с добре развито,мускулесто тяло..строен...с прекрасна черна коса,влизаща в очите му,и сиви като буреносно небе очи....
Сириус се изправи в цял ръст,и Касиди огледа тялото на бъдещия шестокурсник,облечен в снежнобяла риза,и мъгълски джинси,прилепващи по бедрата му...
Сириус започна да разхлабва вратовръзката си....
Очите му бяха вперени в нея...
Касиди също се изправи от стола си,и тръгна бавно към него:без да казва нито дума,разкопча копчетата на ризата му с движенията на човек,свикнал да го прави..захвърли я встрани,и изсипа малко от огненото уиски от чашата си върху гладката му кожа,ближейки бавно течността..
Сириус с мъка потисна един стон:нямаше да й позволи да води,това бе неговата игра....
Той я повдигна,заравяйки пръсти под дрехата й...
-Имаш нещо,което искам,Касиди...-дъхът му опари ухото й,и той го гризна леко:тя положи глава на рамото му..обвивайки крака около кръста му...
...движенията й бяха достатъчно красноречиви....
Сириус,носейки я от кухнята към стълбите за горния етаж,се насочи към своята стая....
.........
Събудиха го утринните лъчи на слънцето,което светеше право в лицето му.Сириус отметна косата от лицето си,протягайки се...
И тогава се сети,че бе дошло времето,по време на което гостуваше на Джеймс...
..любимата му част от ваканцията...
Щяха да си изкарат страхотно:мъгълски дискотеки,алкохол,купони и момичета...много момичета...
Родителите на приятелят му бяха свестни,и Сириус ги харесваше...
Краят на скучните летни дни наближаваше..
Погледна към другия край на широкото си легло,в което рядко спеше сам.Касиди бе там,завита наполовина с тънкия чаршаф,спяща дълбоко:лъчите на слънцето галеха голото й тяло...
Не му пукаше за нея.И на нея не й пукаше за него.И двамата го знаеха...Просто бяха прекарали една вечер заедно,забавлявайки се,и това беше всичко..
-Време е да ставаш...-побутна я той.-Време е да си вървиш....
Касиди се разбуди,и го погледна,без да влага каквото и да било в погледа си:
-Снощи беше прекрасно..репутацията ти наистина е оправдана...
Той дори не се усмихна:вече бе забравил снощните си подвизи..мислите му летяха напред във времето...
-Отивай си,Касиди..нямам време за теб...трябва да си приготвя багажа..Джеймс ме очаква....
Не й даде възможност да му каже каквото и да било,просто й обърна гръб,и започна да събира училищните си вещи..
Момичето го гледа миг,два,след което се изправи,и започна да се облича...
Между тях нямаше нищо,съвсем нищо,и никога нямаше да има...
Тя се магипортира,без да каже каквото и да било,без дори да се сбогува...
Сириус дори и не забеляза,че вече е сам в стаята си..
Бе прекалено зает да вади куфара си изпод леглото си,и да пъха в него метлата си,куидичната си роба,мантиите,учебниците....
Когато приключи,се усмихна широко,гледайки снимката,поставена в рамка на нощното му шкафче....
Снимка на онези,на които би поверил дори и живота си,ако се наложи...
Широко засмени,застанали един до друг...
Джеймс.Ремус.Питър.
Щеше да ги види скоро....
Съвсем скоро..
Последната промяна е направена от Dqvolsko^6tastie на Пет Авг 01, 2008 6:21 am; мнението е било променяно общо 1 път
Dqvolsko^6tastie- Аматьор~
- Брой мнения : 30
Registration date : 08.07.2008
Re: ~Веднъж в живота~
by Dqvolsko^6tastie Нед Юли 13, 2008 4:34 pm
~Юли,1976/септември,1983 година~
Трета глава
''Знам,че не си мъртъв:не успях да те убия,защото се оказа прекалено бърз,но един ден аз ще напусна този ад,каквото и да ми коства,и тогаваще те убия,ще те убия,дори и това да е последното,което ще направя....''-Сириус Блек
Мародерите.Единните.Сплотените.Задружните.
Неразделните...
Лун,Рог,Лап,Опаш...
Играчът,Рошавия,Психоаналитика,Лечителя...
Сириус,Джеймс,Ремус,Питър...
...............
Сириус използва летежна пудра,за да се добере до дома на най-добрия си приятел..не се справяше особено добре с мъгълския транспорт,все още бе прекалено малък,за да се магипортира,а и нямаше как да долети с метлата си до мъгълската част на Лондон...
Не че обичаше особено да се предвижва по камините,въртейки се като пумпал...
Винаги поглъщаше сажди,и все ставаше така,че дрехите му потъмняваха от мръсотията,полепваща по тях...
...а си бе истинска рядкост някой да види Сириус Блек опърпан и мърляв...
Джеймс,заедно със Питър,и Ремус,които също щяха да му гостуват,го очакваха в просторната трапезария на дома на семейство Потър,и се ухилиха широко,като видяха как пламъците в камината за миг се обагриха в зелено,и приятеля им се появи,кашляйки звучно...
-Човек би си помислил,че си пътувал цяла вечност!-засмя се Джеймс,като му помогна да измъкне тежкия куфар от огнището,силно надявайки се майка му да не забележи пепелта,нападала по пода,преди да успее да я почисти..
-Напъхай се ти в някоя тясна камина,и се блъсни във всички остри ръбове,да те видим как ще се държиш!-каза,кашляйки,Сириус,измъквайки високото си тяло навън.
Обичаше да гостува на Джеймс..неговия дом бе толкова по-различен от неговия...толкова по-гостоприемен,и уютен..обстановката,вместо да го потиска,го караше да се чувства по-добре....
Колко много се бяха забавлявали той и Джеймс по време на летните ваканции!
Сириус огледа кухнята,припомняйки си колко мили и грижовни към него бяха родителите на Джеймс,и как те приемаха със широко сърце в дома си всички приятели на своя син,независимо от произхода им....
За разлика от неговите родители,които се интересуваха само и единствено от чистата кръв...нищо друго нямаше значение....
Къщата,в която живееше Джеймс,подобно на дома на Сириус,също бе обезопасена със всякакви магъоснически защити,и това даваше отлична възможност на приятелите да се забавляват както си поискат,без да се страхуват,че някой мъгъл би се досетил за истинската им същност..
Колко пъти бяха играли като малки на криеница,криейки се из големите,просторни стаи!
Лун.Лап.Рог.Опаш.
Освен Мародери,те бяха и зоомази..
Това бе тяхната голяма тайна,сплотяваща ги в едно цяло....
Сириус погледна топло към Ремус и Питър:
-Няма ли да има една широка прегръдка за четвъртия идиот??-попита той,разтваряйки ръце.Джеймс,който беше най-близо до него,и се бе навел да почисти полепналите по килима сажди,пръв попадна в полезрението на Сириус,и бе притиснат към него така,че очилата му се изкривиха на челото му..
-Я го вижте нашият Рог колко много се е източил през лятото!-подсмихна се Сириус,оглеждайки приятеля си:Джеймс бе висок почти колкото него,имаха разлика само с няколко сантиметра....
Джеймс.....
Колко много държеше на това момче....
Сириус и представа си нямаше откъде идва тази привързаност,но знаеше,че е готов на всичко всичко за приятеля си,на абсолютно всичко....
И за другите двама също....
За Ремус,който бе най-тихият и здравомислещият от тях,и който бе здравият им разум..е,често се бе случвало да го наказват заедно с тях,но на него не му пукаше особено,важното бе,че е с приятелите си,нищо друго нямаше значение...
Ремус бе привлекателен,въпреки,че не го осъзнаваше,и избягваше да бъде център на вниманието:достатъчно висок,достатъчно мускулест,достатъчно приветлив...често бе доста сериозен,но усмихнеше ли се,и можеше да привлече всеки на своя страна..имаше кестенява коса,която с времето посивяваше все повече и повече,и меки,сини очи,които се обагряха в кървавочервено,когато настъпеше момента на пълнолунието....
..Ремус бе върколак.....
Приятелите му бяха разбрали това още преди няколко години,но,научавайки истината,не го бяха изоставили,а се бяха привързали още по-силно към него,и за да не се чувства самотен по време на трансформациите си,те станаха зоомази....
..беше много трудно,и им бяха нужни години...
..но се справиха....
..в името на приятелството....
-Лап,така ми липсваше през лятото,щях да се пръсна от скука,и представа си нямаш какво е да си прекараш ваканцията сред хора,нямащи нищо общо с магията!-забърбори Питър,който бе прекарал няколко седмици от ваканцията при един техен приятел от мъгълски произход,и му бе много трудно да живее като мъгълско момче...
Питър бе последният от Мародерите:той нямаше много от качествата,присъщи за един истински водач....
Не бе нито толкова усърден,нито толкова старателен,и ученолюбив,колкото Ремус...
Не бе популярен,и добър играч на куидич,какъвто беше Джеймс....
Не бе толкова секси,и самовлюбен,колкото беше Сириус...
Той можеше без проблеми да се нагажда към всяка обстановка,и да извлича полза от всяка ситуация,не бе особено добър с магиите,и заклинанията,и разчиташе на помоща на приятелите си:бе готов да играе нечестно,и дори да мами,само и само да излезе победител.и все пак приятелите му го обичаха....
Питър не беше идеален,никой от тях не беше....
Той беше забавен,знаеше много за магъосническия свят,и с него можеше с часове да се говори за куидич,дуели,постижения в магията..
Беше бърз,ловък,съобразителен...Баща му бе хирург в мъгълска болница,майка му бе лечител в магьсническата болница ''Свети Мънго'',и Питър бе наследил от тях любовта към медицината...
..................
‘’Питър..в ученическите ни години ти съвсем не бе това,в което се превърна по-късно..ти си беше съвсем нормално момче,висок колкото трябва,с овално,открито лице,не особено мускулест,но сръчен...помня косата ти със златисти отблясъци....момичетата обожаваха косата ти..сякаш слънцето се отразяваше в нея..имаше големи,вечно шарещи черни очи....
Ти бе четвъртият Мародер от нашата група...Гласът ти все още ехти в главата ми...
Когато кошмарите се завърнат,ти се изправяш пред мен..
Гласът ти..думите ти...
‘’Как можа,Сириус??Как си могъл??Ти уби Лили и Джеймс,уби ги,по дяволите!!Сега аз трябва да убия теб!!’’..
Смея се сам на себе си:дименторите си мислят,че започвам да се предавам,и откачам,но не...няма да им доставя това удоволствие,не..Ще живея,и един ден ще те открия,Питър..
Мен не можеш да ме заблудиш....
Знам,че не си мъртъв:не успях да те убия,защото се оказа прекалено бърз,но един ден аз ще напусна този ад,каквото и да ми коства,и тогаваще те убия,ще те убия,дори и това да е последното,което ще направя....
За Джеймс.За Лили..За това,в което ме превърна ти,когато ги отне от мен....
Какво стана с теб,Питър?
Онзи Питър Петигрю,когото видях на мъгълската уличка,и който започна да ме обвинява,крещейки,за тяхната смърт,не бе приятелят,който познавах години наред..
Къде са сега способностите,които се опитваше да развиеш като ученик,Питър?
Къде е момчето,с което можеше да се разговаря за всичко?
Ти беше..свършенм,съсипан..ти се беше превърнал в отрепка...
Ти ги предаде...
Как се почувствах,когато видях телата им?Мерлин....сърцето ми престана да бие в онзи момент....
Как се почувствах,когато зърнах срутената къща?
Когато притиснах тялото на Джеймс до гърдите си,и осъзнах,че е мъртъв?
Убийството им ме унищожи....
Сириус Блек от миналото умря завинаги....
Но малката частица от този,който все още живее,очаквайки мига,в който ще се освободи,копнее за отмъщение и за възмездие....
Ще те убия,Питър..един ден..когато и да стане това..и едва след това ще мога да умра,спокоен,че смъртта на Джеймс е отмъстена..
Има мигове,в които мислите ми,макар и с болка,се отклоняват от Джеймс,насочвайки се към синът му...
Хари....
Сега той би трябвало да е на три годинки...
..дали прилича на баща си?
Дали след време ще играе куидич също толкова добре,колкото и родителите си?
Дали ще го бива с отварите така,както си я биваше Лили...
Хари,моят кръщелник....
Синът на най-добрите ми приятели....
Той оцеля,Питър...
Той разказа играта на твоя господар,и сега ти си принуден да се укриваш,но аз знам,че си жив,и ще те открия....
Няма да има милост за предателя....
Хари....
..видях те за последно,когато бе съвсем малко бебе,лежащо във вързоп в ръцете на Хагрид..тогава още не знаех,не подозирах...
Видях белега на челото ти...
Беше толкова отдавна..сега е само спомен..Джеймс е мъртъв,никога повече няма да се върне,никога..
Хари....
Аз ще се измъкна оттук и,след като убия Питър,ще дойда да те видя,ще те открия..имам нужда да те зърна поне веднъж...
Хари Джеймс Потър...
Синът на най-добрия ми приятел....
.....................
-Знаете пътя към горния етаж,нали?-попита ухилен Джеймс,като повдигна с магия куфара на Сириус,който се насочи нагоре към стълбите.Родителите на Джеймс бяха магьосници,и той си използваше съвсем свободно магия през летните ваканции,а те не му правеха забележки,защото знаеха,че сина им е отговорен,и че не би извършил някоя глупост,която да му докара неприятности с Министерството..
