Нека мързелът пребъде

Ох къде се е дянал пак тоя дребосък” помисли си
Анито и посегна към един карфиол с мислите”Хъх защо това брокули е
бяло...ммм вкусно е” и тя посегна втори път докато Ивето не изкочи зад
нея и едва не и изкара ангелите.

-Здрасти Ани-позрави я весело тя.

-Напомни ми следващия път да те убия когато отново направиш това.О
или може би вече някои ме е изпреварил.-отговори и Анито щом погледна
обинтованият й нос-С кого си се била?Ако е момче няма проблеми ще се
оправим,познавам..

-Не е момче

-..или пък ще повикам брат си той може да ни помогне колкото и да е смотан

-Не е момче Ани.

-...или пък приятеля му Матю

-НЕ Е МОМЧЕ АНИ! Колко пъти още трябва да го повтарям.Сбих се с Бета Милър.

-С КОГО! Сбила си се с Бета Милър.Ама тая не беше ли онази смешната буфча с дългите плитки и голямото самочувствие!

-И тази която харесва Майкъл Торънс.

-Чек чек тая не беше ли напълно чистокръвна .

-Мхм-отговори й Ивето с пълна уста

-Според мен е по-добре да не се заяждаш с нея знаеш какъв е баща й.

-Права си от смъртножаден какво да очакваш-рече на висок глас Ивето
така че дори Драко се обърна с очуден поглед към нея.-Кво ме гледаш
като дървояд пред алуминиева дограма Малфой,ще кажеш че баща ти не е
смъртножаден.

-Не се заяждай с мен защото ще си имаш големи проблеми хлапе.

-Първо ще трябва да минеш пред мен глупако-озъби му се Анито и му
обърна гръб.Не искаше да се занимава с него сега.Имаше си достатъчно
проблеми.После насочи вниманието си към трушийката но за жалост този
път набоде „жълти люти габровски чорбаджийки с привкус на балканджийски
инат и черен паричен хумор” от който се задави неудържимо и имаше нужда
от 3 бокала тиквен сок за да започне да диша нормално.

-Моля те обещай ми повече да не ядеш от тези проклети чушки.

-Ама..ама те бхяа в салатата с онова бяло броколи..беше толкова вкусно.

-Казвам ти някои ден яденето ще те убие.

-Дръж се нормално Иве ягодата не може да ме убие.

-Казах яденето .Я-ДЕ-НЕ-ТО.

-Ааааааааааа...няма бе споко.

-Ооо непоправима си знаеш ли може да си по-голяма от мен но си много по-безрасъдна.И знаеш ли какво?

-Кво?

-Потър те наблюдаваше през цялото време .

-О,я стига не намеквай че ме харесва.

-А какво друго може да означава това?Дали не ти е хвърлил око.

-Слез на земята Потър със слидеринка като мен.По-скоро би се
оставил на Волдемор да го убие ако въобще е вярно това за завръщането
му.

-Ох..добре аз тръгвам защото имам Трансфигурация,знаеш каква е Макгонагъл ,а и имам накзание довечера заради сбиването.Чао.

-Чао фъстък.-отговори й Анито гледайки вяло към Потър ,които дояждаше тиквения си пай.Колко тъпи само бяха грифиндорците.

„Защо История на магията е възможно най-тъпият
предмет?” помисли си отегчено Анито докато учеше от бележките си
.Очакваше я един дълъг и досаден,пълен със спарено контролно час.Пред
нея имаше едно единствено нещо,което можеше да я избави от обхваналия я
стрес-храната.Точно под носа й се мъдреше нова доза българска трушийка
и кисело зелце,леко овкусено от ябълчици и добре познатите й
чорбаджийки по края.Тя лакомо се насочи към печеното пиле с картофи и
тъкмо си сипваше обилна порция от зелето,когато действието,което се
повтаряше всеки обед и вечеря настъпи с пълна пара.

-БАУ!

И разбира се обичайния отговор,ако диологът не се развиеше по
план,значи някоя от двете има големи проблеми,но сега всичко си беше по
старому.

-КОЛКО ПЪТИ ДА ТИ ПОВТАРЯМ ДА НЕ ПРАВИШ ТАКА.СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ ЩЕ
ВЗЕМА ЕДНА О Т ТЕЗИ ВИЛИЦИ И ДРУГИЯ ПЪТ КОГАТО ОТИДЕШ ДО ТОАЛЕТНАТА
НЯМА ДА МОЖЕ ДА СЕ НАВЕДЕШ,ЗАЩОТО ВЕЧЕ ЩЕ СИ СЕРИЗОНО ЗАПУШЕНА!

