End of an Era

Такам. Ново фикче за.. Хари Потър.
Мухаха.
Предполагам, основно ще е за Хари и Джини, но да видим. Мии започва си от първа част, и свършва... когато ми омръзне. Предупреждавам, че си нямам идея кога ще е това. Ии също нямам идея колко често ще се пускат глави. Просто ми се дописа, и реших да пиша. Първа глава е в процес на избиране коя да е първата Но предполагам, че днес ще я пусна.
Мухаха.
А това "End of an Era" е песен или на Harry and the Potters, или на Oliver Boyd and the Remembralls, не съм много сигурна. Май е на Оливър, ама както и да е. Означава "Край на една ера", ако случайно има някой не-англоговорящ. *прави се на много интересна, че знае английски колкото да си превежда текстове на песни*.
Мухаха.
Самия фик ще е от различни гледни точки, но ето ви цветова карта
Хари



Джини

Рон

Фред/Джордж

Моли/Артър

Хърмаяни

Невил

Луна

Драко

Чо Чан



Отгоре на всяка смяна на гледните точки ще пише името. Което по-надолу пише с черно, значи е разказа на героя, а със съответния цвят са мислите му в момента, след време де, в момента не знам кво си мислят (дам, те съществуват.)

Такам... ако на някой му се чете... нека четенето започне СЕГА!!!
Ъъ, ай мийн, когато пусна главата.*усмиФка* JJJJJJJ

Lonely…

I’m Mr. Lonely…

I have nobody… to call on my own…


Хари



Лежах си в своето легло в килера под стълбите, зяпах тавана и усърдно си мислех за всичко… И за съня, който бях сънувал тази сутрин. Летящ мотоциклет…

Видях този мотоциклет само още веднъж, но то ми стигаше за цял живот.

Замислих се… Какъв ли щеше да е живота ми, ако нашите бяха оцелели? Ако сега лежах в хубавото си легло в своята собствена стая, където нямаше да има нито един паяк, и ако сутрин се събуждах не от тропането на леля Петуния, а от милия глас на майка си?

Какви ли бяха родителите ми? Опитвах се да си ги спомня, но не ми се удаваше. Знаех само, че майка ми е имала същите очи като моите. Съвсем същите. Откъде знаех ли? Ами, просто ги помнех. Това бе едно от съвсем малкото неща, които помнех за тях. Зелените очи на мама, които ме гледаха нежно, топло. Никога не бях срещал тази загриженост в очите на някого. Така отчаяно имах нужда някой просто да ме обича. Бях толкова малък, и наистина се нуждаех някой да ме обича. Да ме прегърне и да ми каже, че всичко е наред. А нямаше такъв човек. Не познавах някого, който да ме обича. Никой не беше готов да ме обича. Бях странното хлапе, около което винаги се случваха невероятни неща. Никой не искаше да ми бъде приятел. Никой…

Честно ли е едно дете да изживее толкова самотен живот?

Никога няма да допусна моите деца да имат такова детство! Никога! Нито Джеймс, нито Ал, нито Лили, нито Теди. Никой от тях няма да преживее това, което преживях аз. Никой от тях няма да заспива вечер с мисълта, че си няма никого. Те ще са обградени от обич и щастие! Кълна се… кълна се в името на всичко свято!







Цитатът в началото е от песента на Akon - Lonely... Мисля, че самият цитат е много подходящ за живота на Хари като малък. Хоуп ю лайк ит... Сега предполагам, ще трябва да направя тема за коментари

Stay with me again…

Stay with me, my friend…


Хари



-Виж, Невил…

-Не! Няма да ви позволя! Ще вкарате Грифиндор отново в беля! – отвърна пълничкото момче и сви ръце в юмруци. Аз… ще се бия!

-Не се прави на идиот! – кресна му Рон.

-Не съм идиот! – възрази Невил. – И точно ти ми каза да се противопоставям на хората!

