Незабравими спомени.../ФФ/

Това е Хари Потър фик,в него се разказва за Лили Евънс и за Мародерите,за Андрмеда,Алис,Тед,Франк...въобще компаниятя...около година-две преди смъртта на Лили и Джеймс всички е решават чрез мислоем да се впуснат отново в старите си спомени!Дано Ви хареса,това ми е първия фик!


Незабравими спомени

Глава първа:Спомени,щастливи и тъжни,но вечни...

Беше студена,зимна вечер.Духаше силен вятър,и времето се влошаваше все повече и повече.Луната изгря над Годрикс Холоу.Един мъж вървеше по тъмните,безлюдни улици.Бе млад,висок и красив,с черна,спускаща се небрежно пред очите му коса...Сириус Блек...Той продължи да върви,като се оглеждаше неспокойно.Накрая доближи целта си...почука на голяма,масивна врата,и чу отвътре притеснен глас...
-Сириус,ти ли си?
-Да,Сириус,мародер,зоомаг...известен като Лап...-ухили се мъжът.
Вратата се отвори и се показа също толкова красив мъж,с черна,непокорна коса...Джеймс Потър...Джеймс прегърна набързо Сириус и му каза:
-Влизай,приятелю!Само тебе чакахме!
Мъжът прекрачи прага и се озова в красива,чиста и подредена къща.Коридорът беше голям и добре осветен.Сириус се отправи се към хола,от който се чуваха гласове.В стаята се бяха събрали приятели на Джеймс и Лили Потър-Ремус Лупин и Питър Петигрю...
-Ей,значи за пръв път не съм закъснял!-зарадвано се провикна Сириус.
-Всъщност,Лап,ти пак си последен-другите няма да дойдат!-ухили се Ремус.-Андромеда,Тед,Франк и Алис няма да дойдат!
Лап нправи „обидена" физиономия и се настани на пода до другите.В стаята беше топло,в камината гореше огън...вън заваля сняг...
-Е,приятелю,за какво поискаше да се съберем „спешно и неизбежно”?-попита Лили,усмихната.
-Ами...хрумна ми една идея...всички знаете какво върши Волдемор...той изпива от нас всичко хубаво,всичко,заради което си струва да живеем...
Всички се намръщиха и кимнаха.Волдемор бе в стихията си.Той и неговите смъртожадни избиваха наред всеки,който им се изправи на пътя.Хората вече дори се страхуваха да изговарят името му...малцина бяха тези,които му се опълчваха...Орденът на Феникса...група от хора,водени от Дъмбълдор,които се бореха с него...но губеха...бяха малко,а Волдемор ги изтребваше...един по един...бавно и мъчително...
-Но не можем да сме вечно тъжни-продължи Сириус по-високо и ведро.-Миналия път,когато бях тук видях,че Лили и Джеймс имат мислоем.Вие ми казахте,че ви е подарък от Дъмбълдор.И тогава се замислих,дали ще ви хареса идеята да се събираме всички заедно,и да се връщаме назад във времето,да виждаме стари спомени и да си...приповдигнем духа,така да се каже...
Всички изгледаха продължително Лап,и накрая той се обади смутено...
-Мислех,че съм го измислил добре,но щом не ви харесва...
-Сириус,от кога си толкова умен!?Как не се сетих!?-запита изумено Ремус.
-Да,идеята ти е прекрасна!-промълви Лили.
-Нямам какво да добавя!Идеята е чудесна...-ухили се Джеймс.
-Да,ще бъде интересно!-зарадва се Питър!
-Дори не си и помислях,че ще ви хареса-усмехна се Сириус,а очите му блеснаха.
-Какво ще кажете да започнем още сега!?Имаме време!-ухили се Лили.
Всички се ухилиха и кимнаха в съгбасие.
Джеймс донесе мислоема,красив,плитък съд,който обаче беше празен.
-Амм...откъде да започнем!?-умисли се Питър.
-Как от къде-от най-хубавия миг в живота ми!От сватбата ми с Лили-Джеймс се усмихна чаровно и погледът му се отнесе на някъде.
-Хммм,не мисля,че е добра идея-каза Лили.-Джеймс,не ме гледай така!Просто мисля че трябва да започнем от началото...от когато получихме писмата си,как отидохме в Хогуортс и така нататък..Сириус,какво ще кажеш да започнем с теб!?Нека видим как получи писмото си!
-Аааз ли!?Нне,нямаше нищо весело...-стресна се Лап.
-Хаайде приятелю,моля те!-започна да се моли Рог.
Лицето на Сириус помръкна,очите му сякаш загубиха блясъка си...и все пак той отиде до мислоема,допря магическата си пръчка до слепоочието си,и след миг една сребриста нишка,нито газ,нито течност,излезе от главата му и влезе в мислоема.
Един по един,Мародерите и Лили влязоха в Мислоема...в ужасния спомен на Сириус Блек...
...озоваха се в красива,богата къща.Всички мебели в нея създаваха впечатлението,че тук живееха черни магьосници.Тапетите бяха в тъмно-зелено и сребристо,на стената бе закачен часовник с огромно махало,което имаше формата на змия.До прозореца стоеше мъж на средна възраст,със сурово,строго и намръщено лице.В този миг в стаята влетя момче-красиво,на около 11 години...младият Сириус ...момчето държеше в ръката си писмо от стара,жълта хартия.
-Тате,тате,получих си писмото...писмото от Хогуортс,тате!-провикна се момчето,а в гласът му кънтеше гордост и радост...
-Е,и!?Много ясно ,че щеше да го получиш!Да не си мъгъл,че да не получиш писмо!Какво толкова се радваш!?Надявай се само да те разпределят в Слидерин,тогава ще се радваш!
Лицето на момчето помръкна,но не посмя да каже нищо на баща си.
-Къде беше цял ден!Пак ли си скиторил из мъгълските улици!?-прогърмя гласът на Орион Блек.
-Аз...ами аз си играх на вън...
-Играл си!?С кого!?
-С мъгълчета,тате...ти ни са както казваш ти...те са като мен и теб...само че не правят магии...
По лицето на Орион се изписа неверие,примесено с ярост...Той се обърна и зашлеви шамар на Сириус.Момчето се строполи на пода,а от очите му бликнаха сълзи.Големият Сириус изгледа жално малкоя си образ,и погледна с омраза баща си.Джеймс сви юмруци,а Лили погледна малкото момче тъжно...
-Какво!?Синът ми,чистокръвен Блек,наследник на стара магьосническа фамилия,да играе с мъгъли!?Как не те е срам,Сириус!На нищо ли не съм те учил!?Как смееш да престъпваш волята ми и да говориш и даже играеш с тези мъгълски боклуци!Какъв искаш да станеш!?Мъгълофил!?Махай се от очите ми,боклук такъв,преди да съм те убил собственоръчно!
Малкият Сириус се изправи,треперейки,а по лицето му беше изписана болка,която накара сърцето на Лили да се свие.
-Исках само да се гордееш с мен...-тихо промълви големият Сириус,на чието лице също се бе изписала същата болка...Джеймс стисна силно ръката му,а Ремус го погледна жално.Питър пък погледна Орион с изражение на погнуса...в стаята влезе наперено Регулус,по-малкия брат на Сириус.
-Татко,получих писмото си от Хогуортс!
-Браво,момчето ми!Отиди в училището,стани слидеринец,и оправдай кръвта си!
...През ттова време малкият Сириус гледаше през прозореца и очите му се пълнеха със сълзи...
***
-Сириус,беше ужасно!-извика ужасено Лили,веднага щом се върнаха.
-Наистина знаех,че родителите ти са ужасни,но чак пък толкова...-процеди Джеймс.
--Нямам думи-промълви Ремус.
Питър кимна и загледа отнесено...
-Е,казах ви,че няма да е приятно-промълви Сириус.-Но моля ви,нека да видим по-радостен спомен!
-Аз пък искам да вида как Лили е получила писмото си!-извика веднага Джеймс.
-Ами като че ли ще е по-добре да ви върна от там,откакто разбрах,че съм магьосница...
-Дам,разбрахме се!-усмихна се Ремус.
Сега Лили отиде до мислоема и сложи няколко мисли вътре.Те се завъртяха и след секунда всички бяха вътре...в спомените на Лили Потър...или тогавашната Лили Евънс...
Бяха на почти безлюдна детска площадка.На две люлки се люлееха момичета,на по единадесет-дванадесет години.Едното беше червенокосо,с красиви,зелени очи,а другото чернокосо.
-Не прави така,Лили!-изкрещя уплашено по-голямото момиче,Петуния.
Лили беше полетяла от люлката и плавно,без да пада на асфалта,се бе приземила кротко.
-Мама ти каза да не правиш така!-продължи Петуния,а Лили се смееше,харесваше и!
След още няколко минути чернокоската не се въдържа и попита:
-Как го правиш!?
-Очевидно е,нали!?-изкрещя едно момче.
Изражението на Джеймс се вкамени,когато видя кое е това момче.Черна,сплъстена коса,гърбав нос,тъмни очи...Сивиръс Снейп...
Петуния също се намръщи,Лили обаче попита:
-Кое е очевидното!?
-Знам каква си!-развънлувано каза Сивиръс.
-В какъв смисъл?-учуди се още повече малката.
-Ти...ти си вещица!-ухили се победоносно момчето.
Голямата Лили се засмя,а малката придоби обидено изражение:
-Не е много възпитано да кажеш това на някого!-каза ядосано тя,вирна нос и тръгна към люлката.
-Недей-промълви Сивиръс,беше ред на Джеймс се ухили победоносно.
-Насистина си вещица!Можеш да правиш магии!Аз също!И мама къщо го може!-каза едва ли не умолително чернокоското.
Петуния веднага опроверга думите му и си тръгна,а Лили я последва,като изгледа Сивиръс на кръв.
Изведнъж картината се разпадна-приятелите влизаха в нов спомен на Лили...
Момичето стоеше намръщено,а над глава и прелитаха предмети...тя ги бе омагьосала.Червенокоската очевидно бе замислена,накрая се подвоуми,стана,облече якето си,и излезе навън.Вятърът повдигаше косата и,и момичето изглеждаше толкова красиво,че Джеймс я загледа с умиление,а Ремус,Сириус и Питър се усмихнаха мило.Очите на голямата Лили блетяха щастливо.Малката продължи пътя си,и накрая стигна друг квартал...сградите там бяха по-бедни,колите-по-стари и евтини,но червенокоската не обръщаше внимание.Накрая тя достигна стара,олющена къща.Момичето погледна ,видимо погнусено сградата,но после решително прекрачи портата и почука на вратата.Отвори и жена,висока,с черна коса и светлосини очи.
-Мога ли да ти помогна с нещо!?-запита мило тя.
-Ами..аз..такова...дали бих могла да говоря със сина ви,със Сивиръс ?-каза Лили тихо.
Лицето на жената се озари,и тя погледна усмихнато.
-Разбира се,миличка,влез!
В къщата беше чисто,но и бедно на мебели.Всичко беше старо,и сякаш едва се държеше.
-Стаята на сина ми е на втори етаж,вдясно!-усмихна се жената.
-Благодаря Ви,госпожо!-усмихна се на свой ред Лили и се устреми към стълбите.”Те с а толкова стари,сякаш се държат с магия”помисли си неволно малката Лили и потрепери вътрешно.Когато достигна втори етаж,червенокоската зави надясно и достигна черна,олющена врата,на която почука тихичко.
-Влез,мамо!-проехтя раздразнения глас на Сивиръс.
Лили открехна вратата и влезе в стаята.Тя също беше бедна на мебели,а момчето се бе излегнало на легло и четеше книга.
-Какво има,мамо!?-попита то,още не виждащо кой е в стаята му.
-Ами,Сивиръс,искам да поговорим-промълви тихо Лили.
Снейп погледна невярващо момичето,сякаш най-големите му мечти се сбъдват,нещо,което накара Джеймс да го погледне с презрение и да прегърне голямата Лили през раменете.
-Лллили,ааз не знаех..ти..какво правиш тук!?-запита притеснено Снейп.
-Ами..виж сега..искам да знам това за вещицата,което ми каза онзи ден...но те моля да не ме лъжеш...-промълви Лили.
Неочаквано и този спомен се разпадна и приятелите се озоваха в друг,трети спомен.Лили и Сивиръс вървяха заедно в красива гора.Навсякъде бе пълно с роса,и краката им бяха мокри.
-Не мога да поварвам,Сев!Всичко това наистина е...истина!Получих писмо..писмо от Хогуортс!Беше просто невероятно!И мама и тате ми повярваха!О,Сев,толкова съм щастлива!-и наистина,малкото момиче направо подскачаше около Сивиръс,който изглеждаше щастлив само от факта,че е до красивото цвете,в което бе влюбен...
-Дам...прекрасно е,че си получила писмото си,Лили!И аз получих вече моето...Сега ще отидем в Хогуортс,Лили,ще видим великия Дъмбълдор!
...И двамата говореха развънлувано,сякаш най-големите им мечти се сбъдваха...
След минутка Мародерите и Лили стояха в хола в къщата и изглеждаха ведри и щастливи.
-Е,твоето получаване на писмото е доста по-приятно от моето,Лили!-усмихна се Сириус.
-Очевидно си била наистина щастлива,Лили-каза Ремус.
-Да,съгласен съм-допълни Питър.
Само Джеймс стоеше мълчаливо.
-Лили,не знаех че си била чак толкова близка със Свини.
-Е,тогава бяхме приятели!Тъкмо той ми каза за магията,тогава беше различен!-промълви отнесено Лили.Тази вечер тя бе развънлувана заради старите си спомени...от времето,когато Сев и тя бяха най-добри приятели...
...