Той и приятелите му се насочиха към неговата стая,която бе като копие на грифиндорската обща стая..Стените бяха целите в плакати,в снимки,изобразяващи него и мародерите,облепени с изрезки,и със закачени по тях флагове и знамемца..Няколко снича се рееха в пространството..преобладаващите цветове тук бяха златисто,и огненочервено....
На едно походно легло в стаята на Джеймс щеше да спи Питър.Ремус и Сириус щяха да делят другата стая,но те нямаха нищо против,защото балконите на двете стаи бяха прилепени един до друг,и четиримата можеха да прескачат от стая на стая в момента,в който им скимне...
Сириус погледна към нощното шкафче на приятеля си,и едва не се изхили,когато видя небрежно захвърлената снимка,лежаща изпод броевете на’’Куидични поостижения’’.Беше на Джеймс,и на едно момиче от техния курс,което се казваше Данийл,и с което Джеймс бе ходил в пети курс.Снимката се движеше,и чернобелият Джеймс правеше всичко възможно да се скрие зад рамката,а Данийл,настойчиво го теглеше за ръкава,опитвайки се да го придърпа към себе си.Отдолу имаше надпис’’Завинаги твоя'' и,прочитайки го,Сириус просто не успя да се сдържи,и да не се разхили...
-Можеше да се престориш поне,че не си я видял,вместо да се хилиш така!-каза обидено Джеймс,когато Сириус започна да се кикоти,вслушвайки се в пискливото гласче на Данийл:’’Джеймс,мило,излизаш извън кадър!’’
-Какво стана с вас,ходите ли все още?-попита Питър,който също хвърли един поглед на снимката.
Джеймс поклати глава:
-Разделихме се,защото лигавенето й просто ми дойде в повече,и ми писна...гостувах й малко,но накрая просто не издържах,и се махнах...
-Още по-добре!-каза Сириус..-Момичетата не струват,просто се забавлявай с тях,и въобще да не ти пука..
Джеймс замислен погледна към прозореца:
-Омръзнали са ми всички тези кратки връзки..вече ми се иска да открия идеалното за мен момиче...
-Я дай да се върнем в кухнята,и да пийнеш малко огнено уиски,че нещо май ти се е размътила главата!-предложи Сириус.-Мародерите не могат да обичат,това е тъпо!А и няма такова нещо като истинска любов!
...............
‘’Няма такова нещо като истинска любов..’’
Колко често си припомнях собствените си думи,лежейки в тъмната килия..
Тогава бях млад,глупав,мислех си,че света се върти само и единствено около мен..
Можех ли да зная какво ще ми се случи?
Можех ли да зная,че собствените ми думи ще се обърнат срещу мен?
Че ще се появи човек,който ще накара сърцето на Сириус Блек най-после да трепне....
И после да му го разбие...
О,Симс...
Изминаха години от смъртта ти...а сърцето ми все още ти е вярно,все още те обича...
Само теб,любов моя,само и единствено теб...
...................
-Някакви планове за довечера?-попита Сириус,когато четиримата се събраха в кухнята и започнаха да обядват,опитвайки вкусните гозби на майката на Джеймс.-Зарежи писането на домашни,те могат да почакат!-каза отегчено той,когато видя,че Ремус,който стоеше отсреща му,отвори уста.
-Какво ще кажете да излезем навън,и да се позабавляваме?-предложи Питър.Джеймс кимна:
-Добра идея,тъкмо ще отпразнуваме подобаващо идването на Сириус..знам една много хубава мъгълска дискотека,ще бъде забавно да оставим пръчките си тук,и да се престорим за няколко часа на съвсем обикновени момчета..
‘’И да забием някое готино парче!’’-помисли си наум Сириус,докато си сипваше наденички,но запази тази си мисъл за себе си:той беше най-големият бройкаджия от четиримата,постиженията му просто не можеха да се съберат на всичките пръсти на ръцете му...
Джеймс също обичаше да се сваля с разни момичета,но нищо повече:напоследък,обаче,някак си избягваше тези,които се прехласваха по него,и Сириус с ужас започна да подозира,че на приятеля му се иска да се влюби истински,и да бъде само с едно,единствено момиче....
Питър си имаше поне две,три’’гаджета’’,които,разбира се,дори и не подозираха една за друга,и той ги въртеше на малкия си пръст както му изнася...
Ремус си падаше по една четвъртокурсничка на име Пейтън,приятелите му знаеха за това му увлечение,и мълчаливо страдаха заедно с него,когато тя не му обръщаше никакво внимание....
...............
Бяхме Мародерите,бяхме велики,нищо не можеше да ни се опре..
Какво сме сега?
Къде сме сега?
Какво стана с нас?
Затворник.
Мъртвец.
Върколак.
Предател.
Мародерите..
Джеймс.Аз.Питър.Ремус....
Или може би Рог,Лун,Опаш,Лап..
Животът ни пречупи.
Съдбата ни изигра жестоката си игра..
Животът е една безкрайна игра....
..о..аз бях играч прекалено дълго време...
..и няма да се откажа сега....
Трета глава
''Знам,че не си мъртъв:не успях да те убия,защото се оказа прекалено бърз,но един ден аз ще напусна този ад,каквото и да ми коства,и тогаваще те убия,ще те убия,дори и това да е последното,което ще направя....''-Сириус Блек
Мародерите.Единните.Сплотените.Задружните.
Неразделните...
Лун,Рог,Лап,Опаш...
Играчът,Рошавия,Психоаналитика,Лечителя...
Сириус,Джеймс,Ремус,Питър...
...............
Сириус използва летежна пудра,за да се добере до дома на най-добрия си приятел..не се справяше особено добре с мъгълския транспорт,все още бе прекалено малък,за да се магипортира,а и нямаше как да долети с метлата си до мъгълската част на Лондон...
Не че обичаше особено да се предвижва по камините,въртейки се като пумпал...
Винаги поглъщаше сажди,и все ставаше така,че дрехите му потъмняваха от мръсотията,полепваща по тях...
...а си бе истинска рядкост някой да види Сириус Блек опърпан и мърляв...
Джеймс,заедно със Питър,и Ремус,които също щяха да му гостуват,го очакваха в просторната трапезария на дома на семейство Потър,и се ухилиха широко,като видяха как пламъците в камината за миг се обагриха в зелено,и приятеля им се появи,кашляйки звучно...
-Човек би си помислил,че си пътувал цяла вечност!-засмя се Джеймс,като му помогна да измъкне тежкия куфар от огнището,силно надявайки се майка му да не забележи пепелта,нападала по пода,преди да успее да я почисти..
-Напъхай се ти в някоя тясна камина,и се блъсни във всички остри ръбове,да те видим как ще се държиш!-каза,кашляйки,Сириус,измъквайки високото си тяло навън.
Обичаше да гостува на Джеймс..неговия дом бе толкова по-различен от неговия...толкова по-гостоприемен,и уютен..обстановката,вместо да го потиска,го караше да се чувства по-добре....
Колко много се бяха забавлявали той и Джеймс по време на летните ваканции!
Сириус огледа кухнята,припомняйки си колко мили и грижовни към него бяха родителите на Джеймс,и как те приемаха със широко сърце в дома си всички приятели на своя син,независимо от произхода им....
За разлика от неговите родители,които се интересуваха само и единствено от чистата кръв...нищо друго нямаше значение....
Къщата,в която живееше Джеймс,подобно на дома на Сириус,също бе обезопасена със всякакви магъоснически защити,и това даваше отлична възможност на приятелите да се забавляват както си поискат,без да се страхуват,че някой мъгъл би се досетил за истинската им същност..
Колко пъти бяха играли като малки на криеница,криейки се из големите,просторни стаи!
Лун.Лап.Рог.Опаш.
Освен Мародери,те бяха и зоомази..
Това бе тяхната голяма тайна,сплотяваща ги в едно цяло....
Сириус погледна топло към Ремус и Питър:
-Няма ли да има една широка прегръдка за четвъртия идиот??-попита той,разтваряйки ръце.Джеймс,който беше най-близо до него,и се бе навел да почисти полепналите по килима сажди,пръв попадна в полезрението на Сириус,и бе притиснат към него така,че очилата му се изкривиха на челото му..
-Я го вижте нашият Рог колко много се е източил през лятото!-подсмихна се Сириус,оглеждайки приятеля си:Джеймс бе висок почти колкото него,имаха разлика само с няколко сантиметра....
Джеймс.....
Колко много държеше на това момче....
Сириус и представа си нямаше откъде идва тази привързаност,но знаеше,че е готов на всичко всичко за приятеля си,на абсолютно всичко....
И за другите двама също....
За Ремус,който бе най-тихият и здравомислещият от тях,и който бе здравият им разум..е,често се бе случвало да го наказват заедно с тях,но на него не му пукаше особено,важното бе,че е с приятелите си,нищо друго нямаше значение...
Ремус бе привлекателен,въпреки,че не го осъзнаваше,и избягваше да бъде център на вниманието:достатъчно висок,достатъчно мускулест,достатъчно приветлив...често бе доста сериозен,но усмихнеше ли се,и можеше да привлече всеки на своя страна..имаше кестенява коса,която с времето посивяваше все повече и повече,и меки,сини очи,които се обагряха в кървавочервено,когато настъпеше момента на пълнолунието....
..Ремус бе върколак.....
Приятелите му бяха разбрали това още преди няколко години,но,научавайки истината,не го бяха изоставили,а се бяха привързали още по-силно към него,и за да не се чувства самотен по време на трансформациите си,те станаха зоомази....
..беше много трудно,и им бяха нужни години...
..но се справиха....
..в името на приятелството....
-Лап,така ми липсваше през лятото,щях да се пръсна от скука,и представа си нямаш какво е да си прекараш ваканцията сред хора,нямащи нищо общо с магията!-забърбори Питър,който бе прекарал няколко седмици от ваканцията при един техен приятел от мъгълски произход,и му бе много трудно да живее като мъгълско момче...
Питър бе последният от Мародерите:той нямаше много от качествата,присъщи за един истински водач....
Не бе нито толкова усърден,нито толкова старателен,и ученолюбив,колкото Ремус...
Не бе популярен,и добър играч на куидич,какъвто беше Джеймс....
Не бе толкова секси,и самовлюбен,колкото беше Сириус...
Той можеше без проблеми да се нагажда към всяка обстановка,и да извлича полза от всяка ситуация,не бе особено добър с магиите,и заклинанията,и разчиташе на помоща на приятелите си:бе готов да играе нечестно,и дори да мами,само и само да излезе победител.и все пак приятелите му го обичаха....
Питър не беше идеален,никой от тях не беше....
Той беше забавен,знаеше много за магъосническия свят,и с него можеше с часове да се говори за куидич,дуели,постижения в магията..
Беше бърз,ловък,съобразителен...Баща му бе хирург в мъгълска болница,майка му бе лечител в магьсническата болница ''Свети Мънго'',и Питър бе наследил от тях любовта към медицината...
..................
‘’Питър..в ученическите ни години ти съвсем не бе това,в което се превърна по-късно..ти си беше съвсем нормално момче,висок колкото трябва,с овално,открито лице,не особено мускулест,но сръчен...помня косата ти със златисти отблясъци....момичетата обожаваха косата ти..сякаш слънцето се отразяваше в нея..имаше големи,вечно шарещи черни очи....
Ти бе четвъртият Мародер от нашата група...Гласът ти все още ехти в главата ми...
Когато кошмарите се завърнат,ти се изправяш пред мен..
Гласът ти..думите ти...
‘’Как можа,Сириус??Как си могъл??Ти уби Лили и Джеймс,уби ги,по дяволите!!Сега аз трябва да убия теб!!’’..
Смея се сам на себе си:дименторите си мислят,че започвам да се предавам,и откачам,но не...няма да им доставя това удоволствие,не..Ще живея,и един ден ще те открия,Питър..
Мен не можеш да ме заблудиш....
Знам,че не си мъртъв:не успях да те убия,защото се оказа прекалено бърз,но един ден аз ще напусна този ад,каквото и да ми коства,и тогаваще те убия,ще те убия,дори и това да е последното,което ще направя....
За Джеймс.За Лили..За това,в което ме превърна ти,когато ги отне от мен....
Какво стана с теб,Питър?
Онзи Питър Петигрю,когото видях на мъгълската уличка,и който започна да ме обвинява,крещейки,за тяхната смърт,не бе приятелят,който познавах години наред..
Къде са сега способностите,които се опитваше да развиеш като ученик,Питър?
Къде е момчето,с което можеше да се разговаря за всичко?
Ти беше..свършенм,съсипан..ти се беше превърнал в отрепка...
Ти ги предаде...
Как се почувствах,когато видях телата им?Мерлин....сърцето ми престана да бие в онзи момент....
Как се почувствах,когато зърнах срутената къща?
Когато притиснах тялото на Джеймс до гърдите си,и осъзнах,че е мъртъв?
Убийството им ме унищожи....
Сириус Блек от миналото умря завинаги....
Но малката частица от този,който все още живее,очаквайки мига,в който ще се освободи,копнее за отмъщение и за възмездие....
Ще те убия,Питър..един ден..когато и да стане това..и едва след това ще мога да умра,спокоен,че смъртта на Джеймс е отмъстена..
Има мигове,в които мислите ми,макар и с болка,се отклоняват от Джеймс,насочвайки се към синът му...
