Тери Пратчет: Светът на диска

Не знам колко въображение се иска, та не само да създадеш абсолютно абсурден свят, но и да го развиеш до точката на пределна убедителност. Който е чел книгите от Диска, особено по-късните, ще разбере какво имам предвид. Като че ли плосък свят, носен от четири гигантски слона, стъпили върху гърба на огромна космическа костенурка, е най-естественото нещо във вселената, дотолкова сме го възприели като даденост със свои собствени природни закони, правила и взаимоотношения. И това - устройството на света - всъщност е най-незначителният елемент от вселената на Тери. Защото в книгите не се разказва за костенурката, нито пък за слоновете. Разказва се за хора, за човешки светове. Толкова болезнено истински, пропити от цинизъм и в същото време наситени с вечни ценности, с истини, които животът ни хвърля в лицето - и с истини, с които душите ни отговарят на предизвикателството.
Осъзнавам, че е абсолютно невъзможно някой да проумее за какво, по дяволите, говоря, без да е чел това-онова.
Затова, ако сте незапознати, предлагам да започнете с "Малки богове"... "Морт"... "Дядо Прас"... и докато се усетите, ще сте събрали инерция да захапете поредицата за Ваймс и стражите... или Вещиците... а след това хвърлете поглед назад, към по-ранния Ринсуинд. Повярвайте ми, многото заглавия се четат на един дъх.

А ако сте запознати, споделете впечатленията си