-Е,чий спомен ще видим сега?-попита Ремус и погледна приятелите си с очакване.
-Защо не твоят,Рем?-усмихна се Лили.
-Нищо интересно,Лили,повярвай!-сведе поглед Ремус и допълни-Няма да ви е интересно...
-Не се измъквай Лун!-обади се и Сириус.
Ремус ги изгледа,стана и отиде до мислоема.Пусна един два спомена вътре и всички заедно влязоха в съда...
Озоваха се в края на една голяма гора.Слънцето тъкмо изгряваше от изток и хвърляше красиви отблясъци на росата наоколо,които караха тревата да изглежда като златна.Наблизо течеше бистра река,която буйно криволичеше наоколо.Имаше много птици,които събуждаха съществата в гората с хубавите си песни,коя от коя по-хубави и по-жизнерадостни!Наблизо имаше голяма поляна с цъфнали по нея глухарчета.В края `и се издигаше неголяма къща,боядисана в красив зеленикав цвят.Пред нея бе построена красива дървена веранда,с накацали птички по нея.
-Преди живеехме близо до голям град,но откакто станах върколак решихме да се преместим по-далеч от хората,за самата им безопасност.-обясни Ремус.
В този момент той се чувстваше прекрасно...не бе идвал тук от много време...тази къща...гората...всичко му навяваше такива спомени...весели,тъжни...красиви...част от детството му измина тук...и той се радваше да се върне отново...
Едно момче излезе от къщата.Имаше кафява коса,която в момента бе силно разрошена.Красива бяла улулица плететя наблизо и кацна близо до момчето,като му подаде усложливо крачето си...на него бе вързано писмо...
Детето се усмихна,една голяма,красива,невярваща усмивка,и с треперещи ръце го взе от крачето на птицата.
-Мамо,писмото ми...писмото ми е тук!
Ремус прочете цялото му съдържание и след това заподскача из цялата поляна,като викаше:
-Ще отида в Хогуортс,да,да!Ще отида!
След около минута от къщата излезе висока жена с гъста кафява жена и тънка лятна рокля.Очите `и бяха големи,а изражението-тъжно.
Когато малкият я погледна тя се усмихна мило,но очите и останаха тъжни...тя знаеше,че ще разбие мечтите на детето си,макар че не искаше...
-Ремус,мили мой...ела тук...трябва да поговорим!-рече нежно тя.
Момчето тръгна към нея,все още неизпускащо писмото от поглед,сякаш се боеше да не изчезне.Рем седна по турски в тревата до къщата и попита:
-Какво има,мамо?Не се ли радваш,че получих писмото си?
Тя го погледна...толкова го обичаше...но трябваше да му каже....
-Разбира се,че се радвам...но виж,мили мой...трябва да ти кажа нещо...колкото и да не ми се иска да го кажа,ти няма да можеш да отидеш в Хогуортс...
Очите на детето се ококориха и то погледна уплашено,невярващо...почувства се зле...всякаш най-голямата му мечта се сгромоляса пред него...
Но мамо,как така няма да ида!?Аз съм магьосник!И ти го знаеш...няка как да не отида...
Жената въздъхна тъжно и седна на близкия стол.
-Мили мой,ти наистина щеше да отидеш там.-каза след малко тя.-но обстоятелствата...се промениха,откакто ти стана...върколак...разбираш ли ме,Рем,ако отидеш там ще изложиш на опасност хиляди деца...малък си,но моля те да ме разбереш...ще е опасно не само за теб,но и за всички около теб!Не искам да се чувстваш различен,но не можеш и да си точно като тях...разбирам как се чувстваш,но няма друг начин...освен това ще те обучаваме вкъщи,при нас...
Детето я изгледа продължително,а очите му придобиха някак сериозен вид,сякаш единадесет годишното момче изведнъж порасна и каза:
-Разбирам...не бих искал никой да го сполети моята съдба...
Дтетето разбираше какво можеше да причини...и все пак това не правеше мъката му по-малка...не искаше да разбие други животи,но нима трябваше винаги да живее сам?Защо трябваше да е така...защо...
Малкият Ремус се обърна и влезе в къщата.Майка му отново въздъхна и каза:
-О,Ремус...
Мародерите и Лили погледнаха големият си приятел тъжно,а той самият бе свел поглед към земята,припомнящ си какво е чувствал тогава...цялата мъка,която е изпитал сега сякаш се върна пред очите му...
След секунди споменът се разпадна и те се озваха в друг спомен...пак бяха на същата поляна,но сега слънцето залязваше...птиците отново пееха,но по-приспивно,уморено и нежно,по небето се бяха появили няколко облаци,големи и навъсени...очевидно скоро щеше да завали.Красив чухал прелетя около къщата кацна на верандата.Майката на Ремус излезе от къщата и учудено взе писмото.Докато го четеше по лицето и все повече се изписваше неверие,примесено с радост.Тя пребледня,а очите и се уголемяваха все повече и повече.
-Ремус, мили мой,ела, веднага!
Малкият Ремус излезе от къщата.Имаше уморен и много тъжен вид.
-Какво има,мамо?
-Чети,чети малки мой!-с тези думи жената му подаде плика и съдържанието му...
Няколко минути малкият четеше писмото.Когато го прочете погледна напред,и си пое дълбоко въздух...неможеше да повярва...след малко пак го погледна-да,беше истина...
-Мамо,нима това не е някаква шега?Нима професор Дъмбълдор наистина ми разрешава да уча в Хогуортс...нима ще мога дда...дда съм със свввои ввръстници?
Ремус,вечно запазващия самообладание в ученическите си години,а и по-късно сега напълно беше загубил контрол...от радост...този блян,тази неосъществима мечта...да учи...в Хогуортс,училището за вълшебства и магии..щеше да се случи...всичко това,за което дори не смееше да мисли...сега се случваше...
-Мили мой,наистина е невероятно...аз пратих писмо до Хогуортс че ти няма да можеш да учиш там...обясних им ситуацията...очевидно професор Дъмбълдор е намерил начин...да учиш там...той е велик магьосник и мисля,че можем да му се доверим...
В красивите очи на големият Ремус се появиха сълзи...от радост..той си спомни как се бе чувствал тогава...с колко радост отиде там...в Хогуортс...
-Малки мой,аз ще отида да напиша писмо на професор Дъмбълдор и ще му благодаря...-прошепна майка му и тръгна към къщата.
Когато стигна до вратата,чу че малкият я извика,и се обърна.
-Мамо,ккажи на професор Дъмбълдор...че ще бъда най-прилежният ученик,който някога е имал!
Жената се усмихна кимна...
Ремус Лупин наистина изпълни обещанието си-стана прилежен ученик...учеше уроците си,пишеше домашни,прекарваше много време в библиотеката...стана перфект...отличник на училището... и никога не забрави,че Дъмбълдор...великият магьосник... е направил толкова гобямо добро за него...
Порасналият Ремус се обърна към приятелите си,и им каза тихо,с усмивка на уста:
-Да тръгваме!
Мародерите се хванаха за ръце и напуснаха тази Къща на Мечтите...със залязващото слънце и нежните песни на птиците...с красивата река...с нежно зелената къща...с пълната с глухарчета поляна...напуснаха и едно малко дете,чиято мечта се сбъдна...а тя бе една от малкото...
***
Голяма жилищна сграда се извисяваше насред Лондон.Наблизо минаваха забързани хора,без да и обръщат внимание...сграда като сграда...никой не обръна внимание и на совата,която прелетя наблизо...в апартамент от сградата живееха Питър Петигрю и родителите му..единствените магьосници в околността...Питър беше дребно за възрастта си момче,с русо-кестенява коса и красиви сини очи.Усмивката му беше голяма,а изражението-често чаровно...Приятелите тъкмо бяха пропътували из пространството...из времето..и наблюдаваха негов спомен от времето,в което е получил писмото си...Мародерите се бяха озовали в апартамента на жилищната сграда..малкият Питър лежеше на дивана и се бе зачел в някаква книга.Сириус отиде до прозореца и погледна навън...на около час път оттук се намираше домът на неговите родители...домът,който никога не беше негов...мъгълите преминаваха по улицата,залисани в своите проблеми...това бе времето,когато Волдемор набираше сила...той тепърва започваше да избива мъгали и нечистокръвни,и промяна сред немагьосниците не се появяваше...все още..те бяха приели няколкото убити семейства за нещастен случай...но грешаха...след време щяха да станат по-сериозни,да внимават къде излитат...според техните думи „времената щяха да станат смутни,а престъпниците-повече”...естествено,мъгълите щяха да обвиняват своите управници...Сириус се подсмихна горчиво...милите мъгъли...те не знаеха,че това няма нищо общо...за всичко бе виновен Волдемор...убиецът..този,на който не му пукаше за нищо и никого,освен за самия него...този,който с безмилостните си слуги извършваше нечувани насилия...родителите на Сириус подкрепяха Волдемор...брат му също....”Регулус,”помисли си Лап,”защо ти трябваше да се забъркваш с тях?Защо...”
Изненадващо през Сириус мина сова,която минаваше през отвореният прозорец...Тя кацна на рамото на Малкият Питър и той най-сетне вдигна поглед от книгата,в която бе потънал.Момчето развънлувано отвърза плика с писмото от крачето на совата и започна да чете...по малкото му лице разцъфтяваше красива усмивка,разкриваща възголемите му бели зъби.Момчето се затича към коридора и навлече набързо якето си, грабна колелото си,и приятелите побързаха да го последват.То повдигна с магия велосипеда и го пренесе така до асансьора,където спря магията заради евентуалното появяване на мъгъли.Джеймс и Сириус,които не се бяха качвали на такова нещо като асансьор го изгледаха със съмнение,но се качиха в него.”странно усещане”-мислеше си Джеймс докъто пътуваха надолу-„и все пак,с метла е по-хубаво”.
Когато излязоха навън,малкият се качи на колелото си и завъртя педалите му.Превозното средство тръгна напред и двамата потеглиха през улицата...приятелите се затичаха,за да не изостанат...Питър караше ли караше колелото си,и то с такава лекота,че накрая пусна ръцете си.Вятърът повдигаше косата му,а очите му блестяха.Така изглеждаше много по-красив от обикновено.След около половин час най-сетне заби спирачки и спря.Мародерите се бяха уморили,затова бяха забавили темпото,а големия Питър ги водеше по познатите му пътища. Малкият бе спрял пред по-малка сграда,приличаща на завод.Той бързо прескочи портата и се отправи към завода.На няколко пъти се размина със служители от сградата,които го поздравяваха :Здрасти,Пийт”,”Как си,момче?”.Детето им отвръщаше кратко,сякаше бе прекалено развънлувано,за да говори!
В заводът бе пълно с работници и машини,които нито Сириус,нито Джеймс бяха виждали.Те се оглеждаха с интерес в новата обстановка.На Лили и Ремус също им бе интересно.Те бяха наясно каквви са тези машини,но ги бяха виждали само на картинки.Ремус,макар и идващ от магьосническо семейство бе посещавал мъгълско училище по настояване на родителите си.Големият Питър се огледа внимателно,сякаш спомнящ си всяка подробност от това място.Малкият от своя страна въобще не се оглеждаше,а бягаше измужду машините и работниците.Най-накрая достигна до мъж на средна възраст,с леко воднисти очи,и прошарена коса.
-Пийт?Какво правиш тук?-запита развеселен баща му.
-Трябваше да дойда,за да ти кажа нещо!-намигна му Питй и пробута в рацете му писмото.-Чети,чети..
Баща му прегледа писмото ипрошепна,за да не го чуят мъгълите:
-Гордея се с теб,магьоснико!
Баща му също бе мъгъл,но майката ни Питър бе магьосничка.Тя работеше в Министерството,и затова малкият щеше да `и прати сова по-късно,за да `и съобщи новината.
Детето се пошля малко из завода,което даде възможност на Мародерите да огледат наоколо.Очевидно обаче малкият Питър не го свърташе на едно място и скоро той отпраши навън с колелото си.
-Май е време да се връщаме!-усмихна се порасналият Питър и скоро приятелите пак се намираха в хола на Джеймс и Лили.
Е,видяхте и моят спомен!-обади се Питър.-Сега оставаш само ти,Джеймс!
Рог като чели се замисли за момент,но после отиде до мислоема и пусна споменът си вътре.
-Е,хайде пак на пътешествие!-смигна им той и потопи глава в плиткия съд.
Другите се усмихнаха и с готовност влязоха в последният спомен..този на Джеймс Потър...
Тогава Джеймс бе много по-различен...живееше в бога къща,в богато семейство,родителите му го обожаваха...малкият бе станал малко разглезен...с времето Лили го промени...тя го накара да поема отговорност,да мисли,преди да прави каквото и да е било,и да не се надува...но дори и сега Рог проявяваше отвреме на време своята своенравност ....а от времето на спомена,Джеймс все още бе едно доста нахално дете,което бе свикнало да прави каквото си поиска...
Озоваха се в покрайнините на Годрикс Холоу.Там се издигаше голямо имение с големи градини,което вече не съществуваше.Навсякъде из градините имаше големи басейни и фонтани,а лабиринтите от цветя бяха безбройни...дърветата бяха големи и стари,а птиците по тях-всякакви видове и размери.В една от градините се простираше малко езерце,обградено от от плачещи върби,които докосваха с красивите си клони повърхността на водата.Наблизо растяха и два ореха,между които Джеймс се бе пробвал да си опъне хамак...резултатът определено не бе добър,и малкият сякаш всеки момент щеше са падне на земята.Малкият Джеймс бе чаровно момче,с вечно непокорна коса,чиито навик бе да стърчи във всички посоки,без да и действат никакви гребени и препарати...от лятното слънце момчето бе придобило тен,а по бузите му личаха лунички. Очевидно сега спеше,видимо щастлив,че се е спасил от жегата чрез големите сенки да дърветата.По устните му плъзна голяма усмивка,очевидно сънуваше нещо хубаво...наблизо прелетя голяма сова...тя пообиколи градината още веднъж-два пъти,и и накрая кацна право върху лицето на Джеймс.Малкият стреснато се събуди,и неразбиращ какво е това върху лицето му изкряска нещо нечленоразделно.В същия миг подскочи във въздуха...хамакът изглежда не издържа и се скъса,а момчето се сгомоляса на земята,която за негово съжаления бе под наклон към езерото...съненото момче се претърколи два-три пъти и с шумно „плииис” се стовари в студеното езеро.Мародерите избухнаха в такъв смях,че ако бяха от плът и кръв щяха да уплашат птиците наоколо...Лили се запревива и накрая падна на земята,а кучешкият лай на Сириус действаше заразително.Питър се кикотеше тихо,а Ремус гледаше невярващо и се подхилкваше.
-Добро падане,Джеймс,приятелю!-ообади се между кикота си Сириус.
-Поохлади ли се,Джеймс?-каза задъхано Лили,тъй като от смеха се бе задъхала.
Големият Джеймс досега се сдържаше,но вече не издържа и също се засмя:
-Дааа...всъщност беше много приятно!Събуждането бе наистина...готино...
Точно тогава от водата се показа и малкият Джеймс.Косата му и дрехите бяха прилепнали към кожата,а очилата му се бяха плъзнали напред.Малкият изглеждаше видимо разгневен и бързо отмахна косата от лицето си.
-Ах,ти,малка,гадна птица!Сега ще те науча аз тебе!Само ми ела в ръчичките!
Совата,която междувременно бе кацнала на тревата го погледна с любопитство.Малкият се засили към нея,тя хвръкна улашено и изтърва писмото,което държеше върху главата на мочето.
-Падам в езера,глупави сови ми изсипват писма върху главата...-мърмореше ядосано малкият Джеймс.
Той отвори писмото и го загледа с любопитство.Трябваха му няколко минути,за да схване какво е съдържанието му,а после силен вик оттекна из гората.
-ДААААААААААААААААААААААААААААААА!
Птиците се стреснаха и някои от тях отлетяха,а Джеймс започна да подскача.Накрая се спря и се обърна към совата:
-Прощавам ти,днес ти се размина!
После се обърна и забяга с всичка сила към имението кряскайки,че е получил писмото си!
Совата дълго гледа в посоката,в която бе изчезнал малкият,после разпери криле и отлетя към дома си...към Хогуортс.
***
-Това бе безпорно най-веселият спомен за тази вечер!-смееше се все още Сириус.
Джеймс се ухили радостно,а Питър подметна:
-Как не си взех фотоапарат?Това си беше само за снимка...Джеймс,целият мокър,с убийствено изражение на лицето...страшен беше...
След няколко минути смеховете най-сетне утихнаха и приятелите казаха,че е време да си тръгват.
-Паг ще дойдем,обещавам!-каза Сириус,прегърна набързо Лили и Джеймс и си тръгна.
-Да...другият път пак трябва да влезем в някой хубави спомени!-подметна Ремус,сбогува се и потегли към дома си.
-Аз също тръгвам!Пратете ми писмо кога да дойдем пак!-каза за довиждане Питър,махна им с ръка и излезе от къщата.
-Тази вечер бе прекрасна,нали Джеймс?-запита Лили.
-Да...трябваше да се сетим по-рано...
-Дано другата седмица дойде по-бързо...вече нямам търпение да видя други спомени...-прошепна Лили,а погледът и се унесе нанякъде.
-Ще дойде,малка моя,ще дойде-прошепна Джеймс...

Втора глава: Страхът на желанието

-Ще бъдете разпределени в домовете Грифиндор,Слидерин,Хафълпаф и Рейвънклоу от Разпределителната шапка.Тя ще определи каккви качества притежавате,и в кой от домовете ще се чувствате най-добре.Докато сте в Хогуортс,вие ще спите в спалните на вашите домове,ще учите заедно с хората от вашия дом. Освен това с провиненията си ще губите точки за него,а с добрите си постъпки и с ученолюбието си ще печелите точки.Накрая,този дом,който е събрал най-много точки,ще спечели купата на домовете,която е голям приз и награда!Силно се надявам да се стараете и да не губите точки!Късмет!
Всичко това бе избъбрено от професор Макгонъгол,която в тази вечер бе поела първокурсниците от Хагрид.Тя бе висока жена,чиято коса бе хваната в стегнат кок.Изражението `и бе строго и не търпеше възражение.Някои от Първокурсниците я гледаха уплашено и стреснато,други леко надменно и предизвикателно,а трети-дори отегчено.
Наблизо безплътни стояха Мародерите,Лили и Андромеда Блек,братовчедка на Сириус.Тази седмица те отново се бяха събрали в дома на Джеймс и Лили в Годрикс Холоу и решиха да посетят спомените си относно разпределянето си в Хогуортс.За да не се връщат постоянно смесиха спомените си и сега доволно се оглеждаха.За тях бе страхотно,че отново се връщаха в Хогуортс,който напоследък много им липсваше.Всички оглеждаха старото им училище с умиление,а Джеймс и Сириус веднага си припомниха колко лудории са правили наблизо.Лили и Андромеда не откъсваха поглед от малките си копия и се усмихваха мило.На Ремус му се дощя да иде до библиотеката,но знаеше,че трябва да остане.Питър пък се беше ухилил и гледаше навън през голям прозорец на замъка...навън валеше,гръмове оттекваха в небето и светкавици проблясваха...
Най-сетне дойде мигът,в който малките ученици тръгнаха към Голямата зала.Макгонъгол ги подреди в една редица и тръгна напред,за да им покаже пътя.Сириус вървеше най-отпред,следван от Джеймс.Накрая вървеше Лили,следвана от Сивиръс Снейп.Питър също бе в началото,а Ремус -към средата.
Малката Лили в този миг се чувстваше на седмото небе от щастие...всичко наоколо,тъй красиво,тъй прекрасно,я караше да не сваля усмивката от лицето си.Сивиръс изглеждаше не по-малко щастлив от нея.И двамата се вълнуваха толкова много!Лили протегна ръката си назад,намери тази на Снейп и ястисна силно.Двамата дълго не се пуснаха.Те сякаш си говореха безмълвно,споделяха едни и същи вълнения,притеснения...бяха като брат и сестра...все още неразделни,близки...все още разчитащи един на друг...все още...
Джеймс Потър също се чувстваше прекрасно.Прекрасният му дом и многото удобства със сигурност щяха да му липсват,но колко нови неща можеше да прави тук!Как щеше да купонясва..е,и да учи...понякога...момчето,вървящо пред него...Сириус,му се стори свястно...
Сириус,от своя страна,се въздържа от мнение...засега...знаеше,че тук ще му хареса,знаеше,че ще му е по-хубаво тук,отколкото при родителите си,от които не виждаше нищо добро.И все пак се притесняваше като другите деца...но успешно го прикриваше...усмихваше се чаровно,оставяше косата си да пада пред очите си и вървеше гордо и изправено.Никой не можеше да заподозре колко се притеснява и какво чувства...
Ремус Лупин също много се притесняваше,макар че беше на седмото небе от щастие!Все още не можеше да повярва,че се намира в Хогуортс,най-големият му блян!С цялото си сърце искаше да благодари на Албус Дъмбълдор,за проявената доброта...искаше да оправдае очакванията му,да бъде прилежен ученик...и все пак силно се притесняваше,но за разлика от Сириус му личеше!
Питър пък беше много спокоен.Той не се притесняваше излишно,знаеше,че тук ще е прекрасно,чувстваше го!Не виждаше смисъл да се притеснява,само се вълнуваше и радваше силно!Той бе много спокойно и уравновесено момче,наивно и лековерно...но с добро сърце...усмихваше с е мило,и се радваше че е тук...
Най-сетне всички влязоха в Голямата зала.Тя беше голяма,не,огромна...всички първокурсници я оглеждаха едва ли не със страхопочитание!
-Няма таван...няма таван...якоо...-прошепна Джеймс на Сириус,който се ухили още почвече.
И наистина,вместо таван,Голямата зала сякаш бе открита към небето,от което продължаваше да се сипе дъжда,който се усилваше.
-Омагьосан е да изглежда като истински!-поясняваше в същото време Снейп на изумената Лили.
Първокурсниците спряха пред трикрако столче,на което стоеше опърпана шапка.Тя отвори уста и запя :

Аз знам,че мислиш ме за грозна
Че се чудиш за какво съм
Но не ще повярвам ако срещнеш
По-умна шапка ти от мене!
В домове славни ще те разпределям
Не,не се бой,ще внимавам
И всеки ще пратя там,
Където заслужава.
Да идеш можеш в Грифиндор,
Ако смел и дързък си
За грифиндорци слава,чест и благородство,
На най- първо място стоят!
А може би ще идеш в Слидерин,
При коварните,и хитрите.
И слава голяма ще спечелиш,
Но внимавай,да не се окаже лоша...
В Рейвълнклоу също може ти да идеш,
Там интелигентни хора ще намериш,
Те с ум и логика вървят напред,
Без пред нищо да се спират.
А може и да идеш в Хафълпаф,
Там ще срещнеш безценни другари,
А хафълпавци тъй са трудолюбиви и добри,
Че при тях с радост ще те пратя!
Но вмъпреки ,че ви разделям
Аз ви моля за едно,
Не се разделяйте и вие,
Бъдете силни и сплотени,
В това се вашта сила крие!

Избухнаха гръмки аплодисменти.Професор Макгонъгол взе един голям списък и обясни всеки да си слага шапката,когато извика името му:
Блек,Андромеда!
Една първокурснича плахо пристъпи напред.Очите и бяха много тъмни,косата и бе черна и дълга.Андромеда седна на трикракото столче и си сложи голямата шапка,която покри в миг главата и.
„Хмм...добре...много добре...ти си различна...не си типичната Блек...виждам в теб много смелост и дързост,момиче...да,притежаваш хитростта на Слидерин,но иначе...и интелигентна си,о дааа,но къде да те поставя....”
„Моля те,не в Слидерин.Не искам да съм като семейството си,моля те”
„Ако си сигурна в желанието си,то тогава...”
-ГРИФИНДОР!
В Голямата зала настъпи тишина.Чистокръвна,чистокръвна Блек да не е в Слидерин!?После обаче от масата на Грифиндор гръмнаха аплодисменти и Андромеда се затича радостна натам.
-Блек,Регулус!
Красивият брат на Сириус,Регулус,излезе с гордо вдигната глава и сложи върху нея Разпределителната шапка.
„Да,да,ти можеш да оправдаеш кръвта си...виждам в теб много от качествата на Слидерин...но вътре в теб ти си благороден,смел...качества на Грифиндор...бих казала,че си затам...”
„Не знам какво си мислиш шапко,но аз не желая да бъда в Грифиндор...искам да оправдая кръвта си...искам да ида в Слидерин..”
„Ще те послушам,но помни,в теб винаги ще част от Грифиндор”..
-СЛИДЕРИН!
Регулус се изправи и се пробва да се усмихне,но не му се отдаде много добре...не му харесаха думите на шапката...не...
Беше ред на Сириус:
-Блек,Сириус!
Лап излезе напред.В очите му гореше пламък,което го правеше по-сладък и чаровен.То се усмихна още веднъж,докъто лицето му потъваше в огромната шапка
„Оооо...какво ви става днес на всички Блек?Толкова смел,толкова смел...и честен...благороден...ти си направо за Грифиндор..и умен си...но кажи ми своето желание...”
„Донякъде искам родителите ми да се гордеят с мен,шапко,но за това трябва да отида в Слидерин..Но няма да се чувствам щастлив там...те трябва да ме приемат такъв,какъвто съм!”
„Достойни думи за един грифиндорец!”
-ГРИФИНДОР!
Сириус свали шапката и се ухили щастливо.За секунди пак имаше същата тишина,като при Андромеда,но после гръмнаха аплодисменти.Сириус отиде и седна при братовчедка си,която го прегърна силно.
Последваха доста хора-грифиндорци,слидеринци,рейвънклоуци,хафълпавци...
-Евънс,Лили!
Красивата червенокоска се закова на място,а бузите и пламнаха от притеснение.
-Давай,Лили,ще сесправиш!-прошепна и Сивиръс.
Тя тръгна напред и след малко бе нахлупила шапката...
„Добре...Отлично...няма какво да мисля...много смела,умна,благородна,дръзка дори...”
-ГРИФИНДОР!
Сивиръс изстена тъжно,така му се искаше тя да отиде в Слидерин...Лили се изчерви още по-силно,когато всички и ръкопляскаха,и въпреки това бе много щастлива.Седна на Грифиндорската маса срещу Андромеда и Сириус.
След около 15 минути бе ред на друг Мародер...
Лупин,Ремус!
Рем се стресна и побърза да излезе напред.Седна на трикракото столче и нахлупи щапката.
„Даа....ти си много смел,интелигентен...но си върколак...бъдещето ти не е лесно...пътя,който си избрал,е труден...но ти го следвай,за да намериш щастието си!”
-ГРИФИНДОР!
***
-Потър,Джеймс!
Джеймс излезе леко наперено напред и нахлупи шапката върху непокорната си коса.
„Ооооо...мноого,страшно много дързък,смел...и при все благороден...честен...”
-ГРИФИНДОР!
Джеймс се изправи и тръгна към голямата маса на грифиндорци,които го приветстваха радостно.Той седна точно до Сириус,с който се бе запознал по-рано във влака.
Петигрю,Питър!-извика професор Макгонъгол.
„Хмм...труден случай...умът не е лош,смелостта бива...сърцето ти не е лошо...но къде да те поставя...”
„Ще бъда най-щастлив при грифиндорци,но както решиш,шапко”
„Ще те послушам,да се надяваме,че изборът ми е верен...”
-ГРИФИНДОР!
След малко професор Макгонъгол извика:
-Снейп,Сивиръс!
Лили се обърна развънлувано и стисна палци,окуръжи с поглед Сивиръс и той излезе напред.
„Трудно....умно момче си...дръзко...бих казала,че си и много смел...но тази злоба в сърцето ти ме плаши...виждам,че ще се чувстваш най-добре в Слидерин,но притежаваш много от качествата на Грифиндор,повярвай ми...”
-СЛИДЕРИН!
Сев се усмихна щастливо,а Лили се натъжи и зарадва едновременно...
След малко професор Дъмбълдор се изправи и в Голямата зала настъпи мигновенна тишина.Той погледна всички с умиление и заговори:
Първокурсници,Добре дошли в Хогуортс!На другите ще кажа-Добре сте се завърнали!Отново сме тук,събрани всички,за да се изучим пак,отново...Хогуортс както винаги ви привества с добре дошли!Първокурсниците да знаят,че влизането в Забранената гора,е строго забранено!Също използването на всякакви шегобийни номерца!Не е зле и по-старите ученици да си го припомнят....Но стига съм ви занимавал повече...нападайте яденето!
Огромните маси се огънъха от тежестта на хилядите ястиа,с които се обсипаха.Първокурсниците гледаха изумено,докато накрая се окопитиха и започнаха да ядат.След малко се завързаха разговорите...
-Родителите ти доволни ли ще са,от това,че стана Грифиндорец,Сириус?-запита Джеймс,докато пълнеше устата си с пилешки бутчета.
-И да не са доволни...това си е моят живот!-ухили се Блек .
-Туфа е мнофо яфо!-допълни той с пълна уста.-Яфенето е фтрафотно!
Джеймс го изгледа с вдигнати вежди,после сви рамене и продължи да нагъва лакомо храна.
Лили и Андромеда,от своя страна,се хранеха бавно и прилично,въпреки,че умираха от глад.
-Защо всички толкова ти се чудят че не отиде в Слидерин?-запита любопитно Лили.
-О,ами...семейна традиция е всички да са там..аз и Сириус сме изключение...при вас как е?
-Ами аз съм..от мъгълско семейство!
-О,...карай!Добре дошла в света на магията!
-Аз пък съм от средно семейсво!-обади се едно момиче с кръглолико лице и руси плитки.-Казвам се Алис!
-Лили Евънс,приятно ми е!
-Андромеда Блек!На мен също!
В това време на Слидеринската маса също се завързваха разговори.
-Какво ли ще кажат Блек,когато разберат,че децата им са в Грифиндор!?-ухили се един слидеринец.
-Аз,Нарциса и Бела, сме тук,ако не забелязваш!-хладно отбеляза Регулус.
-Е,да де,ама другите...
-Ако толкова много те интересува,родителите ни ще са ядосани...както изглежда,Андромеда и
Сириус ще станат родоотстъпници,но в кое семейство няма черна овца?Съмнявам се,че в
твоето всички хора са слидеринци.-обади се кисело момиче с черна бухнала коса и тъмен
поглед,в който се четеше злоба...Белатрикс...
Разговорите продължиха около час,докйто най-сетне всички бяха нахранени и сити.Джеймс и Сириус се облегнаха на столовете си,надути до пръсване.Лили усещаше,как все повече и се доспива,дори слидеринци бяха се успокоили.
Дъмбълдор се изправи и отново в Голямата зала се въдвори тишина.
-След такова хубаво ядене няма какво друго да ви кажа освен...по леглата!
Масите се отдръпнаха и всички се изправиха.Перфектите се развикаха да ги следват и грифиндорци бавно се изнизаха след висок перфект.На излизане Лили се размина със слидеринци,сред които беше и Сивиръс.Той се добра до нея и и стисна ръката.Тя му се усмихна,но в същото време тълпата ги раздели.Сивиръс пое надолу,към подземията,а Лили потегли нагоре...
Накрая първокурсниците грифиндорци достигнаха до голям портрет на Дебела дама,която ги изледа и им каза:
-Парола!?
Лили знаеше,че портретите в магическия свят се движат, и въпреки това бе страшно удивена!Префектът се обади:
-Паролата е Венесия!
-Правилно!-усмихна се Дебелата дама и се отдръпна.Първокурсниците влязоха в голяма,красива стая,украсена с цеветовете на Грифиндор-червено и златно и с големи златни лъвове.Наблизо имаше голяма камина с много фотьойли и масички около нея.На едно място стаята се раделяше на две стълбища,както им обясни перфекта,едното е за момичета,а другото води към спалните на момчетата.Джеймс и Сириус пе паднаха в една стая с други две момчета-Питър Петигрю и Ремус Лупин.Лили пък се падна с Андормеда ,Алис,и още някакво момиче.
След около половин час всички бяха заспали и в Грифиндорската обща стая се вътвори тишина...
Големите Мародери,Лили и Андромеда най-сетне се върнаха в настоящето,щастливи и развънлувани от старите спомени.Говореха известно време,докато всеки от тях си тръгне.Най-накрая и в Годрикс Холоу се вътвори тишината...