Мда...всичко се повтаряше,дори Макгонагъл се подсмихваше на този
спор.Имаше легендарни неща в „Хогуортс”,които нямаше да се
променят,независимо от времето и обстоятелствата.

-Здравей и на теб Ани!Как си?

-Изключително нервна.Имам контролно по „История на магията”.

-Е й?

-Как така е й.Ти знаеш ли че цяла нощ съм учила.

-Казвам ти прекалено зубриш.Отпусни се малко и погледни извън владенията на химикалката си.

-Не ми мяцай тука а вземи да ме препиташ.-и Анито ръгна (както се ръгат чушки в боб) в ръцете й бележките.

-Оххх..добре,но малко..все пак съм гладна.Таака през коя година е
основана гилдията на чистачите и тоалетно метачите при талъсъмите?

-Без просотии моля.

-Добре добре..вече сериозно.Коя година е бунта на троловете в северна Германия.?

-12 декември 1876.

-Вярно,а Конната революция.?

-16 януари 1345.

-Стига бе толкова рано.

-Да..дай нататък.

-Мързи ме -и тя и върна бележките по същия начин и набоде една пилешка кълка.

-Ти си супер приятелка знаеш ли?

-Да..знам..и имам да ти разказвам нещо.

-О само не пак тия отживелици с Майкъл Торънс.

-Но този път не е отживелица.Дона ми каза,че чула от мина,че тя чула от Елито,която пък...

-Моля те не ми разказвай пътя на клюкарската ти агенция..дай по същество.

-Добре.-Ивето си пое дълбоко въздух и рече-Той е казал ,че е луд по мен.

Анито се задави сериозно и след кратко потупване по гърба отговори

-Какво е казал?

-Че ме харесва.Не е ли невероятно...моя рижко..обожавам го..той е небето за мен..той е

-живота ми..той е момчето в сърцето ми..той е бля бля бля без тия сладникараий моля.Повтаряш ми ги от момента,когато го срещна.

-Добре де,но просто съм

-влюбена,да повече от ясно ми е.Но когато останеш разочарована да не ми ревеш на рамото.

Ивето се направи ,че не я слуша и започна да рисува сърчица върху
крем карамела си.В отговор на това Анито си измънка тихо”Фъстъка е
пресолен” и заби погледа си в тъпите бележки.Как само мразеше История
на магията!!!

Защо не мога да спя като Ивето?.Защо винаги се
будя по-рано?Защо Потър винаги ме гледа докато обядваме?По дяволите
защо си задавам въобще тези тъпи въпроси?”мислеше си Анито докато
отиваше към соварника,за да изпрати писмото до родителите си.За жалост
нямаше лична сова и използваше заспалите с курешки на задните части
училищни улулици.Тя влезе във вонящия соварник и примами някаква кафява
сова със храна.Прикрепи писмото и се приближи до прозореца,после дълго
гледа към изгряващото слънце,докато не усети някои зад гърба си и
когато се обърна:

-ПОТЪР!Какво правиш тук?

-О,ами нищо просто изпращам писмо.

-Ами ти си имаш сова.

-Да просто крилото й е наранено и ми трябва друга.

-Ъъ добре-отговори тя смутена че го е нахокала.-Имам въпрос.

-И той е...

-Защо постоянно ме наблюдаваш докато обядвам?

-Ами ..аз ..просто-но той рязко почервеня-просто..

-Дааа...

-Ами...нищо просто така,нямам нищо впредвид.

-Да,защото все пак дочух за вашата история с Чан така че моля не ми
хвърлай любовни погледи пред Малфой и ко,ние слидеринците имаме
прекалено голямо достайнство ,а аз трудно изградих моето,така че моля
те не го проваляи с глупавите си момчешки подмятания и ако има да ми
казваш нещо давай сега или никога.-изрече тя на един дъх оставайки го
безмълвен и с напълно обърканото съзнание на коя планета се намира.

-Ъъ не няма како да ти казвам.

-Добре –отговори му й тя и си тръгна без дори да му каже чао.Такава
си беше Анито когато правеше нещо го правеше докрай.Пред никого не се
церемонеше и съответно никого не слушаше.Беше си дръзка и
непоправима.Волна и непокорна.Влюбена ...или пък не.