-Да, ама не на нас! – ядоса се вече Рон.

Честно казано, и аз се бях ядосал. Ама че глупаво беше от страна на Невил да ни спира в такъв момент! Та Снейп искаше да вземе камъка!

Ами да, така си мислехме. Че Снейп иска да вземе камъка. Глупава, детинска мисъл. Наистина, на единайсет години бяхме твърде малки да прозрем дълбочината на този човек… Яд ме е, че никога не я проумяхме. Не осъзнахме колко е изстрадал, докато не го видяхме да умира пред очите ни.

-Стига, Невил, моля те! – промълви Хърмаяни. – Отдръпни се, това е наистина важно…

-Важно! Става въпрос за Грифиндор!

-Невил, става въпрос за нещо много повече от Грифиндор! – опитах се да му обясня аз, но той ме прекъсна:

-И какво за вас е толкова по-важно от Грифиндор?
Въздъхнах…

Точно тогава Невил ме бе ядосал прекалено много, за да успея да проумея каква смелост се крие зад постъпката му. Бяхме малки. Спирайки ни, той рискуваше да ни изгуби като приятели, защото тогава се сърдехме за всевъзможни глупости, като повечето деца. Но Невил винаги е бил изключително смел… Човек, преживял толкова много загуби, може би щеше да бъде разбит от съдбата, но не и Невил… Невил беше толкова повече от някои хора в този момент. Някои изобщо никога не успяват да го достигнат.

Невил е толкова повече и от онези, които разрушиха нашия свят… Чухте ли? Той е повече от вас! Пречупили сте родителите му, но не можете да пречупите него!

А само като си помисля, че би могъл той да е на моето място…





------------------------------------------------

Цитатът в началото е от "Stay with me again" на Део... Не знам какво общо има с главата

And I knew from the first time I saw you with her,

It was only a matter of time…





Джини

Тичах след влака, тичах като побъркана и усещах погледите на другите магьосници върху себе си. Имаше още няколко деца, дошли да изпратят големите си братя и сестри. Видях как родителите им ме посочиха и знам какво им казаха: „Виждаш ли това момиченце как не слуша майка си? Няма да правиш като нея!” Засмях се. Не ме интересуваше особено.

Да… тогава нищо не ме интересуваше особено. Исках само да се кача на влака с братята си и както винаги, да бъда с тях… Защото много ги обичах. Видях как главите на Фред и Джордж се мернаха зад един прозорец и двамата ми помахаха.

Щяха да ми липсват. А години по-късно, седем-осем години по-късно, щях и да изгубя единия… Не, завинаги. Това боли… Да мисля сега как стоеше на прозореца и ми махаше, и да си спомням тялото ти… Беше ли честно да си отидеш точно ти? Не…

Видях Хари Потър на един прозорец и хукнах с нови сили. Исках да го видя по-отблизо, известното момче, Хари Потър, великия, Момчето, което оживя…

Подозирах ли изобщо как ще ме омагьосат онези зелени очи?





Хари

Едно момиченце, червенокосо, най-малката от семейството, което бях срещнал, тичаше покрай вагона и махаше на някого от съседното купе – вероятно някого от братята й. Червените плитки се вееха след нея от лудия вятър и за миг се засмях…

Но тогава не осъзнах колко е красива… Може би сме били твърде малки?

А сега разбирам ли? Сега разбирам ли колко много е тя за мен? Разбирам ли какво би се случило, ако – не дай Боже – някой ден тя ме напусне? Разбирам ли какво би се случило със света, ако случайно бях останал без моята Джини в решителната битка - Боже, опази! - и трябваше да се справям сам? Не разбирам, а и, честно да ви кажа, не ми се иска да разбирам...



-----------------------
Първа Хари/Джини главичка! Йее *кефи се на слънцето.. *
Цитатът в началото е от "I Loved Her First" идея си нямам кой я пее...