Трета глава...Малко по-къса е,но така се получи...в нея се постарах да има повече хумор...

Глава трета:Уж обикновен,но не чак толкова...
Слънцето изгряваше.Хвърляше красиви златни отблясъци на езерото и караше росата да свети.Заливаше с мека светлина Хогуортс и осветяваше и най-тъмните дебри на Забранената гора.Няколко мъже,придружавани от жена крачеха към замъка.Мародерите и Лили...И петимата оглеждаха поляните и замъка с толкова много любов и възхищение,че лицата им сякаш светеха от удоволствие.Днес,чрез Мислоема,те отново посетиха Хогуортс.Този път не за нещо специално,а просто така...всеки от тях щеше през целия ден да върви с малкото си „Аз” и да си припомня спомени,обикновени,но много истински!Във Входната зала,а и в целия замък цареше тишина и спокойствие.Нищо не издаваше присъствието на хора-сградата изглеждаше безлюдна.Стъпките на приятелите оттекваха по пода.Скоро те бяха пристигнали в Общата стая на Грифиндор.По целите маси бяха разхвърляни пергаменти,учебници и пера.И също бе толкова тихо...огънят отдавна бе изгаснал.Лили се отправи към спалните на момичетата,а Мародерите и махнаха и потеглиха към спалните на момчетата.
Малката Лили спеше спокойно върху леглото си с балдахин на четири колони.Слънчевите лъчи се отразяваха в невероятно красивата `и червена коса.Лицето и бе много спокойно.На него бе изписана красива усмивка.Ако Джеймс бе в стаята би казал,че момичето прилича на Ангел,дошъл на земята,за да я направи по-красиво място...
Скоро момичето се събуди и протегна щастливо ръце.Изправи се и тръгна към прозореца.В мига,в който го отвори,в цялата стая прозвънтяха птичи песни.Андромеда и Алис също се събудиха.След около половин час и трите бяха на закуска.Бяха едни от първите,слезли в Голямата зала.Набързо се нахраниха отидоха да вземат учебниците си...часовете скоро започнаха...
Първият час на малкака Лили бе Отвари,който грифиндорци караха със слидеринци.
В кабинета всички оживено си говореха,докато чакаха да дойде преподавателят им по предмета,професор Слъгхорн. На последния чин спеше едно момче.Бе положило глава на чантата си,която лежеше върху масата му.Косата му бе щръкнала,и части от нея сега покриваха лицето му,но то не я забелязваше.Лили влезе в класната стая.Отиде до Сивиръс и го поздрави щастливо.Тя не стоеше при него,тъй като Слъгхор бе решил да седне при Джеймс Потър.Червенокоската тръгна към масата му и го видя спящ,неподозиращ какво ще му се случи...
-ПОТЪР!СТАВАЙ!-изкрещя Лили в ухото на Джеймс и той подскочи на мига.Погледна червенокоската учудено,на секундата отново легна и заспа.
-О,нееее...тази няма да я бъде!-Ядоса се Лили и се помъчи да се сети за заклинание за добро събуждане.-Агуаменти!
Момчето подскочи от стола си,преобърна го,и се сгромоляса на земята.Изправи се,вир вода мокър,с ядосано изражение.
-Какво ти става,Мерлин те взел?-избухна той.
-Мили Джеймс,би ли си дръпнал съставките за отвари от моят стол,не ми се стои права.-каза престорено мило Лили.
-Дръпни си ги сама!-изсумтя ядосано той и се сгпомоляса на чина си.
...Големите Лили и Джеймс се кикотеха на сценката...
-Не сме в добро настроение,а?-заливаше се от смях малкият Сириус,току-що влязъл в стаята.Пристигането му веднага накара няколко съученички да се обърнат по посока на него,но той сякаш не забеляза.Седна зад Джеймс и Лили се изтегна на чина.
-Искам да видя твоето настроение,ако някоя малка,надута,самохвалка ти изсипе вода,докато спиш.-подметна Джеймс.
...Голямата Лили стрелна с развеселено- обиден поглед съпруга си,който и се ухили извинително...
-Определено ще съм много щастлив!-ухили се малкият Сириус.
-Надута малка самохвалка ли?О,Джеймс Потър,ще си платиш за това!-изсъска Лили,но той не я чу,тъй като в стаята влезе Слъгхорн.
-Добър ден,ученици!Днес реших да направим маалко по-сложна отвара,която обаче е по силите ви!Тя е и много весела.Който пие от нея,за няколко часа става много весел и настроението му се покачва!Съставките са в шкафа,а указанията-на дъската!Имате два часа-започвайте!
Джеймс с готовност започна отварата.Следеше точно указанията,за разлика от друг път,и не отговаряше на шегите на Сириус.Искаше му се поне веднъж да се справи добре.
Лили също се бе вглъбила в отварата си.
След час и половина отварата на Потър бе готова.Той я занесе при Слъгхорн и след няколко минути се върна с щастливо изражение на лицето.
-Хах,Джеймс,приятелю,защо не вземеш да пийнеш!?Слъг ти каза,че отварата ти не е от най-силните!-подметна Сириус,чиято отвара приличаше на пумия.
-Няма лошо.-ухили се Джеиймс и отпи от бутилката.
Няколко минути стоя като закован,а после изведнъж избухна в смях.Свлече се на земята и започна да се търкаля,а смехът му не спираше.
-Май Слъгхорн е сбъркал...това наистина е силно.-ококори се Лап.
Джеймс все повече се задъхваше,а на края на кабинета почти никой не го забелязваше.
-Кккаво...ст..аввва...-кикотеше се Джеймс.
Лили се изправи,с блеснало задоволство в очите,приближи се до Джеймс и му каза:
-Друг път да внимаваш кого наричаш надута самохвалка,ясно?Особено ако тя е добра в отварите и може лесно да направи силна отвара за смях и да я смени с твоята...
Звънецът би,червенокоската грабна чантата си и излезе от стаята.
...Голямата Лили избухна в смях,последвана от Мародерите...
Втори час имаха Трансфигурация.По този предмет им преподаваше много строгата професор Макгонъгол,която освен това бе ръководителка на дом Грифиндор и заместник-директорка.
Джеймс Потър влетя в стаята и остави разярено чантата си на чина.Погледна към другия край на масата,където Лили и Алис се заливаха от смях на някаква шега.Радостта и смеха от отварата бяха свършили и бързо бяха заместени от силна омраза и яд към червенокоската.След малко дойде и Сириус,разположи се на чина,а до него седна и Джеймс.
-Е,какво реши?-запита Лап.
-Моля?-обърка се Потър.
-Как ще и отмъстим?Или може би ще оставиш нещата така?
Двата Мародера се спогледаха с иронични усмивки.Скоро Лили щеше да съжалява за всичко.
-Какво смятате да правите пак?Не ви ли омръзна вече?-запита Ремус от задния чин,подучувайки как Мародерите кроят планове.
-Не,Ремус,не ни омръзна...трай си там!-прекъсна го Сириус.
...Големите Мародери наобиколиха малките си копия,искаха да чуят плана едно към едно...
В този момент в стаята влезе професор Макгонъгол и започна строго:
-Миналият път много от вас все пак успяха да превърнат клечка в игла.Днес ще започнем с по-сложното-ще превърнем перо в клечка.Знаете магията,съсредоточете се и действайте!
То се знае-на втората минута и Ремус,и Лили бяха готови,заради което получиха точки за Грфиндор.Джеймс и Сириус пък нито можеха да се съсредоточат ,нито искаха.Питър срещаше малки проблеми при магията,но с помощ от Ремус се справи.
Една бележка се стрелна към Лили:”След часовете,до езерото!СС”
Момичето се усмихна и кимна Сивиръс,който така и не разбра за какво...
Часовете изминаха неусетно и накрая Лили се отправи към езерото.То бе много красиво сега,когато слънцето залязваше и го правеше кървавочервено.Сивиръс още го нямаше и червенокоската реши да почака.
След около 15 минути Сев още го нямаше.Навън ставаше все по-студено,а Грифиндорката не се бе обляка добре.Скоро зъбите и затракаха.Почти се бе стъмнило ,когато Лили най-сетне се отказа и пое към Хогуортс.Беше ядосана,много ядосана,и дано Снейп да имаше добро обяснение ...Близо до портата видя едно момче,което тъкмо излизаше от вековният замък.Косата му бе спълстена и черна,а очите тъмни.Лили го погледна,изтича напред и му заши силен шаар.
-Глупак!Научи се на точност!-изкрещя тя и си тръгна.
Сивиръс стоеше като закован.Не можеше да разбере-какво и става на Лили!?Първо му кимваше в час,без да е направил нищо,сега пък го удряше само защото е излязъл да се поразходи...накрая момчето сви рамене и продължи разходката си.
Лили пък се прибра вбесена в общата стая,където видя Сириус и Джеймс да се търкалят по пода от смях.Вече бе късно и те бяха единствените,които още не си бяха легнали.Щом видяха Лили започнаха да се смеят още по-силно.
-Какво му е толкова смешното?-вдигна вежди червенокоската.
-Това,че многор лесно се връзваш...много яки шамари плющиш,да знаеш.-през смях и каза Сириус,кето накара Джеймс да се хване за корема от смях.
-Моля!?-прошепна Лили.Личето и се вкамени,а в зелените и очи блеснаха изкрици.-Вие ли ме пратихте там?
-О,ами да,беше много лесно!-изкикоти се Джеймс.
Шумно „пляс” оттекна във въздуха...полсе още едно...сега и двамата Мародери стояха със зачервени бузи,а Лили ги гледаше разярена.
-НАКАРАХТЕ МЕ ДА СТОЯ ТАМ С ЧАСОВЕ!ИЗЛЪГАХТЕ МЕ!И НАКРАЯ СЕ СКАРАХ СЪС СЕВ ЗАРАДИ ВАС!АХ,ВИЕ ГАДНЯРА ТАКИВА!КАК СМЕЕТЕ?КАК НЕ ВИ Е СРАМ?ЩЯХ ДА ИСТИНА ТАМ,В СТУДА,А ВИЕ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ СТЕ СИ СТОЕЛИ ТУК?ИДИОТИ ТАКИВА...
Лили се обърна и се качи в спалнята си,без изобщо да погледне никой от двамата Мародери.Те постояха няколко минути.Накрая Сириус се обади:
-И все пак беше забавно!
...Големите Мародери избухнава в смях и се върнаха обратно в бъдещето...
-Бях забравил!-ухили се Джеймс веднага щом се върнаха.
-На мен тогава хич не ми беше смешно!-подметна Лили.-На другия ден трябваше да ходя да се извинявам на Снейп,на всичкото отгоре се разболях!
-Е,Лили...знаек какви бяхме тогава.-пробва се да я умилостиви Сириус.-Искам да видя как си се извинила на Свини,мооооля,ще ми бъде интересно...!
-Ааааа,не!Това не ми се гледа!-заяви Джеймс.
Лили обаче вече бе станала и песна нов спомен в Мислоема...Мародерите тръгнаха след нея...
Лили вървеше по коридорите на Хогуортс и кихаше силно.Бе силно настинала от вчера.Запъти се към първия им час-Вълшебство.Когато наближи кабинета виде Сивиръс на няколко метра пред нея.Затича се и го дръпна за ръката.Момчето подскочи като ужилено и погледна уплашено Лили.
-ЪЪЪ,ти добре ли си днес?-запита той.
-Сев,толкова много съжалявам за вчера!Тъпите Потър и Сириус ми пратиха бележка,в която ми казваха,че ще ме чакаш след часовете при езерото!Стоях там с часове!Накрая като те видях и много се ядосах...много,много съжалявам...Аз трябва да тръгвам,ще се видим после!
Лили си тръгна,оставяйки Снейп напълно объркан.Вчера му крещеше,днес му се извиняваше.
-„Тъпите Джеймс и Сириус”,а?-прошепна големият Джеймс в ухото на съпругата си,а тя се засмя щастливо.
Големите Мародери решиха да останат още в Хогуортс.Разходиха се из гората на спокойствие,като си говореха щастливо...
-Искам да играем на криеница!-ненадейно каза Сириус.
-ЪЪЪЪ,Лап,не сме ли малко големи за това?-каза предпазливо Джеймс.
-О,приятелю,за игри никога не е късно!Ти жомиш!-всички тръгнаха да се крият и Джеймс започна да брои.
-...57,58,59,60...Тръгвам!-привикна се накрая той и забърза да ги търси.
Сириус се бе скрил в някаква вълча бърлога,възприел облика си на куче,Питър през цялото време стоеше като мишка на рамото на Джеймс,който го забеляза след доста дълго време.Ремус се бе покатериел на едно дърво,чиито клон очевидно не го издържа и момчето се сгромоляса точно когато Джеймс беше по него.Остана Лили.Рог остави другите и тръгна да я търси сам.
-ЛИЛИИИИИИИИИ!КЪДЕ СИ?ЗНАЕШ,ЧЕ ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ!ПОКАЖИ СЕЕЕЕЕ!-Викаше мъжът,но без резултат.
Накрая му просветна къде може да се крие червенокоската.Тръгна навътре в гората,докато пред него не се откри едно красиво кътче.Малко езерце разплисваше тихички мълки вълнички по брега.Навсякъде бяха поникнали лиани.Накрая се издигаше малка скала,на която Лили се бе излегнала.Красивата и коса бе във въздуха от лекия ветрец.Беше се усмихнала и наблюдаваше мълчаливо залеза.Рог се промъкна тихо до нея,без тя да го усети,и прошепна в ухото и:
-Ти си по-красива и от залеза!
Лили се обърна към него и се усмихна щастливо.Двамата стояхна така няколко минути,сърцезавайки красивия залез,докато накрая отнякъде не изкочи Сириус.
-А бе,Джеймс,Лили,да сте чули че играем на една игра?Криеница се казва...
Двемата се изправиха и скоро в гората отново оттекнаха силни писъци и смях...

Мн сори за закъснението...ама...отсега нататък няма във всяка глава давръщам големите Мародери с мислоема,защото така не винаги мога да обърна внимание на всекидневните,обикновените неща в живота на Мародерите като ученици...ето и новата глава:
Глава четвърта:Промени...