Хари....
Сега той би трябвало да е на три годинки...
..дали прилича на баща си?
Дали след време ще играе куидич също толкова добре,колкото и родителите си?
Дали ще го бива с отварите така,както си я биваше Лили...
Хари,моят кръщелник....
Синът на най-добрите ми приятели....
Той оцеля,Питър...
Той разказа играта на твоя господар,и сега ти си принуден да се укриваш,но аз знам,че си жив,и ще те открия....
Няма да има милост за предателя....
Хари....
..видях те за последно,когато бе съвсем малко бебе,лежащо във вързоп в ръцете на Хагрид..тогава още не знаех,не подозирах...
Видях белега на челото ти...
Беше толкова отдавна..сега е само спомен..Джеймс е мъртъв,никога повече няма да се върне,никога..
Хари....
Аз ще се измъкна оттук и,след като убия Питър,ще дойда да те видя,ще те открия..имам нужда да те зърна поне веднъж...
Хари Джеймс Потър...
Синът на най-добрия ми приятел....
.....................
-Знаете пътя към горния етаж,нали?-попита ухилен Джеймс,като повдигна с магия куфара на Сириус,който се насочи нагоре към стълбите.Родителите на Джеймс бяха магьосници,и той си използваше съвсем свободно магия през летните ваканции,а те не му правеха забележки,защото знаеха,че сина им е отговорен,и че не би извършил някоя глупост,която да му докара неприятности с Министерството..
Той и приятелите му се насочиха към неговата стая,която бе като копие на грифиндорската обща стая..Стените бяха целите в плакати,в снимки,изобразяващи него и мародерите,облепени с изрезки,и със закачени по тях флагове и знамемца..Няколко снича се рееха в пространството..преобладаващите цветове тук бяха златисто,и огненочервено....
На едно походно легло в стаята на Джеймс щеше да спи Питър.Ремус и Сириус щяха да делят другата стая,но те нямаха нищо против,защото балконите на двете стаи бяха прилепени един до друг,и четиримата можеха да прескачат от стая на стая в момента,в който им скимне...
Сириус погледна към нощното шкафче на приятеля си,и едва не се изхили,когато видя небрежно захвърлената снимка,лежаща изпод броевете на’’Куидични поостижения’’.Беше на Джеймс,и на едно момиче от техния курс,което се казваше Данийл,и с което Джеймс бе ходил в пети курс.Снимката се движеше,и чернобелият Джеймс правеше всичко възможно да се скрие зад рамката,а Данийл,настойчиво го теглеше за ръкава,опитвайки се да го придърпа към себе си.Отдолу имаше надпис’’Завинаги твоя'' и,прочитайки го,Сириус просто не успя да се сдържи,и да не се разхили...
-Можеше да се престориш поне,че не си я видял,вместо да се хилиш така!-каза обидено Джеймс,когато Сириус започна да се кикоти,вслушвайки се в пискливото гласче на Данийл:’’Джеймс,мило,излизаш извън кадър!’’
-Какво стана с вас,ходите ли все още?-попита Питър,който също хвърли един поглед на снимката.
Джеймс поклати глава:
-Разделихме се,защото лигавенето й просто ми дойде в повече,и ми писна...гостувах й малко,но накрая просто не издържах,и се махнах...
-Още по-добре!-каза Сириус..-Момичетата не струват,просто се забавлявай с тях,и въобще да не ти пука..
Джеймс замислен погледна към прозореца:
-Омръзнали са ми всички тези кратки връзки..вече ми се иска да открия идеалното за мен момиче...
-Я дай да се върнем в кухнята,и да пийнеш малко огнено уиски,че нещо май ти се е размътила главата!-предложи Сириус.-Мародерите не могат да обичат,това е тъпо!А и няма такова нещо като истинска любов!
...............
‘’Няма такова нещо като истинска любов..’’
Колко често си припомнях собствените си думи,лежейки в тъмната килия..
Тогава бях млад,глупав,мислех си,че света се върти само и единствено около мен..
Можех ли да зная какво ще ми се случи?
Можех ли да зная,че собствените ми думи ще се обърнат срещу мен?
Че ще се появи човек,който ще накара сърцето на Сириус Блек най-после да трепне....
И после да му го разбие...
О,Симс...
Изминаха години от смъртта ти...а сърцето ми все още ти е вярно,все още те обича...
Само теб,любов моя,само и единствено теб...
...................
-Някакви планове за довечера?-попита Сириус,когато четиримата се събраха в кухнята и започнаха да обядват,опитвайки вкусните гозби на майката на Джеймс.-Зарежи писането на домашни,те могат да почакат!-каза отегчено той,когато видя,че Ремус,който стоеше отсреща му,отвори уста.
-Какво ще кажете да излезем навън,и да се позабавляваме?-предложи Питър.Джеймс кимна:
-Добра идея,тъкмо ще отпразнуваме подобаващо идването на Сириус..знам една много хубава мъгълска дискотека,ще бъде забавно да оставим пръчките си тук,и да се престорим за няколко часа на съвсем обикновени момчета..
‘’И да забием някое готино парче!’’-помисли си наум Сириус,докато си сипваше наденички,но запази тази си мисъл за себе си:той беше най-големият бройкаджия от четиримата,постиженията му просто не можеха да се съберат на всичките пръсти на ръцете му...
Джеймс също обичаше да се сваля с разни момичета,но нищо повече:напоследък,обаче,някак си избягваше тези,които се прехласваха по него,и Сириус с ужас започна да подозира,че на приятеля му се иска да се влюби истински,и да бъде само с едно,единствено момиче....
Питър си имаше поне две,три’’гаджета’’,които,разбира се,дори и не подозираха една за друга,и той ги въртеше на малкия си пръст както му изнася...
Ремус си падаше по една четвъртокурсничка на име Пейтън,приятелите му знаеха за това му увлечение,и мълчаливо страдаха заедно с него,когато тя не му обръщаше никакво внимание....
...............
Бяхме Мародерите,бяхме велики,нищо не можеше да ни се опре..
Какво сме сега?
Къде сме сега?
Какво стана с нас?
Затворник.
Мъртвец.
Върколак.
Предател.
Мародерите..
Джеймс.Аз.Питър.Ремус....
Или може би Рог,Лун,Опаш,Лап..
Животът ни пречупи.
Съдбата ни изигра жестоката си игра..
Животът е една безкрайна игра....
..о..аз бях играч прекалено дълго време...
..и няма да се откажа сега....
Dqvolsko^6tastie- Аматьор~
- Брой мнения : 30
Registration date : 08.07.2008
Re: ~Веднъж в живота~
by Dqvolsko^6tastie Пон Юли 14, 2008 6:43 pm
~Юли,1976/септември,1983 година~
Четвърта глава
‘’Щеше ли да ми обърнеш каквото и
да било внимание,ако не бях толкова секси?Ако не бях толкова готин?Щеше
ли?’’-Сириус Блек
-Добре,какъв е плана?-изшушука Сириус с
крайчеца на устата си.Бе вечер,и той и останалите се бяха събрали в уютната
гостна в дома на семейство Потър:майката на Джеймс се суетеше около
тях,поднасяйки им от собственоръчно направените от нея ястия.
Джеймс
проследи с поглед майка си,която отиде до кухнята,за да им налее тиквен сок:
-В дванадесет часа,ще се измъкнем през терасите..
Очите на Сириус
заблестяха:той обичаше предизвикателствата:
-Ами ако ни спипа баща ти?Едва
ли ще остане особено доволен от факта,че се измъкваме посреднощ като крадци..
-Няма,спокойно!-махна с ръка Джеймс пренебрежително.-Знам наизуст всички
охранителни магии и заклинания,те са като детска играчка за мен,никой няма да ни
усети..
-Аз мисля да пропусна..-изпъшка Ремус,облягайки се пребледнял назад
в стола си:пълнолунието наближаваше,не му се искаше да се трансформира
внезапно,и да нападне някого..
-Ще се напоркаме ли здравата?-бе въпроса на
Питър,омитащ всичко,сложено в чинията пред него.
-Ти съмняваш ли
се,Опаш?-повдигна вежди Сириус..-Смятам да проверя доколко мога да нося на
мъгълския алкохол..
Майката на Джеймс се върна,носейки няколко шишета,пълни
с разни вкусни напитки,и момчетата се умълчаха,всеки унесъл се в собствените си
мисли..
..................
Клетата ми стара
майка,мразеща всичко мъгълско..
..как ли би реагирала,ако знаеше за
тогавашните ми постижения?
Щеше да умре от ужас,научавайки,че сина й се
сваля със всяко срещнато момиче,независимо от произхода му,че пие като смок,без
това да му се отрази особено,че далеч не е толкова идеален,колкото изглежда на
пръв поглед,че съвсем не се държи като истински чистокръвен..
Тогава не ми
пукаше.Тогава живота ми бе в ръцете ми,управлявах го както ми скимне,правех
каквото си искам,без да ми пука какво мислят останалите за това..
..а сега
живота ме прецака,отнемайки ми всичко,на което държах,и хората,които обичах..
..................
-Лека нощ,милички,и сладки
сънища!-изчурулика госпожа Потър,лепвайки по една целувка и на Джеймс,и на
Питър.Тя затвори вратата след себе си,и двамата се заслушаха в шума на пантофите
й:знаеха,че сега ще отиде да навести и Сириус и Ремус..
-Какво ще правим
цели два часа?-попита Питър,изтягайки се удобно на походното легло.Изрита
завивките встрани,за да прогони съня,и се ощипа за всеки случай:не му се искаше
да му се доспи в най-подходящия момент,и да изпусне всички забавления..
-Какво ще кажеш да поиграем на карти?-Джеймс бръкна в нощното си шкафче.-С
мъгълските,защото избухващите биха вдигнали прекалено много шум..
Той
раздаде картите,и запали връхчето на магическата си пръчка,за да могат да виждат
по-добре..
След известно време Джеймс и Питър се умълчаха,и прекъснаха
омръзналата им игра...
Джеймс усети как се унася,и притвори очи...
Присъни му се някакво момиче,чието лице не можеше да види
добре,лице,обрамчвано от мека,червеникава коса...
Момичето беше далеч,и той
не можеше да го достигне...
Протегна ръка към него,опитвайки се да го
докосне...
.....
-Спяща красавице,време е да се събудиш!-дочу Джеймс
гласа на Сириус нейде над главата си.Отвори очи,и видя,че приятелят му се е
надвесил над него.
-Заспал съм,без дори да се усетя!-промърмори замаян
Джеймс,намествайки очилата си.Питър хъркаше високо,разпилял картите около себе
си....
-Хайде,ставай,и се обличай,да не губим излишно време!-подкани го
Сириус,който вече бе напълно готов за действие.Джеймс си навлече първия чифт
дънки,които видя да се въргалят на пода,и неуспешно се опита да приглади
непокорната си коса.Ухили се,когато чу как хъркането на Питър рязко спря:Сириус
нетърпеливо бе разбудил и него.
-Къде е Рем..Рем..Ремус?-попита,с мъка
потискайки една прозявка,Питър,изправяйки се в походното легло.
-Каза,че
много го боли глава,и че не би издържал на шумотевицата..-отговори,без да се
усмихва,Сириус.-Заспа преди малко..сънува кошмари,единствено отварата за сън без
сънища,дадена му от Мадам Помфри,го облекчава донякъде..
.................
Ремус,скъпи мой приятелю..
През какви
страдания си бил принуден да минеш..
Трансформациите ти,раните,които си
нанасяше,болката,която си изпитвал...
Къде си сега,приятелю?
Какво стана
с теб?
Какво стана със всички нас?
....................
Сириус,Джеймс,и Питър влязоха нахакано в мъгълската дискотека,избрана от
Джеймс.Сириус присви очи,любопитно оглеждайки помещението..
Приятелят му
определено имаше вкус,мястото си го биваше....
Музиката гърмеше силно,но на
него не му пукаше..
Бе твърдо решил да се позабавлява...
Светлината бе
доста мъждукаща,но това не му попречи да огледа няколко момичета,въртящи се
близо до изхода:късите им полички направо го побъркваха....
Потничетата
им,подчертаващи изваяните им фигури,караха кръвта му да кипи...
Тези
момичета бяха толкова по-различни от съученичките му,които ходеха винаги в
униформи..
Видя как една се втренчи в него,и ефектно облиза устните си..
Подсмихна се.
Знаеше,че изглежда повече от добре,забавляваше се да се
преструва на мъгъл,и да се държи като такъв...
-Хайде,елате!-подкани ги
Джеймс,и се запровира през множеството към барплота,където имаше няколко
свободни места.Сириус и Питър го последваха,движейки се самоуверено.Сириус
виждаше с какви погледи го наблюдават момичетата,но не му дремеше,бе повече от
убеден,че може да има всяка,която поиска:по всяко време,и на всяко място....
Настаниха се на свободните места,и Джеймс повдигна два пръста,махвайки на
келнера,който веднага се насочи към тях.Той поръча нещо,Сириус не чу точно
какво,прекалено шумно беше,и впери поглед в танцуващите.
Сириус,разбира
се,веднага се огледа за поредната си бройка.
И си я набеляза почти веднага.
Зърна някакво момиче,което стоеше само в другия край на барплота,и клатеше
глава в такт с музиката..
Беше малка,неособено висока,но затова пък
достатъчно привлекателна,за да й обърне внимание за няколко минути...