*

Ивето оправяше къдравата си коса на огледалото в тоалетните,а зад
нея Мина и Алис обсъждаха действията които да предприеме с Майкъл
Торънс.

-Но той е лудо влюбен в теб,Иве.

-Наистина лудо,сега остава да е пред вратата на тоалетната и да чака да излезеш.

-Да бе вие пък още малко да ми го пъхнете в гащите.Но признавам-той
е сладура на живота ми-рече развълнувано Ивето и направи поза на летене
във въздуха пред мазното огледало.

-Хайде да вървим,че имаме ЗСЧИ.

-Как успяваш винаги да ми скапеш настроението Мина.

И те се изнизаха из миризливите помещения.Изведнъж Ивето се блъсна
в някого,които носеше миризмата на силен мъжки парфюм ,а грифиндорската
му вратовръзка обърса сополите й.Тя погледна нагоре и видя момчето на
мечтите си.

-О!-рече тя

-О!-рече той

-О!-казаха и двамата в един глас след което се засмяха шумно.

-Ъъъ...здравей-започна той-много си..хубава днес.

Ивето почервеня като домат и смутено му отвърна:

-Ъъъ..да мерси.

-Ъъъ...

-Ъъъ

И двамата си ъхъха 5 минути докато Ивето не се усети рече

-Ами аз имам час и трябва да бързам така че.

-Да,да просто-започна смело той-искаш ли да се видим следващия път в Хогсмийд?

-Ама разбира се –отговори тя ,но се осъзна,че е прекалено
несдържано за слидеринка и веднага се поправи-тоест..кхъх..да няма
проблеми.

-Добре,ще те чакам в голямата зала,точно преди да тръгнем.

-Да,добре-отговори отново тя хладно,сякаш показвайки , че държи
конците му в ръцете си.Една слидеринка трябваше да може да контролира
един пиклив грифиндорец,дори той да беше момчето на годината.Някои неща
си имат граници,както и контролирането на чувствата.Ивето вдигна
глава,изпъчи гърди,така че слидеринската змия дори се изплаши и й се
поиска да се скрие в сутиена на притежателката си,после го подмина
оставайки го с почти подмокрени гащи.Какво правеше любовта с хората!

-И той какво направи!-извика почти невярващо Анито

-Предложи ми да ида с него в Хогсмийд!Можеш ли да повярваш!

-Определено не.

-О..стига поне един път се радвай за мен,моля те!

-Хъх...от мен да мине.-каза въртеейки очи Анито.

-Ооо,не знаеш колко те..

-Обичам!Предполага се ,че трябва да знам.не ,не моля те само не
това.-разпери ръце слидеринката срещу атакуващия го фъстък.Момент
фъстъците имат ли оръжия?!

Ивето й се нахвърли със зверска сила и я събори на
леглото,гъделичкайки я.Анито се тресеше от смях и дори успя да падне на
пода заедно със дюшека и чаршафите,които се увиха успешно около нея и в
крайния си вид приличаше на булка в ковчег или по-скоро в дюшек.

-Спри!Спри..хаха...моля те..хаха..недей.

-Оу не ме хапи де-тросна й се Ив.-Добре.Добре приемам бялото знаме.

Те започнаха да оправят стаята и да се обличат,за даслязат най-после на закуска-най –мечтаната част от деня на Ан.

-Хей Ив,къв е тоя сутиен тука-попита Ан вдигайки с един пръст,бежав
сутиен с откъсната презрамка.-ако мислиш с това да ходиш до Хогсмийд
няма да имаш успех,въпреки,че честно казано може би на него ще му е
по-лесно.

-О стига глупости,скъсах го случайно може да го запратиш в коша.

-Глупости това е ценност за любимият ти.Може да му го подариш да си го гушка гокато заспива.

-Гррр,знаеш колко мразя да говориш такива глупости.

-Добре ,добре.Не искам разярен фъстък за закуска.Хайде да вървим да ядееемм.

-Не ми казвай,че отново си гладна.Ти си гладна винаги по дяволите.Гладна си когато учиш,ходиш до тоалетната..

-Тогава всъщонст най-много.Яд ме е че губя от хранителните запаси.

-Дори когато спиш и ядеш пак си гладна.Това е ненормално!

-Глупости как нещо може да бъде нереално!-спона й се Ан.

-И ОСВЕН ТОВА СИ ГЛУХА!КАЗАХ НЕНОРМАЛНО!ВЗМИ СЕ ПРОМИИ!