В Хогуортс времето не спираше своя ход...дните се изнизваха в седмици,те-в месеци,а месеците-в години.Плахите първокурсници неусетно започнаха да се променят,да растат,и не след дълго вече бяха станали шестокурсници...
Всеки от тях претърпя голяма промяна,някои-към по-добро,други-към по-лошо...
С времето в училището се заформиха отделни групички,станали известни завбъдеще....Най-известната от тях безпорно бе групата на Мародерите...четирите малки момченца,неусетно превръщащи се в мъже,растяха под закрилата на замъка и тепърва изграждаха своите характери....толкова различни....и толкова близки....
Джеймс Потър си остана същото толкова разглезен,колкото и преди.Той бе с честно сърце,обожаваше приятелите си,но приемаше живота като игра,в която той бе играча!
Бе прекрасен играч на куидич,с красива външност,и затова бе една от най-известните личности в училището...това допълнително повдигаше самочувствието ме,и той за отрицателно време се прочу като "Играча на училището"....За Джеймс всяка вечер,в която не забиваше някоя мацка,бе пропиляна...той си играеше с момичетата...за него бе забавление да разбива сърцата им!Потър въобще и не подбираше!От срамежливи момиченца,до нахакани мацки...всички падаха в краката му...или почти...Като не броим няколко слидеринки,единствената,която не падаше в краката на Джеймс,бе Лили...червенокосото момиче със зелените очи ненавиждаше грифиндореца,странеше от него...тя не можеше да понася надменното му държание,опитите му да я свали...а това я правеше по-интересна...Джеймс никога не се отказваше в опитите си да я свали,и всички отброяваха времето,когато червенокоската също ще падне в кракато му!
Тя обаче,нямаше такова намерение!
Не по-малко горда от него,Лили не падаше на никого в краката,макар много да падаха в нейните!Тя бе честна и благородна,мразеше насилието,и макар външно да бе много нахакана,в душата си тя все още беше нежното и романтично момиче,което преди години прекрачи прага на Хогуортс,изпълнено с толкова надежди и мечти!Красавицата бързо се прочуваше,и всички я обичаха!Никой не можеше да устои на нейния тайнствен чар,и затова тя имаше много приятели!Най-близкия от тях обаче си остана Сивиръс Снейп!
С времето Сев се влюбваше все по-силно в Лили,душата и сърцето му изгаряха по нея...той бе готов на всичко,само и само за да я спечели...Но го беше страх...страх,че ако и признае чувствата си,тя няма да му отвърне,и ще се отдалечи от него...страх,че дори няма да може да и бъде приятел...страх,който караше Сивиръс да играе ролята на неин брат,приятел,на който тя винаги да може да разчита...
от друга страна обаче,Сев неотлъчно следваше мечтата си да стане смъртожаден!Той не бе жесток по душа,но ако не броим Лили смяташе всички мътнороди за боклуци,освен това ламтеше за власт,власт,с която да се издигне в очите на Лили....
Втория Мародер бе Сириус ....
откакто той попадна в Грифиндор семейството му започна да го отбягва...страняха от него,сякаш е болен от силно заразна болест....често Сириус виждаше дори омраза и презрение в студените очи на семейство Блек...това го огорчаваше,но не го пречупи!
Духът му бе силен,и той се забавляваше в Хогуортс,както никога не се бе забавлявал в собствение си дом!Заедно с другите Мародери извършваше направо плашещи лудории,правеше най-запомнящище се купони,играеше страхотно куидич,а външния му вид караше всички момичета да въздишат по него!
Въпреки това,Сириус не стнана играч като Джеймс!Момичетата не го интересуваха,той се дразнеше от тях,и много малко бяха тези,които можеха да се похвалят,че са излизали със Сириус!
Точно затова обаче,грифиндореца бе много желан!Всички момичета се чудеха как да го привлечат към себе си-пишеха му домашните,канеха го на срещи,хвалеха го...но той отбълскваше всички тях,просто защото не му бяха интересни,защото се дразнеше от компанията им...Сириус бе една много запомняща личност,с много различен характер,който привличаше другите,и той запази завинаги тази своя черта на характера,независимо какво преживя...
Третия от групата на Мародерите бе Питър Петигрю!
Той си остана същото дребничко,сладко момче,чепо носле и много лунички,и със същите мечтателски черти!
За него бе удоволствие да лежи и по цял ден да витае в облаците...понякога Пийт така се унасяше,че приятелите му трябваше да вземат груби мерки,за да го върнат в действителността!
Макар,че бе интелигентно и забавно момче,Петигрю никога не обичаше да е в кадър!Той винаги се криеше в сянката на другите,където имаше повече свобода и време за мечти!Малко от тези мечти се сбъднаха,но за Питър това не бе важно-важно бе само,че е успял да ги види в собственото си въобръжение...
Четвъртия Мародер бе Ремус Лупин...никой,който го видеше,не можеше да го причсли като Мародер...той бе затворено,притеснително момче,чиято глава рядко се подаваше изпод големите томове книги,които прочиташе!Ремус изпълни обещанието си към Албус Дъмбълдор-бе прилежен и старателен ученик,рядко се отклоняваше от правия път,спазваше реда и изискваше от другите да го правят...затова и стана префект,нещо,с което много се гордееше,но и не злоупотребяваше...никой не можеше да разбере,че зад тази прилежна и добра външност се крие съзнание,изпълнено с мъка и страдание....съзнание на върколак...Рем не казваше на никого тайната си...а който я разбереше,го отбягваше...когато обаче другите Мародери разбраха за тайната му,те не го изоставиха.....напротив,те положих усилия и се превърнаха в зоомази заради него...затова и Ремус ги обичаше тъй силно,че дори понякога им прощаваше многото бели...
............................
-СЛИДЕРИН ЛЕВАЦИ!СЛИДЕРИН ЛЕВАЦИ!
Цял Хогуортс оттекваше от виковете на щастливите Грифиндорци,току що спечелили с помощта на Джеймс и Сириус поредни мач срещу Слидерин!И трите дома-Хафълпав,Рейвънклоу и Грифиндор си бяха облакли червени дрехи в подкрепа на грифиндорския отбор,и сега навсякъде всичко бе в червено,като тук-таме се мяркаше някой намусен,облечен в зелено слидеринец!
Грифиндорците бяха вдегнали във въздуха своя отбор и сега го носеха на ръцекъм общата стая,където щяха да празнуват!
Това бе първият мач за сезона,затова победата бе изключително важна-а купонът-много радостен!
Мародерите,естествено,бяха донесли,кой знае от къде,храна и питиета за цяла армия,музиката беше екстра,така че купонът скоро бе в разгара си!
........
-Лили,няма ли да слезеш,де!Поне за малко!-умоляваше Андромеда Лили,която не бе в настроение за купони и учеше в спалните на момичетата.
-Тази вечер не ми е до купони,Анди!Ти слизай!-промърмори Лили.
-О,мила,ако не слезеш...няма да ти говоря,и да ти пиша...мооля те!Само за малко!Обещавам!И ако не ти хареса се качваш пак горе!Хайдеее...моля те!-И Анди направи една от своите физиономии,на окито човек просто не можеше да устои!
-Добре де...слизам след десет минути...само да се пооправя малко!-раздразнено отвърна Лили и се отправи към гардероба си!
...............
-Хаха...видя ли лицота оня,слидеринеца,когато Джеймс измъкна снича точно изпод носа му!-смееха се грифиндорци,наообиколили Джеймс,Сириус и другите от отбора!
-Ооо,ами когато Сириус прасна техния бияч в корема и го запрати на двайсет метра от метлата!-провикна се друг и всички избухнаха в смях.
Джеймс се бе облегнал в любимото си кресло,а две-три момечата бяха насядали по коленете му,с явни намеци.Момчето се смееше силно,и се забавляваше при мисълта за завършека на деня.В този миг погледът му неволно се насочи към стълбището...и я видя...неустоимата...нахаканата...дръзката...Лили Евънс...облечен с тънко кафяво потниче,стигащо до пъпа и...тъмна пола,почти до колената...черни обувки с висок ток...косата и бе пусната сободно,само една тъмна лента я обтягаше леко над челото...
Погледите им се срещнаха...самоуверения на Джеймс...презрителния на Лили...Мародера и намигна сладко,а тя извъртя поглед и слезе по стълбите,отиде и си поръча питие...
-Е,Лили,подобри ли ти се настроението?-попита Андромеда,задъхана от танците.
-Амиии....не!-отвърна момичето и побърза да скрие усмивката си.
-Лилииииии!
-КАКВО?Да те лъжа ли искаш?-развеселена попита Лили.
-Ей!Ти се усмихна!Браво!-ухили се Андромеда.
-О,хах....непоносима си...добре,де..купона е супер..ще остана...само за малко ще ида да се поразхладя навън,че направо умрях от жега!
-Да дойда ли с теб?-запита загрижено Андромеда.
-Не,споко!Знам пътя!Няма да се загубя!-намига и Лини и излезе от общата стая.
Момчето тръгна безцелно по коридорите,без някаква определена цел.
Както вървеше по един от коридорите,факлите изведнъж угаснаха.Лили бръкна ръка в джобана мантията си,но бе забравила пръчката си.Момичето объркано тръгна напред,като опипваше стените за ориентация.Изведнъж ръцете и се докоснаха до нещо друго...нещо топло...нещо живо...
-Здравей!-прошепна и един мек мъжки глас.
В този миг факлите отново светнаха и пред Лили стоеше Джеймс...очите му излъчваха странен плам,а усмивката му накара Лили да отстъпи назад.Момичето обаче бързо си върна самообладанието...
-Какво искаш,Потър?
-Уплаших ли те?-тихо запита Джеймс.
-Как ли пък не!-изсъска Лили и се опита да си тръгне.
Грифиндореца обаче препречи пътя и.
-Къде отиваш?Защо бързаш?-запита отново Джеймс.
-Ами...чакай да помисля...прибирам се в Общата стая,защото не мога да те понасям и ми прилошава от теб...-с ирония в глава отговори Лили и отново понечи да си тръгне.Потър обаче не я остави и я притисна към стената.
-Аз пък си мисля,че не само ти става лошо,а ми ти се и подкосяват краката като си до мен...защо не го признаеш,Лили?Знам,че ме обожаваш...както всяка друга...-шепнеше Джеймс в ухото на Лили.
-Не!Не те обожавам!Много ти се иска,но не!Грешиш!Ти си гаден!Отвращаваш ме!-съскаше Лили,но без резултат....Джеймс нямаше намерение да я пусне...
Тялото му притискаше нейното,и тя не можеше да се освободи.Момчето знаеше,че има пълен контрол над нея,че тя не може да му се изплъзне...
-А ще продължаваш ли да ме мразиш,слад като направя това?-запита Джеймс и целуна Лили.Устните им се сляха,и Потър със задоволство установи,че съпротивата на Лили рухва.Малко мо малко тя се отпускаше в ръцете му...още малко,и той щеше да я има...
ПЛЯС!За малко Джеймс бе пуснал ръцете и,и Лили побърза да му удари шамар.Момичето рязко се отдръпна от него,а очите и гледаха злобно.
-Посмей да ме докоснеш още веднъж,Потър,и кълна се,това ще е последното нещо,което ще направиш!-изкрещя Лили и побягна,преди момчето отново да я хване.
-Добре!Бягай!Притрябвала си ми!Мога да имам всяка!Не ми тябваш ти!-също крещеше Джеймс,а от усмивката му не бе останала следа.
Лили бягаше ли,бягаше.Неусетно достигна портретът на Дебелата дама,измънка паролата,влетя в Общата стая,и без да поглежда никой се качи в спалнята.Чак там си пое дъх и се свлече на земята,плачейки.
Защо целувката му я бе разстроила така?Защо не и се искаше той де спре?Защо толкова и хареса?Защо?
Лили нямаше отговори на тези въпроси,и не след дълго умората си взе думата-червенокоската се унесе в сънищя...сънища за момче,с непокорна черна коса и дяволски красив поглед...

Пета глава:Най-добра приятелка...
......................................
В Грифиндорската обща стая празненството беше в разгара си.Грифиндорци,опиянени от победата си,празнуваха и се веселяха.Навсякъде бяха закачени плакати на играчите грифиндорци,като най-големия бе на Джеймс,възседнал метлата,и хванал снича.Мародерите,естествено,бяха в центъра на купона.Питър беше хванал за кръста някакво момиче и се въртеше с нея в ритъма на танците.Не знаеше коя е тя,виеше му се свят от многото алкохол,но не му пукаше-искаше да се забавлява-това беше важното.
Сириус пък бе заобиколен от около трийсетина свои съученика(повечето от които момичета),и слушаха за хиляден път историята му за мача-от началото,докато Джеймс хвана снича.Повечето магьоснички,естествено,си нямаха и понятие от куидич,но бяха така запленени от красотата на Сириус,че въобще не го слушаха.Лап,от своя страна,не им обръщаше абсолютно никакво внимание,пред очите му беше само и единствено мачът...великият...най-добрият досега....
Ремус беше единствения Мародер,който не се забавляваше толкова.Него не го интересуваха нито куидич,нито купона-той стоеше на едно от канапетата в ъгъла на стаята и довършваше домашното си по История на магията-един удивително скучен предмет,който караше дори ученолюбивият Рем да се унася в сладка дрямка.Джеймс го нямаше наоколо,но Лун веднага предположи,че се е усамотил с някоя фенка-те бяха толкова много,и толкова еднакви-сами му се натискаха,и после си носеха последствията...Очите На Ремус съзряха Лили Евънс-готината му съученичка,едно от малкото момичета,които не се прекланяха пред който и да е от Мародерите.Лили тъкмо бе влязла в Общата стая,и изглеждаше разярена.Потничето и беше раздърпано,косата и-разрошена,а очите и святкаха гневно.Въпреки това,в тях можеха да се видят и сълзи,напиращи да излязат и да се плъзнат по нежното и лице.Момичето изкачи набързо стълбите към спалните на момичетата и затръшна ядно вратата след себе си-или поне така предположи Ремус,защото от данданията наоколо собствения си глас не можеше да чуе,а пък камо ли затръшване на врата...
Момчето тъкмо се зачуди защо Лили е толкова ядосана,когато отговорът дойде от само себе си-Джеймс...той,не по-ядно от червенокоската бе дошъл в Общата стая.Около двайсетина момичета веднага го наобиколиха:”Джейси,искаш ли нещо!?”,”Питие,Джеймс?”,”Джеймс,какво ще кажеш ти и аз...”....На Мародера обаче като че ли не му беше до тях-Рог ги подмина,без дори да ги удостои с поглед и се прибра набързо в спалнята на момчетата-за него купонът бе приключил.Не след дълго професор Макгонъгол,ръководителката на техния дом, даде на грифиндорци да разберат,че купонът е приключил,и че е време да се прибират,за да могат утре да не заспиват по време на час.
-АЗ СЪЩО СЪМ ЩАСТЛИВА,ЧЕ ГРИФИНДОР ПОБЕДИ,НО АКО НЕ СЕ ПРИБЕРЕТЕ ПО СПАЛНИТЕ СИ ВЕДНАГА,ЩЕ СЪМ ПРИНУДЕНА ДА ВИ НАКАЖА-ДО ЕДИН!НЕ МЕ ГЛЕДАЙ ТАКА,БЛЕК,НАИСТИНА ЩЕ ГО НАПРАВЯ!СКОРО ЩЕ ДОЙДА,И АКО ВИДЯ ДОРИ ЕДИН ЧОВЕК,КОЙТО НЕ СИ Е ЛЕГНАЛ,ЛОШО МУ СЕ ПИШЕ!-след тези думи тя напусна стаята,и остави Грифиндорци силно разочаровани.
След голямо мърморене,най-сетне всички се прибраха по стаите си.Последни останаха Мародерите-Лап и Опаш изчакваха Рем,който прибираше учебниците си.
-А къде,Мерлин го взел,отиде Джеймс?-свъси се Сириус.
-Май се прибра в спалнята...-отговори му Ремус.-Готов съм,ще се качваме ли?
Сириус нахълта пръв в спалнята на Мародерите.В нея цареше пълен безпорядък.Леглата бяха неоправени,навсякъде прелитаха сничове,имаше преобърнати шишенца с мастило,хиляди пера по пода,накриво сложени плакати по целите стени...накратко,мястото приличаше на същинска кочина,и Сириус само се зарадва,че Макгонъгол не можеше да влезе тук и да види всичко това...
На леглото до прозореца бе легнал Джеймс.Косата му беше разбъркана от всякога,ризата –намачкана,а погледът му изразяваше много ясно колко бе ядосан в момента.
-Ей,брато,къде се изгуби!?-попита Сириус,незабелязал физиономията на най-добрия си пирятел.-Джеймс,чуваш ли ме?Ехо...
-Глупачка...-промърмори Джеймс,който едва сега забелязваше Сириус и останалите Мародери,влезли туко-що в стаята.
-Ъъъъ...Джеймс,не че нещо,ама аз съм момче,ако не си забелязал.-пошегува сеЛап.
-Тъпа,нещастна кучка.-продължаваше Джеймс...
-Ей,Рог,за кого става дума?-ухили се Питър,докато обличаше пижамата си.
-За Лили...-каза тихо Ремус.Мародерът се бе досетил какво се е случило-очевидно Рог се е опитал да свали Лили,и тя го е отрязала...
-КУЧКА ТАКАВА,АКО СИ МИСЛИ,ЧЕ ЩЕ И ХОДЯ ПО ПЕТИТЕ,И ЩЕ И СЕ МОЛЯ,НЯМА ДА Я БЪДЕ!- избухна изведнъж Джеймс,и така привлече вниманието на всички Мародери.-ВСИЧКИ МОМИЧЕТА МИ ПАДАТ В КРАКАТА,САМО КАТО ГИ ПОГЛЕДНА,А ТЯ,ЗАРАДИ ТАЯ СВОЯ ТЪПА НАДМЕННОСТ,СМЕЕ ДА МЕ ОТРЯЗВА...МОМИЧЕТАТА СА ГОТОВИ ДА УБИЯТ ЗА ЕДНА МОЯ МИЛА ДУМА,НАСОЧЕНА КЪМ ТЯХ,А НА НЕЯ НЕ И ПУКА...О,НЕ...ВСЪЩНОСТ,ПУКА И,НО Е ПРЕКАЛЕНО ТЪПА,ЗА ДА СИ ГО ПРИЗНАЕ...НЕ МОГА ДА Я ПОНАСЯМ
Джеймс изля цялата си обида на един дъх,и му стана по-добре.Толкова беше ядосан на Евънс...глупачката,която се осмели да му откаже,да го обижда,да не пада в краката му...как семееше!?Как?!
Рог се зави с тежките завивки,и се обърна на другата страна,за да не му се налага да гледа учудените изражения на Мародерите.
-Щом като толкова много я мразиш,защо я сваляш?-изрече Ремус,но толкова тихо,че го чуха само Сириус и Питър.
Скоро в спалнята на Мародерите настана тишина.Ремус,Сириус и Питър заспаха веднага.Джеймс стоя буден дълго,докато измисляше подходящо отмъщение-Лили Евънс щеше да си плати за това,че го беше отрязала...той щеше да се погрижи ...
***
Слънчевите лъчи навлязоха през отворения прозорец в спалнята на Мародерите.Ремус отвори очи,но бързо ги затвори,заслепен от силното слънце.Скоро четиримата прятели бяха станали до един-с подпухнали ,полузатворени очи,с много изморен вид,и в много лошо настроение...
Джеймс,Сириус и Питър трябваше да преглътнат огромно количество отвара за махмурлука,който ги гонеше ,а на няколко пъти Ремус трябваше да крещи в ушите им,неспособен да ги събуди-те просто задрявмаха всяка свободна секунда.
Закуската...стотиците ученици се бяха разположили по масите на домовете си,и бързаха да закусят.Хафълпавци и Рейвънклоуци бяха добре отпочинали и в свежо настроение,Слидеринци бяха неописуемо кисели,а Грифиндорци-страшно уморени,но щастливи.
-Човече,ако днес имаме изпит по нещо,ще ме скъсат за секунди.-стенеше Питър.Отварата за махморлук не беше подействала,и главата го болеше ужасно.Джеймс и Сириус дори не можаха да му отговорят,защото не бяха по-добре.Единствено Ремус,който не бе пил много,се чувстваше по-добре...
Погледът на Джеймс неволно се плъзна към края на масата,където обикновено седеше Лили.Искаше му се да я види тъжна,да съжалява,че го е отрязала,но мечтите му се разбиха на пух и прах-червенокоската изглеждаше много щастлива,и през няколко секунди прегръщаше някакво момиче.Потър се взря в него...не помнеше да го е виждал...
Сириус забеляза,че Джеймс се е отплеснал,и гледа нанякъде.Проследи погледа му,и я видя...неописуемо красива,прекрасна...сърцето на Мародера трепна,и заби по-силно,по-уверено...толкова беше красива....кестеняво-руса коса,и тъмни,черни очи...бяла кожа,и нежно-розови устни...Сириус Блек,Мародерът,момчето,което никога не се бе интересувало от момичета,застина,неспособен да отдели поглед от нея...какво му ставаше?Тя беше...момиче..от ония,които само го следваха по петите,и му се натискаха...от ония,на които Джеймс разбиваше сърцата...защо тогава не откъсваше поглед от нея...защо....
-Хей,Рем,коя е тая?-прекъсна мислите му Джеймс.
„Тая”..но Сириус му се искаше да изкрещи „не я наричай така”..но думите не излязоха от устата му...как можеше да си помисли такова нещо?Какво го интересуваше?Та тя беше просто обикновено момиче...Лап се направи,че не слуша Ремус,но всъщност слуха му бе по-изострен от всякога...
-Съмнявам се да я помниш,Рог...това е Габриела Монтагю...бяхме съученици през първата и година в Хогуортс.Беше най-добра приятелка с Лили Евънс.После обаче смъртожадни убиха родителите и,защото отказали да се присъединят към Ти-знаеш-кой,и тя прекъсна обучението си,върна се в имението си,и доколкото знам,до сега е управлявала сам сама.Сега обаче си е намерила доверен човек,и му е оставила земите си,за да се върна в училище.Учила е здраво,за да не изостане...
Сириус отново се вгледа в момичето...Габриела...подхождаше и...подхождаше на красивото и лице,хубавата фигура...родителите и били убити от смъртожадни...чак сега момчето забеляза,че очите и са сериозни и тъжни,сякаш е с няколко години по-голяма...искаше му се да стане,да отиде до нея,да се запознаят...но смелият и дързък Мародер рязко бе загубил самоувереността си...
Момчето забеляза,че братовчедка му,Андромеда,разговаря доста сърдечно с Габриела.Очевидно Анди усети,че някой я наблюдава,и се огледа.Видя Сириус,и му се усмихна.
-Братовчеде,как сме днес?-попита тя и огледа критично заспиващите Мародери. Габриела и Лили също погледнаха към момчетата...черните очи на Габриела срещнаха сивите на Сириус...сърцето на Мародера спря...той спря да мисли,прилоша му...Андромеда прекъсна мислите му:
-Габс,това са прочутите Мародери-Ремус Лупин,Питър Петигрю,Джеймс Потър,и братовчед ми,Сириус Блек.
Габриела се изправи и дойде при Мародерите.Здрависа се с Рем,Пийт и Джеймс.Щом стигна до Сириус,подаде ръка,за да се здрависат.Сириус я гледаше със застинало изражениие.Не можеше да го направи,не можеше...искаше само да я гледа...момичето вдигна учудено вежди...Сириус събра смелост,и вдигна ръката си,сякаш тежка като олово и се здрависа с нейната..кожата и беше нежна,красива... „Анди,скъпа,ти си най-добрата братовчедка в света”,мислеше си той,но не го каза на глас.Габриела отиде отново при Лили и Андромеда,оставяйки Сириус... „Не,не си отивай,върни се”,крещеше сърцето му,но устата му не изговори нито дума...
Никога досега сърцето на Мародера не бе туптяло така,никога умът му не бе завзет от някой...още повече-от момиче...Сириус нямаше повече нужда от разбуждане...той бе влюбен,което го правеше полу-буден,полу-заспал...сънуващ момиче с преккрасни черни очи...
***