-Ще ви
оставя за малко,отивам да се забия с ей онази там,връщам се след няколко
минутки!-изстреля Сириус към приятелите си,и,още преди те да са казали каквото и
да било,се запъти уверено към момичето.
-Лап никога няма да се промени,и
това е..-ухили се одобрително Питър,гаврътвайки на един дъх течността в чашата
си.Джеймс поклати глава:
-Не знам защо,но на мен случайните свалки вече не
ми се струват чак толкова привлекателни,започнаха да ми омръзват...
Някакво
момиче се доближи до него,докосвайки го по рамото:
-Ей,сладур,какво ще кажеш
да потанцуваме?
Джеймс огледа дългите й крака,и плъзна поглед към деколтето
й.
-Та какво каза току-що за случайните свалки?-подвикна Питър
развеселен,наблюдавайки как Джеймс се отдалечава с непознатата към
дансинга..Пресегна се,и изпи алкохола и от неговата чаша....
Усети как се
почувства мнооого по-добре....
.........
Сириус се настани до малката и
усети как веднага привлече погледа й.
-Сипи на момичето от
онова,зеленикавото!-кимна той към една от бутилките,и сервитьора побърза да
изпълни желанието му.
-От ‘’онова’’..-изхихика се тя някак си
странно,вдигайки очи към Сириус.Той прехапа устни:и представа си нямаше за
мъгълските названия на различните видове напитки..само това му липсваше,тая да
го вземе за глупак....
-Ти да не си чужденец?
-Дам..-каза той,веднага
влизайки в този образ,създаден му от нея.Гласът му прозвуча леко дрезгаво,защото
момичето пушеше,и издухваше дима към лицето му,нещо,което го раздразни.
-А
ти,малката?-попита той,придърпвайки стола си по-близо до нейния.-Какво търсиш
тук съвсем сама?
Тя смукна от цигарата си:
-Гаджето ме заряза,и удавям
мъката си с алкохол....
-Оо..-каза неособено убедително Сириус,без изобщо да
й влиза в положението.
Него никоя никога не го зарязваше,обикновено той им
биеше шута...
Той докосна с ръка бедрото й,подаващо се изпод късата поличка:
-Може би той просто не те е заслужавал,и би било добре да си намериш някой
друг..-каза той,влагайки мъркащи нотки в гласа си:знаеше,че никое момиче не може
да устои на гърления му тембър.Усети как тя потрепери,наслаждавайки се на
докосването му:
-Може би е добре да се забия с някой друг..-каза,облягайки
глава на рамото му.Сириус заликува вътрешно:
-Може би....
Мерлин,колко
лесни бяха всичките,колко много си приличаха до една!
-Пиеш ли?-попита го
тя,вдигайки глава,за да види сивите му очи.Сириус повдигна вежди:
-Будалкаш
ли ме,малката?
Тя се изкикоти пиянски,и му сипа малко от
бутилчицата,намираща се пред нея. Сириус изпи течността на един дъх,без тя да му
подейства по какъвто и да било начин....
......
След няколко чаши
двамата,разгорещени от погълнатия алкохол,танцуваха на силната мъгълска
музика,прилепили тела едно до друго..
Тя се клатеше в такта,а той изпиваше с
очи очертанията й,усещайки как кръвта му започна да кипи...
........
-Не
избързваме ли малко?-попита задъхана тя,когато Сириус я притисна изпод тежестта
си на пода на една от тоалетните.Той въобще не я слушаше:прокарваше устни по
нежната кожа,хапейки я леко.Малката простена,когато ръцете му се пъхнаха под
полата й.А той дори не знаеше името й,не че му пукаше особено....
-Страхотен
си!-едва не извика тя,когато Сириус я освободи от блузката й,дръпвайки я
рязко:копченцата се разлетяха на всички страни.....
Сивите му очи се
втренчиха студено в нея:
-Щеше ли да ми обърнеш каквото и да било
внимание,ако не изглеждах толкова секси?Ако не бях толкова готин?Щеше ли?
-Не!-изкикоти се тя,играейки си с колана му.-Ни най-малко!
Сириус я
притисна към пода с цялата си тежест:
-Съвсем правилно!-изръмжа той,сваляйки
полата й....
.......
Малката го проследи с поглед,гледайки с възхищение
тялото му,мускулите му,стройната му фигура:
-Сега гаджета ли сме?-попита тя
невинно,пооправяйки дрехите си.Сириус изпръхтя пренебрежително:
-Ти да не си
луда??
Напусна тоалетната,поглеждайки часовника си:беше се забавил
повече,отколкото предполагаше..
Време беше да се върне при Джеймс и Питър..
.........
-Тоолкова си готин!-прошепна в ухото на Джеймс момичето,с
което се бе запознал само преди няколко минутки.Двамата танцуваха ,долепени един
до друг.
-И ти не изглеждаш зле!-промърмори той в ухото й,заравяйки пръсти
под потничето й,без да изпитва никакво приятно чувство от близостта й.Нямаше как
да знае,че тя се бе възползвала от липсата на приятеля си,който я бе оставил за
малко сама,за да пофлиртува малко с Джеймс....Не го видя как влетя вбесен в
дискотеката,и как веднага се насочи към двамата танцуващи..
Усети
удара,който го зашемети за миг..
-Копеле такова!-изрева приятеля
й,нахвърляйки се върху Джеймс.-Докоснеш ли я още веднъж,и ще те убия!
Джеймс
отнесе още един удар,който го запрати на пода.Всички наоколо започнаха да
пищят....
Джеймс се изправи бавно,изтривайки кръвта,стекла се по лицето му:
-Добре,мъгъл!Да те видим на какво си способен!
Преди някой да успее да
му попречи,той се метна върху другото момче,и двамата се затъркаляха по пода на
дискотеката.Приятелите на непознатото момче се опитаха да му се притекат на
помощ,но Питър се появи от навалицата,готов да помогне на Джеймс:
-Не те
съветвам да се месиш!-изсъска той на едното от момчетата,което бе взело някаква
бутилка,и се канеше да я разбие в главата на Джеймс.Непознатия я метна към
Питър,той светкавично се наведе,и стъкла се пръснаха във всички посоки:
-Е,сега вече ме ядоса!-Питър го достигна с няколко крачки,улови го са
косата,и блъсна главата му е една от най-близките маси.Джеймс,въпреки помоща на
Питър,не бе в особено добра позиция,защото двама от непознатите го бяха съборили
на земята,и го ритаха ожесточено....
-Гледай ги ти,забавляват се така яко,и
да вземат да не ме извикат!-долетя отнякъде гласа на Сириус,който бързо се
приближаваше към тях.
-ЛАП!!!-изкрещя високо Джеймс,за да може приятеля му
да го чуе сред данданията,музиката,и крясъците.Единият от неприятелите му го
срита в ребрата,и Джеймс простена....
Очите на Сириус веднага потъмняха:
-На твое място не бих направил това!
Бяха посегнали на най-добрия му
приятел..
..груба грешка....
Никой нямаше правото да посяга на Джеймс,не
и пред Сириус....
.....................................
Тримата се
прибраха в къщата на семейство Потър в неособено добър вид:Сириус и Питър
подкрепяха Джеймс,който се предвижваше с мъка,въпреки че нямаше нищо
счупено;бузата на Питър бе подпухнала,а ключицата на Сириус бе доста насинена,и
все пак..
-Важното е,че им разказахме играта!Разбраха,че са се отворили на
не когото трябва!
Джеймс се усмихна,потупвайки приятелите си по рамената:
-Насинени и пребити,Мародерите пак успяха да се справят със ситуацията!
Четвърта глава
‘’Щеше ли да ми обърнеш каквото и
да било внимание,ако не бях толкова секси?Ако не бях толкова готин?Щеше
ли?’’-Сириус Блек
-Добре,какъв е плана?-изшушука Сириус с
крайчеца на устата си.Бе вечер,и той и останалите се бяха събрали в уютната
гостна в дома на семейство Потър:майката на Джеймс се суетеше около
тях,поднасяйки им от собственоръчно направените от нея ястия.
Джеймс
проследи с поглед майка си,която отиде до кухнята,за да им налее тиквен сок:
-В дванадесет часа,ще се измъкнем през терасите..
Очите на Сириус
заблестяха:той обичаше предизвикателствата:
-Ами ако ни спипа баща ти?Едва
ли ще остане особено доволен от факта,че се измъкваме посреднощ като крадци..
-Няма,спокойно!-махна с ръка Джеймс пренебрежително.-Знам наизуст всички
охранителни магии и заклинания,те са като детска играчка за мен,никой няма да ни
усети..
-Аз мисля да пропусна..-изпъшка Ремус,облягайки се пребледнял назад
в стола си:пълнолунието наближаваше,не му се искаше да се трансформира
внезапно,и да нападне някого..
-Ще се напоркаме ли здравата?-бе въпроса на
Питър,омитащ всичко,сложено в чинията пред него.
-Ти съмняваш ли
се,Опаш?-повдигна вежди Сириус..-Смятам да проверя доколко мога да нося на
мъгълския алкохол..
Майката на Джеймс се върна,носейки няколко шишета,пълни
с разни вкусни напитки,и момчетата се умълчаха,всеки унесъл се в собствените си
мисли..
..................
Клетата ми стара
майка,мразеща всичко мъгълско..
..как ли би реагирала,ако знаеше за
тогавашните ми постижения?
Щеше да умре от ужас,научавайки,че сина й се
сваля със всяко срещнато момиче,независимо от произхода му,че пие като смок,без
това да му се отрази особено,че далеч не е толкова идеален,колкото изглежда на
пръв поглед,че съвсем не се държи като истински чистокръвен..
Тогава не ми
пукаше.Тогава живота ми бе в ръцете ми,управлявах го както ми скимне,правех
каквото си искам,без да ми пука какво мислят останалите за това..
..а сега
живота ме прецака,отнемайки ми всичко,на което държах,и хората,които обичах..
..................
-Лека нощ,милички,и сладки
сънища!-изчурулика госпожа Потър,лепвайки по една целувка и на Джеймс,и на
Питър.Тя затвори вратата след себе си,и двамата се заслушаха в шума на пантофите
й:знаеха,че сега ще отиде да навести и Сириус и Ремус..
-Какво ще правим
цели два часа?-попита Питър,изтягайки се удобно на походното легло.Изрита
завивките встрани,за да прогони съня,и се ощипа за всеки случай:не му се искаше
да му се доспи в най-подходящия момент,и да изпусне всички забавления..
-Какво ще кажеш да поиграем на карти?-Джеймс бръкна в нощното си шкафче.-С
мъгълските,защото избухващите биха вдигнали прекалено много шум..
Той
раздаде картите,и запали връхчето на магическата си пръчка,за да могат да виждат
по-добре..
След известно време Джеймс и Питър се умълчаха,и прекъснаха
омръзналата им игра...
Джеймс усети как се унася,и притвори очи...
Присъни му се някакво момиче,чието лице не можеше да види
добре,лице,обрамчвано от мека,червеникава коса...
Момичето беше далеч,и той
не можеше да го достигне...
Протегна ръка към него,опитвайки се да го
докосне...
.....
-Спяща красавице,време е да се събудиш!-дочу Джеймс
гласа на Сириус нейде над главата си.Отвори очи,и видя,че приятелят му се е
надвесил над него.
-Заспал съм,без дори да се усетя!-промърмори замаян
Джеймс,намествайки очилата си.Питър хъркаше високо,разпилял картите около себе
си....
-Хайде,ставай,и се обличай,да не губим излишно време!-подкани го
Сириус,който вече бе напълно готов за действие.Джеймс си навлече първия чифт
дънки,които видя да се въргалят на пода,и неуспешно се опита да приглади
непокорната си коса.Ухили се,когато чу как хъркането на Питър рязко спря:Сириус
нетърпеливо бе разбудил и него.
-Къде е Рем..Рем..Ремус?-попита,с мъка
потискайки една прозявка,Питър,изправяйки се в походното легло.
-Каза,че
много го боли глава,и че не би издържал на шумотевицата..-отговори,без да се
усмихва,Сириус.-Заспа преди малко..сънува кошмари,единствено отварата за сън без
сънища,дадена му от Мадам Помфри,го облекчава донякъде..
.................
Ремус,скъпи мой приятелю..
През какви
страдания си бил принуден да минеш..
Трансформациите ти,раните,които си
нанасяше,болката,която си изпитвал...
Къде си сега,приятелю?
Какво стана
с теб?
Какво стана със всички нас?
....................
Сириус,Джеймс,и Питър влязоха нахакано в мъгълската дискотека,избрана от
Джеймс.Сириус присви очи,любопитно оглеждайки помещението..
Приятелят му
определено имаше вкус,мястото си го биваше....
Музиката гърмеше силно,но на
него не му пукаше..
Бе твърдо решил да се позабавлява...
Светлината бе
доста мъждукаща,но това не му попречи да огледа няколко момичета,въртящи се
близо до изхода:късите им полички направо го побъркваха....
Потничетата
им,подчертаващи изваяните им фигури,караха кръвта му да кипи...
Тези
момичета бяха толкова по-различни от съученичките му,които ходеха винаги в
униформи..
Видя как една се втренчи в него,и ефектно облиза устните си..
Подсмихна се.
Знаеше,че изглежда повече от добре,забавляваше се да се
преструва на мъгъл,и да се държи като такъв...