-А споко бе човек не ми трябва мивка

„Да трябва ти маркуч” помисли си Ив.

-Хайде да вървииим,моля ти се много ти се моля!Нямаш си на идея колко съм гладна.

-Да ,знаеш ли какво винаги съм се чудела нещо-започна Ив докато вървяха по коридорите.

-Какво?

-Дали не сънуваш голяма шоколадова кифличка и зъболекар,които те гонят за да ти направят съответно кариес и пломба.

-Ъъъми всъщонст...имаше нещо подобно.

-КАКВО?!НАИСТИНА!

-Ъъми..хей виж има палачинки-рече Ан,когато се настаниха на масата.

Ив я остави да тъпче,докато нервно се оглеждаше за Майкъл.Защо и любовта не беше толкова лесна като храненето.

Ан се излежаваше на мекото и удобно кресло в
общата стая на „Слидерин”.Беше доста късно вечерта,но тя въобще не
изглеждаше изморена,напротив-бодра като кукуряк.Четеше някаква книга
свързана с черните изкуства и си похапваше от всяковкусовите
бонбонки.Всъщонст единсвения друг човек в стаята беше Драко
Малфой,киото също се беше задълбочил в някаква книга.

Ан отмести очи от четивото си и го забеляза.

„Я виж...слидеринският сваляч чете книга...и то доста
вглъбено.Хъх..див петел!” рече си наум тя и посегна към още едно то
бонбончетата,но то коварно навлезе в кривото й гърло и тя се задави.в
този момент нямаше никои друг,които да й помогне освен въпросния „Див
петел” и след няколко секунди усети ръцете му върху тялото й.”Това не
може да бъде истина!Не..Драко Малфой не ме е прегърна току що”

След като разбра ,че вече може да диша свободно тя се обърна към
него,с миловидното изражение на изгонено от господарите си кученце и му
рече свенливо:

-Бла-благодаря.

Той не отговори ,а се загледа в красивите й очи и сякаш замаян от
тях забрави за всичко останало,той се наведе леко и я
целуна.Най-странното беше,че Ан му отвърна!!!

„Какво по дяволите правя!Идотка плесни го!Плесни го веднага
казах!айде бе,няма да те подканвам цял ден!”, „Няма пък!”-възпротиви се
вътрешното й гласче”На теб ти харесва!”.”Моля!!!Аз се целувам с
Малфой!С Драко Малфой!”, „Да де нямаше да е със Луциус”,”Хей не съм
перверзна!Сега ще му плясна един!Още сега!”
Тя се отлепи от нежните му изпълнени с желание за страст и милувки
устни и посегна да го удари..но той естествено беше по-бързият и хвана
нежно ръката й.

-Ъъъъъъ-рече той

-Ъъъъъхъ-рече тя.

-Аз такова...това всъщонст беше много хубаво-започна русокоското.

-И аз така мисля!

„Какво!КАКВО КАЗА ТОКУ ЩО!”започна пак да се пита тя.”Не наистина
не предполагах,че си толкова зле-рече вътрешното й гласче-да те светна
ли..с кво искаш..кибрит,крушка,луминсцента лапма..може би фенерче.ТИ ГО
ХАРЕСВАШ!”

-Ъъм..съжелявам,но трябва да отивам да спя.Ъъъ..лека нощ!

-Лека нощ!

Отговори й той и погледна след равятата, ароматизирана на пролетни
кокичета роба ,на момичето,което можеше да сбъдне мечтите му или поне
така си мислеше той.

„Не сега трябва да се съсредоточа върху новите заклинания,върху
всичко,което ще ми бъде полезно ,както на мен,така и на Черния Лорд”

*

Ан вечеряше в препълнената голяма зала.Цял ден не бе откъсвала
поглед от Драко, той също от нея.Мислеше си за срастната целувка от
нежния й петел.Представяше си голото му тяло,нежността му.но той едва
ли щеше да се поинтересува от нея повече.Тя беше една мръсна зубрачка
по дяволите,за какво на момче като Драко ще му трябва момиче като
Ан..колко тъпа беше просто!А може би той щеше да я причака в общата
стая...да бе...и да я гушне...да бе..и да я обсипе с милувки..да
бе...”Скъпа..това е Драко-сексапила на „Слидерин”!Не всяко момче се
печели толкова лесно!”..”Да,но не всяко момиче е толкова
красиво!”-обади се отново гласчето й.