Пускам на две части-ето втора:


Първия час на Мародерите бе История на магията-идеалният час за едно добро отспиване...въпреки вчерашната победа,Бинс,който не се интересуваше от нищо,освен бунтове и тем-подобни глупости...Тъй като грифиндорци бяха подранили,него още го нямаше....Мародерите бързо се настаниха на чиновете си,и никой от тях,освен Ремус,не си направи труда да си преговори..Мнозина от грифиндорци също се унасяха,неспособни да държат очите си отворени.Слидеринци наблюдаваха тази картинка с явна омраза-те не можеха да понесат,че грифиндорци отново бяха победили в куидичния мач...
След няколко минутно похъркване Джеймс най-сетне успя да се разбуди напълно,и се огледа...в този момент Лили влезе в класната стая-косата и бе хваната на висока опашка,и тя бе по-готина от когато и да е било.Лили подмина мародера без дори да го удостои с поглед и седна на чина си,намиращ се опасно близо до този на Джеймс...Играча бе обмислил ходовете си оттук нататък...беше решил да смени тактиката си...също толкова самоуеверност,но нямаше да бърза...щеше да я накара тя да се влюби в него...каквото и да му коства...реши да се пробва пак да я омае с чара си...написа и бележка и и я изпрати...
Дж.П.Ей,Еъвнс,хареса ли ти снощи?
Видя лицето и,което застина при прочита на бележката.Лили не издаде с нищо чувствата,които изпита.Написа бързо отговор и го прати на Джеймс.
Л.Е.Затваряй си гадната голяма човка,и престани да ми пращаш бележки,че като нищо ще те прокълна.
ДЖ.Х.Това като „да”ли да го приема!?
Л.Е.Ще ти се...
ДЖ.П.Виж какво,Евънс,не съм свикнал да се държат така с мен...
Л.Е.Тогава вземи,че свикни...
ДЖ.П.Нямам такова намерение...виж какво,знам че снощи ти хареса,просто го признай...може и да реша да ти дам втори шанс,ако ме помолиш...
Л.Е.Отвращаваш ме...и престани да ми пишеш...аз за разлика от теб,искам да уча-пречиш ми,ако не забелязваш...
ДЖ.П.Няма пък...Евънс,знам,че ме желаеш...можем да си прекараме страхотно,знам,че ме обожаваш...
Л.Е.Само в сънищата ти....толкова ли не разбра,Потър,че не те харесвам?Не ме привличаш повече от някоя противна хлебарка,не мога да те понасям,гади ми се само като те видя,защото ти си отвратителен,надут самохвалко,който мисли само за себе си...така ли не разбра,аз не съм от курвите,които ти се свалят...аз не-те-о-бо-жа-вам...няма да е зле да го разбереш най-сетне...
ДЖ.П.Не знаех,че обичаш хлебарки...
Лили се плесна по челото и извъртя очи-този Потър наистина беше много смотан...
Сириус,който Бинс беше сложил в другия край на стаята,за да не говори с Джеймс,гледаше заинтригувано картинката,която се разкриваше пред очите му-досадата по лицето на Лили,смеха на Джеймс...Мародера бе решил да се отърси от пълното си обсебване към Габриела Монтагю,което бе изпитал сутринта,и реши да се пошегува с най-добрия си приятел...
С.Б.Ей,Джеймс,какво толкова пишеш на Лили,ставаш подозрителен?
ДЖ.П.Аз да и пиша?Тя ми пише”Искам всяка вечер да съм в сънищата ти...толкова ли не разбра,Джей,че те харесвам?Привличаш ме повече от всеки друг,присъствието ти ме радва,коремът ми се свива само като те видя,защото си страхотно,мило момче,което наистина означава нещо за мен...така ли не разбра,аз те обожавам...”...междо другото,знаеш ли,че Лили обича хлебарки?
С.Б.Уби ме...
Л.Е.Той може и да те е убил,но сега аз ще убия него...ПОТЪР,КАК СМЕЕШ ДА ПРЕИНАЧАВАШ ДУМИТЕ МИ?
ДЖ.П.В теб пък как попадна бележката ми?
Л.Е.Ами,понеже на Блек му е крив мерника.....
С.Б.Ей,Евънс,внимавай какви ги говориш...
Г.М.Или?
Сириус се огледа...Габриела стоеше до Лили,и четеше бележките,пратени на съученичката и от Джеймс и Сириус...отново го връхлетяха чувствата от закуска...наложи се да впрегне цялото си самообладание,за да не се размекне отново...
С.Б.Или лошо и се пише...нещо против?
Г.М.Да,и то много..
ДЖ.П.Виж какво,новата,този разговор беше между мен,Евънс и Сириус,така че не се меси,ако обичаш...
Г.М.Да,ама аз не обичам....
Л.Е.А така,Габи!И,Потър,това не е разговор..по-точно-ти пишеш глупости,аз ти се присмивам,Блек се намесва,защото сам не можеш да се справиш...
ДЖ.П.Евънс,сега ще се обиждаме ли?
Г.М.Айде да те видим,Потър...
Джеймс тъкмо щеше да и отговори,когато звънецът удари.Учениците станаха от местата си,и припряно започнаха да прибират нещата си в чантите.Мародерът не се сдържа и се провикна:
-Имате късмет,че часа свърши..щях да ви разбия...-извика той предизвикателно към момичетата.Те се спогледаха и избухнаха в смях.
-Друг път,Мародере-извика Габриела ,и двете заедно напуснаха стаята.
-Та,Лилс,това ли са прихвалените Мародери?-попита с насмешка Габриела,докато вървяха към часовете им по Прорукуване,намиращи се възможно най-далеч...
-Ми,да ти кажа,това са...лично според мен са пълни идиоти...-отвърна Лили.
-Разкажи ми малко за тях.-поинтересува се Габриела.
-Еми...Ремус Лупин е най-свестния!Той също си учи уроците,префект е,макар че през цялото време ги защитава...на него не му подхожда много-много Мародер,ама все пак се движи с тях,и така...Питър Петигрю е леко самоуверен, не учи като Ремус....не е много лош,ама се води изцюяло по акъла Потър и Блек...Джеймс Потър...видя го,играча на даскалото..мисли си,че може да има всяка,която си поиска...разбива момичешки сърца от както се помни...Сириус Блек..всички казват,че ако стане играч,единствения му съперник ще бъде Потър,но Блек не се интересува от момичета...за него те са „тъпи лигли,които не знаят какво искат,или пък смотани кучки,които искат само едно”...Блек предпочита да прави бели,да цари хаос..по това си приличат с Потър...
-Аха...значи-зубър,глупак,който сички управляват,играч,и нарушител на правила...колко страхотно..-изсмя се Габриела.
-Да,но всички ги смятат за невероятни...обясни ми защо...-въздъхна престорено тъжно Лили,след което също се засмя.
Лили и Габриела..две най-добри приятелки...в съзнанието на Лили изникна спомен,полу-забравен...
ДВе момиченца оглеждаха Общата стая на Грифиндор...за първи път стъпваха тук...всичко беше..толкова различно...страх ги беше...и в същото време,бяха много щастливи...знаеха,че тук ще им хареса...но тук не познаваха никого..и двете не очакваха да попаднат в Грифиндор...Сивиръс,най-добрият приятел на Лили и беше разказвал за това,колко страхотно е в Слидерин...момиченцето му вярваше,и и се искаше да я бяха пратили в този дом...при Сев...за да не е сама...Габриела,от своя страна,произхождаше от чистокръвно семейство.На пръсти се брояха членовете от семейство Монтагю,които не са попадали в Слидерин...бащата на Габриела е бил слидеринец...имал е същите принципи,каквито всеки стар благороден род има...за него мътнородите и родоотстъпниците били..боклук..но тогава се запознал с майката на Габриела...тя била грифиндорка..и мъгълокръвна...променила възгледите му...затова и дъщеря им била възпитана да не дели хората на чистокръвни,мъгълокръвни,родоотстъпници и нечистокръвни...въпреки това,всички очакваха малката да отиде в Слидерин..както и самата тя...а сега стоеше в стая,цялата в червено и златно,чакаща да я сложат в някоя спалня с непознати момичета...най-накрая префектите ги настаниха...четири момичета...Всичките уплашени,но дълбоко в сърцата си,щастливи...Лили ги огледа-хареса ги и трите...Алис...красиво,кръглолико момиченце,което плахо ги оглеждаше,като се надяваше да не я забележат...Андормеда...чаровница с високо вдигната главичка,леко уплашена от развоя на събитията-Блек,също като Монтагю попадаха обикновено в Грифиндор...и Габриела...красавица с ледено изражение...странно защо,тя се хареса най-много на Лили...черните очи на непознатото момиче срещнаха зелените на Лили...казват,че сродните души се разпознават веднага...така бе с двете първокурснички..те станаха най-добри приятелки-до деня,в който Габриела научи,че родителите и са мъртви...тя напусна училището,и с червенокоската не се бяха виждали от години...няклко дълги години,през които двете се промениха...Габриела порасна преждевременно,бе сериозна,красива..хладнокръвна...Лили стана много дръзка,със силен характер,но и нежна...и двете бяха изключително горди,и това ги сближаваше ужасно много..сега те отново бяха заедно,и вече нищо не можеше да ги раздели...
Мислите на момичетата бяха прекъснати от силен тътен.И двете вдигнаха глави,и объркано затърсиха източника на силния шум...внезапно видяха..вода...много вода...целия коридор бе залят от вода,която бързо ги застигаше,и докато направят каквото и да е било,момичетата се оказаха мокри от главата до петите...
-Какво,Мерлин го взел...-ядоса се Габриела,но нечий смях я прекъсна.
-Това е за добре дошла от Мародерите,скъпа!-провикна се силен момчешки глас,и Лили с ярост разпозна гласа на Джеймс Потър.
Сириус,от своя страна,избухна в луд кикот и се затъркаля на земята,при вида на каменните изражения по лицата на Габриела и Лили.Вярно,че новата му харесваше ужасно много,макар и той не си признаваше,че е влюбен... Сириус си мислеше,че скоро въобще няма да мисли за нея,че с няколко лудории ще забрави красивите и очи..но се лъжеше,колко много се лъжеше...
Междувременно Габриела и Лили се спогледаха.Очите им издаваха едно-отмъщение.Двете приятелки се разбраха безгласно,и извадиха магическите си пръчки-щяха да покажат на Мародерите къде им е мястото...
„Колко е хубаво да си имаш някого,с който да можеш да правиш всичко...да говориш,да учиш,да споделяш...и дори да отмъщаваш на идиотите на училището”,мислеше си Лили,докато изпращаше по Мародерите заклинания,заедно с Габриела...коридорите се огласиха от луд кикот...двете най-добри приятелки отново бяха заедно,и нищо нямаше да ги спре...

Нова глава...дано ви хареса,защото наистина се постарах
Пускамв на две части,не става на една...

Глава шеста
„Извинявай...и ти си като тях...”
Зимното слънце бавно изгряваше над Хогуортс.Слънчевите лъчи докосваха древния замък..идваше нов ден..с нови събития..поредния ден на учениците от училището за Въшебство и магия ...Най-накрая бе настъпила Коледната ваканция.Голяма част от учениците се бяха прибрали по домовете си,за да прекарат празниците заедно със семействата си.
Джеймс Потър бе един от тях.Той винаги се прибираше в имението на родителите си през ваканцията,като канеше всички Мародери заедно с него,и си изкарваха превъзходно!Тъй като родителите на Джеймс бяха изключително заети магьосници,четерите момчета често оставаха сами,при което,разбира се,в иммението настъпваше пълен безпорядък.Момчетата се забавляваха по цял ден-летяха над големите поляни,също собственост на семейство Потър,посещаваха мъгълски барове и дискотеки,преструвайки се на не-магьосници,правеха магии на нищо неподозиращите мъгъли около тях...
Габриела Монтагю също се върна в имението си.При смъртта на родителите си,тя бе получила хиляди къщи и имения на нейна собственост,които управляваше с помощта на настойник,който отново я бе пратил на училище.Той редовно пращаше документи и планове на момичето,и я уверяваше,че всичко е наред,но тя искаше да се убеди със собствените си очи.От смъртта на родителите и,никога не бе оставяла земите си за толкова дълго време,и с радост се прибра в къщи,където,въпреки че щеше да прекара празниците сама,бе много щастлива.
Лили Евънс също не пропускаше да се прибере вкъщи.Тя имаше чудесни родители,които изпитваха неописуема гордост,че дъщеря им е магьосничка,и всеки път посрещаха Лили с голяма радост.През тази ваканция обаче,те трябваше да предприемат пътуване,свързано с работата на господин Евънс,и Лили бе предпочела да остане в Хогуортс вместо да тръгне на изтощителното пътешествие около света.
Сутринта на Коледа Лили се събуди в спалнята,където спеше заедно с Габриела , напълно сама.До леглото и стояха голям куп подаръци,и червенокоската тръгна към тях,щастлива,чее настъпил един от любимите и празници.От родителите си Лили получи едно огромно писмо,в което Господин и Госпожа Евънс описваха надълго и нашироко как преминаваше пътуването им.Те бяха пратили на Лили и няколко книги от френската и италианската литература,защото знаеха страстта на дъщеря им към книгите.Дори и сеста и,Петуния,и беше драснала няколко безрадостни и скучни реда,но и те зарадваха грифиндорката.Следващия подарък бе от Габриела-приятелката и притежаваше изключителен стил,и бе изпратила на момичето красива сребърна диадема,с тънки,преплитащи се като врървчици краища и изумруденозелени скъпоценни камъни,подхождащи си прекрасно с очите на Лили. Червенокоската бе изключително зарадвана,и вече си представяше с колко прегръдки ще обсипе Габриела,щом момичето се върне в Хогуортс.Последваха още много подаръци от съученици и приятели.Накрая останаха само два пакета.Един ,обвит в златиста хартия, а другия-в сребриста.Лили хвана първо Златистия.Щом развърза червеникавата връзка,с която бе увита хартията,от него изпадна нещо,също златисто на цвят.Щом го вдигна,Лили остана без думи-беше истинска златна гривна,изключително нежна и красива.Писмо нямаше..само една малка бележка”За моята красавица,от твоя любими прекрасен принц”...усмивката на червенокоската се стопи...само един можеше да и изпрати такова нещо...Джеймс Потър...никой друг не беше толкова арогантен и толкова...толкова...това момче определено имаше стил,помисли си Лили...естествено,нямаше да носи гривната..но тя бе толкова красива...можеше да си я слага,когато Потър не бе наблизо...момичето я прибра,и решително хвана сребристия пакет..”каквото и да ми прати Потър,не ме интересува”мислеше си тя, „ако мисли,че ще ме купи с подаръци,няма да стане...”.Лили отвори сребърни пакет.В него също имаше гривна...не беше златна,а сребърна и не по-малко красива...и също нямаше писмо,а бележка...”Трябва да поговорим,ще те чакам до езерото,по залез слънце.”... „Сега път кой”,мислеше си отчаяно Лили.И все пак прибра гривната при златната,и се преоблече за закуска.Времето бе много студено,бе навалял много сняг,правещ атмосферата оше по-Коледна ...в стаите на замъка не бе студено,но в коридорите човек можеше да премръзне от студ.Лили пусна косата си,която стигаше чак до кръста и,и отразяваше светлината,и правеща я неописуемо красива.Грифиндорката облече дълги дънки,с множество джобове и паднала талия и красива бяла блуза с дълъг ръкав.Отгоре навлече елегантно яке и тръгна към Голямата Зала.В Грифиндорската обща стя имаше само около петима ученика,пет от които първокорснуци,а другите-второкурсници и третокурсници.Нямаше нито един от курса на Лили.В Голямата зала червенокоската я чакаха още изненади-три от масите бяха изчезнали,и имаше само една,разположена по средата на залата.По нея бяха насядали учителите и двайсетина хафълпавци,рейвънклоуци и слидеринци.
-Лили,скъпа,сядай,сядай!-првикна се професор Слъгхорн,който се бе разположил удобно на масата,и хапваше здраво.-И Весела Коледа!
-Благодаря,професор Слъгхорн!Весела Коледа ина вас!-усмихна се Лили и огледа още веднъж с почуда масата.
Видял учуденето изражение на момичето,професора и обясни:
-Тъй като почти всички ученици са извън училището,събрахме всичко на една маса.
Лили отново се усмихна и седна към края на масата.Усети нечий поглед върху себе си,и се огледа.Зелените и очи срещнаха тези на Сивиръс Снейп.И двамата веднага отклониха погледите си.Като малки те бяха най-добри приатели.После обаче Сивиръс отиде в Слидерин,попадна в лошата компания на слидеринци,промени се..на няколко пъти нарече Лили „мътронод”,а после и се извиняваше.В пети курс обаче грифиндорката не успя да му прости тежката обида,и оттогава двамата не си говореха.
Целия ден Лили се чудеше дали да отиде до езерото при залез слънце.На моменти се колебаеше,но накрая си даде кураж,и тръгна към езерото.Слънчевите лъчи на залязващото слънце се отразяваха в езерото,карайки го да приеме много красиви и пъстри нюанси,които обаче лека-полека бяха изместени от тъмните сини цветове на небето,което постененно се осветяваше от все повече звезди.Стана още по-студено...Лили стоеше и не мърдаше.Езерото и доставяше огромно удоволствие,и тя сякаш не забелязваше как бързо минават минутите,и как става все по-тъмно,и по-тъмно.Изведнъж грифиндорката се сепна.Чу зад нея приближаващи се по белия сняг стъпки,и рязко се обърна...Сивиръс Снейп стоеше пред нея.Изглеждаше нервен,макар че се опитваше да си придаде безразлично изражение.В черните му очи се появавяше една странна нотка на нежност винаги щом погледнеше Лили.За щастие,момичето не забеляза това.
-Ти ли ме извика?-попита Лили,като придаде студен и безразличен тон на гласа си.
После бързо го подмина и с бързи крачки се отправи към замъка.
Сивиръс разбра,че трябва да я спре.
-Не,моля те,излушай ме.-извика той след нея.Момичето се спря и се обърна към него.
-Имаш точно пет минути.-тя погледна часовника си,а после и него с очакване.
Сивиръс преглътна,погледна я,и започна да говори неуверено.
-Ъм,такова...Лили...аз,много искам....-той си пое въздух,и продължи по-уверено.-Искам да спреш да ми се сърдиш.Искам да ми простиш,защото..аз ..се държах като пълен идиот...Не трябваше да те наричам така,не го исках.Просто бях страшно ядосан на Потър,наистина не исках да те обиждам!Оттогава страшно много съжалявам...ние с теб винаги сме били приятели,и те моля да ми простиш.Знам..знам,че и преди съм те наричал..така...и ти винаги си ми прощавала,и знам,че трябва да спра да те наричам...защото ти не си длъжна винаги да ми протщаваш,и те моля за един,последен шанс...Защото,Лили...трудно е...аз съм от Слидерин,там всички повтарят „Мътнород,мътнород”,и аз просто...просто..
-Просто започваш да се държиш като идиот и да обиждаш приятелите си?-помогна му Лили.
-Да,знам че съм идиот,даже не заслужавам да ми простиш,но аз..
-Щом не заслужаваш,защо искаш?
-Аз...искам само да ти кажа..Извинявай...прости ми....Снейп я погледна отново,Лили го гледаше като вкаменена.Тя трябваше да му прости,трябваше...
„Извинявай..пзврости ми....”тези думи се врязаха дълбоко в съзнанието на Лили.Той и бе приятел,ноя бе обидил...”прости му”,заговори една част в нея.. „недей”,зашепна друга.Червенокоската стоя така няколко минути,реши да му даде още един ,последен шанс...накрая отиде при Сев и го прегърна силно...
Сивиръс се усмихна,заровил лице в прекрасните и,червени коси...тя му простила,отново бяха приятели,нищо друго нямаше начение...
Двама ученика от Хогуортс се разхождаха...момиче и момче...приятели,разделени задълго,от една тежка обида,сега отново бяха заедно...Лили и Сивиръс...грифиндорката обичаше Снейп като приятел,като брат...но той я обичаше по друг начин...изпитваше към нея силна любов,примесена с обожание...любов,нестихваща с времето..обичаше я още когато бяха малки деца....една невъзможна любов...но Сивиръс се радваше и само на приятелството и...на прекрасната и фигура,невероятния характер...беше тъмно...ако Лили можеше да види ясно черния поглед,вперен в нея,щеше да забележи пълното обожание,извиращо от него...но тя не видя,тя не можеше да види...двамата се разхождаха покрай езерото,щастливи,че са заедно...отново...
-Сев?Не мислиш ли,че е време да се прибираме?-попита Лили.
-Хм..не ти ли се стои още малко?-усмихна се слидеринеца.
-Ам,нямам нищо против,обаче умирам от студ...-каза Лили.Сев забеляза,как цялата трепери,и побърза да свали палтото си.Сложи го на раменете на Лили,която се почувства добре с новата наметка.Тя погледна с благодарност момчето и каза:
-Благодаря...
-И въпреки това трябва да тръгваме!Хайде,Лили!-каза Сивиръс и тръгна към Хогуортс.
-Нали точно ти искаше да останем тук още малко?
-Е,да,обаче току-виж си настинала...освен това,след един час е вечерята за Коледа,не ти се иска да я пропуснеш,нали?-ухили се слидеринеца.
-Освен всичко това,което изброи,има още една причина да искаш да се приберем...и знаеш ли коя е тя?И на теб ти е студено.-след тези думи Лили му се изплези,и на Сев му напомни часовете,които прекарваха като деца,лудуващи по цял ден...когато всичко бе толкова лесно...
На вечерята отново имаше една маса.Тя обаче сега се огъваше от хилядите ястия,струпани на нея.Около петдесетина елхи и хиляди гирлянди украсяваха Голямата зала.Беше изключително красиво,но Сивиръс виждаше едно единствено прекрасно нещо в цялата зала..Лили...Професор Дъмбълдор бе затоплил с магия целия замък,което позволи на учениците да се облекат по-леко.Червенокоската бе облякла сребриста рокля,с черни връзки и тънък колан на нея.Косата и бе сплетена на отпусната плитка,която стоеше на едното и рамо.Сребриста диадема стоеше над челото и.Лили бе сложила и гривната и,подарена от Сивиръс.
Малкото момчета ,които бяха в залата,не смъкваха очи от нея,нещо,което никак не се хареса на Снейп...
Лили седна до него и скоро двамата съвсем забравиха храната,улисани в разговора си.
На излизане от Голямата зала,професор Слъгхорн ги спря.
-Лили,Сивиръс,за малко щях да забравя...в Новогодишната нощ-в моят кабинет ще има празненство.Разпратих покани до учениците,които ги няма.Настоявам се да дойдете и вие двамата...А,и междо другото,за да дойдете трябва да си намерите кавалер или дама..ще бъде лошо,ако сте сами,нали така?-смигна им Слъгхорн и отмина.
След кратко мълчание Сивиръс попита:
-Е,ще ходиш ли?
-Дам,може би ще отида.-усмихна се Лили и го подкани да тръгват.
Двамата продължиха мълчаливо .Най-накрая достигнаха коридора,при който трябваше да се разделят.Лили щеше да поеме към Грифиндорската кула,а Сивиръс-към Слидеринските подземия.
-Е,Лека нощ,Лил!-така Сивиръс наричаше на галено червенокоската.
-И на теб,Сев!-смигна му Лили,прегърна го нобързо и тръгна към стълбите,които щяха да я отведат до Общата стая.
Сивиръс остана загледан в нея,и след кратко колебание и и извика.
-Лили?
Грифиндорката спря и се обърна.Слидеринецът продължи:
-Искаш ли...хм...искаш ли да отидем заедно на купона на Слъгхорн?Като приятели,де..
-Ами добре,нищо против!До тогава,Сев!-Усмихна се отново Лили..имаше толкова красива усмивка...
Сивиръс рядко се бе чувствал по-добре,отколкото тази вечер...с широка усмивка той закрачи към слидеринските подземия...