-Хайде,елате!-подкани ги
Джеймс,и се запровира през множеството към барплота,където имаше няколко
свободни места.Сириус и Питър го последваха,движейки се самоуверено.Сириус
виждаше с какви погледи го наблюдават момичетата,но не му дремеше,бе повече от
убеден,че може да има всяка,която поиска:по всяко време,и на всяко място....
Настаниха се на свободните места,и Джеймс повдигна два пръста,махвайки на
келнера,който веднага се насочи към тях.Той поръча нещо,Сириус не чу точно
какво,прекалено шумно беше,и впери поглед в танцуващите.
Сириус,разбира
се,веднага се огледа за поредната си бройка.
И си я набеляза почти веднага.
Зърна някакво момиче,което стоеше само в другия край на барплота,и клатеше
глава в такт с музиката..
Беше малка,неособено висока,но затова пък
достатъчно привлекателна,за да й обърне внимание за няколко минути...
-Ще ви
оставя за малко,отивам да се забия с ей онази там,връщам се след няколко
минутки!-изстреля Сириус към приятелите си,и,още преди те да са казали каквото и
да било,се запъти уверено към момичето.
-Лап никога няма да се промени,и
това е..-ухили се одобрително Питър,гаврътвайки на един дъх течността в чашата
си.Джеймс поклати глава:
-Не знам защо,но на мен случайните свалки вече не
ми се струват чак толкова привлекателни,започнаха да ми омръзват...
Някакво
момиче се доближи до него,докосвайки го по рамото:
-Ей,сладур,какво ще кажеш
да потанцуваме?
Джеймс огледа дългите й крака,и плъзна поглед към деколтето
й.
-Та какво каза току-що за случайните свалки?-подвикна Питър
развеселен,наблюдавайки как Джеймс се отдалечава с непознатата към
дансинга..Пресегна се,и изпи алкохола и от неговата чаша....
Усети как се
почувства мнооого по-добре....
.........
Сириус се настани до малката и
усети как веднага привлече погледа й.
-Сипи на момичето от
онова,зеленикавото!-кимна той към една от бутилките,и сервитьора побърза да
изпълни желанието му.
-От ‘’онова’’..-изхихика се тя някак си
странно,вдигайки очи към Сириус.Той прехапа устни:и представа си нямаше за
мъгълските названия на различните видове напитки..само това му липсваше,тая да
го вземе за глупак....
-Ти да не си чужденец?
-Дам..-каза той,веднага
влизайки в този образ,създаден му от нея.Гласът му прозвуча леко дрезгаво,защото
момичето пушеше,и издухваше дима към лицето му,нещо,което го раздразни.
-А
ти,малката?-попита той,придърпвайки стола си по-близо до нейния.-Какво търсиш
тук съвсем сама?
Тя смукна от цигарата си:
-Гаджето ме заряза,и удавям
мъката си с алкохол....
-Оо..-каза неособено убедително Сириус,без изобщо да
й влиза в положението.
Него никоя никога не го зарязваше,обикновено той им
биеше шута...
Той докосна с ръка бедрото й,подаващо се изпод късата поличка:
-Може би той просто не те е заслужавал,и би било добре да си намериш някой
друг..-каза той,влагайки мъркащи нотки в гласа си:знаеше,че никое момиче не може
да устои на гърления му тембър.Усети как тя потрепери,наслаждавайки се на
докосването му:
-Може би е добре да се забия с някой друг..-каза,облягайки
глава на рамото му.Сириус заликува вътрешно:
-Може би....
Мерлин,колко
лесни бяха всичките,колко много си приличаха до една!
-Пиеш ли?-попита го
тя,вдигайки глава,за да види сивите му очи.Сириус повдигна вежди:
-Будалкаш
ли ме,малката?
Тя се изкикоти пиянски,и му сипа малко от
бутилчицата,намираща се пред нея. Сириус изпи течността на един дъх,без тя да му
подейства по какъвто и да било начин....
......
След няколко чаши
двамата,разгорещени от погълнатия алкохол,танцуваха на силната мъгълска
музика,прилепили тела едно до друго..
Тя се клатеше в такта,а той изпиваше с
очи очертанията й,усещайки как кръвта му започна да кипи...
........
-Не
избързваме ли малко?-попита задъхана тя,когато Сириус я притисна изпод тежестта
си на пода на една от тоалетните.Той въобще не я слушаше:прокарваше устни по
нежната кожа,хапейки я леко.Малката простена,когато ръцете му се пъхнаха под
полата й.А той дори не знаеше името й,не че му пукаше особено....
-Страхотен
си!-едва не извика тя,когато Сириус я освободи от блузката й,дръпвайки я
рязко:копченцата се разлетяха на всички страни.....
Сивите му очи се
втренчиха студено в нея:
-Щеше ли да ми обърнеш каквото и да било
внимание,ако не изглеждах толкова секси?Ако не бях толкова готин?Щеше ли?
-Не!-изкикоти се тя,играейки си с колана му.-Ни най-малко!
Сириус я
притисна към пода с цялата си тежест:
-Съвсем правилно!-изръмжа той,сваляйки
полата й....
.......
Малката го проследи с поглед,гледайки с възхищение
тялото му,мускулите му,стройната му фигура:
-Сега гаджета ли сме?-попита тя
невинно,пооправяйки дрехите си.Сириус изпръхтя пренебрежително:
-Ти да не си
луда??
Напусна тоалетната,поглеждайки часовника си:беше се забавил
повече,отколкото предполагаше..
Време беше да се върне при Джеймс и Питър..
.........
-Тоолкова си готин!-прошепна в ухото на Джеймс момичето,с
което се бе запознал само преди няколко минутки.Двамата танцуваха ,долепени един
до друг.
-И ти не изглеждаш зле!-промърмори той в ухото й,заравяйки пръсти
под потничето й,без да изпитва никакво приятно чувство от близостта й.Нямаше как
да знае,че тя се бе възползвала от липсата на приятеля си,който я бе оставил за
малко сама,за да пофлиртува малко с Джеймс....Не го видя как влетя вбесен в
дискотеката,и как веднага се насочи към двамата танцуващи..
Усети
удара,който го зашемети за миг..
-Копеле такова!-изрева приятеля
й,нахвърляйки се върху Джеймс.-Докоснеш ли я още веднъж,и ще те убия!
Джеймс
отнесе още един удар,който го запрати на пода.Всички наоколо започнаха да
пищят....
Джеймс се изправи бавно,изтривайки кръвта,стекла се по лицето му:
-Добре,мъгъл!Да те видим на какво си способен!
Преди някой да успее да
му попречи,той се метна върху другото момче,и двамата се затъркаляха по пода на
дискотеката.Приятелите на непознатото момче се опитаха да му се притекат на
помощ,но Питър се появи от навалицата,готов да помогне на Джеймс:
-Не те
съветвам да се месиш!-изсъска той на едното от момчетата,което бе взело някаква
бутилка,и се канеше да я разбие в главата на Джеймс.Непознатия я метна към
Питър,той светкавично се наведе,и стъкла се пръснаха във всички посоки:
-Е,сега вече ме ядоса!-Питър го достигна с няколко крачки,улови го са
косата,и блъсна главата му е една от най-близките маси.Джеймс,въпреки помоща на
Питър,не бе в особено добра позиция,защото двама от непознатите го бяха съборили
на земята,и го ритаха ожесточено....
-Гледай ги ти,забавляват се така яко,и
да вземат да не ме извикат!-долетя отнякъде гласа на Сириус,който бързо се
приближаваше към тях.
-ЛАП!!!-изкрещя високо Джеймс,за да може приятеля му
да го чуе сред данданията,музиката,и крясъците.Единият от неприятелите му го
срита в ребрата,и Джеймс простена....
Очите на Сириус веднага потъмняха:
-На твое място не бих направил това!
Бяха посегнали на най-добрия му
приятел..
..груба грешка....
Никой нямаше правото да посяга на Джеймс,не
и пред Сириус....
.....................................
Тримата се
прибраха в къщата на семейство Потър в неособено добър вид:Сириус и Питър
подкрепяха Джеймс,който се предвижваше с мъка,въпреки че нямаше нищо
счупено;бузата на Питър бе подпухнала,а ключицата на Сириус бе доста насинена,и
все пак..
-Важното е,че им разказахме играта!Разбраха,че са се отворили на
не когото трябва!
Джеймс се усмихна,потупвайки приятелите си по рамената:
-Насинени и пребити,Мародерите пак успяха да се справят със ситуацията!
Dqvolsko^6tastie- Аматьор~
- Брой мнения : 30
Registration date : 08.07.2008
Re: ~Веднъж в живота~
by Dqvolsko^6tastie Пон Юли 14, 2008 6:44 pm
~Юли/септември,1976/септември,1983 година~
Пета глава
‘’Хогуортс’’ е моят истински дом:там
се чувствам най-добре,там ме тегли моето сърце..’’-Сириус Блек
Ремус Лупин.Верният.Уравновесеният.Сериозният..
Върколакът...
................
Спомням си колко много
обичахме първи семтември..
..ах..всичките тези спомени..
Всяка година се
повтаряше едно и също:всяка лятна ваканция се събирахме в дома на Джеймс,и
тръгвахме към мъгълската гара....
Мъгълите дори и не подозираха за Перон
девет и три четвърти,който се намираше току изпод носовете им..
Тълпите:учениците,мъкнещи куфарите си,възбудените гласове,шумотевицата...
Можех ли да знам,че всичко ще е различно през онази година?
Можех ли да
знам,че живота на Мародерите ще се промени завинаги?
Никога няма да
забравя....
..спомените прииждат в съзнанието ми....
....понякога имам
чувството,че ще откача,но запазвам здравият си разсъдък....
Няма ги...
..и никога няма да се върнат....
....................
-Стига си се вълнувал толкова,Лун,не е болка за умиране!-каза отегчен
Сириус,виждайки как Ремус крачи напред назад нервно из стаята на Джеймс.Бе
хладно лятно утро,и четиримата се бяха събрали тук,надявайки се да изгрее
слънце,за да могат да излязат в градината,и да поиграят малко куидич:Питър и
Ремус не можеха да се справят особено добре във въздуха,за разлика от Сириус и
Джеймс,и все пак,където бяха двама от приятелите,там винаги бяха и другите
двама..
-Не било болка за умиране!!-едва ли не извика притеснен
Ремус,поглеждайки Сириус така,сякаш приятеля му си е изгубил
ума.-Сириус,резултатите ни за СОВА ще пристигнат всеки момент!!
-И какво от
това?-попита отегчен Джеймс,който бе застанал до огледалото си,и гледаше смръщен
отражението си:колкото и да се опитваше да приглади косата си,тя си знаеше
своето,и продължаваше да си стърчи на всички посоки.-И без това се справихме със
всички изпити,няма да получим оценка,по-ниска от ‘’Надхвърлящ очакванията!’’
-Говорете за себе си!-обади се Питър откъм леглото на Джеймс,където беше
легнал,разглеждайки няколко стари броя на ‘’Пророчески вести’’.-Аз се провалих
на писмения по вълшебство,написах едва половината от отговорите!
-Аз ти
казах да препишеш от мен,ама кой ти слуша!-обади се Сириус,за да бъде прекъснат
веднага от Ремус:
-Знаете много добре,че щяха веднага да ви хванат!Добре,че
не извършихте някоя глупост!Ох!-лицето му пребледня,и той впери очи в отворения
прозорец.-Вижте!!!Пристигат!!
Сивите като буреносно небе очи на
Сириус,топлите кафяви на Джеймс,и черните на Питър проследиха погледа на
Ремус:четири неясни точици,уголемяващи се постепенно,се спуснаха откъм
небето,насочвайки се към къщата на семейство Потър,четири сови,носещи
резултатите от изпитите им..
Птиците влетяха в стаята шеметно(Питър наведе
глава,защото едната едва не пикира в косата му),и кацнаха на бюрото на
Джеймс,отрупано с какви ли не неща от типа на изписани пергаменти,повредени
пера,и училищни пособия.Ремус веднага се насочи към совата,носеща
писмо,адресирано до него,и го взе с треперещи пръсти.Няколко минути всички
мълчаха,докато преглеждаха внимателно оценките си....
-Знаех си,че не съм
написал всичко по вълшебство!-изпъшка недоволен от себе си Питър,нарушавайки
мълчанието.-Цветна история:амо два Изключителни,един ‘’Слаб’’,и всичко
друго’’Приемлив’’....
-Девет ‘’Изключителни’’,и един’’Ужасен’’ по
пророкуването..-каза Сириус своите резултати,а веднага след това надникна и в
листа на Джеймс:
-О,човече,не ми казвай,че резултатите ти са абсолютно
същите като мойте!!
-Дам..-потвърди Джеймс,гледайки единствената слаба
оценка,която не го вълнуваше особено много.
-Всичко..е..наред....-пое си
дълбоко дъх Ремус,поуспокоен:бе изкарал високи оценки по всички изпити,и имаше
големи шансове да стане следващия Отличник на ‘’Хогуортс’’..
Родителите на
Джеймс много се зарадваха,когато научиха,че сина им се е справил със всички
изпити,при това с доста добри резултати.Питър и Ремус писаха на своите,за да им
обяснят,че всичко с изпитите е наред,и че са изкарали по всичко.Сириус не писа
на родителите си:знаеше,че те се интересуват само и единствено от
Регулус..откакто по-големия им син бе приет в ‘’Грифиндор’’,вместо в
‘’Слидерин’’,нещо в тях се бе пречупило и чувствата им към първородният им син
бяха силно охладнели...