Вторият откъс:

Новогодишната нощ най-сетне бе настъпила...
Кабинетът на Слъгхорн бе разширен няколко пъти с магия,и сега бе направо огромен.Две големи,дълги маси се огъваха под тежестта на многото храни в двата края на стаята.В огромната камина гореше силен огън,който караше учениците да събличат якетата и палтата си.Големи колкото шепа кълбовидни светлинки бяха пръснати из цялата стая,като и придаваха изключително приятна атмосфера.
Голяма част от учениците току-що се бяха завърнаи от домовете си,и кабинетът бързо се пълнеше .Всички се поздравяваха за празниците,и разказваха един на друг за прекараната ваканция.
Мародерите също бяха тук.Четиримата бяха прекарали страхотна ваканция,пълна с безгрижие и безброй лудории.Сега всичките бяха спретнати,с официални костюми,и беше почти невъзможно човек да предположи какви лудетини са всъщност...
Питър и Ремус,уморени от пътуването,се настаниха на масите,и останаха там през голяма част от вечерта.И двамата не бяха добри танцьори.Ремус предпочиташе по-скоро да си легне,отколкото да е насред цялата тази шумотевица,и не след дълго не издържа,и се прибра в Общата грифиндорска стая.Питър го последва под предтескт,че също е уморен.Сириус и Джеймс-тъкмо обратното.Разхождаха се гордо през целия кабинет,поздравяваха приятелите си,като Джеймс намигаше на всяко по-хубавичко момиче,което види.
Сивиръс Снейп стоеше в единия ъгъл на кабинета,и постоянно се поглеждаше за Лили.Отчаяно му се искаше тя да дойде,да я види,да докосне нежната и ръка...
И най-накрая тя се появи...
Джеймс случайно погледна към вратата..и я видя...черните очи на Сивиръс,и кафевите на грифиндореца сякаш я погълнаха с поглед..и не бяха единствените,Лили бе просто неописуема...
Беше облякла изумрудено-зелена рокля,със златист колан,нежно обвит около талията и.Ръкавите на роклята бяха дълги и широки,като завършваха със златист брокат.Косата и бе прихваната с прекрасната диадема от Габриела.Лили се усмихваше широко-знаеше,че е красива,виждаше го в погледите на многото момчета,захластващи се по нея,и това и харесваше...
Сивиръс тръгна към нея..Джеймс,неволно,направи същото.Двамата се срещнаха точно пред нея.
-Здравей,Лил!-усмихна се Снейп,а в същото време Джеймс каза:
-Как прекара ваканцията,Лили?
Двамата се спогледаха,разярени...Грифиндорката местеше поглед от единия към другия...
-Свини,не се навъртай до такова хубаво момиче,ще вземеш да заприлича на теб,а пък никой не би искал това.-подметна злобно Джеймс.
-Всъщност,Потър,аз съм заедно с Лили тази вечер.Така че,ще се навъртам около нея колкото си искам.-не по-малко злобно му отвърна Сивиръс.
-КВО?Ти се шегуваш..нали,Евънс?
-Всъщност,Потър,той не се шегува..ако обичаш,мръдни се,пречиш.-с пълно безразличие каза Лили.
Сивиръс я хвана нежно за ръката и я поведе към масите.
Джеймс остана сам,загледан в тях..той просто не можеше да повярва.Не можеше да е истина,просто не можеше...
Скоро започнаха танците.Многото двойки се въртяха на дансинга,наслаждавайки се на хубавата вечер.Сивиръс и Лили не правеха изключение.Снейп не спираше да кани червенокоската да танцуват,нещо,което не се харесваше нито на Джеймс,нито на другите момчета,които и бяха хвърлили очи.
Междувременно се бе появила и Габриела.Тя бе предизвикала не по-малко погледи с пракрасния си външен вид.Роклята и бе бяла,без ръкави, с няколко много тънки и нежни презрамки.Няколко черни връзки по раменете и колан в същия цвят я правеха още по-стилна.Косата и бе вдигната в красива прическа,и сега и стигаше само до раменете.
Габриела нямаше кавалер,но много бяха тези,които искаха да я поканят...
В средата на вечерта Слъгхорн се изправи на катедрата,за да привлече вниманието на всичките си гости.
-Скъпи мои гости.При следващата песен аз ви моля всеки да танцува с различен човек,а не с този,с който е дошъл.Така ще имам възможност да поканя една очарователна госпожица.-Смигна им той,след това се усмихна заговорнически и слезе от катедрата.
Сивиръс с неохота се раздели с Лили.Не му се искаше да я оставя сама,но в крайна сметка се оттегли към една от масите.Нямаше намерение да покани друго момиче.Щеше са наблюдава Лили.
Джеймс нехайно се приближи към червенокоската.
-Един танц,принцесо?-попита той и се усмихна със своята обезоръжаваща момичетата усмивка.
Лили обаче най-безразлично му отговори:
-Потър,защо не се...
-Лили,миличка,как така ще откажеш на такъв очарователен младеж като Джеймс?Настоявам,скъпа моя.-прозвуча гласът на Слъгхорн,който случайно минаваше покрай тях и ги чу.
-Но,аз..-започна да протестира Лили,но Джеймс щастливо я прекъсна:
-Лили,трябва да слушаме нашите учители...само няколко танца,какво толкова..
-Няколко?Няколко?Това пък какво беше.-вдигна вежда червенокоската.
-Амиии...като танцуваш с мен веднъж,ще ти се прииска пак,и така...-все така усмихнат и отговори Джеймс.
-Няма ли кой да ме спаси от теб?.-извъртя очи Лили.
-Нем,съвсем сама си..е,аз съм с теб,де.-подметна Джеймс.-Е,хайде,да танцуваме!
След първоначалното объркване от това,че Лили е заедно със Снейп,Мародерът тотално смени тактиката..Той я хвана за ръката,и я поведе към средата на дансинга,където вече звучеше друга песен,още по-забързана от предишната.
В това време Сириус се бореше със себе си-„да я поканя,или не”,питаше се той...Накрая се приближи към Габриела,която току-що бе отказала една по-настоятелна покана от някъкъв хафълпавец,и неуверено я попитам:
-Ъм..Габи?Габриела?Такова...искаш ли да танцуваме?
Грифиндорката вдигна едната си вежда, усмихна се иронично и попита:
-Да не си намислил да си направиш някаква шега с мене?
-Нем..нямам такова намерение...честно!-усмихна се още по-неуверено Сириус.
-Хм..от мен да мине,приемам...но настъпиш ли ме дори веднъж,светът ще ти се стори тесен.-Ухили се Габриела.
Грифиндорецът не бе на себе си от щастие.Галантно хвана ръката и,и я поведе към дансинга.
През това време Лили и Джеймс най-накрая бяха във вихъра на танца.Джеймс бе сложил едната си ръка на талията и,а с другата бе хванал нейната.Колкото и да не и искаше да си го признае,на Лили и харесваше.Беше и приятно.Не искаше той да я пусне,никога...
Същото изпитваше и Сириус,докато танцуваше с Габриела.Тя бе толкова прекрасна,че не можеше да откъсне очи от нея,то лицето и,от прекрасните и тъмни очи...
Но искаха,или не,танцът свърши...
Джеймс пусна Лили внезапно,поклони и с е леко с все същата самоуверена усмивка и я остави сама.Червенокоската се загледа в него,леко замаяна.После тръсна глава и се отправи към Сивиръс.През цялото време после беше разсеяна,и въпреки че за нищо на света не би си го признала,много и се искаше Потър пак да я покани.
Накрая реши,че алкохолът и е подействал зле,и се сбогева със Сивиръс под предтекст,че не се чувства добре.Той пожела да я изпрати,но тя любезно му отказа.
По пътя за Грифиндорската кула тя се замисли за онова замайващо чувсто,което я бе обзело,докато танцуваше с Джеймс. „Момиче,стегни се...това е просто Потър..просто Потър”...опитваше се сама да се убеди,че не е изпитала нищо,но не се получи...просто не ставаше...Лили бе толкова замислена,че не видя кой приближава,и се блъсна право в Джеймс Потър,който избухна във весел смях.
-Принцесо,толкова си замаяна от мен,че даже не знаеш къде ходиш.-каза той,а тъмните му очи искряха весело.
-Много ти се иска.-озъби му се Лили,и побърза да го отмине,преди той да забележи странното и държание.
Джеймс обаче я хвана за лакътя и я притисна към себе си.Лицето му се приближаваше към нейното,Лили спря да мисли,мозъкът и блокира,тя желаеше допира му,не искаше той да я пуска.Вместо да я целуне обаче,той съвсем ллеко докосна устните и,а после се отдръпна от нея рязко.Лили трепереше...най-голямото и желание бе той да не спира,да не я пуска.
Той обаче го направи...Джеймс я отблъсна от себе си,погледна я и каза замислено:
-Да,и ти си като всичките...
После се обърна и си тръгна,оставяйки Лили сама...
Момичето се облегна на стената..какво имаше предвид той?Че е като всички останали момичета,които падаха в краката му...”Аз не съм такава”,отсече ядно Лили,но друг глас в нея заговори „Ако той не беше спрял,и ти нямаше да го направиш”, „да,ама той спря”..Лили тръсна глава и продължи към Грифиндорската кула..”момчетата не знаят какво искат”,мислеше си ядно тя по целия път,опитвайки се да забрави лицето му,очите му,и какво въздействи оказваше той върху нея...
От друга страна,Джеймс бе много щастлив..бе успял да я омае,от там нататък ставаше лесно.Грифиндорецът се подсмихна леко... „колко е хубаво да си Мародер”,помисли си той и се загледа в тънкия лунен съпр,огряващ нощното небе,без да подозира,че една червенокоска също се взира в луната,и че същата тази грифиндорка е далеч по-объркана от него....
_________________

Новата глава най-сетне е готова!Много силно се надявам,да ви хареса!В нея има повече Сириус
Посвещавам я специално на Жаси,заради общата ни любов към Сириус
Жас,бъди сигурна,ако във фика ми участваше Джой,щях да ти посветя всички глави с него,само че това е невъзможно,затова се надявам и Сириус да ти стигне! :wink:

Глава седма
„Не ме гледай!”
Коледната ваканция бе свършила.Класните стаи отново се напълниха,учениците пак правеха опити да запомнят сложните уроци...всичко си бе по старому....
Габриела свикна бързо с Хогуортс.Пет години не бе стъпвала в замъка,и трябваше да наваксва много неща.Тя обаче бе интелигентна ученичка,и с лекота запомняше сложните уроци и магии.
Момичето бързо придоби попубярност в Хогуортс.Красотата и,а и приятелството и с Лили Евънс,една от най-известните ученички,определено и помогнаха.Много момчета проявяваха явен интерес към нея,но тя просто не се интересуваше от тях...дразнеше се от прекаленото им внимание,от начина по който я гледаха,по който и говореха...Много често те и се струваха прекалено малки,не на години,а на държание...Габриела бе пораснала от малка,бе се сблъскала с живота още докато нейни връстници си играеха с кукли,затова сега разбираше,че щастието им е фалшиво...само след няколко години те щяха да видят истинския живот,който не бе така лек,както в училище,и много от тях щяха да останат като попарени.
Учениците обаче вече бяха почнали да разбират това.Всеки ден във вестниците не се четеше нищо друго,освен убийствата и изтезанията,причинени от Волдемор.Той и неговите подръжници-смъртожадните,сееха мрак и тъга над света.Черният магьосник не можше да достигне до Хогуортс,но злините,причинени от него,попарваха радостта на учениците и учителите.Някои от младите магьосници бяха загубили семействата си заради Волдемор,роднините на други го подкрепяха...и в самото училище беше така..някои искаха да се опълчат срещу него,други искаха да му станат подръжници,а трети просто не желаеха да се замесват...
Волдемор искаше да завладее магьосническия свят,и малко неща бяха в състояние да му попречат...армията му се увеличаваше с всеки изминал ден,но не бяха малко и тези,които му се опълчваха.Албус Дъмбълдор,директор на Хогуортс,създаде огранизация,наречена Орденът на феникса,която се бореше с Волдемор и неговите смъртожадни.Някои млади магьосници изгаряха от желание да се присъединят към Ордена,но Дъмбълдор отказваше да пусне човек,ненавършил седемнайсет години.
Габриела бе от хората,които искаха да бъдат от „армията на доброто”.Тя нямаше навършените години,но търпеливо чакаше.Грифиндорката бе напълно против зверствата,извършвани от Волдемор,семейството и беше избито от него и слугите му,и в сърцето на малдата магьосница гореше силна омраза срещу магьосникът и смъртожадните.Тя искаше отмъщение...искаше да напада и убива тези,които бяха унищожили всичко детско в нея,тези,които отнеха семейството и,и много други хора,не заслужаваха нищо друго,освен смърт и нищо не можеше да убеди Габриела в противното..
Голяма част от слидеринци искаха да се присъединят към Волдемор.Те се обявиха срещу мъгълокръвните,родоотсъпниците и нечистокървните,и всички хора,които се вписваха в едно от трите неща,бяха обиждани и тормозени.
Лили и Габриела не правеха изключение.Червенокоската бе мъгълокръвна.Тя нямашероднини магьосници,което според Лорда и подръжниците му означавеше,че тя трябва да бъде убита,че хора като нея са недостойни,че са хора „втора ръка”...
Габриела,от друга страна,бе нечистокръвна.Баща и принадлежеше към родът Монтагю и бе чистокръвен,но майка и бе мъгълокръвна като Лили.
По тези причини двете много често бяха обиждани и нападани с магии от слидеринци.Двете момичета обаче бяха достатъчно силни магьоснички,и се защитаваха много успешно!Не един и двама слидеринци се бяха оказвали в Болничното крило с наранявания от момичетата!
* * *
За всички ученици най-голямата радост след ваканциите бяха уикендите.Тогава цялото училище кънтеше от смях,и Мародерите бяха във вихъра си...
Лили Евънс бе тръгнала към Библиотеката.Бе късен следобед, освен това бе и съботен ден,и тя искаше да си вземе няколко книги,които да почете за развлечение.Изведнъж нещо слузесто и зеленикаво се зададе от другия край на коридора.Лили се намръщи,и щеше да го отмине,ако не бе разпознала Габриела под цялото това нещо.Грифиндорката цялата бе покрита със слузта,но доколкото човек можеше да види лицето и,беше разярена.
-Тези смотани Мародери!.процеди през зъби момичето,щом видя учудения поглед на Лили.-Тези глупави недорасли дечица...помислиха си,че ще е много забавно да ме покрият с това..НЕЩО!
Последната дума Габриела изкрещя и после изстена измъчено.
-Ооо,милата,не трябва да им обръщаш внимание..те са...такива.-Започна Лили.
-НЕ,Лили,точно ТЯХ НЯМА да търпя!Ако искам за съученици деца,щях да ита в Детска градина!Как да се отърва от това..НЕЩО???-Прекъсна я Габриела.Тя рядко губеше самообладанието и хладнокръвието си,но сега това бе станало,и тя бе разярена.
-Хмм...знаеш ли какво?Отиди в Банята на перфектите!Вчера ти показах къде е!Знам,знам че не си префект,но така или иначе никой няма да те хване там.Повечето се прибират рано,след цял ден уморително пазене на хората от Мародерите.-смигна и Лили.-Паролата е „много чист”.
-Явно специално тези префекти не си вършат работата добре.-горчиво подметна Грифиндорката,и добави.-Ок,отивам в тая баня..и дано измия това нещо,защото иначе на Мародерите ще им СТЪЖНЯ ЖАЛКИЯТ ЖИВОТ!
Момичето изстена още веднъж,сбогува се с Лили и потегли към спалнята на префектите.
* * *
Мародерите ,от своя страна,се забавляваха цял ден!Хилядите им лудории ядосваха потърпевшите,и радваха зрителите! Джеймс и Сириус бяха в стихията си!Омагьосваха всичко и всички,като не правеха разлика между слидеринец или грифиндорец,приятел,или враг.Веднъж дори проявиха глупостта да омагьосат Макгонъгол,и я накараха да ги гони из целия замък,нещо,което им се видя изключително забавно.Когато най-сетне се отърваха от нея,момчетата избухнаха в смях,и дълго не можаха да спрат.Най-сетне решиха да се върнат към предишните си „занимания”...
Ремус,за разлика от тях,не се радваше толкова.Често разваляше магиите,приложени върху съучениците му,заплашваше Джеймс и Сириус,но нещо му пречеше да ги накаже...веднъж дори се хвана да се смее при поредната тяхна шега,нещо,което го смути ужасно много...
Питър също се забавляваше много.При всяка нова магия избухваше в луд кикот,и нерядко се включваше и самият той.Без да иска обаче,вместо да покрие някой съученик със зелената слуз,момчето неволно направи това със Сириус.
Мародерът се покри с отвратителното зелено нещо,а Джеймс избухна в смях.
-Много смешно,Рог ! -каза Сириус и вдигна магическата си пръчка.-Смей се сега!Мекантеса Аренсия!
След секунди и Джеймс бе покрит със слузта.Питър се опита да сподави смеха си,но този път Ремус не успя.Многото ученици се събраха да гледат зрелището-Четвъртият,най-плах Мародер се заливаше от смях при вида на най-известните момчета в училището,покрити с „прекрасната” слуз.
-Не знам за теб Рог,но аз отивам право в банята на префектите!Имам нужда от баня!-каза Сириус и се отправи към горния етаж.
-Аз не още!-ухили се Джеймс.-Смятам да подплаша с новият си вид няколко приятелчета...до скоро,Лап!
* * *

Продължение...