Следващите няколко седмици от лятната ваканция
изминаха като един миг за четиримата приятели.Те се забавляваха както намерят за
добре,и се стараеха да използват пълноценно времето си:играеха куидич часове
наред(Джеймс и Питър срещу Ремус и Сириус,за да могат силите да бъдат горе-долу
уравновесени),дуелираха се,изпробвайки знанията и способностите си,скитаха из
мъгълската част на Лондон,шляейки се по тесните улички,и се отбиха на
Диагон-Али,за да попълнят съставките си за отварите,и да си накупят новите
учебници.Нямаха търпение да се завърнат в замъка....
Там бяха техните
владения,никой не познаваше тайните проходи и изходи така,както ги познаваха
те....
Както казваше Сириус:
‘’-Хогуортс’’ е моят истински дом:там се
чувствам най-добре,там ме тегли моето сърце..’’
Приятелите му напълно го
разбираха,тъй като познаваха добре родителите му:те мразеха Ремус,и веднъж го
бяха нарекли с отвращение’’проклет мелез’’.Тогава Сириус им се бе разкрещял
вбесен,защитавайки приятеля си,и не се бе върнал у дома цяла една година...
‘’Движиш ли се в компанията на мъгълокръвен,родоотстъпник,и мелез,и ти ще
станеш като тях!’’
Пукаше ли му на Сириус,че Джеймс е родоотстъпник?
Пукаше ли му,че Питър е мъгълокръвен?
Пукаше ли му,че Ремус е мелез?
Ни най-малко,те бяха неговите най-добри приятели,и нищо не можеше да промени
този факт....
На първи септември четиримата станаха рано(на Джеймс и Питър
не им бе особено лесно,защото те обичаха да си поспиват до късно),хапнаха за
последен път от божествено вкусните палачинки на госпожа Потър,провериха дали не
липсва нещо от куфарите им,и господин Потър ги закара до гарата.Минаха без
проблеми през бариерата,позволявайки на шумът и радостната глъчка да ги
погълнат...
Скоро щяха да бъдат в ‘’Хогуортс’’...
Вече бяха
шестокурсници....
................
Шести
курс..мислех си,че ще е като всяка една изминала година..
Старата история
щеше да се повтори отново,но не.....
Всичко се промени завинаги...
Пета глава
‘’Хогуортс’’ е моят истински дом:там
се чувствам най-добре,там ме тегли моето сърце..’’-Сириус Блек
Ремус Лупин.Верният.Уравновесеният.Сериозният..
Върколакът...
................
Спомням си колко много
обичахме първи семтември..
..ах..всичките тези спомени..
Всяка година се
повтаряше едно и също:всяка лятна ваканция се събирахме в дома на Джеймс,и
тръгвахме към мъгълската гара....
Мъгълите дори и не подозираха за Перон
девет и три четвърти,който се намираше току изпод носовете им..
Тълпите:учениците,мъкнещи куфарите си,възбудените гласове,шумотевицата...
Можех ли да знам,че всичко ще е различно през онази година?
Можех ли да
знам,че живота на Мародерите ще се промени завинаги?
Никога няма да
забравя....
..спомените прииждат в съзнанието ми....
....понякога имам
чувството,че ще откача,но запазвам здравият си разсъдък....
Няма ги...
..и никога няма да се върнат....
....................
-Стига си се вълнувал толкова,Лун,не е болка за умиране!-каза отегчен
Сириус,виждайки как Ремус крачи напред назад нервно из стаята на Джеймс.Бе
хладно лятно утро,и четиримата се бяха събрали тук,надявайки се да изгрее
слънце,за да могат да излязат в градината,и да поиграят малко куидич:Питър и
Ремус не можеха да се справят особено добре във въздуха,за разлика от Сириус и
Джеймс,и все пак,където бяха двама от приятелите,там винаги бяха и другите
двама..
-Не било болка за умиране!!-едва ли не извика притеснен
Ремус,поглеждайки Сириус така,сякаш приятеля му си е изгубил
ума.-Сириус,резултатите ни за СОВА ще пристигнат всеки момент!!
-И какво от
това?-попита отегчен Джеймс,който бе застанал до огледалото си,и гледаше смръщен
отражението си:колкото и да се опитваше да приглади косата си,тя си знаеше
своето,и продължаваше да си стърчи на всички посоки.-И без това се справихме със
всички изпити,няма да получим оценка,по-ниска от ‘’Надхвърлящ очакванията!’’
-Говорете за себе си!-обади се Питър откъм леглото на Джеймс,където беше
легнал,разглеждайки няколко стари броя на ‘’Пророчески вести’’.-Аз се провалих
на писмения по вълшебство,написах едва половината от отговорите!
-Аз ти
казах да препишеш от мен,ама кой ти слуша!-обади се Сириус,за да бъде прекъснат
веднага от Ремус:
-Знаете много добре,че щяха веднага да ви хванат!Добре,че
не извършихте някоя глупост!Ох!-лицето му пребледня,и той впери очи в отворения
прозорец.-Вижте!!!Пристигат!!
Сивите като буреносно небе очи на
Сириус,топлите кафяви на Джеймс,и черните на Питър проследиха погледа на
Ремус:четири неясни точици,уголемяващи се постепенно,се спуснаха откъм
небето,насочвайки се към къщата на семейство Потър,четири сови,носещи
резултатите от изпитите им..
Птиците влетяха в стаята шеметно(Питър наведе
глава,защото едната едва не пикира в косата му),и кацнаха на бюрото на
Джеймс,отрупано с какви ли не неща от типа на изписани пергаменти,повредени
пера,и училищни пособия.Ремус веднага се насочи към совата,носеща
писмо,адресирано до него,и го взе с треперещи пръсти.Няколко минути всички
мълчаха,докато преглеждаха внимателно оценките си....
-Знаех си,че не съм
написал всичко по вълшебство!-изпъшка недоволен от себе си Питър,нарушавайки
мълчанието.-Цветна история:амо два Изключителни,един ‘’Слаб’’,и всичко
друго’’Приемлив’’....
-Девет ‘’Изключителни’’,и един’’Ужасен’’ по
пророкуването..-каза Сириус своите резултати,а веднага след това надникна и в
листа на Джеймс:
-О,човече,не ми казвай,че резултатите ти са абсолютно
същите като мойте!!
-Дам..-потвърди Джеймс,гледайки единствената слаба
оценка,която не го вълнуваше особено много.
-Всичко..е..наред....-пое си
дълбоко дъх Ремус,поуспокоен:бе изкарал високи оценки по всички изпити,и имаше
големи шансове да стане следващия Отличник на ‘’Хогуортс’’..
Родителите на
Джеймс много се зарадваха,когато научиха,че сина им се е справил със всички
изпити,при това с доста добри резултати.Питър и Ремус писаха на своите,за да им
обяснят,че всичко с изпитите е наред,и че са изкарали по всичко.Сириус не писа
на родителите си:знаеше,че те се интересуват само и единствено от
Регулус..откакто по-големия им син бе приет в ‘’Грифиндор’’,вместо в
‘’Слидерин’’,нещо в тях се бе пречупило и чувствата им към първородният им син
бяха силно охладнели...
Следващите няколко седмици от лятната ваканция
изминаха като един миг за четиримата приятели.Те се забавляваха както намерят за
добре,и се стараеха да използват пълноценно времето си:играеха куидич часове
наред(Джеймс и Питър срещу Ремус и Сириус,за да могат силите да бъдат горе-долу
уравновесени),дуелираха се,изпробвайки знанията и способностите си,скитаха из
мъгълската част на Лондон,шляейки се по тесните улички,и се отбиха на
Диагон-Али,за да попълнят съставките си за отварите,и да си накупят новите
учебници.Нямаха търпение да се завърнат в замъка....
Там бяха техните
владения,никой не познаваше тайните проходи и изходи така,както ги познаваха
те....
Както казваше Сириус:
‘’-Хогуортс’’ е моят истински дом:там се
чувствам най-добре,там ме тегли моето сърце..’’
Приятелите му напълно го
разбираха,тъй като познаваха добре родителите му:те мразеха Ремус,и веднъж го
бяха нарекли с отвращение’’проклет мелез’’.Тогава Сириус им се бе разкрещял
вбесен,защитавайки приятеля си,и не се бе върнал у дома цяла една година...
‘’Движиш ли се в компанията на мъгълокръвен,родоотстъпник,и мелез,и ти ще
станеш като тях!’’
Пукаше ли му на Сириус,че Джеймс е родоотстъпник?
Пукаше ли му,че Питър е мъгълокръвен?
Пукаше ли му,че Ремус е мелез?
Ни най-малко,те бяха неговите най-добри приятели,и нищо не можеше да промени
този факт....
На първи септември четиримата станаха рано(на Джеймс и Питър
не им бе особено лесно,защото те обичаха да си поспиват до късно),хапнаха за
последен път от божествено вкусните палачинки на госпожа Потър,провериха дали не
липсва нещо от куфарите им,и господин Потър ги закара до гарата.Минаха без
проблеми през бариерата,позволявайки на шумът и радостната глъчка да ги
погълнат...
Скоро щяха да бъдат в ‘’Хогуортс’’...
Вече бяха
шестокурсници....
................
Шести
курс..мислех си,че ще е като всяка една изминала година..
Старата история
щеше да се повтори отново,но не.....
Всичко се промени завинаги...
Dqvolsko^6tastie- Аматьор~
- Брой мнения : 30
Registration date : 08.07.2008
Re: ~Веднъж в живота~
by Dqvolsko^6tastie Пон Юли 14, 2008 6:45 pm
~31 август,1976 година~
Симон.Момичето,съчетаващо в себе си смесица добро,и смесица
зло.Странната.Хладнокръвната.Непредсказуемата...
Симон
Дъмбълдор.Популярната.Желаната.Студената...
Симон.
Симс...
...................
Бялата улулица летеше спокойно към красивият
замък,принадлежащ на наследниците на магьосническата фамилия
Дъмбълдор,забелязала очертанията му в далечината...
Изминаха няколко дълги
минути,по време на които птицата доближи крайната цел на пътуването си и закръжи
около прозорците,търсейки тази,за което бе предназначено писмото,което носеше...
Не след дълго успя да открие точната стая и влетя през разтвореният
прозорец,кацайки на рамото на господарката си..Симон Дъмбълдор бе очаквала
пристигането на улулицата,ето защо появата й никак не я изненада.Погали бегло
перушината й,докато в същото време сините й очи пробагваха по съдържанието на
писмото...
‘’Уважаема госпожице Дъмбълдор,с
удоволствие ви уведомяваме,че сте получили Изключителен на всички приемни
изпити....’’
Бе успяла.Бе постигнала резултатите,които й бяха
нужни,за да се прехвърли от ‘’Елайзия’’ в ‘’Хогуортс’’...
Прочете набързо
списъкът на нещата,които щяха да й бъдат нужни и притвори очи,унасяйки се в
мисли за тайнственият образ от сънищата си,този,който ги навестяваше понякога
през годините,предизвиквайки любопитството й...
Виждала съм го толкова много пъти..в сънищата
си,единственото място,където можем да разговаряме свободно..където реалността се
преплита с фантазията..сънищата..света,в който губиш представа за време и
място..където всичко свършва за един миг..
Години наред не знаех кой е
той...нямах си и ни най-малка представа,че съществува и в реалният живот,и че ще
се появи в моя,съсипвайки го...
...не знаех абсолютно нищо за него,мислех
си,че е плод на фантазията ми,образ,който няма нищо общо с
действителността...бях толкова малка..още в най-ранните си години
предчувствах,че не съм като другите..че никога няма да бъда,защото нещо в мен е
сбъркано,нещо ме отличава,нещо вътре в мен не е както при останалите...
‘’Защо е така,малката?Чувстваш,че емоциите ти преливат,а чувствата ти са
готови да те унищожат..Мъничка си,и не знаеш нищо..дори и не подозираш за
огромната мощ,която се крие в теб..за силата,която притежаваш..за абсолютната
власт,която можеш да постигнеш..Един ден ще разбереш..един ден ще избереш
правилната страна..’’
Всичко беше толкова странно,но в онези дни бях просто
едно хлапе и не отдавах кой знае какво значение на сънищата си...всичките тези
мои сънища,в които се появяваше той..не ги разказах на никого,защото не
мислех,че притежават каквото и да било значение...не говорех за тях дори и с
дядо си,за когото имах чувството,че е единственият,който може да види и
най-тъмните кътчета на моята душа..
Първият път сънувах Том,когато бях едва
на пет години..Уплаши ме.Никога през живота си не бях виждала такъв
човек..когато го видях,ме обляха вълни на ужас и страх..цялото ми същество се
сгърчи,и не можех да помръдна..а бях още дете..дотогава не бях изпитвала
страх….страхът се появи от мига,в който Том започна да навещава сънищата ми...
‘’Ти ми принадлежиш..все още не изцяло..но ще дойде ден,в който кръвта ти ще
заговори..моята плът..моята кръв..’’
Той общуваше с мен чрез сънищата
ми..можеше да прониква в съзнанието ми..още оттогава като че ли разчитаяше
правилно всяка моя мисъл..Постепенно престанах да се страхувам от него..той
някак си..беше като мен..аз бях като него,и в същото време бях различна...