Слънцето вече залязваше,и отстъпваше място на луната...
Габриела бе прекарала дълго време в банята на префектите,отмиваща гнусната слуз.
В голямото помещение се намираше хубав и дълъг басейн,а около него имаше хиляди кранчета с най-различни видове сапуни и шампоани.
Грифиндорката дълго време се забавлява,редувайки различните кранчета.Допреди млако цялото помещение бе изпълнено с огромни мехури,които,докосвайки студените стени,се пукаха силно.Габриела развъртя едно от последните кранчета и банята се изпълни с малки балончета във формата на сърчица.Момичето прихна при вида им.Преплува още няколко дължини и реши да излиза.
Заради плясъкът на водата тя не чу как вратата се отваря,и някой влиза в банята на префектите...Сириус Блек бе влязъл и сега бе впери очи в най-прекрасното създание,което бе виждал!Габриела бе с гръб към него,а водата и стигаше до кърста.Мократа и коса бе залепнала по голия гръб,и обикновено немлъкващият мародер остана без думи.Той просто я гледаше..искаше му се да отиде и да я докосне,д а се убеди,че е реална...но краката му отказваха да се движат...сърцето му туптеше с двойно по-бърз ритъм...
Усетила,че някой я наблюдава,Габриела се обърна рязко.Сириус Блек,Мародерът,стоеше пред нея и я гледаше,целия покрит в същото слузесто нещо.Погледите им се срещнаха,и двамата дълго се гледаха,неспособни да откъснат очи един от друг.Накрая грифиндорката изведнъж осъзна,че е напълно гола...
-НЕ МЕ ГЛЕДАЙ!-изпищя тя и потопи тялото си във водата,където,за нейна радост,имаше достатъчно пяна.
Сириус подскочи,стреснат..
-К-к-к-какво правиш т-тук?-заекна той,като се опита неуспешно да прикрие вълнението в гласа си .
-ТИ КАКВО МИСЛИШ ЧЕ ПРАВЯ!ЧИСТЯ ОНАЗИ ГАДОРИЯ,КОЯТО МИ ЛЕПНАХТЕ ТИ И ПРИЯТЕЛЧЕТО ТИ!-Изкрещя Габриела,която също се опита да прикрие смущението си,но доста по-успешно от Мародера.
-Оооо..това ли...-насила се усмихна Сириус,като направи всичко възможно да бъде себе си.
-Да,това!И сега не ми се прави на малоумен,ами излез,нямам намерение да стоя тук цял ден,а още по-малко искам да ме зяпаш,докато се обличам!-отсече ядно Габриела.
-Ами ако не искам да си тръгна!Банята не е твоя,нали знаеш?-не се сдържа Сириус,и веднага съжали за думите си...
-МОЛЯ??Няма да излезеш?Искаш ли аз да те накарам?Освен това,банята не е моя,но не е и твоя!Лили е префект,тя ми разреши да я използвам.
-Първо,пръчката ти е на другия край на банята,така че за да я вземеш,ще трябва да излезеш..ама давай,за мен би било интересна гледка!И второ-Ремус също е префект,така че имам пълното право да влизам в тази баня..той ми разреши.-ухили се радостно Сириус.Първоначалното му смущение бе преминало,и той реши да бъде такъв,какъвто е...
Габриела се огледа яростно...наистина нямаше начин да го изгони,без да излезе от банята.Наблизо нямаше кърпа,с която да го увие..въобще не беше в добро положение..
-Какво има,Габриела?Остана без думи?И,междо другото,махай се от там,защото аз идвам!Но ако искаш да се къпем заедно,съгласен!-прихна Мародерът и момичето го изгледа ядосано.
-Сириус..излез,докато се облека!-тонът на грифиндорката изведнъж се бе смекчил,и за пръв път в него не прозвуча злоба.
-Иии...защо да го правя?-каза тихо момчето,но и неговия глас бе смекчен,в него вече нямаше ирония.
-Моля те..-умолително каза Габриела,и му отправи толкова мил поглед,че Сириус остана без думи.
Мародерът направи всичко възможно да вързвърне самообладанието си и отново си лепна самоуверена усмивка.
-Сега ме молиш,а?Преди малко не беше толкова мила...какво ще направиш за мен,ако изляза?
-КРАЙ!-извика Габриела и пред смаяния поглед на Сириус излезе от басейна чисто гола,отпарви се към края на помещението и грабна първата кърпа,която и се изпречи на пътя.Уви тялото си в нея,и се убърна към Мародера.-НЕ МОГА ДА ТЕ ПОНАСЯМ!ПОМОЛИХ ТЕ ЗА ЕДНО НЕЩО,ЕДНО ЕДИНСТВЕНО НЕЩО,И ТИ КАКВО НАПРАВИ? ТРЯБВАШЕ ПАК ДА СЕ ДЪРЖИШ КАТО ПЪЛЕН ИДИОТ,КАКЪВТО СИ!ДАНО СИ ЩАСТЛИВ,ЧЕ МЕ ВИДЯ ДРЕХИ!ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ТИ СЕ ОТДАДЕ ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ!
Изведнъж хавлията падна на земята и Габриела отново остана гола.Момичето я хвана,изчервено до ушите и влезе в съблекалните.Щом се скри от погледа на Сириус си пое дълбоко въздух и се опита да се успокои.Ядът и премина,и бе изместен...с неразбиране..в онзи кратък миг,когато двамата се погледнаха,тя сякаш...спря да чувства,да живее...Преоблече се набързо,и после изхвърча от банята,изблъсквайки останалия без думи Мародер.
Сириус остана няколко минути като вкаменен...накрая тръсна глава и като в транс се отправи към басейна... „по дяволите,тя е права!Помоли ме само за едно нещо,а аз трябваше да се държа като последния идиот...ако някога ме погледне пак,то ще е насила”,горчиво си мислеше Сириус,но нова мисъл превзе ума му „Та е дяволски красива”..споменът за тялото и смутения и поглед не излезе от умът на Мародера цялата вечер...
* * *
Габриела влетя в стаята,която делеше с Лили,и затръшна вратата...
Смесени чувства се бореха в нея...от една страна,беше ядосана от думите и държанието на Сириус,но от друга...погледите,които си размениха двамата,макар и траещи само няколко секунди,не излизаха от съзнанието и...
-Добре ли си?-попита някой.
Габриела се огледа и забеляза на едно от леглата едно от момичетата,с които делеше спалнята.Тя не бе разговаряла много с нея,защото нямаха часове заедно,но сега се вгледа по-внимателно в момичето.
Знаеше,че се казва Али,и че бе много затворено и мило момиче.Имаше хубава,светло-кестенява коса,и големи тъмно-сини очи.Носеше очила с квадратни стъкла и тънки,нежни-сребристи рамки,които я правеха очарователна.
-Добре ли си?-попита отново Али и се усмихна добродушно.
-Дам..благодарря...-измънка Габриела и отмести поглед от момичето.
-Не,не си.-нежният и,звънлив глас,накара Габриела отново да се обърне към момичето.-Няма нужда да лъжеш,личи си,че не си добре..мога ли да ти помогна с нещо?
-Ъм...такова...съмнявам се,че ще можеш...виж,аз...
Докато се усети,грифиндорката бе разказала цялата случка на момичето.Али бе прекрасен слушател,и не я прекъсна нито веднъж,нещо,за което Габриела и бе много благодарна.Милото и лице,добродушната усмивка караха човек да и се довери,да я послуша,да и вярва...
-И,разбираш ли,не знам защо не съм разярена от това,което се случи...-довърши Габриела заби поглед в земята.
-Може ли да ти кажа какво мисля!-попита Али,и след като Габриела кимна,продължи.-Според мен ти не си наясно какво точно изпитваш...но всъщност го харесваш..не,не ме прекъсвай,само слушай...Сириус е Мародер..той обича да се забавлява,да живее живота и така нататък.А ти си сериозно момиче ,преживяла си много.По принцип би трябвало той да те дразни...да не го понасяш,защото си мислиш,че той се държи незряло за годините си...но не е така,нали?Постоянно отричаш,но всъщност вътре в себе си го смяташ за очарователен,и за едно добро момче?Но не искаш да си го признаеш,нали?Първо,не знаеш дали той те харесва,или не,второ,не можеш да повярваш,че харесваш точно момче като него...поправи ме,ако греша..
Габриела гледаше през цялото време Али с отворена уста...това момиче сякаш бе прочело мислите и ,и ги бе изразило на глас. „Това не е вярно”,казваше един глас в Габриела,докато друг повтаряше „много добре знаеш,че е права”.Накрая грифиндорката сведе глава и промълви.
-Май си права... самата аз не знам ...а ти..как?
-О,майка ми е психолог.-усмихна се Али,но при вида на учуденото изражение на Габриела допълни.-Това е мъгъл,който умее да..разбира чувствата на другите,и да им помага да решават проблемите си...аз съм наследила нейната дарба-мога да усетя какви чувства изпитва човек,когато стои срещу мен!Твоята приятелка,Лили,прилича на теб..тя си е направо влюбена в Джеймс Потър,но никога няма да го признае!
-Тя ли ти каза?Нищо не ми е споменала!-изуми се Габриела.
-А ти каза ли и за Сириус?-засмя се Али.-Не,не от нея знам това.Но съм я виждала...по време на някои купони изчезва,Джеймс Потър също..после идва,плачеща...тя не ме вижда,естествено..имам навика да бъда незабележима...
-Направо не мога да повярвам!Ти наистина имаш талант за онова нещо..пихинскок ли беше?-възхитена прошепна Габриела и после реши да се пошегува.-А твоите собствени чувства разбираш ли ги?
Али се смути,после се усмихна мило,и каза:
-Е,не винаги...да разбереш другите често е по-лесно,отколкото да разбереш себе си...но ако ме питаш дали харесвам някое момче...да!
-Охоооо,кое?-вдигна вежди Габриела и се ухили заговорнически.
-О..амиии...-личеше си,че Али се смущава все повече.
-Хайде деее..аз как ти казах?-смигна и грифиндорката.Габриела всячески се опитваше да отвлече вниманието на Али от нея..
-Добре де.-Али се изчерви и прошепна някакво име.
-Каквоо?По-високо,де!
-Ремус ...
-Лупин??Това вече е яко!Някой да харесва Питър?-усмивката на Габриела стана още по-широка.
-Май че познавам едно момиче...но щом споменаваш само Питър...значи признаваш,че харесваш Сириус?
-Ами...такова..може да се каже,че не е лош,ама е голям идиот...о,по дяволите,харесвам го,да!-избухна Габриела .-Знаеш ли..аз мисля да си лягам...радвам се,че си поговорихме,междо другото!
-Аз повече,повярвай ми!-усмихна се Али и и смигна.-Лека нощ и да сънуваш...ти си знаеш кой!
Възглавницата на Габриела полетя и уцели момичето право в главата.То започна да се смее с нежен и звънлив глас,който бързо унесе обърканата грифиндорка.
* * *
През това време Сириус най-сетне се прибра в спалните на момчетата.
И тримата Мародери спяха,изморени от дългия ден.Момчето си легна тихо,за да не ги събуди.
„Колко странно момиче”,мислеше си той за Габриела... „в един момент ме гледа нежно с тези прекрасни,черни очи..после ми е ядосана,а накрая започва да ме моли...наистина странно момиче”...
Грифиндорецът се унесе след тези мисли,и сънува едно прекрасно момиче с черни очи ,тъмно-кестенява коса, и красиво тяло...

Ето и първата част от новата глава.нямам много време да пиша,така че не знам кога ще пусна останалата част...

Глава осма.
„Честит свети Валентин”
Месеците се нижеха един след друг в Хогуортс.
Учителите все така тормозеха учениците с хилядите изпитвания и домашни,а учениците все така се оплакваха от липсата на свободно време.
Всекидневните новини за многото убийства и изтезания поттискака атмосферата в училището.
Много от учениците всеки ден си тръгваха от часовете разплакани заради веста,че роднините им са изтезавани,убити или изчезнали...
Не един и двама си тръгнаха от Хогуортс заради настояванията на родителите им...
Над училището бяха сложени допълнителни защити,мерките за сигурност ставаха все по-строги,и дори на Мародерите им ставаше все по-трудно да се измъкват от училището тайно...
Четирите момчета бяха приели много насериозно възложената им от професор Макгонъгол задача-да разведряват учениците...това те правеха най-добре...стараеха се да организират шумни купони,да не спират със закачките по коридорите ...
Напрежението над Лили и Габриела обаче ставаше все по-голямо...
Заради нечистата си кръв,смъртожадни бяха подпалили някои от именията на Габриела ,убивайки настойника на младата магьосница.За да вътвори ред в земите си,тя напусна за около месец Хогуортс,осигури силни защити над именията,намери си нов персонал(старият бе напуснал от страх) и назначи доверени хорла за управители...
Този месец бе един от най-ужасните в живота на Сириус.
Той се бореше със себе си..признаваше,че я обича,и отричаше едновременно...През цялото време Сириус мислеше за нея-дали е добре,дали няма да и се случи нещо...Мародерът стана по-замислен и тих,нещо,което озадачаваше приятелите му..
На Джеймс,който познаваше Сириус по-добре и от себе си,не му трябваше много време да разбере,че приятелят му страда заради момиче.Щом свърза и униването му с времето,когато Габриела я нямаше,Джеймс разкри напълно тайната му...според Мародера никое момиче не си заслужаваше,но не посмя да го каже на Сириус,за да не го нарани...
Вместо това гледаше да го развеселява,да отвлича мислите му чрез любимите им забавления-да правят бели и да играят куидич...
Лили бе изпаднала в не по-добро положение от Габриела.В училището бе под постоянен тормоз от слидеринци,заради мъгълокръвната си кръв,и не един път се бе връщала ранена,и посред нощ в Общата стая,след поредния дуел...
Имаше и неща ,които разведряваха учениците...наближаваше поредния мач по куидич,и това временно отложи притесненията и тревожните разговори на младите магьосници.Мачът щеше да е от голяма важност за Грифиндорския отбор.Щеше да се проведе на 14 февруари,денят на влюбените.Момчетата много се радваха поради тази вест,защото нямаше да им се налага да гледат целия ден розови сърчица с гаджетата си,а момичетата се ядосваха,че на любимия им празник приятелите им ще гледат някакъв си глупав куидичен мач...
На 13 слещу 14 февруари Питър Петигрю сънува с кошмар...трябваше да участва в мача,а метлата му не можеше да се издигне,вместо това падаше надолу ,право през земята...
Момчето се стрестна и изминаха няколко секунди,докато се разбуди напълно.Погледна часовника си-бе едва четири сутринта.
Питър знаеше,че няма да може да заспи повече,затова стана и се облече тихо,за да не събуди другите Мародери.Отправи се към Голямата зала,където,за негово учудване,храната вече бе сервирана.
Питър тръгна към грифиндорската маса и се разположи на един стол.Грабна една препечена филийка и огледа - в цялото помещение имаше само един-два ранобудни ученика,които примигваха сънливо над димящи чаши с кафе.
Едно момиче стоеше точно срещу него и съсредоточено четеше някакво списание.На ръст бе по нисичка от съученичките си,а къдравата и и бухнала коса вправеха впечатление за доста шантава натура.Внезапно тя вдигна поглед и впери тъмно-зелените си очи в него.
-И ти ли си от ранобудните?-попита момичето и го изгледа любопитно.
-Аз ли?Не..ъм,не мисля...-смути се Питър.Не бе свикнал нито да заговаря момичета,нито те него.
Това бе работа на Джеймс,мислеше си момчето.
-Аз пък съм..имам навик да ставам рано...аз съм Кони!А ти си Питър,нали?-проговори отново момичето.
-Познаваме ли се?-още по-смутено попита Питър-не стига че момиче го заговаряше,а ми знаеше и името му.
-Не,ама кой не знае имената на Мародерите?-засмя се Кори.
-Ъм..може би..да,така е!-насили се да се усмихне Питър,като не проумявахе защо,в името на Мерлин,тя му говореше!?
За негово облекчение в този момент дойдоха Сириус и Джеймс,които също бяха изнервени покрай мача.Кони се усмихна за последен път на Питър и тихо се изниза от масата.
-Хей,Пийт,много рано си станал днес.-прозя се Сириус и с радост си наля кафе от близката кана.
-Не съм единствен!-ухили се Питър.
След около час Гожлямата зала се изпълни.Многото ученици оживено разговаряха за предстоящия мач,Джеймс събра отбора,и ги накара да хапнат по нещо.Всички обаче бяха силно изнервени и усилията му се оказаха напразни.Грифиндорци и Рейвънклоуци рязко бяха променили добрите си отношения.Слидеринци се възползваха,и само създаваха вражди между двата дома.Неведнъж на учителите им се наложи да разтърват няколко по-запалени фена.
Хафълпавци предпочитаха да сотят по-настрани,но на няколко пъти и на тях им се случи да попаднат в разправиите.
За радост на Джеймс обаче,никой от отборът му не пострада през тази изпълнена електричество сутрин.
***
-Време е!Всички на метлите!-каза сухо Джеймс,и стисна здраво дръжката на своята.
Време беше да излязат и да летят..време беше всеки да покаже на какво е способен..беше време....Джеймс,Сириус,Питър,Артър,Андромеда,Франк,Тед,Алис...един непобедим отбор!

***
Летяха...вятърът удряше лицата им,но не можеха да спрат..играта бе в разгара си...
Рейвънклоуски играч хвана куофъла.Отправи се към головите стълбове...пазачът го нямаше..уверен в успеха си,той се прицели в средния стълб и хвърли силно куофъла.От трибуните се чуха силни викове викове.Още няколко сантиметра,и щяха да бележат първите си точки.В последната секунда дръжка от метла отби силно куофъла и го запрати към Андромеда,която го хвана и бързо отбеляза гол,преди рейвънклоуския пазач да се е съвзел от внезапния шок.
Сириус се ухили на зяпналия гончия и му подвикна:
-Добър опит,мъжки!
Грифиндорците избухнаха в смях.Рейвънклоуците позеленяха и скърцаха със зъби,докато публиката се смееше-на него му беше лесно,о,да,Сириус Блек притежаваше талант и го показваше...отбиваше неспасяеми удари,и оставяше противниците си с пръст в уста...
В това време Джеймс фучеше със своята метла,обърквайки търсачката от противниковия отбор.Правеше се,че преследва снича,но всъщност нямаше нищо такова.Момичето го следваше,докато накрая той зави рязко и тя щеше да се блъсне в един от головите стълбове.За нейна радост успя да се овладее навреме....
Силен смях от страна на грифинодрци..дюдюкане от страната на Рейвънклоу и Слидерин...
Джеймс огледа щастливо публиката..той беше в стихията си...кръвта му кипеше,когато летеше на метлата,дъхът му спираше,когато видеше снича...в този момент бе способен на всичко,на абсолютно всичко...очите му неволно съзряха Лили...вместо да го гледа с възхищение,както той очакваше,тя си говореше със Снейп..с гадния,мазен Снейп...Джеймс просто не можеше да повярва....Тед мина покрай него,опитващ се да отбие атаките на един гневен блъджър...
-Дай това.-изсъска му Джеймс и посегна да вземе бухалката от ръцете му.
-Но..-обърканият Тед не знаеше как да постъпи..за какво му бе нужна бухалка!?Той бе търсач..
-Дай я тук!-процеди през зъби Джеймс и другото момче,ще не ще,му подаде бухалката.
Блъджърът се насочи към него.Той замахна..удар...тежката топка летеше към трибуните..щеше да се забие право в Снейп.Но той не забелязваше,не можеше да види.В един момент неволно се отдръпна и Лили пристъпи на неговото място.
Очите на Джеймс се разшириха и цялото му съзнание бе обсебено от внезапен ужас...той осъзнаваше какво щеше да стане след секунди...
Лили неволно се обърна..досега гледаше в обратна посока на играта...за миг дъхът и спря..и после болка..силна,разкъсваща болка от удара на блъджъра...
***
Отново болка..за момент не можа да си спомни кой е...клепачите му бяха странно тежки..постепенно спомените се завърнаха...бе се опитал да удари Снейп,но после..блъждърът летеше право към Лили...и после нещо удари него...отвори рязко очи,но бързо ги затвори-светлината го заслепи.Постепенно осъзна къде се намира-беше в болничното крило.Опита се да се изправи,но усети болка в гърба си.
Джеймс обходи с поглед стаята.Дъхът му спря,когато видя Лили...тя лежеше на съседното легл,вперила празен поглед в тавана.
-Лили.-прошепна дрезгаво Джеймс.Устата му бе пресъхнала,нямаше сили да говори..болката в гърба го заля отново.
Зелените очи на момичето се насочиха към него...и вече не бяха празни..бяха гневни.Тя не каза нито дума,не му се разкрещя,не му каза,че е идиот..но и не го попита как е...вместо това се обърна на другата страна,така че да не го вижда...
Мразеше го!Беше я ударил..нарочно!Беше я боляло..все още усещаше болката в дясното си рамо,където се бе забил блъджъра.И все пак,ако Сивиръс не я бе дръпнал в последната секунда,сека дори нямаше да е жива,блъджърът щеше да отнесе главата и..
Ядът и към Джеймс се засили.Но нямаше да го погледне отново,няма.Нека тоа да страда,нека го боли,мислеше си ядосано тя.
-Лил.-Джеймс шепнеше.
Очите на момичето се разшириха изведнъж и ядът изчезна от тях.Гласът му звучеше толкова...толкова нежно,бе пълен с толкова болка,с раскаяние,че на червенокоската и се прииска да се обърне,да го утеши...усети болката му,и я почувства заедно с него...устоя на внзапния импулс да отиде и да го прегърне,вместо това спокойно се обърна към него...