Той ми говори.Той ми шепне.Той е една от моите тайни...
Никой не знае за
него..никой не знае,че аз общувам с него.. никой не подозира,че образът му
посещава отвреме навреме сънищата ми и изчезва в мига,в който отворя очи...
Коя съм аз ли?Защо се мисля за различна от всички други?Защо се мисля за
специална?....
..защото наистина съм такава.... Защото съм плод на
пророчество,в което баща ми е повярвал,и което е струвало живота на моята
майка...Различна съм,защото съчетавам Доброто и Злото в себе си...
...аз съм
тази,която никога няма да бъде изцяло добра или зла...Аз бих могла да убия,без
да ми трепне окото,но освен студена,безсърдечна и вглъбена,мога да бъда и
топла,отзивчива,състрадателна...
От самото ми раждане не ми е липсвало
абсолютно нищо,с изключение на най-важното:истинско семейство...Нямах
родители,никога не съм имала,живях шестнадесет години,без да науча кой знае
колко за тях...не знам съществено нищо за майка си,за баща си..липсваха ми
бащината твърдост,и майчината ласка..но успях да се изградя като личност и без
тях…..беше ми трудно,и все пак живота ми продължаваше,само че без тях...
Името ми е широко известно сред магъосническите кръгове,тъй като съм внучка
на изключително популярен магьосник,допринесъл много за благото на
магьосническият свят...
Чистокръвна магьосница съм,но никога не съм робувала
на каквито и да било предразсъдъци,свързани с мисли за правилната кръв:имах сред
приятелите си както чистокръвни,така и такива,чиито родители си бяха
най-обикновени мъгъли...Най-добрият ми приятел произхожда от семейство на
чистокръвни,докато най-добрата ми приятелка е мъгълокръвна,двамата са прекалено
различни,но са ми еднакво скъпи и близки...
Още от малка често ставах обект
на всеобщо възхищение и възторг....
Магията..тя е моята любов,моята
страст,моя живот…
Разбрах,че притежавам магически способности на тригодишна
възраст,а на единадесет години вече можех да прилагам заклинания,част от които
не са по силите на някои възрастни магъосници..
Тя,моща..усещам как кипи в
мен понякога,когато емоциите ми вземат връх и сърцето ми забие лудо в мига,в
който докосна магическата пръчка..как иска да излезе на свобода..Има дни,в които
тази мощ ме притеснява,и се опитвам да я погребвам дълбоко в себе си,но знам,че
един ден ще ме победи,и няма да мога да я спра..
Някои хора се страхуват от
мен,страхуват се да ме предизвикат или вбесят,защото в подобни моменти често
губя самоконтрол,и реагирам импулсивно.Виждам ясно страха,който ги обзема,когато
ги погледна…има нещо в очите ми,което ги кара да треперят,и да избягват да
срещат погледа ми...
..като че ли усещат,че мога да ги пречупя,да ги
превърна в безволеви същества,да ги унищожа..
А нямам още шестнадесет
години..
Имам сините очи на дядо си:весели,и добродушни,когато съм в добро
настроение,и изпълнени със лед,когато се ядосам...
Крия много
тайни,тайни,които принадлежат единствено на мен,и които не разкривам,защото се
боя,че има нещо в мен,което не е както трябва...
Мога да говоря със змии.Не
знам защо е така,но е факт:те ме привличат,те ме намират и ми говорят на техният
език.Тези студенокръвни гадини...разбирам шепота им,и изпитвам истинска
наслада,когато разговарям с тях,но старателно криех тази си способност,защото
сред магьосническото общество е особено разпространето вярването,че единствено
Тъмните магьосници владеят змийският език...
Никой не знае за тази ми
дарба,тъй като не искам да ме помислят за луда,ако я разкрия.Много магъосници
биха сметнали тази ми дарба за знак,че има нещо нечисто и погрешно в мен,затова
аз я прикривам старателно..
Растях предимно под грижите на дядо си,който е
широко известен във Великобритания,пътува често,и който така и не успя да
привикне със смъртта на майка ми,ето защо избягвах да му напомням за
нея,виждайки колко го разстройва спомена...Дядо е имал възможност да стане
Министър на Магията,но се е отказал,сега е директор на ‘’Хогуортс’’,училището за
вълшебство и магия....
Албус Дъмбълдор.Моят дядо.Понякога ми се струва,че
приличам на него..висока съм като него..невероятно способна съм като него....
С гъвкав ум,и невероятно силна воля...
Но аз не се доверявам сляпо на
хората като него....
Той е зает човек,поради което го виждам доста
рядко....и все пак съм страшно привързана към него..благодарение на него знам
толкова много за магъосническия свят,и за неговите закони и правила...
Освен
него,единствените ми други роднини са неговия брат и семейството му.Чичо
Абърфорд,меко казано, е малко откачен,винаги пълен със всякакви невероятни
идеи..това,което ми харесва в него е,че не му пука за това какво мислят
останалите за него.Понякога през ваканциите с удоволствие се отбивам в неговия
дом,за да прекарам известно време с малката си братовчедка:не обичам децата,но
никога не съм си позволявала да се държа студено или отблъскващо с нея,тъй като
държа страшно много на роднините си...
Много от познатите на дядо намират за
странен факта,че учех не в ‘’Хогуортс’’,а в магьосническото училище
‘’Елайзия’’,което е почти толкова популярно,колкото и това на дядо,и където се
изучават и мъгълски,и магъоснически предмети,нещо,което ми се струваше страшно
забавно...Сама избрах къде да уча и не съжалих за избора си,в ‘’Елайзия’’
срещнах най-прекрасната приятелка.единствената,която допусках близо до себе
си...Учих в това училище пет години,но след време започна да ми омръзва и
закопнях за нови емоции,нещо,което ме подтикна да се прехвърля в
‘’Хогуортс’’,стига да успея да се справя със задължителните изпити...
От
малка съм върха.Знам го,но не парадирам с този факт,предпочитам да бъда
оценявана според заслугите и способностите си,а не да се грея на нечия чужда
слава...
Момчета..никога не са ме вълнували особено,тъй като знам колко
желана изглеждам в техните очи.Ненавиждам ги,за мен всички те са
еднакви,всичките до един.Жалки студенокръвни говеда,които нямат друга цел освен
тази да разбият колкото се може повече сърца...
Тичат след мен,дуелират
се,за да привлекат вниманието ми,готови са на всякакви щури постъпки,за да си
спечелят усмивката ми.Дузини.Стотици.Виждам желанието,с което ме
наблюдават,забавлявам се да гледам до каква степен са способни да се унижат,за
един мой мил жест...Побърквам ги.Карам ги да откачат.Желаят ме.А аз не желая
нито един от тях,никога не съм обичала истински когото и да било и винаги съм се
стремяла да разбия техните сърца,преди те да съумеят да спечелят моето.
Аз
ги съсипвам.Мога да имам когото си поискам,когато си поискам,както си
поискам....
И изпитвам удоволствие от това.
Аз не мога да ги
обичам.Предпочитам да съм самостоятелна,независима,и да бъда обзета от мисълта
за някакво си глупаво момче.Умея да се владея добре,и да постигам това,което
искам.Момчета?Никога не съм се влюбвала истински.В никого.Нито един от
онези,които ме обожаваха,не успя да ме впечатли с каквото и да било.Не вярвах в
любовта,не я и търсех.Предпочитах да запазя сърцето си за себе си,отколкото да
го подаря на някой друг,който след време да ми го разбие.Предпочитах да
наранявам,отколкото някой друг да нарани мен...
И все пак,разбира се,не
можех да бъда сама през цялото време.През годините,прекарани в ‘’Елайзия’’
смених няколко момчета,като умишлено не се задържах дълго с нито едно от
тях.Известно време преди да се преместя в ‘’Хогуортс’’ тръгнах с момчето,което
беше мой най-добър приятел от най-ранно детство по простата причина,че си
мислех,че ако някой заслужава да се влюбя в него,то това би бил единствено
той.Името му е Джой Макглан и е от онези момчета,които са добри във всичко,и по
които лудеят повечето момичета:направих опит да го обикна,но времето течеше,и
просто не успявах,нещо ми пречеше да се влюбя истински.Не му позволих да
усети,че не го обичам,защото знаех колко много ще го нараня:той ме обичаше силно
и постепенно разбрах каква висока цена ще бъде принуден да плати за глупавата ми
постъпка...
Не съм от момичетата,които са прекалено чувствителни,и които се
размекват лесно,но и аз понякога се чувствам самотна и жалка,макар и да не го
показвам с нищо и пред никого....
Има моменти,в които търся нежността и
любовта,макар че аз самата не мога да ги дам.Джой ми ги осигурява,но сърцето ми
продължава да бъде празно,продължава да бъде затворено за него:''привързаност''е
точната дума за онова,което изпитвах към Джой...
Нямам кой знае колко
приятели,защото не се привързвам лесно и избягвам да се разкривам.Имам само една
истинска приятелка,но дори и тя не може да ме разбере в някои мигове,дори и тя
не знае всичките ми тайни,и все пак тя е сред малкото хора,към които изпитвам
някаква привързаност…
Лили Еванс…
Нейните родители са мъгъли,и не
разбират много много от магия,но това не им пречи да видят колко способна е тя,и
да се радват на завидните резултат,които постига във своето училище.Има си
по-голяма сестра,Петуния,която е страшна досада,постоянно мрънка,и все гледа да
се заяде с някого.Не исках да постъпя в училището на дядо,без да познавам никого
там:не съм срамежлива,или нещо подобно,но не се привързвам лесно,а Лили е
единствената приятелка,която допуснах до себе си.Тя пожела да се премести в
‘’Хогуортс’’ заедно с мен,и дядо успя да го уреди..вярно,наложи се през лятото
да се справим с няколко особено тежки изпита,но ги взехме с добри резултати,и
сега,на първи септември заминаваме заедно..
Лили Еванс.
Тя е
красива.Сладка.Мила.На нея може да й се каже всичко.Идеалната приятелка.
Тази година и тя дойде заедно с мен в ‘’Хогуортс’’.Това е добре,защото не ми
се иска да ходя на място,където не познавам никого....
Симс се вгледа
в писмото,което я уведомяваше,че е успяла да се справи успешно с приравнителните
изпити,благодарение на които можеше да постъпи като шестокурсничка в
‘’Хогуортс’’ през новата учебна година...
Притвори очи,припомняйки си всички
хубави мигове,които бе имала в ‘’Елайзия’’...
Утре започва учебната година:очаквам я със смесени
чувства,Лили също се вълнува много...
Тя винаги е била до мен,въпреки
странния ми характер.Винаги ме е подкрепяла,макар че,понякога не ме
разбира.Знае,че мога да бъда както жестока и леденостудена,така и мила и топла
към всички.
Понякога й казвам замислено:
-Не знам какво става с
мен,Лили...аз съм си сбъркана по рождение...Като че ли в мен има две души,лошата
и добрата..Мога да бъда както абсолютното зло,така и абсолютното добро..Рано или
късно едното ще надделее,и аз знам,че което и да е то няма да мога да го спра...
А тя ме притиска до себе си,и казва:
-Всичко ще се оправи,скъпа..всичко
ще бъде наред..
И аз й вярвам.Защото е най-добрата ми приятелка.
Единствената ми приятелка....
Симс прекъсна мислите си и се
залови да подрежда багажа си,без да има и ни най-малка представа до каква степен
ще се промени животът й след постъпването й в ‘’Хогуортс’’....
Симон.Момичето,съчетаващо в себе си смесица добро,и смесица
зло.Странната.Хладнокръвната.Непредсказуемата...
Симон
Дъмбълдор.Популярната.Желаната.Студената...
Симон.
Симс...
...................
Бялата улулица летеше спокойно към красивият
замък,принадлежащ на наследниците на магьосническата фамилия
Дъмбълдор,забелязала очертанията му в далечината...
Изминаха няколко дълги
минути,по време на които птицата доближи крайната цел на пътуването си и закръжи
около прозорците,търсейки тази,за което бе предназначено писмото,което носеше...
Не след дълго успя да открие точната стая и влетя през разтвореният
прозорец,кацайки на рамото на господарката си..Симон Дъмбълдор бе очаквала
пристигането на улулицата,ето защо появата й никак не я изненада.Погали бегло
перушината й,докато в същото време сините й очи пробагваха по съдържанието на
писмото...
‘’Уважаема госпожице Дъмбълдор,с
удоволствие ви уведомяваме,че сте получили Изключителен на всички приемни
изпити....’’
Бе успяла.Бе постигнала резултатите,които й бяха
нужни,за да се прехвърли от ‘’Елайзия’’ в ‘’Хогуортс’’...
Прочете набързо
списъкът на нещата,които щяха да й бъдат нужни и притвори очи,унасяйки се в
мисли за тайнственият образ от сънищата си,този,който ги навестяваше понякога
през годините,предизвиквайки любопитството й...
Виждала съм го толкова много пъти..в сънищата
си,единственото място,където можем да разговаряме свободно..където реалността се
преплита с фантазията..сънищата..света,в който губиш представа за време и
място..където всичко свършва за един миг..
Години наред не знаех кой е
той...нямах си и ни най-малка представа,че съществува и в реалният живот,и че ще
се появи в моя,съсипвайки го...