-Нещо имаш да ми кажеш ли?-Разкъсваше се,когато трябваше да му говори така..толкова студено,безчувствено...ледено...
-Лили,аз...ужасно много съжалявам..не исках,аз наистина не иска да те нараня.-отдавна не бе казвал нещо толкова искрено.
Тъмните му очи не се откъсваха от тези на Лили.Говореше с цялата си душа...наистина съжаляваше...тогава,горе..адреналинът в кръвта му му бе подействал...бе я изревнувал рязко отСнейп,и бе поискал да го нарани...и собственото му желание се обърна срещу него...бе наранил друг...и макар, че досега не осъзнаваше,Лили бе единствения човек,който Джеймс никога не би могъл да нарани нарочно...до преди седмици той се опитваше да я свали,за да може после да я зареже,но с времето не осъзнаваше как той попада в капана и започва да се влюбва в червенокоската...Осъзна го,когато я гледаше..дясното и рамо бе обвито в бинтове,очите и бяха уморени,с тъмни сенки под тях..но бе повече от красива..нечовешки,дяволски прекрасна...”ОБИЧАМ Я!”-изкрещя Джеймс наум,най-накрая съзнаващ истината...беше се случило..Мародерът,Играчът,Разбивачът на сърца едва сега разбираше,че е тотално,безвъзвратно хлътнал по момиче,което го мраезеше..
Затова вложи цялата си нежност,цялото си разкаяние,когато и говореше.
-Виж какво,Потър.-Джеймс усети как за миг сърцето му спря...тя дори не можеше да каже името му.-Много е късно за съжаления...сега съм в болничното крило,ако не виждаш..ти ме нарани ,физически,жестоко,но,интересно,въобще не се учудвам..винаги ранявай докрай,нали така беше,а,Потър?Любимото ти мото?Не успя да ме свалиш,за да ме изоставиш после,но трябваше да анмериш начин да ми причиниш друг вид болка,нали?Е,печелиш Потър..заболя ме..радвай се..-Ядът и постепенно се бе завърнал.Лили наистина мислеше така,тя вярваше,че той го е направил нарочно..ако знаеше,само ако знаеше колко много го ранява с тези си думи,щеше да спре..но не знаеше...и затова болезнено разкъсваше сърцето му...
-Ти грешиш!-простена Джеймс,неспособен да я слуша повече.Тя трябваше да спре да го вини,той не го бе направил нарочно..тя не беше разбрала...и той трябваше да и каже...-Слушай,Лили,не е това,което изглежда!Аз..аз наистина не исках..нямах намерение да удрям теб!Адреналинът ми дойде в повече,дейстах импулсивно,искаше ми се да рабия блъджъра в близост до Снейп,но глупакът неволно се отдръпна,и тъпата топка уцели теб!Той трябваше да лежи тук,не ти!
Джеймс неволно бе увеличил гласа си,в опит да и обясни,да я накара да го разбере.Очите му я молеха,молеха я да каже,че му прощава.Думите на Лили сякаш го убиха
-Нима мислиш,че това те прави по-добър!?Не мен,ами Сивиръс?Потър,ти си искал да нараниш някого,без значение,дали ще съм аз,или друг....искал си да нараниш човешко същество,без да му дадеш право да се защити!Вима това ,че не аз съм била мишената,те прави по-малко виновен?Поне за едно бях права..Ранявай докрай..ако не мен,то тогава ще е друг..нека те попитам нещо,Потър-някога замислял ли си се колко много ги е боляло..каква болка са изпитвали всички,до които някога си се докосвал?Някога предполагал ли си колко сълзи са изплакани заради теб...-Лили не можа да продължи.Гласът и потрепера и заглъхна.Без да каже нито дума повече се обърна на другата страна и затвори очи.
Зе нейно облекчение,точно тогав адойде Мадам Помфри,която се зае да преглежда останалия без думи Джеймс и започна да му бояснява,че в същия миг,в който блъджърът е уцелил мен,другата подобна топка се е забила право в гърбът му.
Накрая тя си тръгна иДжеймс и Лили отново останаха сами.
В съзнанието на момчето се набиваха отново и отново думите и...”замислял ли си се някога”.... „колко много ги е боляло”...
Джеймс хвана с две ръце главата си,и я притисна към възглавницата,за да не изкрещи.Тя бе права,бе права..той раняваше всичко и всички...
Постепенно успя да се успокои и накрая успя да заспи...сънищата му обаче бяха неспокойни,защото гласът на Лили непрестанно обръщаше всеки по-добър сън в кошмар...

Глава девета

В Болничното крило

-ТИ-ДЖЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙ!
Лили Евънс отвори рязко очи и вдигна глава над болничното легло.Вече втори ден бе принудена да стои в една стая заедно с Джеймс Потър заради удара,който бе понесла на куидичното игрище от него.Два дни,в които той радваше на постоянни ,ичесто много дразнещи посетители, и вероятно това бе един от тях.
Изрусена кукла се бе хвърлила в обятията на Джеймс и го целуваше бясно.Лили завъртя очи-вече бе изгубила бройката на момичетата,които си въобръзяваха,че са гаджета на Джеймс и го обсибваха с грижи.За червенокоската бе необяснимо как можеха да са толкова глупави,че не осъзнаваха какви номера им върти!?
Грифиндореца се изплъзна от русокоската и я огледа смаяно.Нито си спомняше коя е,нито каква връзка има изобщо с нея.И той като Лили бе събуден от високия и писък.
-Зрасти...ъъъ...абе здрасти!-промърмори съненият Джеймс.
Русокоската запърха с мигли и огледа лицето му.Дори и сънен,той беше много красив.
Тя отново започна да го целува и не след дълго бе легнала в леглото му,като посягаше към копчетата на нощницата му.
-Ъъъъ..извинявайте,може ли да идете на някое по-усамотено място?-запита Лили.
Момичето се огледа и после каза доволно:
-Но освен нас тук..тук няма никого!
-Освен мен.-иронично подметнна червенокоската.
-Е,ти можеш просто да се разкараш!-ухили се злобно русокоската.
-Не,не мога!Ако не забелязваш,гадгето ти за малко не ме уби,и колкото и да искам,не мога да се махна!И тъй като не ми се слуша,нито гледа...няма да е зле да се махаш..можеш да си го вземаш с тебе...и без това ми лази по нервите...
-Никой не се интересува какво искаш,и какво не!-ядосано викна другото момиче.
-Виж какво,блонди,това тук не ти е дискотека,че да кряскаш като полудяла!-вбеси се Лили.Мразеше да я събуждат рано и ставаше раздразнителна,когато някой го направеше.
Джеймс забеляза,че момичето се кани да и отговори,и тъй като не му се слушаше караници и каза припряно:
-Ъм..ела по къно,става ли?Когато съм буден!?
-НИМА СИ НА НЕЙНА СТРАНА,ТИ-ДЖЕЙ!?-Изпищя русокосата.
-Не...ъъъъ...виж,аз просто...такова.
Но момичето вече беше излязло от Болничното крило.
-Благодаря!-ухили се Джеймс към Лили.
-Моля!?-вдигна вежди тя.
-Тъкмо се чудех как да я разкарам!-отново се ухили Джеймс.
-Пффф..пак заповядай...хич не ми се слушат разни врясли рано сутринта.-тросна се Лили и се приговти пак да заспива.
-Или може би просто ревнуваш!-весело подметна Джеймс.
Грифиндорката се смути и розовина обагри страните и.
-И защо да ревнувам,моля?-вдигна вежда Лили и после побърза да каже.-Виж какво,хич не им се слушат глупостите ти..аз имам намерение да спя...
След това червенокоската се обърна на другата страна и не можа да види веселото изражение на Джеймс-той бе сигурен,че тя ревнува!
В последните два дни той се опитваше с всякакви методи са и се хареса,и затова отпращаше едно по едно всички момичета,които идваха,носейки м у картички,цветя,подаръци...за негово разочарование обаче тя продължаваше да му е много ядосана заради това,че я бе ударил,макар и неволно,на куидичното игрище,и затова рядко му обръщаше внимание...
Точно когато Лили заспиваше,в Болничното крило влезе друг посетител-Сивиръс Снейп.Джеймс ядно присви очи при вида му-грифиндорецът не разбираше как червенокоската можеше да търпи такъв отвратителен мазняр...тя обаче бе на друго мнение-радваше се на посещенията му,и се държеше с него много приятелски...нещо,което много дразнеше Джеймс...
-Оооо..кой пък сега!?-простена Лили,когато чу,че някой влиза, и се изправи.Щом видя Сивиръс обаче очевидно се зарадва.-Хей,Сев,сети се да наминеш!
Слидеринецът вече бе стигнал до леглото и и тя го гушна приятелски.
-Как сме,Лил?-попита Сивиръс и и се усмихна приятелски.
-Ммм...освен ,че умирам от скука,съм добре..Мадам Помфри каза,че скоро ще ме изпишат!Мисля,че ще е към края на сесмицата....както и да е,много се радвам,че намина!Какво ново?-забърбори весело Лили.
-Общо взето-едно и също!Слъгхорн направо се поболя откакто влезе тук!Постоянно разпитва кога ще излезеш,решил е,че като се оправиш ще спретне някое купонче в твоя чест!-на свой ред започна да говори Снейп.
-„Слъгхорн направо се поболяяяя”.-превзето започна да го измитира Джеймс,но твърде тихо,за да го чуе някой друг.
В същия момент русокоската,която бе наминала по-рано отново дойде,този път носеща букет от розови рози,които щастливо дари на Джеймс заедно с няколко целувки.
-Какво правиш тук,Мичи?-попита изнервения грифиндорец момичето,чието име най-накрая се бе сетил.
-Нали ми каза да дойда по-късно,Джей-Джей?Чаках цял час,докато не можах да издържа и не дойдох да те видя.-престорено въздъхна момичето.
-А аз си мислех,че момчетата подаряват цветя на момичетата.-отбеляза тихо Сивиръс и ,след като се спогледахас Лили,и двамата започнаха да се хилят.
Джеймс се ядоса.Не стига,че тая отново му се бе натресла,ами и тъпия Снейп разсмиваше Лили.
-Ей,Свиниръс,по-тихо там!-подметна ядосано той.
-Никой не те пита,Джей-Ти!-наблегна на последната дума Лили и след това отново започна да се смее заедно със Снейп.
-Ха-ха-ха!Колко си забавна!-изви очи Мичи и отново започна яростно да целува Джеймс.
-Мич,какво ще кажеш дааа...да се видим след като изляза?-попита Грифиндорецът и я избута от себе си.
-Но..любов моя....не бих могла да издържа толкова дълго без божественото ти присъствие....е,щом е важно за теб.-Драматично каза Мичи и се насочи към вратата.После обаче тръгна към леглото на Лили.-А относно теб,само да си доближила приятелят ми..ще те разкъсам...знам какви са помислите ти..ще чакаш да останеш сама с него,и ще му се нахвърлиш...
-Повярвай ми,определено нямам намерение да му се нахвърлям..не и на него.-бавно каза Лили,сякаш говореше на умствено изостанала.
-И по-добре за теб!-намусено отвърна Мичи и отново тръгна към вратата.Когато стигна до нея се обърна към Джеймс .-До скоро,принце мой!
И тримата-Сивиръс,Джеймс и Лили дълга гледаха с ококорени очи към вратата,от която бе излязла Мичи.
В това време Габриела бавно вървеше към Болничното крило.Откакто Потър бе ударил най-добрата и приятелка тя всеки ден ходеше да я разведри.Червенокоската много и липсваше в часовете,защото нямаше много други приятелки и нямаше търпение да я изпишат,за да могат отново да си говорят по цял ден.
Тъкмо когато завиваше след поредния завой се сблъска със Сириус Блек,който първоначално не можа да я познае.
-Ей,я по-внима...-грифиндорецът забеляза с кого се е сблъскал и ядосаното изражение рязко изчезна от лицето му.Изражението му сатна по-зряло,но и по-мило..
От както двамата се бяха скарали в банята Габриела се държеше ужастно с него-не му говореше,подминаваше го по коридорите,а когато трябваше да му каже нещо гласът и бе надменен и студен.
Чернокоското се опита на няколко пъти да се сдобри с нея,но напразно....
-Здравей,Габриела.-заговори я той и се постара гласът му да е колкото се може по-зрял и дрюжелюбен.
Тя обаче не му обърна никакво внимание-все още му бе твърде ядосана и продължаваше да го смята за жалко хлапе...което въпреки това тайно харесваше...
-Чао.-тросна му се тя и се опита да го подмине.
Той обаче я спря и попита:
-Как е Евънс?
Въпросът му бе малко лишен от смисъл,защото грифиндорецът прекарваше в Болничното крило всяка свободна секунда заради Джеймс,но го осъзна твърде късно.
-Как искаш са е,след като смотаният ти приятел я раздроби на парчета!?-ядоса се Габриела.
Чувставше се смутена от присъствието на Сириус,но споменът за Джеймс я изпълваше с ярот-никой нямаше право да докосва нейната най-добра приятелка,дори да е Джеймс Велики.
-Виж к`кво-първо-Джеймс не е смотан и второ-не е искал да удря Лили!-тросна се Сириус,който също се ядоса-грифиндорецът не търпеше някой да обижда най-добрият му приятел,който му беше като брат,и който Сириус обичаше повече от всичко.
-О,да бе,бухалката случайно се е озовала в ръцете му, той най-случааайно ударил блъджъра към посока на Лили.-иронично подметна Габриела и завъртя очи.
-Той искаше да уцели Свинито,не нея.-защити го Сириус.
-Хич не ме интересува кого се е опитал да учели!Важното е,че пострада Лили и те съветвам да го предупредиш да внимава-никой не може да наранява моята най-добра пирятелка,без да си получи заслуженото после!-наежи се Габриела.Тя не бе от страхливите момиченца,бе преживяла твърде много,за да е като тях,и затова не си поплюваше,ако искаше да постави някого на мястото му.
-Я не заплашвай Джеймс!-повиши тон Сириус.
-Ще заплашвам когото си поискам!-ядно тропна с крак грифиндорката,която не позволяваше на нищо и никой да я командва за каквото и да е.
Ненадейно грифиндорецът се развесели-тя стоеше пред него с ядосано изражение,а и отиваше страшно много.Последвал някакъв внезапен импулс,Сириус хвана лактите и и я претегли към себе си,като я целуна.
Габриела освободи едната си ръка и зашлеви на момчето шамар,звукът от който се чу надалеч.
-Как смееш?-изсъска тя,после се обърна и продължи към Болничното крило.
Странно защо,Сириус се почуства ужасно щастлив и си подсвиркваше някаква весела мелодия,докато вървеше към Общата стая.
Ядосаната грифиндорка влетя в Болничното крило и тръгна право към леглото на Лили,която четеше сутрешния вестник.
-Как си?-едва не изкрещя тя с ядосан тон и червенокоската подскочи стреснато.
-Габс?Какво ти е?-изумено попита момичето.
Габриела само изсумтя и отказа да и отговори.Остана за кратко,колкото да разбере как се чувства най-добрата иприятелка,но през цялото време хвърляше ядосани погледи към нищонеразбиращия Джеймс.
-Аз ще тръгвам,Лил!-усмихна се грифиндорката и тръгна да си върви.На вратата се сблъска с идващия при Джеймс Сириус ,който и се ухили щастливо:
-Здравей отново!-подметна и той.
-Чао отново!-кисело се тросна Габриела и излезе от стаята.
Чернокоското весело отиде при най-добрия си пирятел и го попита:
-Как е нашият Джеймси днес?
Бивам..а каква е причината за твоето весело настроение?-смигна му очилатия магьосник .
-Току що излезе от стаята.-смигна му на свой ред Сириус и се изкикоти.
Джеймс се ококори –знаеше,че най-добрият му приятел си падаше по Габриела,и въпреки това се изненада....

След дългия ден най-накрая настана нощтта.Посетителите,които през целия ден не бяха оставили нито Лили,нито Джеймс на спокойствие най-сетне си бяха тръгнали.
Мадам Помфри им беше дала лекарствата,и след като се убеди,че ще ги изпият си легна,оправдавайки се с това,че е силно изморена.Не след дълго двамата се оказаха сами в Болничното крило.
Лили бе запалила няколко свещи и ги бе поставила на нощното си шкафче.Така и беше достатъчто светло,за да може да чете.Беше хванала в ръце някаква тежка на вид книга и съсредоточено четеше.
Джеймс пък зяпаше в тавана с блуждаещ поглед и само от време на време тайничко поглеждаше към Лили,за да види дали тя го гледа.Остана крайно недоволен от резултата,тъй ккато червенокоската явно нямаше намерение да го погледне изобщо.
По едно време на Лили и омръзна да чете,и най-накрая остави книгата.Все още не и се спеше,но нямаше никакви занимания.
-Играеш ли шах?-изведнъж попита Джеймс.И на него му беше скучно и искаше да запълни времето си по някакъв начин,а тъй като Лили бе единствения човек наблизо реши да я попита.
Тя го погледна за секунда-две.При други обстоятелства вероятно щеше да му откаже,но тъй като умираше от скука му отговори:
-Да,хайде да играем!
Очите на Джеймс светнаха.Той стана от леглото и взе магьосническия си шах от шкафчето,след това отиде до леглото на Лили и седна на земята.Постави шахът на нейното шкафче и скоро фигурите започнаха дълга и ожесточена битка.
Джеймс явно беше по-добър от Лили,но твърде късно се сети,че ще бъде по-добре да я остави да победи,за да я зарадва.Вместо това изигра няколко хитри хода,с които я разби напълно.
Червенокоската се нацупи лекичко,тъй като мразеше да губи,но след малко просто го предизвика на реванш.
Този път момчето реши да загуби нарочно,но и този път се провали-Лили усети,че той играе толкова зле ,за да и позволи да победи,и си помисли,че той го прави само от съжаление за нея,от което се нацупи още повече.
От скука изиграха още няколко игри,но и това им писна.На никой от двамата не му се спеше,но и не говореха. Ако някой зададеше въпрос на другия ,той му отговаряше само с няколко думи,и така и не завързаха разговор.
Джеймс отново се опита да се намести така,че да му е по-удобно-подът беше твърд и студен и не му беше приятно да лежи на него.
-Неудобно ли ти е на пода?-попита Лили.
-Ъм..да..доста.-отговори Джеймс и я загледа с надежда.
-Защо не си приближиш леглого до моето,за да можем да играем на шах и без да си на твърдо?-запита отново Лили.
Джеймс и кимна намръщен-беше очаквал тя да го покани в нейното легло,но тя не удовлетвори мечтите му и му стана неприятно.Все пак стана,насочи магическата си пръчка към леглото и с магия го премести близо до това на Лили.
И все пак,помисли си зарадван той,тя каза да приближи леглото си за да може да играят шах..но те отдавна го бяха зарязали...което може би значеше,че тя иска той да е близо до нея...След тези разсъждения Джеймс внезапно се развесели и когато се разположи удобно на завивките и се ухили щастливо.
-Лили....-започна неуверено по едно време той.-Може ли да те попитам нещо?
-Кажи?
-Ъмм...ти сърдиш ли ми се още за това,че те ударих?-попита той с възможно най-милия тон,на който бе способен.-Защото...виж сега...аз нямаше да те ударя...обаче..когато видях,че говориш със Снейп и нещо ми стана много гадно...и реших да ударя него..защото се подразних,че той ти е приятел..аз защото малко си те харесвам,де...ама..такова..
Джеймс беше свикнал да сваля момичета и да им казва възможно най-големи комплименти.Точно сега обаче му беше ужасно трудно да обясни на Лили,че ужасно много я харесва и изведнъж му сатна ужасно неудобно за това,което и бе казал преди няколко секунди.
Отговор от страна на Лили не последва и затова Джеймс се взря в нея.Чак сега забеляза,че тя е затворила очи и спи спокойно.Стана му леко,че не го е чула,и едновременно с това му се искаше да чуе отговора и.
Стана от леглото си и я зави хубаво.Сложи кингата,която досега сотеше до възглавницата и на шкафчето и.Накрая не се стърпя и докосна с устни челото и.След това си легна и дълго време не успя да заспи,озарен от прекрасното и излъчване.