...не знаех абсолютно нищо за него,мислех
си,че е плод на фантазията ми,образ,който няма нищо общо с
действителността...бях толкова малка..още в най-ранните си години
предчувствах,че не съм като другите..че никога няма да бъда,защото нещо в мен е
сбъркано,нещо ме отличава,нещо вътре в мен не е както при останалите...
‘’Защо е така,малката?Чувстваш,че емоциите ти преливат,а чувствата ти са
готови да те унищожат..Мъничка си,и не знаеш нищо..дори и не подозираш за
огромната мощ,която се крие в теб..за силата,която притежаваш..за абсолютната
власт,която можеш да постигнеш..Един ден ще разбереш..един ден ще избереш
правилната страна..’’
Всичко беше толкова странно,но в онези дни бях просто
едно хлапе и не отдавах кой знае какво значение на сънищата си...всичките тези
мои сънища,в които се появяваше той..не ги разказах на никого,защото не
мислех,че притежават каквото и да било значение...не говорех за тях дори и с
дядо си,за когото имах чувството,че е единственият,който може да види и
най-тъмните кътчета на моята душа..
Първият път сънувах Том,когато бях едва
на пет години..Уплаши ме.Никога през живота си не бях виждала такъв
човек..когато го видях,ме обляха вълни на ужас и страх..цялото ми същество се
сгърчи,и не можех да помръдна..а бях още дете..дотогава не бях изпитвала
страх….страхът се появи от мига,в който Том започна да навещава сънищата ми...
‘’Ти ми принадлежиш..все още не изцяло..но ще дойде ден,в който кръвта ти ще
заговори..моята плът..моята кръв..’’
Той общуваше с мен чрез сънищата
ми..можеше да прониква в съзнанието ми..още оттогава като че ли разчитаяше
правилно всяка моя мисъл..Постепенно престанах да се страхувам от него..той
някак си..беше като мен..аз бях като него,и в същото време бях различна...
Той ми говори.Той ми шепне.Той е една от моите тайни...
Никой не знае за
него..никой не знае,че аз общувам с него.. никой не подозира,че образът му
посещава отвреме навреме сънищата ми и изчезва в мига,в който отворя очи...
Коя съм аз ли?Защо се мисля за различна от всички други?Защо се мисля за
специална?....
..защото наистина съм такава.... Защото съм плод на
пророчество,в което баща ми е повярвал,и което е струвало живота на моята
майка...Различна съм,защото съчетавам Доброто и Злото в себе си...
...аз съм
тази,която никога няма да бъде изцяло добра или зла...Аз бих могла да убия,без
да ми трепне окото,но освен студена,безсърдечна и вглъбена,мога да бъда и
топла,отзивчива,състрадателна...
От самото ми раждане не ми е липсвало
абсолютно нищо,с изключение на най-важното:истинско семейство...Нямах
родители,никога не съм имала,живях шестнадесет години,без да науча кой знае
колко за тях...не знам съществено нищо за майка си,за баща си..липсваха ми
бащината твърдост,и майчината ласка..но успях да се изградя като личност и без
тях…..беше ми трудно,и все пак живота ми продължаваше,само че без тях...
Името ми е широко известно сред магъосническите кръгове,тъй като съм внучка
на изключително популярен магьосник,допринесъл много за благото на
магьосническият свят...
Чистокръвна магьосница съм,но никога не съм робувала
на каквито и да било предразсъдъци,свързани с мисли за правилната кръв:имах сред
приятелите си както чистокръвни,така и такива,чиито родители си бяха
най-обикновени мъгъли...Най-добрият ми приятел произхожда от семейство на
чистокръвни,докато най-добрата ми приятелка е мъгълокръвна,двамата са прекалено
различни,но са ми еднакво скъпи и близки...
Още от малка често ставах обект
на всеобщо възхищение и възторг....
Магията..тя е моята любов,моята
страст,моя живот…
Разбрах,че притежавам магически способности на тригодишна
възраст,а на единадесет години вече можех да прилагам заклинания,част от които
не са по силите на някои възрастни магъосници..
Тя,моща..усещам как кипи в
мен понякога,когато емоциите ми вземат връх и сърцето ми забие лудо в мига,в
който докосна магическата пръчка..как иска да излезе на свобода..Има дни,в които
тази мощ ме притеснява,и се опитвам да я погребвам дълбоко в себе си,но знам,че
един ден ще ме победи,и няма да мога да я спра..
Някои хора се страхуват от
мен,страхуват се да ме предизвикат или вбесят,защото в подобни моменти често
губя самоконтрол,и реагирам импулсивно.Виждам ясно страха,който ги обзема,когато
ги погледна…има нещо в очите ми,което ги кара да треперят,и да избягват да
срещат погледа ми...
..като че ли усещат,че мога да ги пречупя,да ги
превърна в безволеви същества,да ги унищожа..
А нямам още шестнадесет
години..
Имам сините очи на дядо си:весели,и добродушни,когато съм в добро
настроение,и изпълнени със лед,когато се ядосам...
Крия много
тайни,тайни,които принадлежат единствено на мен,и които не разкривам,защото се
боя,че има нещо в мен,което не е както трябва...
Мога да говоря със змии.Не
знам защо е така,но е факт:те ме привличат,те ме намират и ми говорят на техният
език.Тези студенокръвни гадини...разбирам шепота им,и изпитвам истинска
наслада,когато разговарям с тях,но старателно криех тази си способност,защото
сред магьосническото общество е особено разпространето вярването,че единствено
Тъмните магьосници владеят змийският език...
Никой не знае за тази ми
дарба,тъй като не искам да ме помислят за луда,ако я разкрия.Много магъосници
биха сметнали тази ми дарба за знак,че има нещо нечисто и погрешно в мен,затова
аз я прикривам старателно..
Растях предимно под грижите на дядо си,който е
широко известен във Великобритания,пътува често,и който така и не успя да
привикне със смъртта на майка ми,ето защо избягвах да му напомням за
нея,виждайки колко го разстройва спомена...Дядо е имал възможност да стане
Министър на Магията,но се е отказал,сега е директор на ‘’Хогуортс’’,училището за
вълшебство и магия....
Албус Дъмбълдор.Моят дядо.Понякога ми се струва,че
приличам на него..висока съм като него..невероятно способна съм като него....
С гъвкав ум,и невероятно силна воля...
Но аз не се доверявам сляпо на
хората като него....
Той е зает човек,поради което го виждам доста
рядко....и все пак съм страшно привързана към него..благодарение на него знам
толкова много за магъосническия свят,и за неговите закони и правила...
Освен
него,единствените ми други роднини са неговия брат и семейството му.Чичо
Абърфорд,меко казано, е малко откачен,винаги пълен със всякакви невероятни
идеи..това,което ми харесва в него е,че не му пука за това какво мислят
останалите за него.Понякога през ваканциите с удоволствие се отбивам в неговия
дом,за да прекарам известно време с малката си братовчедка:не обичам децата,но
никога не съм си позволявала да се държа студено или отблъскващо с нея,тъй като
държа страшно много на роднините си...
Много от познатите на дядо намират за
странен факта,че учех не в ‘’Хогуортс’’,а в магьосническото училище
‘’Елайзия’’,което е почти толкова популярно,колкото и това на дядо,и където се
изучават и мъгълски,и магъоснически предмети,нещо,което ми се струваше страшно
забавно...Сама избрах къде да уча и не съжалих за избора си,в ‘’Елайзия’’
срещнах най-прекрасната приятелка.единствената,която допусках близо до себе
си...Учих в това училище пет години,но след време започна да ми омръзва и
закопнях за нови емоции,нещо,което ме подтикна да се прехвърля в
‘’Хогуортс’’,стига да успея да се справя със задължителните изпити...
От
малка съм върха.Знам го,но не парадирам с този факт,предпочитам да бъда
оценявана според заслугите и способностите си,а не да се грея на нечия чужда
слава...
Момчета..никога не са ме вълнували особено,тъй като знам колко
желана изглеждам в техните очи.Ненавиждам ги,за мен всички те са
еднакви,всичките до един.Жалки студенокръвни говеда,които нямат друга цел освен
тази да разбият колкото се може повече сърца...
Тичат след мен,дуелират
се,за да привлекат вниманието ми,готови са на всякакви щури постъпки,за да си
спечелят усмивката ми.Дузини.Стотици.Виждам желанието,с което ме
наблюдават,забавлявам се да гледам до каква степен са способни да се унижат,за
един мой мил жест...Побърквам ги.Карам ги да откачат.Желаят ме.А аз не желая
нито един от тях,никога не съм обичала истински когото и да било и винаги съм се
стремяла да разбия техните сърца,преди те да съумеят да спечелят моето.
Аз
ги съсипвам.Мога да имам когото си поискам,когато си поискам,както си
поискам....
И изпитвам удоволствие от това.
Аз не мога да ги
обичам.Предпочитам да съм самостоятелна,независима,и да бъда обзета от мисълта
за някакво си глупаво момче.Умея да се владея добре,и да постигам това,което
искам.Момчета?Никога не съм се влюбвала истински.В никого.Нито един от
онези,които ме обожаваха,не успя да ме впечатли с каквото и да било.Не вярвах в
любовта,не я и търсех.Предпочитах да запазя сърцето си за себе си,отколкото да
го подаря на някой друг,който след време да ми го разбие.Предпочитах да
наранявам,отколкото някой друг да нарани мен...
И все пак,разбира се,не
можех да бъда сама през цялото време.През годините,прекарани в ‘’Елайзия’’
смених няколко момчета,като умишлено не се задържах дълго с нито едно от
тях.Известно време преди да се преместя в ‘’Хогуортс’’ тръгнах с момчето,което
беше мой най-добър приятел от най-ранно детство по простата причина,че си
мислех,че ако някой заслужава да се влюбя в него,то това би бил единствено
той.Името му е Джой Макглан и е от онези момчета,които са добри във всичко,и по
които лудеят повечето момичета:направих опит да го обикна,но времето течеше,и
просто не успявах,нещо ми пречеше да се влюбя истински.Не му позволих да
усети,че не го обичам,защото знаех колко много ще го нараня:той ме обичаше силно
и постепенно разбрах каква висока цена ще бъде принуден да плати за глупавата ми
постъпка...
Не съм от момичетата,които са прекалено чувствителни,и които се
размекват лесно,но и аз понякога се чувствам самотна и жалка,макар и да не го
показвам с нищо и пред никого....
Има моменти,в които търся нежността и
любовта,макар че аз самата не мога да ги дам.Джой ми ги осигурява,но сърцето ми
продължава да бъде празно,продължава да бъде затворено за него:''привързаност''е
точната дума за онова,което изпитвах към Джой...
Нямам кой знае колко
приятели,защото не се привързвам лесно и избягвам да се разкривам.Имам само една
истинска приятелка,но дори и тя не може да ме разбере в някои мигове,дори и тя
не знае всичките ми тайни,и все пак тя е сред малкото хора,към които изпитвам
някаква привързаност…
Лили Еванс…
Нейните родители са мъгъли,и не
разбират много много от магия,но това не им пречи да видят колко способна е тя,и
да се радват на завидните резултат,които постига във своето училище.Има си
по-голяма сестра,Петуния,която е страшна досада,постоянно мрънка,и все гледа да
се заяде с някого.Не исках да постъпя в училището на дядо,без да познавам никого
там:не съм срамежлива,или нещо подобно,но не се привързвам лесно,а Лили е
единствената приятелка,която допуснах до себе си.Тя пожела да се премести в
‘’Хогуортс’’ заедно с мен,и дядо успя да го уреди..вярно,наложи се през лятото
да се справим с няколко особено тежки изпита,но ги взехме с добри резултати,и
сега,на първи септември заминаваме заедно..
Лили Еванс.
Тя е
красива.Сладка.Мила.На нея може да й се каже всичко.Идеалната приятелка.
Тази година и тя дойде заедно с мен в ‘’Хогуортс’’.Това е добре,защото не ми
се иска да ходя на място,където не познавам никого....
Симс се вгледа
в писмото,което я уведомяваше,че е успяла да се справи успешно с приравнителните
изпити,благодарение на които можеше да постъпи като шестокурсничка в
‘’Хогуортс’’ през новата учебна година...
Притвори очи,припомняйки си всички
хубави мигове,които бе имала в ‘’Елайзия’’...
Утре започва учебната година:очаквам я със смесени
чувства,Лили също се вълнува много...
Тя винаги е била до мен,въпреки
странния ми характер.Винаги ме е подкрепяла,макар че,понякога не ме
разбира.Знае,че мога да бъда както жестока и леденостудена,така и мила и топла
към всички.
Понякога й казвам замислено:
-Не знам какво става с
мен,Лили...аз съм си сбъркана по рождение...Като че ли в мен има две души,лошата
и добрата..Мога да бъда както абсолютното зло,така и абсолютното добро..Рано или
късно едното ще надделее,и аз знам,че което и да е то няма да мога да го спра...
А тя ме притиска до себе си,и казва:
-Всичко ще се оправи,скъпа..всичко
ще бъде наред..
И аз й вярвам.Защото е най-добрата ми приятелка.
Единствената ми приятелка....
Симс прекъсна мислите си и се
залови да подрежда багажа си,без да има и ни най-малка представа до каква степен
ще се промени животът й след постъпването й в ‘’Хогуортс’’....
Dqvolsko^6tastie- Аматьор~
- Брой мнения : 30
Registration date : 08.07.2008
Similar topicsСтраница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|